Присъда по дело №898/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 1
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 4 февруари 2021 г.)
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20203230200898
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Добрич , 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
СъдебниГалина Здравкова Филева
заседатели:Светослав Йорданов
Илиев
при участието на секретаря Маргарита Калинова
и прокурора Валерия Симеонова Златева (РП-Добрич)
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Наказателно дело от общ
характер № 20203230200898 по описа за 2020 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. Г. И. – *** ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. За времето от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ.
Добричка, от кравеферма, находяща се на ул. „Девета“, извън регулация, в
условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, отнел чужди
движими вещи – 1 бр. конска каруца с гумени колелета от автомобил, на
стойност 210 лева, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130 см и рула с тегло
250-300 кг., на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 630
/шестстотин и тридесет/ лева, от владението на Д. И. Д., без негово съгласие,
собственост на Д. И. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, поради
1
което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29,
ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл.
54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета,
като НАЛАГА на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
2. В периода от неустановена дата до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ.
Добричка, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда
движима вещ – 1 бр. моторен трион, бензинов, собственост на Д. И. Д., на
стойност 103 /сто и три/ лева, която вещ владеел, поради което и на основание
чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква
„б” от НК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК,
ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ и НАМАЛЯВА така определеното наказание с една трета, като
НАЛАГА на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,
буква „а” и буква „б” от НК НАЛАГА на подсъдимия Р. Г. И. наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7, а именно – да заема
държавна или обществена длъжност, свързана със съставяне и боравене с
документи, както и да упражнява професия или дейност, свързана с боравене
с документи и стоково материални ценности за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА за изтърпяване най-тежкото
наказание, а именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ
2
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от
датата на фактическото задържане - 13.01.2021 г. до влизане в сила на
присъдата.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК ПРИСЪЕДИНЯВА към определеното
най-тежко наказание, наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, т.
6 и т. 7, а именно – да заема държавна или обществена длъжност, свързана
със съставяне и боравене с документи, както и да упражнява професия или
дейност, свързана с боравене с документи и стоково материални ценности за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Г. И. да заплати сторените по делото
разноски в размер на 109,80 лева /сто и девет лева и осемдесет стотинки/ по
сметка на ОД на МВР – Добрич.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд - Добрич.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към присъда № 1/19.01.2021 г. по н.о.х.д. № 898 по описа на Добричкия районен съд за
2020 г.

На 24.08.2020 г. Районна прокуратура – Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия
районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 56/2020 г. по описа на Второ РУ
на МВР – Добрич, по който на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция против Р. Г. И. от с. Лясково, общ. Добричка, ЕГН **********, за извършени
престъпления от общ характер, наказуемо по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК и по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че Р. Г. И. :
- За времето от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, от кравеферма,
находяща се на *, извън регулация, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи – 1 бр. конска каруца с гумени колелета от
автомобил, на стойност 210 лева, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130 см и рула с тегло
250-300 кг., на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 630 /шестстотин и
тридесет/ лева, от владението на Д. И. Д. , без негово съгласие, собственост на Д. И. Д. , с
намерение противозаконно да ги присвои.
- В периода от неустановена дата до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, при
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 бр. моторен
трион, бензинов, собственост на Д. И. Д. , на стойност 103 /сто и три/ лева, която вещ
владеел.
Редовно призован за разпоредителното заседание, пострадалият от деянията, предмет на
обвинителния акт – Д. И. Д. не се явява, не депозира искане за конституиране в качеството
на граждански ищец и частен обвинител в процеса.
В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното
заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е
подсъдно на Районен съд – Добрич; Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и на пострадалия; Налице са основания за разглеждане
на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити
врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“
по отношение на подсъдимия Р. Г. И. и не се налага събирането на нови доказателства, като
на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след
провеждане на разпоредителното заседание.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание.
1
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява
желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а
подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не
възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК. Съдът, като
намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК,
както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2008 г., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, допусна провеждането на съкратено
съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието
му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на
Добричка районна прокуратура, като се пледира за всяко едно от престъпленията по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и буква „б” от НК и чл. 206,
ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което след приложението
на чл. 58а от НК да бъде намалено с 1/3 до размер от две години. Пледира се на основание
чл. 23 от НК да бъде определено едно общо наказание в размер на две години лишаване от
свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Пледира се за възлагане в тежест на подсъдимия на сторените
по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия по пренията изразява съгласие със становището на
представителя на държавното обвинение.
По пренията подсъдимият И. заявява, че се придържа към казаното от защитника си и
изразява съжаление за стореното.
На дадената му последна дума подсъдимият И. заявява: „Съжалявам“ /цитат/.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Свидетелят Д. И. Д. от гр. Добрич притежавал семейна кравеферма, находяща се в с.
Лясково, общ. Добричка, обл. Добрич, в която отглеждал предимно крави. В кравефермата
свидетелят Д. съхранявал различни вещи, които били негова собственост, свързани с
естеството на работа по отглеждането на животните, а именно: бали с люцерна за храна на
животните, кръгли бали с размери 1, 20 м. на 1, 30 м. и конска каруца с гумени колелета от
автомобил, която бил закупил втора употреба.
Подсъдимият Р. Г. И. и свидетелят Д. Д. имали приятелски взаимоотношения. Тъй като
подсъдимият бил безработен, често ходел да помага в кравефермата, за да получава някакви
парични средства.
В началото на 2020 г. подсъдимият И. решил да замине за Република Полша, за да работи,
но не разполагал за целта с парични средства. Подсъдимият И. знаел, че свидетелят Д. към
този момент се намира в гр. Добрич, както и че никой не наблюдава имота му в с. Лясково.
На неустановена дата в периода от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., подсъдимият И. отишъл
във фермата на Д. в с. Лясково, общ. Добричка, като решил да отнеме конската каруца с
2
гумени колела, собственост на Д., като впрегнал в нея своя кон. Подсъдимият закарал
каруцата в с. Житница, общ. Добричка, в дома на свидетеля А. А. И., негов чичо, като му
казал, че каруцата била негова. Подсъдимият И. бил оставил преди това в дома на свидетеля
И. и две магарета, като казал, че магаретата са били за свидетеля С. Я. Х.. Няколко дни след
това свидетелят Х. посетил дома на свидетеля И. и взел оставените за съхранение магарета и
конската каруца.
Ден или два след това подсъдимият Р. И. посетил отново кравефермата, тъй като знаел, че
там имало складирани големи, кръгли бали с люцерна, които можел да продаде. И. отишъл
отново в имота на свидетеля Д. със своята каруца, в която бил впрегнал своя кон и
натоварил една голяма кръгла бала с люцерна. По същия начин, общо шест пъти,
подсъдимият И. отивал, товарил бали с люцерна от кравефермата на свидетеля Д. и ги
разтоварвал в своя дом. Така И. изнесъл от кравефермата общо шест големи кръгли бали с
размери 1,20 м. на 1,30 м. всяка една от тях, всички собственост на свидетеля Д.. След като
подсъдимият И. разтоварил балите в своя двор в с. Лясково, общ. Добричка, отишъл в дома
на свидетеля С.Н.М., намиращ се в с. Лясково, *. И. казал на свидетеля М., че имал за
продаване големи, кръгли люцернови бали, които бил взел от имота на свидетеля Д., който
имал да му дава пари. След като разбрал за балите, свидетелят М. се обадил на вуйчо си –
свидетеля Т., живущ в с. Ловчанци, общ. Добричка, , който отглеждал животни и имал
нужда от люцерна. Свидетелят Т. проявил интерес към балите и още същия ден отишъл с
микробус в с. Лясково. Свидетелят С. М. завел свидетеля Т. в дома на подсъдимия И..
Свидетелят Т. натоварил в микробуса си две бали и половина, за които платил на св. И.
сумата от 100,00 лв. и се прибрал в с. Ловчанци. С останалите в дома му бали люцерна
подсъдимият И. изхранил животните си.
На 11.01.2020 г. свидетелят Д. посетил кравефермата в с. Лясково и установил липсата на
следните вещи, които били негова собственост, а именно: 6 броя бали люцерна и 1 бр.
конска каруца с гумени колела.
Свидетелят Д. притежавал моторен бензинов трион за рязане на дърва, с дължина на шината
45 см., 2,1 к.с., оранжево-бял на цвят, като решил на неустановена дата да го предостави за
ползване на подсъдимия И., за да реже дърва. Моторният бензинов трион за рязане на дърва,
който свидетелят Д. бил дал на подсъдимия И., за да го ползва, И. продал на непознато за
него лице от с. Черна, общ. Добричка.
След проведен телефонен разговор на 11.01.2020 г. между свидетеля Д. и подсъдимия И.,
последният признал, че е откраднал 1 бр. конска каруца, с гумени колелета от автомобил, 6
бр. бали люцерна, с размери 120/130см., рула, с тегло 250-300 кг., както и че е продал
предоставения му за ползване моторен трион.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на разследването съдебно-стокова
експертиза е видно, че стойността на 1 бр. конска каруца, с гумени колелета от автомобил е
210 лв., на 1 бр. моторен трион, бензинов – 103 лв. и на 6 бр. бали люцерна, с размери
120/130см., рула, с тегло около 250-300 кг. всяко руло на средна цена около 70 лева/бр., на
обща стойност – 420 лв., като общата стойност на инкриминираните вещи е 733
/седемстотин тридесет и три/ лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът
директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за
разпит на обвиняем; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справка за съдимост № 671/2020; Характеристични данни за лице; Справка от
3
Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България;
Протокол за разпит на свидетеля Д.; Протокол за разпит на свидетеля Т.; Протокол за
разпит на свидетеля А. И.; Протокол за разпит на свидетеля М.; Протокол за разпит на
свидетеля Христов; Протокол за разпит на свидетеля Р.; Оценъчна експертиза; Препис от
фактура; Протокол за разпит на обвиняем- 2 бр.; Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България и Справка за съдимост №
3319/2021 г.
Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият Р. Г. И. от обективна и субективна страна е осъществил съставите, предвидени
и наказуеми по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а” и
буква „б” от НК и по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и
буква „б“ от НК, тъй като:
- За времето от 08.01.2020 г. до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, от кравеферма,
находяща се на *, извън регулация, в условията на опасен рецидив и продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи – 1 бр. конска каруца с гумени колелета от
автомобил, на стойност 210 лева, 6 бр. бали люцерна, с размери 120/130 см и рула с тегло
250-300 кг., на обща стойност 420 лева, всичко на обща стойност 630 /шестстотин и
тридесет/ лева, от владението на Д. И. Д. , без негово съгласие, собственост на Д. И. Д. , с
намерение противозаконно да ги присвои.
- В периода от неустановена дата до 11.01.2020 г., в с. Лясково, общ. Добричка, при
условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ – 1 бр. моторен
трион, бензинов, собственост на Д. И. Д. , на стойност 103 /сто и три/ лева, която вещ
владеел.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведените престъпни състави.
Относно престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1,
буква „а” и буква „б” от НК:
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Р. Г. И. е автор на изпълнителното деяние –
отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на
владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Действията по
разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по същество
представляват реализирано намерение за своене.
Безспорно е установено, че вещите са били отнети от владението на Д. И. Д. след като
подсъдимият е имал достъп до кравефермата, където са се намирали, което определя
квалификацията на деянието по чл. 194, ал. 1 от НК.
От приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че общата стойност на
отнетите от подсъдимия И. вещи е 630 /шестстотин и тридесет/ лева, която стойност, съдът
намира за безспорно установена.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по следните
съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано в чл. 93, т. 9 от НК. От
приетата по делото съдебно-стокова експертиза се установява, че общата стойност на
предмета на престъплението е в размер на 630 /шестстотин и тридесет/ лева, която стойност
4
съдът приема за безспорно установена. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки
ниската стойност на предмета на престъплението /малко над установената в страната
минимална работна заплата/ не представлява маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93,
т. 9 от НК изисква липса или незначителност на вредните последици или други смекчаващи
обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието в
сравнение с обичайните престъпления от този вид. Вредните последици действително не са
особено значителни, но съдът счита, че обществената опасност на деянието не е по-ниска,
предвид квалифициращият признак при осъществяването му, а именно в условията на
„опасен рецидив”.
Налице е и форма на усложнена престъпна дейност – продължавано престъпление. Това е
така, защото множеството деяния /седем/, осъществяват състава на едно и също
престъпление, деянията са извършени през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Както от теорията, така и от практиката е известно, че съвкупността по смисъла на НК е
съвкупност от престъпления, а не от осъждания и за това преценката за приложимост на
правилата й се прави именно с оглед момента на извършване на деянията, съставляващи
престъпления по нашия наказателен закон. При съвкупност от престъпления, независимо от
техния брой, осъждането е само едно. Положението не се променя и в случаите, когато
престъпленията от съвкупността са установени не с една, а с две или повече присъди. Тези
присъди не са окончателни съдебни актове, подлежащи на самостоятелно изпълнение. В
повечето случаи те имат качеството на отделен диспозитив от една окончателна присъда, с
предмет всички разкрити и наказани престъпления от съвкупността. /Решение № 81 от
13.VІ.1994 г. по н.д. № 82/94 г., ВК, докладчик съдията подп. Петър Раймундов/.
С влязло в сила на 13.12.2017 г. определение от 20.11.2017 г. по н.ч.д. № 1154/2017 г. по
описа на Районен съд – Добрич, съдът групирал наложените на подсъдимия Р. Г. И.
наказания по н.о.х.д. № 854/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич и н.о.х.д. № 966/2017
г. по описа на Районен съд – Добрич, като наложил общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца, което да се изтърпи при първоначален строг
режим. На основание чл. 24 от НК съдът увеличил общото наказание с осем месеца, което да
се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът
приспаднал при изпълнение на наказанието времето, през което подсъдимият е бил
задържан по н.о.х.д. № 966/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, считано от 07.06.2017
г., като на основание чл. 25, ал. 2 от НК приспаднал изтърпяната част от наказанието
лишаване от свобода по н.о.х.д. № 854/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, считано от
19.07.2017 г.
С влязло в сила на 07.12.2018 г. определение по н.ч.д. № 1044/2018 г. по описа на Окръжен
съд – Плевен, съдът освободил условно предсрочно Р. Г. И. от изтърпяване на останалата
част от наложеното наказание, като на основание чл. 70, ал. 6 от НК установил изпитателен
срок в размер на три месеца и десет дни.
Деянието на подсъдимия Р. И. представлява опасен рецидив, съгласно чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК. То е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година /с оглед осъжданията по
н.о.х.д. № 854/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич и н.о.х.д. № 966/2017 г. по описа на
Районен съд – Добрич и последващото групиране с влязло в сила на 13.12.2017 г.
определение от 20.11.2017 г. по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години/, изпълнението
5
на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /с оглед наложеното с
влязло в сила на 18.12.2015 г. определение от 02.11.2015 г. по н.ч.д. № 1278/2015 г. по описа
на Районен съд - Добрич общо наказание лишаване от свобода за осем месеца и с влязло в
сила на 13.12.2017 г. определение от 20.11.2017 г. по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок
от две години/, като за никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от
НК, както и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждали е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и
на установените в държавата правила и норми, както и в стремежа му за набавяне на облаги
по бърз и неправомерен начин.
Относно престъплението по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква
„а“ и буква „б“ от НК:
От обективна страна:
- Относно предмета на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК: Предмет на престъплението
обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК може да бъде чужда движима вещ. Съдът намира за
безспорно установено, че към инкриминирания период от време – от неустановена дата до
11.01.2020 г. вещта - 1 бр. бензинов моторен трион, е била собственост на Д. И. Д. .
За да е налице съставомерно деяние по чл. 206 от НК, присвоената вещ трябва да притежава
определена стойност. Тя се определя към момента на извършване на деянието и има важно
значение за правната му квалификация по основните, по-тежко наказуемите или
привилегированите състави /Решение № 641 от 29.ХІІ.1979 г. на І н.о. на ВС/. Видно от
неоспореното и прието от съда заключение на вещото лица по изготвената оценъчна
експертиза, стойността на присвоената вещ е 103 /сто и три/ лева.
- относно отношението на субекта към предмета на престъплението:
Обстоятелството, че деецът има фактическа власт върху вещта, че може да се разпорежда с
нея, е една от спецификите, която отличава престъпното присвояване по чл. 206 от НК от
другите престъпления против собствеността като кражбата, грабежа, измамата. При
обсебването чуждата движима вещ се владее или пази от дееца, като според съдебната
практика това означава тя да му е предоставена на някакво конкретно правно основание. В
настоящия случай такъв правомерен начин за придобиване на фактическата власт върху
вещите е фактът, че подсъдимият е владеел същата.
относно изпълнителното деяние:
Изпълнителното деяние на престъплението обсебване по чл. 206, ал. 1 от НК се изразява в
присвояване, т.е. в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, в свой или
чужд интерес, с вещта, която се намира във фактическата власт на дееца.
Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние. Гласните доказателства са еднопосочни и
взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият Р. Г. И. е автор на изпълнителното деяние –
6
разпореждане, както фактически, така и юридически с вещта, при това – неправомерно,
отчитайки, че вещта е била продадена от подсъдимия на непознато лице, за валидността на
който договор за покупко-продажба не е необходима писмена форма.
Налице е неправомерно разпореждане, тъй като подсъдимият не е бил собственик на вещта.
Именно този факт, обуславя неправомерността на извършеното от подсъдимия
разпореждане с процесната вещ.
