Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград,01.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично
заседание на 07.05.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЕВА, като изслуша докладваното от съдията гр.д.№ 75 по описа за 2021г. на
съда, и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по предявен иск с
правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС.
В своята искова молба Т.Ш.М. твърди,
че на 03.01.2007г. сключил
писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ЕТ „******.”, БУЛСТАТ ******,
относно недвижим имот, а именно: СГРАДА
с идентификатор № 03825.9.707.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-117/30.06.2017
г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 18.01.2021 г., адрес на
сградата: с. Бенковски, п. к. 6865, застроена
площ- 115,00 кв.м., брой етажи- 2,
предназначение- сграда на транспорта, построена
в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 03825.9.707 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-
117/30.06.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 36 312 кв.м., вид собственост- държавна частна; вид
територия- земеделска; начин на трайно ползване- за друг вид производствен,
складов обект, при съседи- ПИ с
идент. № 03825.9.91; ПИ с идент. №
03825.9.638 ; ПИ с идент. № 03825.9.641; ПИ с
идент. № 03825.9.471; ПИ с идент. № 03825.9.714; ПИ с идент. №03825.9.691; ПИ с идент. № 03825.9.440; ПИ с идент. № 03825.9.441; ПИ с идент. № 03825.9.529 ; ПИ с идент. № 03825.9.13; ПИ с идент. № 03825.9.712; , ПИ с идент. №
03825.9.652; ПИ с идент. №
03825.9.635; ПИ с идент. №
03825.9.705; ПИ с идент.
№03825.9.442; ПИ с идент. № 03825.9.708 ;
ПИ с идент. № 03825.9.474; ПИ с
идент. № 03825.9.473; ПИ с идент. №
03825.9.683; и ПИ с идент. № 03825.9.472;
за сумата от 7500 лева.
Ищецът твърди, че при сключването на договора му било заявено от страна на
продавача, че не е било необходимо нотариално изповядване на сделката, тъй като
имота е бил придобит, чрез съдебен изпълнител при Районен съд Момчилград, на
което той не възразил. Била изплатена договорената сума в размер на 7500 лева за имота и ищецът влезнал във
владение на същия. Твърди също така, че в последствие, след няколко месеца,
когато отишъл да декларира имота в данъчната служба в Община Кирково му било
заявено, че не можел да декларира имота на свое име, тъй като с въпросният
договор собствеността не му била прехвърлена и че е следвало да притежава
нотариален акт за имота. Ищецът веднага се свързал сП.Х., като ѝ обяснил,
че следвало да сключат нотариална сделка, а тя му заявила, че щяла да се поинтересува дали такъв е реда за
прехвърляне на въпросния имот. Така минали месеци и прехвърлянето на имота,
чрез нотариален акт така или иначе не се случил, тъй като продавачката починала на 27.03.2016г.
След нейната смърт започнал да води разговори с нейните наследници- синовете и С.Х.Х., С.Х.Х. и О.Х.Х., които живеели
и работели на различни места в страната и чужбина, което още повече затруднило
нещата. Въпреки водените с тях многократни разговори от негова страна вече
почти 5 години, същите продължавали да бездействат по отношение на
прехвърлянето на имота и да го отбягват, като последно време дори избягвали
всякаква комуникация с него.
Ето защо за него възникнал правен интерес за завеждане на настоящото дело,
тъй като не можел в пълен обем да упражнява собственическите си права, като
извършването на някои действия с имота в настоящото положение зависило от
волята на лица, които по наследство притежавали документ за собственост за
имот, за който бил платил стойността и ползвал вече непрекъснато в продължение
на 14 години. Твърди, че от датата на писмения договор за покупко-продажба - 03.01.2007г. той е започнал да владее имота, като
упражнявал фактическа власт, ползвал и управлявал същия от въпросната дата до
настоящия момент необезпокоявано и без прекъсване. Това обуславяло интереса му
да се защити с единствения възможен за него правен способ за запазване
собствеността върху процесния имот, чрез установяване на правото му със сила на
пресъдено нещо. От подписването на договора за покупко-продажба между него иП.Х.,
извършването на насрещна престация от негова страна чрез изплащане на
договорената стойност на имота в размер на 7500 лева на продавача и последно
чрез влизането във владение на имота бил действал, като единствен собственик на
имота, като го бил ползвал и управлявал до настоящия момент, включително и чрез извършени подобрения,
разполагане и складиране на вещи, отдаване под наем и т. н., с които действия
бил обективирал и демонстрирал господството, собствеността си над процесния
имот.
