СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
18.05.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 22.04.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 905/19г. и констатира следното:
Предявен е иск от Е. Р. против О. Р. с правно основание
чл. 59 от ЗЗД за сумата 34 100 лева.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Не се спори /а този факт е и удостоверен по делото/, че:
На 26.04.16г. и на 27.04.16г. - ищцата е превела по банкова сметка ***ства
в размер на сумата общо 34 100 лева.
Искът е
основателен:
Събраните
по делото доказателства /писмени, гласни и основно в тази насока – експертни;
преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/
опровергават тезата на Е. Р. /застъпена в исковата молба/, че: процесната сума е била
преведена в полза на ответника с цел – придобиване на недвижим имот /семейно
жилище/ в режим /в условията/ на съсобственост. Това обстоятелство обаче в
случая се явява неотносимо към състава на чл. 59 от ЗЗД /а и на чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, ако се приеме, че това е правилната правна квалификация на
иска/:
Релевантните
обстоятелства за състава на двата законови текста са: получаване на парични
средства /този факт е надлежно удостоверен и безспорен в процеса; доказано е и
обстоятелството, че О. Р. е изразходвал получените средства в своя полза:
част от тях е изтегли на каса, с част от тях е погасил свой потребителски кредит/
и наличие /съответно липса/ на основание за придобиването на парите /наличието
на такова основание се явява ненадлежно установено – доказано по делото;
доказателствената тежест в тази връзка е за ответника – съобразно правилото на
чл. 154 от ГПК/.
Липсват
доказателства, които да удостоверят обстоятелството: поради каква причина /с
каква цел/ ответникът е получил процесната сума. Застъпената от О.
Р. /в тази връзка/
теза /че средствата са била получени, за да погасят – покрият предходно
натрупани задължения на ищцата за „луксозен живот“/ не намира категорична
/еднозначна/ опора в доказателствения материал /единствено гласен в тази
насока/. В последната връзка:
От една
страна:
Свидетелските
показания: не се подкрепят от съдържанието на други доказателства; свидетелят /на
ответника/ не е бил пряк очевидец на фактите /същият на практика преразказва
това, което е чул, което му е било казано от О. Р.; показанията могат да се
приемат за „заинтересовани“ по смисъла на чл. 172 от ГПК – с оглед наличието на
роднинска връзка между свидетеля и ответника/.
От друга
страна:
Тезата
на ответника /и дадените в същата насока свидетелски показания/ не намира опора
и в житейската логика: нелогично е да се приеме в настоящото производство /а и
в подобни хипотези/, че: едната страна по връзката /в случая – жената/ ще
изтегли кредит в размер на немалката сума от 34 100 лева /или ще преведе накуп
налична своя сума в такъв размер/ в полза на другата страна по връзката - за да
погаси предходни свои задължения, натрупани заради водене на „луксозен живот“ /особено,
ако това е сторено през период – когато процесната фактическа връзка все още е
била „активна“, впоследствие потвърдена със сключване на граждански брак и
прекратена формално чрез развод едва през 19г./. Няма пречка /разбира се/ да
съществува /да е съществувала в случая/ и подобна житейска хипотеза. Наличието
на такава обаче – следва да бъде удостоверено с конкретни доказателства /не
само гласни, но и писмени, експертни/, които /преценени в съвкупност/ да
удостоверят именно застъпваната от ответника теза /най-общо казано, че:
страните са натрупали кредити или дългове заради воден от ищцата „луксозен живот“, несъответстващ на финансовите й
възможности/. При липса на надлежни /конкретни/ доказателства в тази връзка –
както относно наличието на такива /предходно натрупани/ дългове, така и относно
конкретния им размер /които доказателства да подкрепят и горните спорни
свидетелски показания/ следва да се приеме, че – процесната сума е била получена
от О. Р. без
основание /без надлежно доказано такова/. На последно място: визираните в
разпоредбата на чл. 32 от СК принципни правила /разпределящи имуществената
отговорност между съпрузите/ в случая се явяват неприложими /предвид
обстоятелството, че: към момента на банковите преводи, съответно и за периода
преди това – страните все още са били в режим на фактическо съжителство/.
С оглед изложеното
искът следва да бъде - уважен.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният
от ищцата адвокатски хонорар превишава минимума по Наредба № 1; с оглед това –
претендираната сума следва да бъде редуцирана до размера на 1 553 лева/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА О.К.Р. ЕГН ********** да плати на Е.И.Р. /Ж./
ЕГН ********** сумата 34 100 лева; законната лихва върху тази
сума от 21.01.19г. до цялостното й изплащане и 3 367 лева – съдебни
разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; при приложение на правилото по чл.
78, ал. 5 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: