№ 200
гр. *, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно
наказателно дело № 20231840200431 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на жалба, подадена от П. Й. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 27 срещу Наказателно постановление № 23-0274-
000174 от 29.05.2023 г., издадено от Началника на РУ – *, с което на жалбоподателя са
наложени на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП.
Според жалбоподателят наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно и настоява за неговата отмяна.
В проведеното последно съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като същият
се представлява от адвокат П..
Административно-наказващият орган не изпраща представите в съдебно заседание.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена в срок от
санкционираното лице и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
В оспореното наказателно постановление е посочено, че П. Й. Д. на 02.05.2023 г., в
03:00 часа, в гр. *, на кръстовището на ул. „*“ и бул. „*“, управлява лек автомобил
Фолксваген *, с рег. номер *и реализира ПТП с материални щети без да уведоми органите
на МВР. В наказателното постановление е посочено и че е нарушена разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП.
Подобни фактически твърдения се съдържат и в акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено настоящото наказателно
постановление.
Незаконосъобразно е онова наказателно постановление, което е издадено от надлежен
орган, не е издадено в установените законови срокове, не съдържа изискуемите от закона
реквизити или в хода на административната процедура са нарушени съществени
процесуални правила при изготвянето на акта за установяване на административно
1
нарушение и/или издаването на наказателното постановление. Когато всички тези условия
за законосъобразност бъдат спазени, тогава може да се пристъпи към проверка правилността
на наказателното постановление, която представлява преценка за това дали действително е
извършено посоченото от наказващия орган нарушение. В тази връзка следва да се посочи,
че задължение на наказващият орган е да докаже, че санкционираното лице е извършило
нарушението, което му е вменено.
В разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН е посочено, че актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име
на съставителя и длъжността му, датата на съставяне на акта, датата и мястото на
извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, законните разпоредби, които са нарушени, собственото, бащиното и фамилното
име и възрастта на нарушителя, точния му адрес. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номерата на
постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на
нарушителя и точния му адрес и единен граждански номер, описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, а също и законните разпоредби, които са били
нарушени виновно.
Следва да се държи сметка за това, че описанието на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, следва да съвпадат със състава на конкретната норма, за която се
сочи, че е била нарушена посредством деянието. Когато словесното описание на
нарушението се разминава драстично с посочената разпоредба, за която се твърди, че е била
нарушена от дееца, остава съмнение относно това какво действително е извършеното деяние
и кои точно са обстоятелствата, установени от съответните длъжностни лица.
Като свидетели по делото са разпитани полицейските служители Г. С., Х. З. и М. * – А..
От показанията на тримата свидетели става ясно, че те не са били преки очевидци на
случилото се, но докато са изпълнявали служебните си задължения са забелязали обърнат
контейнер за смет на пътното платно, а близо до него открили автомобилна броня и
регистрационен номер, като впоследствие установили чия собственост е колата с този
регистрационен номер. Свидетелите сочат, че малко след това открили П. Д.. И тримата
свидетели поясняват, че от пътнотранспортно произшествие не се установило да има
пострадали лица.
От посоченото дотук се налага извод, че в наказателното постановление е изписано, че
жалбоподателят реализира ПТП с материални щети и не уведомява органите на МВР. В
същото време е отразено, че нарушената норма е чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. С текста
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието
са пострадали хора, да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи. При това положение се оказва, че съществува съществено разминаване между
посочените в наказателното постановление обстоятелства, при които е извършено
нарушението според наказващия орган и придвидените обстоятелства в чл. 123, ал. 1, т. 2, б.
„а“, които трябва да са налице, за да е извършено нарушение по този текст. Не става ясно
защо с наказателното постановление /а и с акта за установяване на нарушението/ се твърди,
че е реализирано ПТП с материални щети, а в същото време се налагат санкции за
нарушение на норма, в състава на която е предвидено, че за да е извършено нарушение е
необходимо да има пострадало физическо лице.
При това положение обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, което налага неговата отмяна изцяло.
2
С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат възстановени
сторените от него съдебни разноски, които в случая възлизат на 400 лева – заплатен
адвокатски хонорар съгласно представен договор за правна помощ и съдействие. Поради
това ОДМВР – София следва да заплати на жалбоподателя посочената по-горе сума. Само за
пълнота може да се посочи, че така претендираното възнаграждение е в минимален размер
съгласно предвидения в чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 23-0274-000174 от 29.05.2023 г.,
издадено от Началника на РУ – *, с което на П. Й. Д., ЕГН ********** са наложени, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 2, б. „А“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на П. Й. Д., ЕГН ********** сумата от 400
лева /четиристотин лева/ - сторени съдебни разноски.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението му на страните, като жалбата се подава до Административен съд – София
област, чрез Районен съд - *.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3