Моли
съдът да постанови решение с което да признае за установено по отношение
на ответниците- посочени по-горе, че е собственик по давностно владение на
СГРАДА с идентификатор № 03825.9.707.4, с застроена площ от 115 кв. м., на 2
етажа, построена в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 03825.9.707, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Бенковски, общ. Момчилград,
обл. Кърджали, одобрени със Заповед РД-18- 117/30.06.2017 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с площ 36 312 кв. м., държавна частна собственост, при съответни
съседи, като претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалният си представител- адв.Д.Х., поддържа исковата молба така,
както е предявена по изложените в съдебно заседание съображения.
Ответниците-
С.Х.Х., С.Х.Х. и О.Х.Х., уведомени редовно /първият лично, а вторият и
третият- чрез първият от тях/, не са
представили писмени отговори по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание същите са
редовно призовани, първият лично /а вторият и третият чрез първият от тях/ не
се явяват, и не се представляват.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното;
Ищецът е представил доказателства,
които съдът е допуснал и приложил с определение №166 от 08.04.2021г., а именно
: удостоверение за наследници № 27/2020г. на общ.Кирково /км.с.Каялоба/;
договор за покупко-продажба на имот от 03.01.2007г.; скица на имот- описан подробно от
18.01.2021г. СГКК- Кърджали;
удостоверение за дан.оценка от 21.01.2021г. на общ.Кирково;
Постановление за възлагане на имот от 30.11.2004г. на ДСИ в РС- Момчилград;
От: удостоверение за наследници № 27/2020г. на
общ.Кирково /км.с.Каялоба/, че ответниците по делото / С.Х.Х., С.Х.Х.
и О.Х.Х./ са наследници на П.Б.Х. с ЕГН- **********, починала на 27.03.2016г.
По
делото се установява, че Постановление от 30.11.2004г. на Съдия- изпълнител при
РС- Момчилград е бил възложен недвижим имот /описаният в постановлението/ на ЕТ „******.”, БУЛСТАТ ******, представляван от П.Б.Х.,
като възлагането е било на осн.чл.384 а.1 от ГПК- след проведена Публична
продан на имота по изп.дело № 13/2001г. на СИС при МРС. Имотът, който е бил
възложен на едноличният търговец на починалатаП.Х. е следният; МАСИВНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА със стопанско
предназначение, представляваща СЕРВИЗНА БАЗА със застроена площ от 140 кв.м. и
разгърната площ от 200 кв.м., състояща се; на Първия етаж- от хале с канал с
площ от 80 кв.м; три помещения- канцелария, работилница, стая за механика,
баня, санитарен възел и коридор; и на Вторият етаж; помещение-канцелария,
помещение-цех /промишлен салон/, построена в промишлената зона на село
Бенковски, общ.Кирково, обл.Кърджали, за която зона нямало одобрен ПУП, в промишлената
площадка на „Родопска слава“ АД- с.Бенковски, при граници; север- път 3-867
/Златоград-Подкова/, запад- промишлени сгради/халета/ на „Родопска слава“ АД,
изток- дере; и юг- черен път към МТС- с.Бенковски.
От
копие на сключен на 03.01.2007г. Писмен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, ЕТ „******.”, БУЛСТАТ ******, представляван от
П.Б.Х., е продал описаният по-горе /в Постановлението за възлагане на съдия
изпълнител при МРС от 30.11.2004г./недвижим имот на ищеца по делото Т.Ш.М. за
сумата от 7 500 лева, като купувачът е получил и владението върху имота
/съгл.чл.2 от Договора, това е станало с подписването на договора, когато са
предадени и парите/. Договорът е подписан отП.Х. и ищеца Т.М., в присъствието
на две лица, които като свидетели са се подписали под договора.
По делото е представена Скица на имот- описан
подробно от 18.01.2021г. СГКК- Кърджали, и касае процесният недв.имот, и описан
подробно с площ, местонахождение, както и лице, което е собственик- ЕТ „******.”,
БУЛСТАТ ****** /с Постановление за възлагане от съдия- изпълнител от
30.11.2004г./- а именно СГРАДА с
идентификатор № 03825.9.707.4 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-117/30.06.2017
г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 18.01.2021 г., адрес на
сградата: с. Бенковски, п. к. 6865, застроена
площ- 115,00 кв.м., брой етажи- 2,
предназначение- сграда на транспорта, построена
в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 03825.9.707 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-
117/30.06.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съответни съседи.
По
делото е приложено Удостоверения за данъчна оценка на имота от 21.01.2021г.,издадено
на името на ответника С.Х., от видно, че процесният имот- описан по- горе / в
постановлението за възлагане и в договор за покупко-продажба/ е записан на
негово и на имената на неговите братя- другите ответници, с по 1/3 ид.част.
