РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч,
23.11.2017 година
.
в
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав
в публично заседание на десети
ноември през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ТАТЯНА
МИТЕВА
2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА по
в.гр. д. № 436 по описа за 2017
година и за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.06.2017 година постановено по гр.дело №1730/16 година Ловешки
районен съд е отхвърлил предявения от ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** ***
против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***,
обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.108 от ЗС, за
установяване по отношение на П.И.В., с горните данни и С.Д.Н., с горните данни,
че Р.Г.Д., с горните данни е собственик по давностно владение на построената в Поземлен имот с идентификатор
43952.512.84 в гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год.
на ИД на АГКК; Последно изменение със заповед : няма издадена заповед за
изменение на КККР; Адрес на поземления имот : гр.*********************; Площ :
512 кв.м Сграда с идентификатор 43952.512.84.4: застроена площ 17 кв.м, брой
етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж като осъди П.И.В., с
горните данни и С.Д.Н. да му
предадат владението върху същия, като неоснователен и недоказан, отхвърлил е предявения от
ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** *** против ответниците П.И.В., ЕГН-********** ***
и С.Д.Н., ЕГН-********** ***, обективно кумулативно съединен иск с правно
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване
дарението в частта, отнасяща се до Сграда с идентификатор 43952.512.84.4, със
застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение : хангар, депо, гараж,
материализирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, т.Ill,
peг.№1643, дело №211 от 16.07.2012 год. на Нотариус М.Д.с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №173, извършено от П.И.В. *** на С.Д.Н.
*** за нищожно, като извършено без съгласието на собственика на имота Р.Г.Д. ***,
като неоснователен и недоказан; отхвърлил е предявения от ищеца Р.Г.Д.,
ЕГН-********** *** против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-**********
***, обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС,
за разпределяне правото на
ползване между страните на мазата, намираща се под източната къща-близнак,
построена в подробно описания по-горе недвижим имот, както следва : Ищецът да
ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните
такива, към които има съответни самостоятелни входове, както и за разпределяне
правото на ползване между страните по равно на прилежащо към източната къща -
близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, като неоснователен и
недоказан и е отхвърлил претенцията на ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** ***
против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** за
заплащане на направените по делото разноски, като неоснователна и недоказана,
като е осъдил ищеца Р.Г.Д.,
ЕГН-********** *** да заплати на ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н.,
ЕГН-********** *** сумата 225 /двеста двадесет и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.№7392/6.07.2017 г. от адв.Г., като пълномощник на Р.Г.Д. против решение от 22.06.2017 г.постановено по гр.д.№1730/16 г. на ЛРС. Излага, че те е доволен от посоченото по-горе Решение, поради което и в срок обжалва същото в частите му, в които са отхвърлени исковете за разделяне на правото на ползване между страните на мазата, намираща се под източната къща-близнак. построена в процесния недвижим имот, както следва: Ищецът да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към които има съответни самостоятелни входове и за разделяне на правото на ползване между страните по равно на прилежащото към източната къща-близнак дворно място по проект, който да бъде изготвен от вещо лице със следните съображения:
В исковата молба са
изложили фактически положения, свързани с тези искове, както следва: към
настоящия момент между ищеца и ответниците не е уредено по легален начин и
ползването на двора, съгласно квотите на страните и не е уредено по такъв начин
и ползването на мазата, която се състои от четири помещения - две от тях
обособени като битови стаи и две като избени помещения. Твърди, че ищецът
ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните
такива, а ответниците ползват и лятната кухня. Сочи, че без такова уреждане на
отношенията в описания контекст между страните често възниквали конфликти, при
които били подавани жалби от страна на ответниците до органите на прокуратурата
и МВР.
Изтъква, че в срока по
чл. 131 ГПК ответниците са изложили своето становище, свързано с тези искове,
изразяващо се в следното: В раздел IV от отговора същите са заявили буквално:
„Иска за делба на сутеренните помещения и мазата на източната част от жилищната
близнак сграда..." - тук очевидно става ясно, че същите са приели, че се
касае до иск за делба евентуално на съсобствен имот, а не иск за разделяне на
правото на ползване на части от недвижимия имот. Смята, че така или иначе, в
следващото изречение /стр. 3, най-долу/ същите са заявили: „При съществуващото
фактическо отграничаване на частите на мазата, не оспорваме правата на Р.Д. върху
северната половина от мазата", а за
разделяне поравно на правото на ползването на дворното място, прилежащо към
източната къща-близнак, становището им е, че това искане е неоснователно. Сочи,
че по същество, обаче в т.н. мотиви, т. 1, стр. 4, долу от отговора, същите са
заявили: „По документи Р.Д. и С. Д. Н.
имат равни права върху посочената половина от дворното място...", което
фактически означава, че същите са признали и този иск, тъй-като искането се
изразява не в делба на тази част от дворното място, а само до разделяне на
правото на ползване между страните поравно.
Твърди, че при тези искания и
становища на страните и изложените фактически положения, свързани с тях, съдът
в доклада си е приел, че се касае до искове с правна квалификация чл. 32, ал. 2
ЗС и е определил в тежест на ищеца доказване на всяка от страните на процесния
имот /Протокол от с.з. от 15.12.2016 г./ Смята, че решението е необосновано,
постановено в нарушение на закона и на съдопроизводствените правила и по
конкретно в нарушение на изискванията на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 и ал. 2 ГПК:
Излага, че в доклада си по делото
съдът не е посочил и отграничил спорното от безспорното - кои права и кои
обстоятелства се признават от страните и за кои от тях не следва да се събират
доказателства.
