Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публично заседание на двадесети
май, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 12886 по описа за 2018г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.
С Решение № 36199/27.06.2018г.
по гр.д.№ 32511 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 87-ми състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени от Г.Ц.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „******за
заплащане на сумите, както следва: както следва: сумата от 877лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата
от 159лв. , представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 877лв. за периода от
01.07.2013г. до 20.05.2016г.; сумата от
192лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 34лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 192лв. за периода от
01.07.2013г. до 20.05.2016г.; сумата от
981лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането й, представляващи възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в следствие на приравняване на нощен труд към дневен с
коефициент 1,143 за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 178лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 981лв. за периода от 01.07.2013г. до
20.05.2016г., като Г.Ц.Р., ЕГН **********,
е осъден да заплати на М.В.Р. съдебни разноски от 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна
жалба вх.№ 5125368/30.07.2018г. от ищеца Г.Ц.Р.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени за сумите, както
следва: 598,80лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането й, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд по
време на официални празници за
периода от 01.04.2013г. до
30.06.2014г.; сумата от 142,64лв. ,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 598,80лв. за
периода от 01.07.2013г. до 20.05.2016г.; сумата от 192лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до изплащането й, представляващи възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 34лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 192лв. за периода от 01.07.2013г.
до 20.05.2016г.; сумата от 407,85лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й,
представляващи възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в
следствие на приравняване на нощен труд към дневен с коефициент 1,143 за
периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 83,76лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 981лв. за периода от 01.07.2013г. до 20.05.2016г. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Разпоредбата
на чл. 202, ал.2 от ЗМВР ( 2006г.,отм.) допускала допълнителни възнаграждения,
определени със закон или акт на МС и такъв бил Закона за държавния служител.
Разпоредбите на чл. 67 от ЗДСл определяли възнаграждение за нощен труд, за
работа през официални празници и били приложими. В този смисъл било и ТР №
6/2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. По делото било установено че
бил положил извънреден нощен труд и по време на официални празници.
Разпоредбите на чл. 2 от Европейската социална харта и на чл. 7 от
Международния пакт за икономически, социални и културни права, ратифицирани от
Република България, изисквали компенсиране на всички работници и служители,
положили нощен и труд през официални празници, поради което и на това основание допълнително
възнаграждение се дължало. Претендирал е разноски.
Въззиваемият
- ответник по исковете - М.В.Р. не е
изразило становище.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Г.Ц.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „******за
заплащане на сумите, както следва: както следва: сумата от 877лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.05.2016г., до
изплащането й, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд по
време на официални празници за
периода от 01.04.2013г. до
30.06.2014г.; сумата от 159лв. ,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 877лв. за
периода от 01.07.2013г. до 20.05.2016г.; сумата от 192лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-20.05.2016г.,
до изплащането й, представляващи възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 34лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 192лв. за периода от 01.07.2013г. до
20.05.2016г.; сумата от 981лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-20.05.2016г., до
изплащането й, представляващи възнаграждение за положен извънреден
труд, получен в следствие на приравняване на нощен труд към дневен с
коефициент 1,143 за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 178лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата от 981лв. за периода от 01.07.2013г. до
20.05.2016г. Навел е твърдения, че работи при ответника на длъжността
„разузнавач в сектор ЕОЦ в ДМОС“ , работата била организирана на 24-часови
смени с непрекъснат характер от 09,00ч. до 09,00ч. при сумирано отчитане на
работно време на тримесечие. Посочил е, че за процесния период по време на тези 24-часови смени се включвал и нощен труд и труд през
официални празници и за положен нощен труд и труд по време на официални
празници му се дължало допълнително възнаграждение, такова се дължало и за
компенсиране на извънреден труд, получен вследствие на приравняване на нощния
труд към дневния с коефициент 1,143. Основание за плащането им били чл. 202,
ал.5 от ЗМВР (2006г., отм) вр. с чл. 67, ал. 7, т.1 и т. 3 от Закона за държавния
служител. Изискуемостта на вземанията настъпвала в месеца следващ тримесечието,
за който труда е положен съгласно чл. 18, ал.1 от Инструкция №
Із-2453/04.12.2012г. Положеният труд през официални празници независимо дали е извънреден труд или не се
заплащал в двоен размер съгласно чл. 264 от КТ. Положеният нощен труд се
заплащал с увеличение от не по-малко от 0,25лв. съгласно чл. 20 от Наредбата за
заплатите в администрацията. Нощен труд, който е над 7 часа е извънреден. ЗМВР
и ЗДСл не уреждали нормалната продължителност на нощния труд, порази което и
приложима била разпоредба на КТ, сочеща тази продължителност на 7 часа. При сумирано изчисление на работното време
през деня и през нощта следва нощния труд да се превърне в дневен със съответния
коефициент, за да се определи дали е положен труд на нормата. Коефициентът бил
1,143, получен съобразно чл. 9 от наредбата като съотношение между нормалната
продължителност на дневния труд от 8 часа и нормалната продължителност на
нощния труд от 7 часа. Посочил е, че през периода дал 6 дежурства от по 24 часа
на официални празници – 03.05.2013; 06.05.2013; 24.12.203; 01.01.2014;
03.03.2014г.; 24.05.2014г., по време на дежурства бил полагал и нощен труд и
извънреден нощен труд бил полагал и в периода от април 2013г. до юни 2014г. и
така за тези дни му се дължали допълнителни възнаграждения за нощен труд, за
работа през официални празници, за извънреден труд с коефициент от 1,143 за
приравняване на нощния към дневния труд.
Ответникът М.В.Р. в
предоставения срок за отговор е оспорило
исковете. Посочило е, че действително
през процесния период ищецът работел като държавен служител на длъжност
„разузнавач ІV-та степен“ в сектор
„Единен оперативен център“ при ДМОС-МВР, трудът му бил организиран на 24-часови
смени, отчитан сумирано на тримесечие. Приложими били ЗМВР и Инструкция
Із-2453/04.12.2012г., субсидиарно приложение на ЗДСл, Наредба за заплати на
служители в администрацията, на КТ не
било допустимо, защото отношението било специален към общ закон., нямало
препращане от ЗМВР към общите закони и те били неприложими. Разпоредбата на чл. 202, ал. 5 от ЗМВР имала
предвид само други нормативни актове, сочещи изрично, че уреждат допълнителни
възнаграждения за работещи в ЗМВР, а не общите допълнителни възнаграждения за
държавни служители и за работещи по трудово правоотношение. Изброяването в ЗМВР и Инструкцията на
допълнителните възнаграждения било изчерпателно. Приетите през юли 2014г. ЗМВР и Наредба се
прилагали занапред, а не за процесния случай. 24-часовата смяна независимо, че
обхващала период на официални празници и нощен труд не се заплащали
допълнително като извънреден и нощен труд, като такъв през официални празници.
Това се дължало на спецификата на организацията на работното време. Полагането
на труд през нощта при 24-часови смени е полагане на труд през редовна смяна, а
не нощен труд. Разпоредбата на чл. 211, ал- 5, т.2 от ЗМВР сочело компенсиране
на работа извън редовното работно време за работещите на смени, като се плаща
извънредния труд до 50 часа, а горницата се компенсира с отпуска. Увеличението
при плащането било с 50%. В случая на
ищеца били изплатени всички дължими възнаграждения и исковете били
неоснователни. Не се дължало обезщетение за забава поради неоснователност на
исковете за главниците. Претендирало е
разноски.
По делото са приети неоспорени от страните заповед от
20.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, акт от 20.12.2012г., заповед от
07.01.2013г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно които на 20.12.2012г.
ищецът е назначен на основание на чл. 186 от ЗМВР(отм.) на длъжност „разузнавач ІV степен“ в група
СИРЕНЕ, дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, на 21.12.2012г.
ищецът е встъпил в длъжност, на 07.01.2013г.
е назначен държавния служител Г.Р. в сектор „единен оперативен център“ в
същата дирекция при заплата за категория от 378лв., заплата за длъжност от
496лв., включително за ниво № 11 и за СУРМ.
По делото е приета неоспорена от страните утвърдена на
27.03.2013г. длъжностна характеристика за длъжността „разузнавач ІV степен“ в
сектор „Единен оперативен център, дирекция „Международно оперативно
сътрудничество“, съгласно която основни задължения за длъжността са да изпълнява задължения на старши-дежурен
по график и организира и ръководи дейността на дежурния екип в извън редовното
работно време за дирекцията и през празнични и почивни ни; работи по утвърден
месечен график; анализира кореспонденция, докладва я в работното време на
началник сектора; в извънработно време организира и отговаря за отработването
на спешни материали; организира и осъществява взаимодействие с други отдели;
докладва за извършени дейности през дежурство; извършва информационно-справочна
дейност; предоставя статистически данни( участва н изпълнение на екстрадиции,
предаване и трансфери на лица; осъществява координация и информационен обмен;
анализира работа на дежурния екип; участва в обучения и квалификации; подпомага
работа на началник на сектор ЕОЦ; въвежда, актуализира и заличава информация в
АИС „ИД-НШИС“.
Приети са платежни бележки за процесния период,
съгласно които на ищеца са начислени
брутни възнаграждения, в които са включени заплата за категория , заплата за длъжност , храна
сп.усл. 4лв.; извънреден труд –ДС,СУМ-50ч. , но за август 2013г. ; ноември
2013г., януари 2014г., февруари 2014г., ,април 2014г., , май 2014г., такова не
е начислено, а за септември 2013г. и
октомври 2013г. начислено
такова е за по 48ч. месечно. Не са начислявани
възнаграждение за нощен труд, за труд през официални празници, за извънреден
труд за повече от 50ч.
По делото са приети неоспорени от страните графици
за сектор „ЕОЦ“ , съгласно които ищецът:
-през април 2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 5
пъти през делнични дни, 11 дни е бил в
отпуск, през останалите дни в графика за
него няма отбелязвания;
-през май
2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 6 пъти през делнични дни, но
едната дата е 03.05.,а другата дата е 06.05.; 5 дни е бил в отпуск, през останалите дни в графика за него няма
отбелязвания;
-през юни 2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 8 пъти
през три дни от които са били почивни
дни, през останалите
дни в графика за него няма отбелязвания;
-през юли 2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 6
пъти през делнични дни, 7 дни е бил в
отпуск, през останалите дни в графика за
него няма отбелязвания;
-през август 2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 6
пъти през делнични дни, 1 ден е бил в
отпуск, през останалите дни в графика за
него няма отбелязвания;
-през септември 2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна
2 пъти през делнични дни, ; 12 дни е бил
в отпуск, през останалите дни в графика
за него няма отбелязвания;
-през октомври
2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 8 пъти, единият от които е бил през
почивен ден; през останалите дни в графика за него няма
отбелязвания;
-през ноември 2013г.
е бил дежурен с 24 часова смяна 6 пъти , един ден е бил почивен, 6 дни е бил в отпуск, през останалите дни в графика за него няма
отбелязвания;
-през декември
2013г. е бил дежурен с 24 часова смяна 7 пъти , единият ден
е бил 24.12.; 2 дни е бил в отпуск, през
останалите дни в графика за него няма отбелязвания;
-през януари
2014г. е бил дежурен с 24 часова смяна 7 пъти, единият ден е бил 01.01.;, един
ден е бил неделя; 1 ден е бил в отпуск,
през останалите дни в графика за него
няма отбелязвания;
-през февруари
2014г. е бил дежурен с 24 часова смяна 7 пъти, от които 2 дни са били
почивни, през останалите дни в графика за него няма отбелязвания;
-през март 2014г. е бил дежурен с 24 часова смяна 8
пъти, като един от дните е бил 03.03.