Съдът намира, че процесното деяние, не представлява маловажен случай, тъй като при
обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или
незначителността на вредните последици, т.е. не само обстоятелствата относно
обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност
на дееца. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки ниската стойност на предмета на
престъплението /под установената в страната минимална работна заплата/ не представлява
маловажен случай, тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или незначителност
на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от този
вид. Вредните последици действително не са особено значителни, но съдът счита, че
обществената опасност на деянието не е по-ниска, предвид квалифициращият признак при
осъществяването му, а именно в условията на „опасен рецидив”.
Деянието на подсъдимия Р. И. представлява опасен рецидив, съгласно чл. 29, ал. 1, б. „а” и
б. „б” от НК. То е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година /с оглед осъжданията по
н.о.х.д. № 854/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич и н.о.х.д. № 966/2017 г. по описа на
Районен съд – Добрич и последващото групиране с влязло в сила на 13.12.2017 г.
определение от 20.11.2017 г. по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на Районен съд – Добрич, с
което е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от две години/, изпълнението
на което не е отложено по чл. 66 от НК, както и след като е бил осъждан повече от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер /с оглед наложеното с
влязло в сила на 18.12.2015 г. определение от 02.11.2015 г. по н.ч.д. № 1278/2015 г. по описа
на Районен съд - Добрич общо наказание лишаване от свобода за осем месеца и с влязло в
сила на 13.12.2017 г. определение от 20.11.2017 г. по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на
Районен съд – Добрич, с което му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок
от две години/, като за никое от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от
НК, както и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна:
Съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй като
подсъдимият Р. И. е знаел, че не е собственик на вещта, поради което и не е имал право да се
разпорежда със същата, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причините за извършване на деянието са незачитането на правото на собственост и на
установените в държавата правила и норми, както и в стремежа на подсъдимия за набавяне
на облаги по бърз и неправомерен начин.
За да определи наказанието на подсъдимия Р. Г. И. , съдът взе предвид степента на
обществена опасност на конкретно извършените от него деяния, данните за личността му,
както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от
значение за отговорността на подсъдимия:
7
Р. Г. И. е *, ЕГН **********.
Отегчаващи отговорността му обстоятелства са наличието на други осъждания, изключая
осъжданията, определящи квалифициращия признак „опасен рецидив”, както и лошите
характеристични данни по местоживеене.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са ниската стойност на предмета на
престъплението и тежкото семейно и материално положение и имотно състояние на
подсъдимия.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че
подсъдимият И. съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и
на досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността му
обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъплението и
неговия извършител.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия размер не е механичен, а творчески
процес. Наказанието в наказателния процес следва да отговаря на основните принципи /с
оглед правната теория/, както и на целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този
контекст, следва да се съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация,
както и хуманност и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и
взаимна връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, буква
„а” и буква „б” от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Р. Г. И. престъпление е лишаване
от свобода от две до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на
престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от две години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия Р. Г. И. , за които са му налагани наказания
лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на условното осъждане е неприложим.
8
Видно от приложената по делото справка за съдимост, с влязло в сила на 07.12.2018 г.
определение по н.ч.д. № 1044/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е освободил
условно предсрочно Р. Г. И. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода за срок от две години, наложено по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на Районен съд –
Добрич, поради което съдът с присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК от
ЗИНЗС определи, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и
четири месеца да се изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на самото престъпно
деяние. С оглед достатъчно високия минимален размер на съответното наказание /две
години/, съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения
от съда, съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки и ниската
стойност на предмета на престъплението. При тези данни съдът намира, че определеното
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
За престъплението по чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и
буква „б“ от НК:
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия Р. Г. И. престъпление е лишаване
от свобода от три до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при приложение на
разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията, действала към момента на извършване на
престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г./.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от три години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т.е., наказанието на подсъдимия не би могло да се индивидуализира
съобразно правилата на чл. 55 от НК.
С оглед предходните осъждания на подсъдимия Р. Г. И. , за които са му налагани наказания
лишаване от свобода, съдът намира, че институтът на условното осъждане е неприложим.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, с влязло в сила на 07.12.2018 г.
определение по н.ч.д. № 1044/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, съдът е освободил
условно предсрочно Р. Г. И. от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода за срок от две години, наложено по н.ч.д. № 1154/2017 г. по описа на Районен съд –
Добрич, поради което съдът с присъдата, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК от
ЗИНЗС определи, наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да се
изтърпи при първоначален строг режим.