Твърди, че както са
посочили по-горе на стр. 3, най-долу на отговора на исковата молба ответниците
са заявили: „При съществуващото фактическо отграничаване на частите на мазата,
не оспорваме правата на Р.Д. върху северната половина на мазата", но съдът
не е отразил това в доклада по делото, тъй-като ако това беше сторено, следвало
да произнесе решението си по този иск съгласно правилата на чл. 237 ГПК. Смята,
че съдът не е посочил кои факти и обстоятелства не се нуждаят от доказване и не
е указал на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства.
Счита, че не е достатъчно съдът да разпредели с обща формулировка
доказателствената тежест между страните, като напр. в тежест на страната е да
докаже твърденията си, от които извлича полза. Позовава се на нарушение на
изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като липсват мотиви по обективно съединения иск за
разпределяне правото на ползване с правно основание чл.32, ал.2 от ЗЗД.
Твърди, че в тази връзка съдът лаконично е изложил: „При
разпределение на доказателствената тежест в процеса, извършена в съдебно
заседание на 15.12.2016 год.: съдът изрично е дал указания на ищеца,
че по този обективно съединен иск негова е тежестта на доказване относно
притежаваните от всяка от страните права върху имота. В хода на процеса той не
доказал при условията на пълно и главно доказване той като ищец и посочените от
него две ответници какви идеални части притежават от мазата, намираща се под
източната къща-близнак и от южната такава, както и коя от страните каква идеална
част има от дворното място, прилежащо към източната къща-близнак, което дава
основание на съда да отхвърли и този обективно съединен иск." Сочи, че при произнасянето на съда по искането за разделяне правото на
ползване между ищеца и ответниците на мазанските помещения и дворното място,
същият не е съобразил направеното признание за фактическото разпределение на
ползването на мазанските помещения към настоящия момент, което от самото начало
се е извършвало по начин, който е отразен в исковата молба и в отговора към
нея, както и подкрепен от заключението на вещите лица. Счита, че не е съобразил
и обстоятелството, че що се отнася до разделяне на правото на ползване на
двора, ответниците имат претенции единствено до извършени от тях подобрения в
същия, които не са приети за разглеждане в настоящия процес, но не и на равните
права върху него, като мотиви по тези фактически положения не са изложени.
Твърди, че решението е необосновано, тъй като в мотивите си по този иск съдът е
отбелязал, че ищецът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване той като ищец и
посочените от него две ответници какви идеални части притежават от дворното място,
прилежащо към източната къща-близнак, като не е обсъдил в тази връзка приетите
по делото като писмени доказателства Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 176/09.11.2001 г.. Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 67/16.07.2012 г.. Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 68/16.07.2012 г. и Скица на поземлен имот №
15-425926-29.08.2016 г. Сочи, че в тези документи са описани собствените
идеални части на всяка от страните по тях, в т.ч. и на ищеца и отчетниците,
като отбелязва, че след извършената сделка дарение на недвижим имот по
посочения по-горе нотариален акт, ответницата П.И.В. не притежава никаква
собственост, в т.ч. и на идеални части от процесния имот, като този въпрос също
не е обсъден в мотивите на съда.
Излага, че ясно и точно е изразено искането на ищеца: да
бъде разделено правото на ползване между страните по равно на прилежащото към
източната къща-близнак дворно място и това да стане по проект, който да бъде
изготвен от вещо лице, като такъв проект е изготвен по приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена в тази й част от страните и
е приета от съда.
Твърди, че искането на ищеца не се изразява в това, съдът да
определи квотите на правото на собственост на страните като съсобственици на
поземления имот, а да раздели правото им на ползване на посочената в исковата
молба част от дворното място.
Във връзка с посоченото по-горе заключение на
съдебно-техническата експертиза отбелязва, че същото страда от един недостатък,
а именно в изготвения
по него проект за разделяне на ползването на дворното място, прилежащо към
източната къща-близнак между страните, липсват цифрови изражения на това
разделяне. Не е ясно как е отграничено това разделяне по дължина и ширина на
дворното място, за да не възникнат отново спорове между страните за това и това
донякъде се дължи и на пропуска на съда да даде съответните указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК.
Смята, че има нарушение на закона от страна
на съда, след като той е приел, че посочените два
иска са недоказани и е отхвърлил същите. Прави
доказателствени искания, а именно да бъде допуснато поставяне на допълнителна
задача към вещите лица по съдебно-техническата експертиза, които да отговорят
на въпроса, какви са измеренията в метри и сантиметри по дължина и ширина на
дворното място, прилежащо към източната къща-близнак /или изток-запад,
север-юг/ на разпределението на ползването на дворното място между страните,
така, както са го отразили по скицата-проект за разделяне, защрихована в
червено и синьо за ищеца и за ответниците.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Решението на Ловешкия районен съд в обжалваните му части и вместо него да постановите такова, с което да реши делото по същество, като уважи тези искове. Моли съда да присъди направените от ищеца разноски по делото и пред двете инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от С.Д.Н. и П.И.В.,
в която се излагат съображения за неправилност на съдебното решение и допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочат, че чрез жалбата се оборва частта на съдебното решение с мотива за
нарушение на съдопроизводствените правила
при решаване въпросите относно
начина на ползуване на дворното място, представляващо И№ 43952.512.84 по
кадастралната карта и кадастралния регистър на г.Ловеч,намиращо се на ул.