един ден е бил почивен; 2 дни е бил в отпуск, през останалите дни в графика за него няма
отбелязвания;
-през април 2014г. е бил дежурен с 24 часова смяна 5
пъти , един ден е бил почивен; 11 дни е бил в отпуск, през останалите дни в графика за него няма отбелязвания;
-през май 2014г.. е бил дежурен с 24 часова смяна 5
пъти, един от дните е бил 24.05.; 8 дни е бил в отпуск, през останалите дни в графика за него няма
отбелязвания;
-през юни
2014г.е бил дежурен с 24 часова смяна 7 пъти, три дни са били почивни, през
останалите дни в графика за него няма отбелязвания.
Приет е протокол за положен труд от ищеца за периода
април-юни 2013г., съгласно които ищецът е отработил 680 часа, от които 584 по
график, 96 часа извън установеното работно време, норма е била 488 часа и като
допълнително възнаграждение се плащат 50ч., а останалите 46 часа се компенсират
с отпуск.
Приет е протокол за положен труд от ищеца за периода
юли – септември 2013г., съгласно които ищецът е отработил 616 часа, от които
568 по график, 48 часа извън установеното работно време, норма е била 520 часа
и като допълнително възнаграждение се плащат 48ч.
Приет е протокол за положен труд от ищеца за периода
октомври –декември 2013г., съгласно които ищецът е отработил 632 часа, от които
568 по график, 64 часа извън установеното работно време, норма е била 504 часа
и като допълнително възнаграждение се плащат 50ч., а останалите 14 часа се
компенсират с отпуск.
Приет е протокол за положен труд от ищеца за
периода януари-март 2014г., съгласно
които ищецът е отработил 608 часа, от които 552 по график, 56 часа извън
установеното работно време, норма е била 496 часа и като допълнително
възнаграждение се плащат 50ч., а останалите 6 часа се компенсират с отпуск.
Приет е протокол за положен труд от ищеца за периода април-юни 2014г., съгласно които ищецът е
отработил 632 часа, от които 560 по график, 72 часа извън установеното работно
време, норма е била 488 часа и като допълнително възнаграждение се плащат 50ч.,
а останалите 22 часа се компенсират с отпуск.
Приета е заповед
от 29.01.2014г. на Директор на Дирекция
Международно сътрудничество, съгласно която на ищеца е предоставена компенсация от 7 работни дни допълнителен отпуск
за по протоколи за труд през 2013г. на
основание на чл. 37г, ал.8 вр. с ал. 5, т.1 от ЗМВР, Инструкция от 04.12.2012г.
Приета е заповед от 07.01.2015г. на директор Дирекция „Международно
сътрудничество, съгласно която на ищеца
е предоставена компенсация от 3 дни допълнителен платен отпуск на основание
на чл. 46, ал.1, т. 1 вр. с чл. 189, ал.1, т. 3 вр. с ч. 187, ал. 5, тк.1 от
ЗМВР, Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и протоколи от 02.04.2014г.,
02.07.2014г., 01.10.2014г. и 06.01.2015г., но ссъ Заповед от 13.01.2015г. е
отменена заповед от 07.01.2015г.
Прието е писмо без подпис от старши комисар до
директор на дирекция „Планиране и управление на бюджета“, писмо от
26.04.2016г., от директор, съгласно които старши комисар е посочил, че е
постъпило запитване за допълнително възнаграждение за нощен труд и труд по
време на официални празници, а директор е посочил , че такива плащания не се
дължат и подобни претенции не могат да бъдат удовлетворени без да има влязло в
сила съдебно решение, което да ги установява.
По делото е приета неоспорена от страните справка от
13.03.2017г., издадена от ответника, съгласно която ищецът е ползвал допълнителен платен годишен отпуск по чл.
212, ал.1, т. 3 от ЗМВР от 3 работни дни, считано от 01.04.2013г. до
03.04.2013г.; 1 работен ден на 29.01.2014г. и 6
работни дни от 28.04.2014г. до 04.04.2014г.
Приети са заповеди, указания, съгласно които от 09.03.2013г. до 14.10.2014г. е имало заповед на Главен
секретар на М.В.Р. , утвърдила указания
за прилагане на Инструкция № №з-2453/04.12.2012г., като е посочил, че
нормалната продължителност на работното време е 8 часа на ден при 5 дневна
работна седмица и същото следва да се съобрази при разпределяне на работни
смени. Съгласно т. 10 при сумирано отчитане на работното време броят на
отработените часове се сравняват с броя на часовете за работни дни в съответния
тримесечен отчетен период. При отсъствие на основание на чл. 212 или чл. 213 от
ЗВМР броят на нормативно определените часове за съответния отчетен
период се намалява с броя на часовете в
работните дни в обхвата на периода на отсъствие.
С прието по делото основно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверка при ответника е посочило, че основно месечно възнаграждение на ищеца през
2013г. е било 874лв. месечно, а считано от 01.01.2014г. до 30.06.2014г. –
1012лв., работното му време се отчитало сумирано на тримесечие, смените били
24-часови – от 09,00ч. до 09,00ч. и били по график. Посочило е, че през процесния
период част от смените на ищеца са включвали официални празници, като всяка
смяна е включвала и нощен труд, не било начислявано и плащано допълнително
възнаграждение за нощен труд и за труд по време на официални празници. Плащано било допълнително възнаграждение за
извънреден труд при превишение на нормалното работно време, като такова било
начислявано за месеца следващ тримесечието, през което имало извънреден труд.
Плащането било направено при съобразяване на чл. 211, ал. 5 от ЗМВР, като
извънреден труд се плащал до 50 часа, а за горницата се компенсирал с допълнителен
отпуск. С приложение № 1 към заключението вещото лице е посочило, че:
-за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2013г. нормалното
работно време било общо 488 часа, ищецът бил положил труд 456 часа, ползвал
отпуск 128 часа. Посочило е че от положения труд нощния труд бил 152 часа и при преизчисления
на същия към дневен труд отработени часове били не 152 часа , а 174 часа. Така
ищецът бил положил извънреден труд от
118 часа. По правилата 50 от тези часове били заплатени с допълнително
възнаграждение. Останалите 68 часа били
компенсирани с отпуска. През този период дежурствата били 39 часа през
празнични дни.
- за периода от 01.07.2013г. до 30.09.2013г. нормалната продължителност на работното време
било 520 часа, ищецът бил положил труд на дежурства от 408 часа, от които
нощния труд бил 136 часа и при преизчислението им към дневен труд се получавало
155 часа, ищецът ползвал отпуск от 160 часа. Така извънредния труд бил 67 часа,
за 50 часа от които било начислено допълнително трудово възнаграждение,
а останалите 17 часа били
компенсирани с отпуск. В този период не бил положен труд през официални
празници.
-За периода от 01.10.2013г. до 31.12.2013г. нормалната
продължителност на работното време било 504 часа, ищецът бил положил труд на
дежурства от 504 часа, от които нощния труд бил 168 часа и при преизчислението
им към дневен труд се получавало 192 часа, ищецът ползвал отпуск от 56 часа.
Така извънредния труд бил 80 часа, за 50 часа от които било начислено
допълнително трудово възнаграждение, а останалите 30 часа били компенсирани с отпуск. В този период бил положен труд
през официални празници от 24 часа.
-За периода от 01.01.2014г. до 31.03.2014г. нормалната
продължителност на работното време било 496 часа, ищецът бил положил труд на
дежурства от 528 часа, от които нощния труд бил 176 часа и при преизчислението
им към дневен труд се получавало 201 часа, ищецът ползвал отпуск от 24 часа.
Така извънредния труд бил 81 часа, за 50 часа от които било начислено
допълнително трудово възнаграждение, а останалите 31 часа били компенсирани с отпуск. В този период бил положен труд
през официални празници от 30 часа.
