РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. гр. Хасково, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640102257 по описа за 2021 година
Предявени са от Д. Т. Т. с ЕГН:********** от гр.**************, със съдебен адрес
гр.Х**************, адв.С. П., против ”Агроводинвест” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис III” №136,
ет.10, представляван от изпълнителния директор А. Б. А., обективно съединени искове с
правно основание чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/.
В исковата молба се твърди, че ищецът започнал работа при ответника на
12.12.1996г. в неговия клон в „Агроводинвест“ ЕАД – клон Хасково, на длъжност „пазач“.
Впоследствие работил като „началник-склад“ в клона на ответното дружество повече от 10
години. Поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл.327 ал.1 т.12 от КТ, ищецът подал молба за прекратяване на правоотношението.
Трудовият му договор бил прекратен на 04.05.2020г. Тъй като работил в същото дружество
повече от 20 години, имал право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на шест
месечни брутни работни заплати. Отделно на основание чл.224 ал.1 от КТ следвало да му се
изплати и обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск. В заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение от 04.05.2020г. тези права били изрично
констатирани и признати, но изплащане така и не последвало. Независимо от
многобройните разговори с представители на дружеството и настоявания от страна на
ищеца, посочените обезщетения не му били изплатени и досега. Поради това предявявал
настоящия иск за сумата общо от 5565,60лв., представляваща сбор от обезщетението в
размер на шест брутни работни заплати по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 5160лв. и
обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ в размер на
405,60лв.
Ето защо, се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца сумата общо от 5565,60лв., представляваща сбор от обезщетението в
размер на шест брутни работни заплати по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 5160лв. и
обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ в размер на
405,60лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане,
1
както и направените по делото разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не
изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК,
не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявените против
него искове и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са
налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно
разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.
Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по
делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция, предвид
липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважат
предявените искове с правно основание чл.222 ал.3 и чл.224 ал.1 от КТ. Следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в
размер на 400лв. – адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение.
Със същата молба, депозирана по делото преди второто съдебно заседание, проведено
по настоящото дело, ответникът прави искане за разсрочване изпълнение на решението
поради наличие на предпоставките на чл.241 ал.1 от ГПК. В молбата си ответникът твърди,
че финансовите средства за разплащане и възможностите на дружеството към момента са
крайно ограничени. Съдът намира, че така направеното искане за разсрочване изпълнението
на решението на основание чл.241 ал.1 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение, тъй като твърденията на ответника за финансовите му затруднения
не са подкрепени с доказателства.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на РС-Хасково държавна такса в размер на 256,40лв. и разноски за вещо лице в размер на
120лв.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Агроводинвест” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис III” №136, ет.10, представляван
от изпълнителния директор А. Б. А., да заплати на Д. Т. Т. с ЕГН:********** от
гр.**************, сумата общо от 5565,60лв., от която 5160лв., представляваща
обезщетението в размер на шест брутни работни заплати по чл.222 ал.3 от КТ, и 405,60лв. –
обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.10.2021г. до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 400лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ”Агроводинвест” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис III” №136, ет.10, представляван
от изпълнителния директор А. Б. А., да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в
размер на 256,40лв. и разноски за вещо лице в размер на 120лв.
Оставя без уважение искането на ”Агроводинвест” ЕАД, ЕИК *********, със
2
седалище и адрес на управление гр.София, район „Овча купел“, бул.“Цар Борис III” №136,
ет.10, представляван от изпълнителния директор А. Б. А., за разсрочване изпълнението на
решението на основание чл.241 ал.1 от ГПК, като неоснователно.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
3