"Граф Игнатиев" № 6,както и на мазанските помещения на източната част
на жилищна сграда -близнак,построена в посочения поземлен имот.
По отношение на начина на ползване на мазата
излагат, че се твърди, че има съществено нарушение на чл. 146 ал.1 т.З и т.4 и
на ал.2 от ГПК. Сочат, че
необосноваността на цитираните нарушения са свързани със следните обстоятелства
и факти,произтичащи от цялото съдебно дирене, а именно страните по делото са
имали възможността да обосноват всичките си искания и възражения/чл. 143 ал,1 ГПК/. Сочат, че в протокол от 15.12.2016 г. на съдебното заседание е видно, че
ищцовата страна не е оспорила нито едно направените възражения, както и
представените писмени доказателства от тях в едно със писмения отговор на
исковата молба.Но-конкретно за мазата излагат, че ЛРС правилно и
законосъобразно и приел,че в тази част иска е неоснователен и го е отхвърлил
като такъв. Те считат, че това правилно и че няма нарушения на
съдопроизводствените правила, по следните съображения, а именно:.от
представените нотариални документи на името на ответничките и от комплексната
съдебно-техническа експертиза е видно,че приземния етаж има две мазански
помещения-южно и северно, и две сутеренни стаи с битов характер. Сочат, че П.И.В.
дарява на дъщеря си С.Д. Н. с н,а 4456
от 16.07.2012г. акт.125 т.11 д. 2195 вписан в Агенцията по вписванията правата
си върху жилищен първи етаж, битова стая в сутерена и прилежащото към нея
мазанско помещение. Излагат, че с нот.а. 3246/9.11.2001 г.,акт.166 Д.1174/01 г.
на Агенцията по вписванията е записано, че с купува 1/2 ид. част от мазата т.е.
второто-северно мазанско помещение, като в този нотариален документ никъде не
е посочено, че се купува и северната сутеренна стая. Смятат, че по този начин и
при тази фактическа обстановка, подкрепена с писмени доказателства и необорени
в съдебния процес, следва логическия извод, че още преди да закупи имота си Р.Д.,
начина за разпределение не само на ползването и на собствеността в/у
мазанските помещения е решен .и следователно и иска в тази част е
неоснователен. Сочат, че що се касае сутерените битови стаи безспорен
собственик на южната е била П.В., а в последствие дъщеря и-С.Н. и собствеността все още е в патримониума
на бившите собственици на източната част на жилищната сграда. Излагат, че на това, обстоятелство
посочено в писмения
отговор на исковата молба от
ответниците, ищеца не възразил и не
представил доказателства, с които да
го обори.
Сочат, че по конкретно за дворното
място, ЛРС правилно е приел,че иска
в тази
част е
неоснователен и не следва да
се уважи.
Като
нарушение въззивника се позовава на
нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК и е
необосновано това твърдение защото
ищеца не използвал възможността
в първото
с.з. да
оспори твърденията и доказателствата,
представени към
отговора към отговора на иска, а
те са: наличие на пълно
безхаберие относно начина на стопанисване
на дворното
място,с оглед на неговата техническа
характериетика/17г./ и, че ответниците са положили през годините
назад,укрепването му и подобряване на условията в дворното
място; писмени и гласни доказателства вложени към делото.
Излагат, че от направената комплекса съдебно-техническа експертиза
твърденията им са се потвърдили както и от техните свидетели. Твърдят, че ищеца
е приел експертизата и не е направил възражения и в този смисъл не са нарушени
правата му. Изтъкват, че искането за допълнителна техническа експертиза във
втората инстанция така както е формулирана е безпредметна, защото графиката
отразява особеностите на дворното място. Сочат, че в обстоятелствената част на
решението са обсъдени доказателствата по делото и твърденията, че липсват
мотиви при решаване на иска за разпределение ползването на дворното място
неправилно се тълкува. Молят съда да не уважава жалбата
и да им присъди разноските и за двете инстанции и решението да бъде в този
смисъл.
Въззивната инстанция е оставила без движение
искова молба с вх.№8618/26.09.2016 г. на Р.Г.Д. *** до конкретизиране в какво се състои искането му досежно
предявените два обективно и субективно предявени искове, а именно
„разделяне”/вероятно се има предвид разпределяне/ на правото на ползване по
отношение на кои обекти, намиращи се в кой имот и кое дворно място и между кои
страни,всички съсобственици на дворното място, представляващо имот с
идентификатор 43952.512.84 с молба в едноседмичен срок от съобщението в
едноседмичен срок от съобщението. Към молбата за отстраняване на нередовностите
следва да бъдат представени преписи от нея и приложенията според броя на
ответниците.