-За периода от 01.04.2014г. до 30.06.2014г. нормалната
продължителност на работното време било 488 часа, ищецът бил положил труд на
дежурства от 456 часа, от които нощния труд бил 152 часа и при преизчислението
им към дневен труд се получавало 174 часа, ищецът ползвал отпуск от 152 часа.
Така извънредния труд бил 142 часа, за 50 часа от които било начислено
допълнително трудово възнаграждение, а останалите 92 часа били компенсирани с
отпуск. В този период бил положен труд през официални празници от 15 часа.
Вещото лице
е посочило , че по ведомости за заплати на ищеца бил начислен и платен като
извънреден труд 346 часа (с 96 часа повече от правилото за плащане до 50 часа) при съобразяване на преизчислението на нощен
труд към дневен, тоест нямало неплатен извънреден труд. Вещото лице е посочило,
че останалите часове следвало да се
компенсират с отпуска за целия процесен период. Вещото лице е посочило, че общо
извънредния труд бил 513 часа и така ако 250 следвало да се платят, останалите
238 часа следвало да се компенсират с отпуск, от които 14 дни за 2103г. и 16
дни за 2014г. Ограничението на чл. 211 от ЗМВР обаче било до 12 работни дни на
годината. Преизчислението на нощния труд към дневен труд било направено с
коефициент от 1,143. Нощният труд бил
общо 784 часа през процесния период и дължимо възнаграждение за него следвало да
е 0,25лв. на час, тоест за процесния период допълнително възнаграждение
следвало да е в размер на 196лв. Лихвата за забава на плащането му била 47,02лв.Посочило
е, че 108 часа от този труд бил положен по време на официални празници и така
допълнително възнаграждение за същите било в размер на 598,80лв., лихва за
забава на плащането била 145,58лв. В обстоятелствената част в таблица 1 за
ІV-то тримесечие на 2013г. са посочени 105часа извънреден труд, а в приложение
№ 1 за същия период са посочени 80 часа.
Приети са неоспорени извлечение от сметка на
ищеца, извлечение от ведомости за
заплати, съгласно които на ищеца е начислено възнаграждение за извънреден труд
както следва: през юли 2013г. в размер на 390,18лв. ; през октомври 2013г. в размер от
374,57лв.; през януари 2014г. в размер
от 390,18лв. ; през април 2014г. в размер на 453,51лв.; през юли 2014г. в
размер от 453,51лв.
Приета е справка, съгласно която ищецът е положил
извънреден труд през процесния период от общо 248 часа.
С прието първо допълнително заключение по счетоводната
експертиза вещото лице е посочило, че платени като извънреден труд на ищеца за
процесния период са 248 часа, вместо полагаемия се за плащане 250часа.
Неплатени били 2 часа, стойност на
които било 15,61лв. Посочило е, че общо извънредния труд е 488 часа, при съобразяване че за ІV-то тримесечие на 2013г. той е
80 часа. 238 часа следвало да се компенсират с отпуск, което било 30 дни но
поради ограничението в закона от 12 дни годишно, некомпенсиран с отпуск бил
труд от 46 часа. Така общо 48 часа бил извънредния труд, който не бил компенсиран с възнаграждение или
с отпуск, възнаграждение за което било общо 407,85лв. , лихва за забава на плащането на тази сума била 83,76лв.
Нощният труд бил 196лв., лихва за забава на плащането му била 46,04лв. Допълнително
възнаграждение за работа през официални
празници било в размер на 598,80лв., лихва за забава на плащането била
142,64лв.
С прието второ допълнително заключение по
съдебно-счетоводната експертиза вещото лице
посочило, че надплатено било възнаграждение за 248 часа извънреден труд
с 3,44лв. за 248 часа На
ищеца била предоставена допълнителна отпуска от общо 19 дни за компенсация на 150
часа извънреден труд и това било коректно изчисление. Посочило, че извънреден
труд, даден по време на дежурства за целия процесен период бил общо 376
часа , ако се приеме, че не следва положения труд през нощта следва да се
приравни към дневен труд с коефициент от 1,143.
Приет е график и протокол за положен труд за септември
2014г.
По делото не се спори, че исковата молба е подадена на
20.05.2016г.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Съгласно разпоредбата
на чл. 202, ал.1 и ал. 5 от ЗМВР (2006г.,
отм) в приложимата й за случая редакция към ДВ бр. 88/2010г., на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на
специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за извънреден труд, за
научна степен, за специфични условия на труд, като и допълнителни
възнаграждения, определени със закон и или с акт на МС за държавни служители от
МВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал.1, ал. 3 и ал. 5, т.2 от ЗМВР (2006г.,
отм.) и чл. 2, чл. 16 от Инструкция № Із-2453/04.12.2012г. на М.В.Р. в
приложимите им за процесния период редакция нормалната продължителност на
работното време е 8 часа на ден при 5 дневна работна седмица, като за работещи
на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен
период и работата над редовното работно
време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за време до 50 часа на отчетен период, а
за време над 50 часа на отчетен период
– с допълнителен отпуск. Съгласно чл. 211, ал. 6 и ал. 7 от ЗМВР извънредния
труд се заплаща с 50% увеличение
върху основното месечно възнаграждение, като редът за разпределяне на работното
време, отчитането му и компенсирането му за работа извън работно време се
определя с Инструкция на министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 212, ал.1, т. 3 от ЗМВР (2006г.,
отм) в приложимата за случая редакция държавните служители в МВР размерът на
допълнителния отпуска по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР е до 12 работни дни годишно.
Съгласно чл. 28 от Инструкция № Із-2453
положеният труд извън установеното работно време не може да надвишава размера за компенсиране, предвиден по чл. 211, ал. 5 от ЗМВР и се включва във
възнаграждението за месеца, следващ периода, в който е положен извънредния труд,
като се заплаща през този месец.
Съгласно §
1,т. 6 от ДР на Инструкция № Із-2453 „смяна“
е времето, през което държавният служител изпълнява служебните си задължения по
предварително утвърден график при непрекъсваемост на работния процес.
Съгласно разпоредбата
на чл. 67, ал. 7 от Закона за държавния
служител в приложимата за случая редакция към ДВ бр. 82/2012г. вр. с чл. 20 и чл.
22 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация допълнителното възнаграждение за всеки
отработен час нощен труд (след
22,00ч. до 06,00ч.) е 0,25лв; допълнителното възнаграждение в месечния график за работа през официални празници е 100%, изчислено върху индивидуалната основна
заплата.
ЗМВР
(2006г., отм.) е специален закон, уреждащ статута на работещите в МВР. За
неуредени в специалния закон случаи субсидиарно приложение намират разпоредбите
на Закона за държавния служител и Кодекса на труда. Тези закони уреждат престирането на работна
сила, поради което и няма пречка при
празнота в специалния закон субсидиарно да се приложи разпоредбата на общия
закон – ЗДСл, а при празнота и в него - КТ.
(В този смисъл е т. 23 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС). При липса на изрична законодателна уредба за нощния труд и за
труда по време на официални празници в специалния закон, то приложение ще
намери разпоредбата на чл. 67, ал. 7 от ЗДСл вр. с Наредбата за заплатите на
служителите в администрацията, уреждащи допълнителни възнаграждения за същото.