9
Съдът намира, че така определеното наказание съответства на тежестта на самото престъпно
деяние. С оглед достатъчно високия минимален размер на съответното наказание /три
години/, съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения
от съда, съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК, би било несъразмерно тежко, отчитайки и ниската
стойност на предмета на престъплението. При тези данни съдът намира, че определеното
наказание в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода ще изиграе своята
роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му, подсъдимият ще има
възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения за нужен от
съдебния състав период на изолация е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
държавна цел, преследвана от Закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления.
Наказанията лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност
и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се налагат в
предвидените от закона случаи само ако заемането на съответната длъжност или
упражняването на съответната професия е несъвместимо с характера на извършеното
престъпление. За да бъде лишен даден деец от правото да упражнява определена професия
или дейност, когато в закона съществува изискването то да се придобие по специален ред,
необходимо е към момента на лишаването му същият да е придобил това право. Изключение
от това правило се допуска за останалите професии и дейности, за които няма такова
изискване, какъвто е настоящият случай. За тях деецът може да бъде лишен и от правата,
които в момента на лишаването само фактически изпълнява или упражнява, тъй като не би
имало пречка за евентуалното му назначаване на съответната длъжност за упражняване на
такава професия или дейност /Решение № 9 от 1.11.1985 г. по н.д. № 2/1985 г., ОСНК/.
Правото да се заема материалноотговорна длъжност поначало е право на всеки, освен ако
съществува законно ограничение или е лишен от такова право. То не се придобива по
определен ред и проверка и затова всеки гражданин, които е извършил престъпление, за
което се предвижда това наказание, може да бъде лишен от това право /Решение № 302 от
9.07.1984 г. по н.д. № 288/1984 г., ІІ н.о./
Имайки предвид изложеното и на основание чл. 206, ал. 3, предл. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ от НК, съдът наложи на подсъдимия Р. Г. И. наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7, а именно - да заема държавна или обществена
длъжност, свързана със съставяне и боравене с документи, както и да упражнява професия
или дейност, свързана с боравене с документи и стоково материални ценности за срок от три
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
С оглед липсата на притежавано налично имущество, което може да бъде предмет на
изпълнение по алтернативно предвиденото наказание конфискация и на основание чл. 45,
ал. 1 от НК, съдът намира, че не дължи произнасяне в тази насока.
Тъй като двете престъпления са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да
има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът след като определени наказанието за
всяко едно престъпление, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, наложи за изтърпяване най-
тежкото от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от две години, което на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим.
Приложението на нормата на чл. 24 от НК не е императив за съда, а във всеки един от
случаите на определяне на наказание по реда на чл. 23 и 25 от НК следва да се прецени
налице ли са условията и на чл. 24 от НК. Необходимостта от увеличаване на наказанието,
10
респ. недостатъчността на така определеното общо наказание произтича от преценката на
цялостната престъпна дейност, включена в съвкупността. В настоящия случай, съдът
намира, че не следва да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК и да завиши размера на така
определеното най-тежко общо наказание от две години лишаване от свобода по следните
съображения:
Безспорно е, че деянията, включени в съвкупността се явяват тежки умишлени престъпления
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.
Следва на първо място обаче да се посочи, че провеждането на съкратено съдебно следствие
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в настоящия случай сочи, че И. съдейства за разкриване на
обективната истина, тъй като съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при
досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване
на престъплението и неговия извършител, което следва да се отчете като положително за
личността му обстоятелство.
Второ: От особено важно значение е, че към настоящия момент няма данни И. да е
извършил други престъпни деяния, като от друга страна може да се приеме, че същият се е
поправил.
При това положение се стига до извода, че целите на генералната и специалната превенция
не налагат завишаване размера на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК, съдът присъедини към определеното най-тежко общо
наказание, наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7, а именно – да заема
държавна или обществена длъжност, свързана със съставяне и боравене с документи, както
и да упражнява професия или дейност, свързана с боравене с документи и стоково
материални ценности за срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и с оглед признаването на подсъдимия Р. Г. И. за
виновен, съдът го осъди да заплати сторените по делото разноски в размер на 109,80 лева
/сто и девет лева и осемдесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Добрич.
На основание чл. 309 от НПК, след постановяване на присъдата, съдът се произнесе и по
мярката за неотклонение, като потвърди взетата в хода на съдебното производство спрямо
подсъдимия Р. Г. И. мярка за неотклонение „Задържане под стража” до влизане в сила на
присъдата.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си!

Районен съдия:
/Данчо Димитров/

Мотивите към присъдата са изготвени на 01.02.2021 г.
11
Съобщи за изтекли лични данни