В
указания срок с молба с вх.№6567/25.08.2017 г. ищецът въззивник е отстранил
нередовностите на исковата си молба, като е уточнил петитума в обжалваната
част, а именно да се разпредели правото на ползване между ищеца и ответниците
на мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в подробно
описания в исковата молба недвижим имот, както следва:ищецът да ползва
северната битова стая и прилежащата й база, а ответницата С.Д.Н.-южните такива,
към които има съответни самостоятелни входове, както и да се разпреди правото
на ползване между ищеца и ответниците на прилежащото към източната къща-близнак
дворно място по проект, който да бъде изготвен от вещо лице, по равно между
ищеца и ответницата С.Д.Н..
В
съдебно заседание пълномощникът на въззивника прави отказ от иска спрямо
ответницата П.В. по отношение разпределяне на правото на ползване на дворното
място.
В съдебно
заседание въззивникът се явява лично и с адв.Г., като поддържа въззивната жалба
и уточненията на исковата си молба. Моли съдът да разпредели правото на
ползване на дворното място по представения вариант първи от заключението на
вещото лице П., тъй като той е най-справедлив.Моли да се присъдят и сторените
съдебно деловодни разноски по съразмерност от първата инстанция и изцяло от
втората инстанция.
От ответниците
лично се явява само П.В., която моли въззивната жалба да бъде отхвърлена. Представя
подробна писмена защита, в която застъпва становището, че Р.Д. не притежава
съсобственост по отношение на мазата, а по отношение на дворното място има и
други съсобственици, които не са конституирани в процеса, а тяхното участие е
задължително.Моли да й се присъдят и разноските по делото за тази инстанция.
От
събраните по делото доказателства: гр.д.№1730/16 г. на ЛРС, заключението на
вещо лице Ж.Й., от обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка и обусловеност
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Съгласно
удостоверение за наследници изх.№2903/06.10.2016 год. на Община-гр.Ловеч се
установява, че И.В.Г., б.ж. на гр.Ловеч е починал на 23.08.1999 год, като е
оставил за свои законни наследници две дъщери - Г.И.С.и П.И.В..
Представено е строително разрешение
№85/23.03.1967 год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч на името на И.В.Г., с
което е позволено на него и на С.С.да построят пристройка – стълбище по
одобрения архитектурен план на ул.”Граф Игнатиев”№6 на собственото си дюкянско или жилищно място,
квартал №115, парцел №VII съгласно с утвърдения проект и определената му
строителна линия и ниво.
От приложеното строително разрешение
№36/21.03.1969 год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч се установява, че се
позволява на И.В.Г. и други от гр.Ловеч да заградят дворното си място от всички
страни с каменен зид висок
На името на И.В.Г. е издадено
строително разрешение №274/04.06.1966 год. от Служба благоустройство-гр.Ловеч,
с което му е позволено да построи гараж по утвърден архитектурен проект на
собственото си дюкянско или жилищно място, квартал №115, парцел №VII съгласно с
утвърдения проект и определената му строителна линия и ниво.
Представен по делото е нотариален
акт за продажба на недвижим имот №180, том I,
дело №362/13.11.1962 год. на ЛНС, съгласно който С.Б.Б.е продал на И.В.Г., Ц.Е.Г.,
С.И.С.и Г. И.В. следния свой недвижим имот: 1/2 идеална част от дворно място,
цялото от 523 кв.м., съставляващо парцел VII,
пл.№1861, в кв.115 по новия регулационен план на гр.Ловеч, при подробно описани
съседи и реално продава на същите купувачи източната част – къща близнак – от
новопостроената масивна завършена в карабинно положение къща, само продаваемия
близнак – къща е застроен върху 64 кв.м. с мазе под цялата къща, два етажа над
мазата, с отделни входове и таван, която къща-близнак е застроена в
горепосоченото дворно място за сумата 2 461 лева, която сума продавачът
получил напълно и в брой от купувачите. В т.2 на нотариалния акт е уточнено, че
купувачите И.Г., Ц.Г., С.С.и Г. В. заявили, че са съгласни и купуват имота при
цитираните по-горе условия, като И.Г. и Ц.Г. купуват първия етаж от къщата, С.С.и
Г. В. купуват втория етаж от същата къща, а мазето и тавана купувачите ще
притежават и владеят заедно. Съгласно т.3 на нотариалния акт страните са се
съгласили да учредят етажна собственост върху жилищните постройки, като
западната къща – близнак остава за продавача, а източната такава ще бъде
разделена – първия етаж за купувачите И.Г. и съпругата му Ц.Г., а втория етаж
остава собственост на С.С.и съпругата му Г. В..
Съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №176, том IV, рег.№5369, дело №636/09.11.2001
год. на Н. Х.– Нотариус с район на действие – съдебния район на РС-гр.Ловеч,
вписана в регистъра на нотариалната камара под №139, Г. И. С., И. С. С. и В. С.
Т. са продали на Р.Г.Д. следния недвижим имот, а именно : 1/4 идеална част от
УПИ в гр.Ловеч, целият с площ от 523 кв.м., съответстващ на парцел VII,
пл.№1861 в кв.115 по действащия план на гр.Ловеч за 1962 год., заедно с реално
втори етаж от източната къща-близнак, построена в същия имот и заедно с 1/2
идеална част от мазето, 1/2 идеална част от тавана и съответната идеална част
от общите части на сградата, при описани в акта съседи на имота.
