Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №32 от 31.01.2024г., постановено по АНД №20231320201359/2023г., Районен съд Видин е потвърдил Наказателно постановление №05-2300019/16.02.2023г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ – Монтана (в диспозитива на решението е допусната техническа грешка при изписване на номера на обжалваното наказателно постановление), с което на „БДИН“ АД [населено място] на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат С., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, немотивирано. В съдебно заседание, касатора не се явява, като от пълномощника му адвокат С. е постъпило писмено становище с което поддържа жалбата си и развива касационните основания, като претендира и разноски по делото.

Ответника, чрез пълномощника си юрисконсулт М., оспорва жалбата в постъпили по делото писмени бележки, в който излага доводи, че обжалваното решение е правилно, като претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да потвърди наложеното административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая са налице безспорно установено административно нарушение на разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. В мотивите си въззивния съд е изложил доводи, че при налагане на административното наказание е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая законосъобразно по отношение на касатора е ангажирана наказателна отговорност за установеното нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. От показанията на свидетеля Ц. – актосъставител и от декларация от лицето И. Р. А. се установява по безспорен начин, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата, лицето И. А. Р. е извършвал трудова дейност по събаряне и разрушаване на коминно тяло. Въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение, както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт. Изцяло съответно на приложимия материален закон е прието от въззивния съд, че именно касатора, който има качеството на работодател, е извършил описаното нарушение.

Обстоятелството, че същото лице е имало трудов договор с касатора в предходен период не е относимо за спора, тъй като установяването на полаганата трудова дейност е към момента на съставяне на АУАН, а към този момент както стана дума по-горе липсват доказателства за изпълнение на изискванията на чл.61, ал.1 от КТ. Пак в тази връзка следва да се посочи, че дейността извършвана от посоченото лице, която е класифицирана като трудова, не е обвързана с това дали става дума за строителен обект, тоест и този довод на касатора е неоснователен.

Правилно е прието от въззивният съд, че размера на наложената имуществена санкция е съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като е към минимума предвиден в санкционната разпоредба.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №32 от 31.01.2024г., постановено по АНД №20231320201359/2023г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „БДИН“ АД [населено място], [ЕИК] да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ [населено място] разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.