Като
свидетели са разпитани посочени от ищеца две лица, както следва; Д.Б.и И.М.,
които познавали страните, а първият свидетел не познавал ищеца, но знаел, че
той ползва процесната сграда. И двамата свидетели твърдят, че били помолени от
страните- първият от ответниците, а вторият от ищеца, през 2007г. да приссътват
при сделка за закупуване на сграда, процесната, която я описват по вид, площ и
местонахождение. Заявяват, че страните се разбрали за сумата от 7 500
лева, която е била заплатена от Т., а той е получил ключовете за двуетажната
сграда. И двамата са категорични, че оттогова насам сградата се ползва от Т. и
че никой не пречи да ползва същата. Хората в селото знаели, че Т. е
собственикът, и другите никога не са идвали до сградата или пък имат претенции
към същата. Ищецът е ползвал имота необезпокоявано оттогава насам, като нито
продавачката, нито пък нейните наследници са имали претенции в тази насока.
При
така събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
изгради становището си, както следва;
Съдът намира, че предявеният иск с
правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.79 от ЗС е основателен и доказан, поради
което и следва да бъде уважен изцяло.
От
цитираните по-горе
доказателства, се установява, че ищецът Т.М. е закупил през 2007г. за сумата от
7 500 лева процесният недвижим имот от лицетоП.Х., действаща като
едноличен търговец с фирма ЕТ „******.”,
БУЛСТАТ ******, като при сключването на договора парите били заплатени на
продавача, а купувачът е получил фактическата власт и владението върху този
имот. Установи се, че продавачката е починала през 2016г., и нейни наследници
са тримата й синове- ответниците по делото. Установи се също така, че
изповядването на сделката не е станало по предвиденият в закона ред, а именно
със нотариален акт, като в същото време спор по делото няма, а и
доказателствата са тази насока, че ищецът по делото е получил фактическата
власт върху процесният имот от момента на сключване на писменият договор, сиреч
от 03.01.2007г., и оттогава насам ползва имота лично той, без да бъде
обезпокояван от никого, както и никога продавачката на имота не е имала
претенции в тази насока към имота. Претенции не са имали и наследниците на
продавачката, а именно ответниците по делото, като според свидетелите, всички
са знаели, че ищецът е собственик на имота от 2007г., т.к. те, свидетелите са
били такива и на самата сделка, и видели даването на парите и предаването на
ключовете, както и в този период знаели, че само ищецът ползва имота и никой
няма претенции към него, и никой не е пречел на ищеца да го ползва имота.
Спорният
момент по настоящем е дали този процесната двуетажна масивна сграда с площ от 115
кв.м. е придобита от ищеца по силата на давностно владение по смисъла на чл.79
ал.1 от ЗС.
По
делото съдът приема за установено, че действително ищецът през 2007г. е
придобил фактическата власт върху процесната сграда, по силата на писмен
договор, като е заплатил за същата сумата от 7 500 лев, и отгова насам
същият ползва целият имот, необезпокояван от никого, явно и с намерение за
своене. Действително, писмени и устните волеизявление, когато не са облечени в
съответната изискуема по закон правна форма, не пораждат вещен ефект, но следва
да бъдат оценявани за извършвани фактически действия, касаещи недвижими имоти.
С
други думи казано, към настоящият момент следва да се прецени дали са налице
предпоставките по чл.79 ал.1 от ЗС, и се установи че същите са налични- от
2007г., когато е подписан договорът до настоящият момент имотът е бил ползван
безпроблемно и безспорно единствено и само от ищеца по делото- и за това
обстоятелство са събрани съответни гласни доказателства. Установи се, че никой
друг не е предявявал претенции за тази сграда, като до завеждане на делото
ищецът ползват същата.
По
делото се установи, че ищецът от 2007г. действително ползвал имота- процесният,
до настоящият момент, което води до извода, че е придобили собствеността върху същият,
по един от предвидените в закона начини и способи /чрез осъществено владение в срокове, които съгласно чл.79 от
ЗС се приемат за достатъчни, при наличие на останалите предпоставки, за
достатъчни за това/. Както и по-горе се
посочи, ищецът е придобил собствеността върху процесният парцел с
разпоредителни действия на майката на ответниците, но същите действия не са
били изискуемата от закона форма- въпреки писмената форма за сделката страните
не са спазили нотариалната форма. Ето и защо с този писмен договор от 2007г. не
е настъпил целеният транслативен ефект. Но в същото време собствеността върху
имота е придобита от ищеца поради негови фактически действия, и липса на такива
от ответниците, по отношение на имота- и това е държането на имота, с което същият
е осъществявал фактическа власт върху него явно, недвусмислено и с намерение за
своене, и без противопоставянето на ответниците и това е продължило дълъг
период от време- почти 14 години.
Съдът
счита, че ищеца е придобили собствеността върху процесният имот-описаната
сграда, като са налице условията за придобиване на право на собственост по силата
на давностно владение по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.
Или, съдът намира, че за придобиване право на собственост по давност, съответният ищец следва да докаже по
безспорен начин, че е владее вещта като своя, като владението върху
тази вещ бъде явно, спокойно, непрекъснато. Упражняването на фактическата власт
върху веща следва да е такова, че да не оставя никакво съмнение у владелеца, че
е завладял и владее вещта като своя, с намерение да стане неин собственик. По
делото не се спори, а това се доказва от представените по делото доказателства,
че от 2007г до момента на
предявяване на исковата молба в съда- 2021г., ищецът е владеел явно и необезпокоявано целия процесен
имот, като същият е
упражнявал владението на имота и упражнявал фактическата власт върху
целия имот само за себе си спокойно, явно и
необезпокоявано от други лица- в
т.ч. и ответниците, а преди това и от тяхната наследователка. Един от
елементите на фактическия състав на владението е това владение да е явно. Да е
насочено към собственика на вещта, като действията на владелеца да бъдат
такива, че собственикът да разбере, че друго лице е завладяло и владее вещта. В
случая, от всички събрани по делото доказателства, се установява по безспорен
начин, че ищецът е демонстрирал пред ответниците, че владее имота. В имота не са допускани ответниците, и те не са показали, че искат по
някакъв начин да ползват имота. Тези факти не се опровергават. По делото се
установи, че описаният в исковата молба имот е идентичен с имота, предмет на
договора от 2007г. и на постановлението за възлагане от 2004г.- в тази насока е
скицата на СГКК- Кърджали.
През процесният период
от време /от 2007г. до
2021г./ ищецът е ползвал имота сам и само за себе си. Събраните
доказателства сочат, че установеното владение върху имота от ищеца е било явно, спокойно и непрекъснато. Правната последица от владението с намерение за своене,
изразяващо се в пълна власт върху вещ или вещно право, е настъпване ефектът на
придобивната давност. С оглед изложеното искът по чл.124 ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗС се явява основателен
и доказан.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че предявеният от ищеца установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с което да се признае по отношение на ответниците- описаните по-горе, че той
е придобил собствеността по давностно владение по чл.79 ал.1 от СК, върху
следният Недвижим имот, СГРАДА с идентификатор № 03825.9.707.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-117/30.06.2017 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо сградата е от 18.01.2021 г., адрес на
сградата: с. Бенковски, п. к. 6865, застроена
площ- 115,00 кв.м., брой етажи- 2,
предназначение- сграда на транспорта, построена
в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 03825.9.707 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-
117/30.06.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, при съответни съседи, е
основателен, и следва да се признае това обстоятелство по отношение на
посочените по-горе ответници.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищецае солидарно, съответна
на техният дял и тяхното процесуално поведение, изразяващо с признание или
непризнание на предявеният иск, направени по делото разноски.
Съгласно
чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и признае иска, то разноските се възлагат на ищеца, като в
конкретният случай ответниците не са взели отношение по така предявеният иск,
то и на същите при условията на чл.78 ал.1 от ГПК следва да се възложат
сторените по делото разноски, чийто размер възлиза на 995 лева, от която 600
лева- адв.хонорар и 395 лева- държавна такса за завеждане на делото.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.124 ал.1 от ГПК, по отношение на ответниците С.Х.Х., с ЕГН **********, С.Х.Х., с ЕГН **********,
и О.Х.Х., с ЕГН **********, че ищецът Т.Ш.М. с ЕГН- **********, е придобил собствеността по
давностно владение по чл.79 ал.1 от ЗС, върху следният Недвижим
имот, представляващ- СГРАДА с идентификатор № 03825.9.707.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-117/30.06.2017 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, засягащо сградата е от 18.01.2021 г., адрес на сградата: с.
Бенковски, п. к. 6865, застроена площ-
115,00 кв.м., брой етажи- 2,
предназначение- сграда на транспорта, построена
в Поземлен имот (ПИ) с идентификатор № 03825.9.707 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Бенковски, общ.Кирково, одобрени със Заповед РД-18-
117/30.06.2017г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 36 312 кв.м., вид собственост- държавна частна; вид
територия- земеделска; начин на трайно ползване- за друг вид производствен,
складов обект, при съседи- ПИ с
идент. № 03825.9.91; ПИ с идент. №
03825.9.638 ; ПИ с идент. №
ОСЪЖДА ответниците С.Х.Х., с ЕГН **********, С.Х.Х., с ЕГН **********, и О.Х.Х., с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца Т.Ш.М. с ЕГН- **********, направените
от последните деловодни разноски в общ размер на 995 лева.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;