Съгласно нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение №67, том III, рег.№1642,
дело №210/16.07.2012 год. М.Д.– Нотариус с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №173, на основание Постановлението му
от 16.07.2012 год., издадено въз основа на обстоятелствена проверка, извършено
по негово нотариално дело №210/2012 год. и съгласно чл.587, ал.2 и ал.3 от ГПК,
в кантората си в гр.Ловеч, е съставил
нотариален акт, с който е признал П.И.В. за собственик по давностно
владение върху следните недвижими имоти – сгради, намиращи се в източната
половина на поземлен имот с адрес по скица:гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, с
идентификатор 43952.512.84, а именно: Едноетажна сграда /лятна кухня/ с
идентификатор 43952.512.84.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес по скица
: гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, попадаща в поземлен имот с идентификатор
43952.512.84, със застроена площ по скица 33 кв.м., предназначение : друг вид
сграда за обитаване; Едноетажна сграда – гараж с идентификатор 43952.512.84.4
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, с адрес по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф
Игнатиев”№6-6а, попадаща в поземлен имот с идентификатор 43952.512.84, със
застроена площ по скица 17 кв.м., предназначение : хангар, депо, гараж.
На същата дата – 16.07.2012 год., е
съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том III,
рег.№1643, дело №211/2012 год. пред същия Нотариус, с който П.И.В. дарява на
дъщеря си С.Д.Н. следния свой собствен недвижим имот, а именно: 1/4 идеална
част от поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на
АГКК с адрес по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”№6-6а, целия имот с площ от
513 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер
по предходен план – няма, при посочени съседи на имота по скица, заедно и
реално първи етаж от двуетажна жилищна сграда – източен близнак, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.512.84.5.1, находящ се в
сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.512.84,
предназначение : Жилище, апартамент, брой нива – 1, със застроена площ по
документ за собственост 64 кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня, коридор,
остъклена тераса, баня, битова стая в сутерена, заедно с прилежащото избено
помещение, както и 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата и
съответните идеални части от общите части на жилищната сграда, при посочени
съседи на самостоятелния обект по схема, заедно и реално с построените в същия
имот : Гараж с идентификатор 43952.512.84,
със застроена площ по скица 17 кв.м. на един етаж, предназначение – хангар,
депо, гараж и друг вид сграда за обитаване /лятна кухня/ с идентификатор
43952.512.84.3 със застроена площ по скица 33 кв.м., брой етажи – един, като
дарителката П.И.В. запазва за себе си пожизнено вещно право на ползването и
обитаването на битовата стая в сутерена заедно с прилежащото избено помещение,
намиращи се в самостоятелния обект с идентификатор 43952.512.84.5.1.
От скица на ПИ №15-425926/29.08.2016
год. на СГКК-гр.Ловеч се установява, че поземлен имот с идентификатор
43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот :
гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10
м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, при съседи :
43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80; 43952.512.83 е със
следните собственици : Ц. Е. Г. 1/11 идеална част от правото на собственост; И.
Д. И. 1/11 идеална част от правото на собственост-нот.акт от 11.11.1999 год.; Н.
Д.И. 1811 идеална част от правото на собственост-нот.акт от 11.11.1999 год.; Р.Г.Д.
¼ идеална част от правото на собственост–нот. акт №166, том VI,
рег.№3246, дело 1174/09.11.2001 год. на СВ-гр.Ловеч; С.Д.Н. 1/4 идеална част от
правото на собственост-нот.акт №125, том 11, рег.4456/16.07.2012 год. на
СВ-гр.Ловеч; С.Р. Ц. 1/8 идална част от правото на собственост-нот.акт №127,
том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС; П. Д. Г. 1/8 идеална част от правото на
собственост-нот.акт №127, том I, дело 300/14.04.1970 год. на ЛНС. В скицата са
посочени три сгради, които попадат върху имота : 1/.Сграда 43952.512.84.3 със
застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение : Друг вид сграда за
обитаване; 2/.Сграда 43952.512.84.4 със застроена площ 17 кв.м., брой етажи 1,
предназначение : Хангар, депо, гараж; 3/.Сграда 43952.512.84.5 със застроена
площ 139 кв.м., брой етажи 2, предназначение : Жилищна сграда-многофамилна.
За правилно решаване на спора по
делото от страна на ЛРС са разпитани свидетели. От показанията на св.Г. С.,
която е сестра на П.В. и леля на въззиваемата
С.Н. се установява, че тя познава Р.Д., тъй като е купил техния дял от къщата.
Техният дял бил втори етаж на сградата плюс половината мазе, две помещения
мазета и впоследствие достроили стълбищата, а старото стълбище било в района на
сградата. Там си направили стълбище и под стълбището си направили баня и
тоалетна, като на мястото под стълбището се освободила една стая място.
Свидетелката заявява, че мазетата си ги разделили така след стълбището, като
коридорът и южните мазета били за сестра й, а другите плюс това, което останало
под стълбището било за тях. Това под стълбището те го извършили и така го
продали на ищеца, като тогава било по споразумение, за да може да се използва
стълбището от сестра й, ако й се наложи и за черен таван, но докато те са
живели там сестра й не го е ползвала. Твърди, че стълбището било изолирано, в
банята и тоалетната се влизало от стълбището, като можело да се качи на тавана
през стълбището без да се ползва втория етаж, а банята и тоалетната са насреща.
Гаража е правен по-късно, през 70-та година и когато са продали втория етаж на Р.Д.
гаража бил включен в цената.
Свидетелят С. П. твърди, че отлично
познава Р.Д., тъй като му е бил наемател в къщата. Разбира, че 2005-2006 год.
той е купил имота. Заявява, че Д. е закупил втория етаж от къщата, половината
таван и мисли, че всичко било на половина и пристройката и гаража и дворното
място. Твърди, че той е ползвал само етажа и постепенно неговата комшийка от
първия етаж извадила документи, че е собственик на двора, на пристройката и на
гаража. Сочи, че всички документи били изготвени от Нотариус Д.. Заявява, че знае,
че той има една малка мазичка, във входната врата има стълбище, а в дясно не е
строено, не е преграждано и е виждал, че там си държи зимнината. Ищецът му е
казвал, че половината таван държи, но ответницата злоупотребявала с това, че
трябва да й минава през къщата и винаги когато е искала достъп до тавана го е
получавала. Според този свидетел до тавана се стига като се минава по едно
стълбище, което минава през втория етаж и от там се продължавало към тавана и
се преминавало се през някаква част от жилището на ищеца, за да стигне до
тавана, където му е банята и тоалетната. Сочи, че за първия етаж си има отделен
вход отпред, като маза са си правили там.
От показанията на свидетелят И. И. се
установява, че той познава страните по делото, тъй като неговата къща близнак е
с тази на ответницата П.В. и с ищеца Р.Д.. Твърди, че между тях имало стара
ограда, която паднала и тогава С. го попитала дали е съгласен да направят
стабилна ограда, като той дал съгласие, но казал, че не може да участва
финансово. Заявява, че не знае двора на кого е и как е уредена собствеността
им., но знае, че към лятната кухня в пристройката правили ремонт и тогава през
двора направили канализация.
Разпитан по делото е и свидетелят М.
М., който заявява, че познава страните по делото, като П.В. я познава от 1962
год., когато те дошли и купили от дядо И. Б. двор и направили къщата на
ул.”Граф Игнатиев”№6 и всички строежи са правени пред очите му, защото неговата
къща е от другата страна. Помни бащата на П.В. и познава нейната сестра. Твърди,
че баща им бил строител и той строил всичко някъде през 1967-1968 год, като построили
гаража като го достроявали някъде може би и пристройката в двора и направили
две стаички. След смъртта на бащата на П.В. през 1999 год. всичко било в
разруха и се наложило да се отремонтир от П.и С., като направили ограда от
двете страни. Не знае Р. да е участвал в някакъв ремонт и не го е виждал през
годините да ползва гаража. Твърди, че го познава от 2001 год., когато купил
етажа от къщата и сигурно от двора.
За правилно решаване на спора е
назначена комплексната съдебно-техническа експертиза с вещи лица инж.Г.и арх.Аг..
От тяхното заключение се установява, че мазанските помещения са разделени с два
отделни входа, като единият вход е от двора, а другият е от стълбищната клетка,
която води към втория жилищен етаж и тавана. Стълбищната клетка е пристроена, а
покривът е общ за сградата и пристройката. При огледа на място са установили,
че е зазидана вратата към коридора на северната маза, която е ползвана като
битова стая и за да се осигури достъп до това помещение е премахнат зид, в
който е бил вграден долап. Извършено е и архитектурно заснемане и е изготвен
проект за право на ползване на двора. Той е съобразен със съществуващото положение
– има оформени пътека и плочник пред лятната кухня, изпълнени с плочи от
гранитогрес и бетонови бордюри, които са направени от ответника. Пространството
ограничено от бордюрите по западната страна на пътеката и южната страна на
плочника до западната граница на имота е отредено за ищеца, а за ответника е
отредено пространството от пътеката до гаража и плочника пред лятната кухня.
Пространството от уличната регулационна линия до входа на гаража, включващо и
входовете за жилището на първия етаж, за мазанската част на ответника и за
жилището на втория етаж е отредено за общо ползване.
Тъй като решение от 22.06.2017
г, постановено по гр.д.№1730/16 г. на ЛРС е влязло в законна сила по отношение
на частта, с която е отхвърлен предявения от ищеца Р.Г.Д. против
ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., обективно кумулативно съединен
иск с правно основание чл.108 от ЗС, за установяване по отношение на П.И.В., с
горните данни и С.Д.Н., с горните данни, че Р.Г.Д., с горните данни е
собственик по давностно владение на построената в Поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 в гр.Ловеч,
Община-гр.Ловеч, Област-гр.Ловеч, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК; Последно
изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение на КККР; Адрес на
поземления имот : гр.*********************; Площ : 512 кв.м Сграда с
идентификатор 43952.512.84.4: застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1,
предназначение : хангар, депо, гараж като осъди П.И.В., с горните данни и С.Д.Н. да му предадат владението върху същия,
като неоснователен и недоказан, отхвърлен е предявения от
ищеца Р.Г.Д., против ответниците П.И.В., и С.Д.Н., обективно кумулативно
съединен иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване дарението в частта, отнасяща се до Сграда с
идентификатор 43952.512.84.4, със застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1,
предназначение : хангар, депо, гараж, материализирано в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №68, т.Ill, peг.№1643, дело №211 от 16.07.2012 год. на
Нотариус М.Д.с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под
№173, извършено от П.И.В. на С.Д.Н. за нищожно, като извършено без съгласието
на собственика на имота Р.Г.Д. като неоснователен и недоказан, съдът за правилно решаване на
спора е допуснал назначаване на допълнителна съдебно-техническа експертиза,
която да изготви варианти за разпределяне на правото на ползване на дворното
място. Експертът Ж.Й. на база на събраните доказателства е изготвила два
варианта за разпределяне на правото на ползване на дворното място.
С оглед направеният отказ от
иска спрямо ответницата П.В. по отношение разпределяне на правото на ползване
на дворното място в съдебно заседание на 13.10.2017 г. и на основание чл.233 пред.2
от ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено в тази му част.
При тези доказателства
настоящата инстанция намира, че предявеният иск от Р.Д. с правно основание
чл.32 ал.2 от ЗС е изцяло основателен и доказан. По отношение разпределяне на
правото на ползване на мазата, намираща се под източната къща-близнак,
построена в подробно описания в исковата молба недвижим имот, както
следва:ищецът да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а
ответницата С.Д.Н.-южните такива, към които има съответни самостоятелни
входове, настоящата инстанция счита, че с оглед факта, че П.В. е запазила пожизнено
вещно право на ползването и обитаването на битовата стая в сутерена заедно с
прилежащото избено помещение, намиращи се в самостоятелния обект с
идентификатор 43952.512.84.5.1 правото на ползване следва да бъде разпределено
както следва: Р.Г.Д. следва да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците
С.Д.Н. и запазилата си пожизено вещно право на ползване и обитаване на битовата стая в
сутерена заедно с прилежащото избено помещение, намиращи се в самостоятелния
обект с идентификатор 43952.512.84.5.1 П.И.В. южните такива, към които има
съответни самостоятелни входове. Безспорно се установи от събраните свидетелски
показания пред първата инстанция, а и обясненията на страните в съдебно
заседание, че между тях не може да се постигне решение как и по какъв точно
начин да се използва и управлява общата вещ, в случая процесните мазански
помещения. Съсобствеността им е налице с оглед придобитите от тях по ½
ид.части от мазанските помещения, описани в нотариалните актове за собственост.
Щом това е така, то съдът следва да вземе необходимите мерки по разпределяне
правото на ползване на имота и с оглед заключението на съдебно-техническите
експертизи, намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен в
тази му част. Този вариант според настоящата инстанция най-пълно съответства на
правата на страните.
Що
се отнася до втория обективно съединен иск със същото правно основание чл.32
ал.2 от ЗС досежно разпределяне правото на ползване между ищеца и ответницата С.Н.
на прилежащото към източната къща-близнак дворно място по проект, който да бъде
изготвен от вещо лице, по равно между ищеца и ответницата, то въззивният съд
счита, че с оглед събраните по делото доказателства също е основателен и
доказан. Безспорно се установи, че Р.Д. и С.Н. са съсобственици по отношение на
процесното дворно място. Действително по отношение на поземлен
имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес
на поземления имот : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план
: няма, при съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80;
43952.512.83 има и други съсобственици, но те според настоящата инстанция не се
явяват необходими другари при разпределяне на правото на ползване на прилежащото
към източната къща-близнак дворно място. Установи се от доказателствата по
делото, че това дворно място е оградено с вътрешна ограда, обособено е и се
ползва само от тези двама съсобственици, страни по делото. Вещо лице Ж.Й. е
изготвила два варианта на разпределяне на правото на ползване, като настоящата
инстанция счита, че първи вариант най-пълно съответства на правата на страните, а освен
това и делът за общо ползване е с по-малка квадратура. Съгласно този вариант в
червено е колорирана частта на въззивника с площ от 70,71 кв.м. от които 18
кв.м. е площта под стълбищната клетка, а в синьо е колорирана площта за
ползване от ответницата в размер на 71,61 кв.м., в която са включени и гаража,
второстепенната постройка и навеса пред постройката, а в жълто е оцветена
площта за общо ползване-55,18 кв.м. Вещото лице е посочило, че предвид
съществуващото застрояване няма възможност правото на ползване да се разпредели
точно в съотношение ½ и за двете страни, каквито са правата им по
нотариални актове. Въззивника получава 0,9 кв.м. в по-малко, като в неговата площ
остава и част от пътеката с настилка. Следователно този иск като основателен и
доказан следва да бъде уважен, като скица вариант І от заключението на вещо лице
Ж.Й. на л.55 от делото стане неразделна част от настоящето решение.
При тези мотиви след като няма съвпадане на правните изводи на Ловешки
окръжен съд с тези на първата инстанция по гр.д.№1730/16 г, то решението се
явява неправилно и следва да бъде отменено на основание чл.271 ал.1 от ГПК в
атакуваната му част. Следва да бъде
постановено друго по същество, с което да бъде разпределено правото на ползване
на основание чл.32 ал.2 от ЗС между Р.Г.Д., ЕГН-********** *** и П.И.В., ЕГН-**********
*** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***
на мазата, намираща се под източната къща-близнак, построена в подробно
описания по-горе недвижим имот, както следва : Ищецът да ползва северната
битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните такива, към които има
съответни самостоятелни входове, както и за разпределяне правото на ползване
между Р.Г.Д., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** по равно на прилежащо към източната къща -
близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, на имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес
на поземления имот : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план
: няма, при съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80;
43952.512.83 по
заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Ж.Й., както следва Р.Д.
да ползва червено колорираната част с площ от 70,71 кв.м. от които 18 кв.м. е
площта под стълбищната клетка, а С.Н. в синьо
колорираната площ в размер на 71,61 кв.м., в която са включени и гаража,
второстепенната постройка и навеса пред постройката, а в жълто е оцветена
площта за общо ползване-55,18 кв.м. по предложеният вариант І /първи/ от
заключението в скица, която е неразделна част от настоящето решение.
При този изход от процеса въззиваемите следва да заплатят на въззивника
всички разноски по делото, сторени от него пред въззивната инстанция в размер
на сумата 589,15 лв, а досежно дължимата част от разноските пред първата
инстанция, настоящата инстанция счита, че с оглед отхвърлената и уважена част
от исковете, Р.Д. ще следва да заплати на въззиваемите-ответници сумата 150 лв.
съобразно отхвърлената част от исковете, а П.В. и С.Н. следва да заплатят на Р.Д.
сумата 380,43 лв. съобразно уважената част от исковете или по съразмерност и
компенсация сумата 230,43
лв./380,43-150/. И двете страни не са представили списък на разноските по чл.80
от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 22.06.2017 г. постановено по гр.дело №1730/16 г. на
Ловешки районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявения от ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** *** против ответницата П.И.В.,
ЕГН-********** *** обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.32,
ал.2 от ЗС, за разпределяне правото на ползване между страните по равно на прилежащо към източната
къща - близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, на основание чл.233 пред.2 от ГПК
и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част поради отказ от иска.
ОТМЕНЯ като неправилно решение от 22.06.2017 г. постановено по гр.дело №1730/16
г. на Ловешки районен съд в частта, с
която е отхвърлен предявения от ищеца Р.Г.Д.,
ЕГН-********** *** против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-**********
***, обективно кумулативно съединен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС,
за разпределяне правото на
ползване между страните на мазата, намираща се под източната къща-близнак,
построена в подробно описания по-горе недвижим имот, както следва : Ищецът да
ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а ответниците - южните
такива, към които има съответни самостоятелни входове, както и за разпределяне
правото на ползване между Р.Г.Д. с горните
данни и С.Д.Н., по равно на
прилежащо към източната къща - близнак дворно място по проект, изготвен от вещо
лице, като неоснователен и недоказан, и е
отхвърлена претенцията на ищеца Р.Г.Д., ЕГН-**********
*** против ответниците П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***
за заплащане на направените по делото разноски, като неоснователна и
недоказана, като е осъден ищеца Р.Г.Д., ЕГН-********** *** да заплати на ответниците П.И.В., ЕГН-**********
*** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** сумата 225 /двеста двадесет и
пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3
от ГПК над сумата 150 лв. или за сумата 75 лв. вместо което ПОСТАНОВИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на основание чл.32 ал.2 от ЗС между Р.Г.Д., ЕГН-**********
***, П.И.В., ЕГН-********** *** и С.Д.Н., ЕГН-********** ***, по равно на прилежащо към източната къща -
близнак дворно място по проект, изготвен от вещо лице, на имот, представляващ поземлен
имот с идентификатор 43952.512.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес
на поземления имот : гр.Ловеч, ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с
трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване :
ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план
: няма, при съседи : 43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80;
43952.512.83 на мазата,
намираща се под източната къща-близнак, построена в следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес по скица : гр.Ловеч, ул.”Граф
Игнатиев”№6-6а, целия имот с площ от 513 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10
м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план – няма, при посочени
съседи на имота по скица, както
следва : Ищецът да ползва северната битова стая и прилежащата й маза, а
ответниците - южните такива, към които има съответни самостоятелни входове.
РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ на основание чл.32 ал.2 от ЗС между Р.Г.Д., ЕГН-**********
*** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** по равно на прилежащо към източната къща -
близнак дворно място поземлен имот с идентификатор 43952.512.84 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007 год. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот : гр.Ловеч,
ул.”Граф Игнатиев”06-6а, с площ 512 кв.м., с трайно предназначение на
територията : урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10
м/, стар идентификатор : няма, номер по предходен план : няма, при съседи :
43952.512.213; 43952.512.78; 43952.512.79; 43952.512.80; 43952.512.83 по заключението на
съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещо лице Ж.Й., както следва Р.Д. да ползва червено колорираната част с площ
от 70,71 кв.м. от които 18 кв.м. е площта под стълбищната клетка, а С.Н. в
синьо колорираната площ в размер на 71,61 кв.м., в която са включени и гаража,
второстепенната постройка и навеса пред постройката, а в жълто е оцветена
площта за общо ползване-55,18 кв.м. по предложеният вариант І /първи/ от
заключението в скица, която е неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН-**********
*** и С.Д.Н., ЕГН-********** *** да заплатят на Р.Г.Д., ЕГН-**********
*** разноски по делото за въззивна инстанция в размер на 589,15 лв, както и
сумата 230,43 лв. съобразно уважената част от исковете за първата инстанция по
съразмерност и компенсация.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
на страните, че е изготвено с мотивите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.