Дължимостта на допълнително възнаграждение за положен нощен труд и труд по
време на официални празници на държавни служители в МВР е било изрично уредено
от законодателя за периода от 09.08.2008г. до 31.12.2010г. с §1а от ДР на
ЗМВР(2006г., отм.), препращаща съм ЗДСл. Такава е и уредбата на законодателя с
чл. 179 от ЗМВР в сила от 01.07.2014г. При така установеното съдът приема, че не
следва да се приеме, че за периода от 01.01.2011г. до 30.06.2014г. такива
възнаграждения не се дължат, въпреки липсата на изрично препращане към
съответно изрична законова уредба. Характер на правоотношенията, които уреждат
ЗДСл и ЗМВР предпоставят извод, че правата на държавните служители в МВР за
положения от тях нощен труд и такъв по време на официални празници не следва да
са неравностойни спрямо правата на останалите държавни служители. При така
възприето съдът приема, че държавните служители в МВР имат право на
допълнително възнаграждение за нощен труд и за труд по време на официални
празници в размери и при условия на чл. 67 от ЗДСл и Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация.. (В този смисъл Решение №
311/08.01.2019г. по гр.д.№ 1144 по описа за 2018г. на ВКС, ІV-то Г.О.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК). По същите съображения съдът приема, че
приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 9 и чл. 18 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място , като броят на
отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след
превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност
на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на
работното време. Аргумент в подкрепа на извода, че има празнота и в тази част в
законодателната уредба на работещите в МВР е обстоятелството, че на
11.08.2014г. е приета Наредба № 8121з/11.08.2014г. изрично уреждаща с чл. 31 преизчисляването на нощния труд чрез
трансформирането му в дневен с оглед определянето на положения извънреден
труд., че с Наредба № 11.08.2014г. Тази
Наредба не е била приета към процесния период, поради което и субсидиарно
приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
В конкретния
случай по делото не се спори, а и от приетите по делото неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че през процесния период ищецът е работел като държавен служител при
ответника на длъжността „разузнавач в сектор ЕОЦ в ДМОС“ , работата му била организирана на 24-часови смени с
непрекъснат характер от 09,00ч. до 09,00ч. при сумирано отчитане на работно
време на тримесечие, основното му месечно възнаграждение от 01.04.2013г. до
31.12.2013г. било 874лв. месечно, а от
01.01.2014г. до 30.06.2014г. било в размер на 1012лв.
По делото се
установява от приети по делото неоспорени от страните протоколи, справки, основното
и допълнителните заключения по съдебно-счетоводна експертиза, че за процесния
период ищецът е положил труд по време на дежурства от 2352 часа при нормална продължителност на
работното време от 1976 часа за, общо 784
часа са били нощен труд (положен в отрязъка от 22,00ч. до 06,00ч.), като
през официални празници положения труд е
108 часа. Съдът кредитира заключението по счетоводните експертизи като
верни и задълбочени неопровергани от другите доказателства по делото. Вещото
лице е съобразило нормалната продължителност на работното време съгласно
приложимите разпоредби на ЗМВР и Инструкцията, приспаднало е ползвания отпуск
през месеца, отчело е сумираното изчисляване на работното време на тримесечие,
като е изградило изводите си върху приети по делото неоспорени протоколи за
отчет на отработено време, справки, както и по записвания на ответника. При
така установеното и по съображения изложени по-горе съдът приема, че за ищеца е
възникнало вземане за заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд,
на допълнително възнаграждение за труд през официални празници, както и за
допълнително възнаграждение за заплащане на извънреден труд при ограниченията
за последното на чл. 211 от ЗМВР(2006г.,
отм). Извънредният труд съдът приема, че
следа да се определи по реда на чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за организацията и
структурата на работната заплата - с превръщането на нощния труд в дневен със
съответния коефициент. Това е така, защото по делото е установено, че ищецът е
работил на 24-часови смени, включващи и нощен труд, като има полагане на труд
над нормата за тримесечния отчетен
период при сумирано отчитане на работното време.
При така
възприето и като съобрази заключението на вещото лице, приети протоколи, съдът
приема за установено по делото, че за ищеца е възникнало заемане за плащане на
допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 196лв. (784часа по
0,25лв.). Претенция е предявена за
192лв., за тази сума се е произнесъл СРС и само за тази сума СГС разполага
с правомощие да се произнесе. По делото не е установено ответникът да е погасил
задължението си към ищеца за плащане на това възнаграждение и иска за сумата от 192лв. следва да бъде
уважен. Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът е изпаднал в
забава на плащането на това възнаграждение. Това възнаграждение е следвало да
се плати заедно с възнаграждението за месеца следващ отчетния период през който
е положен, поради което и като съобрази заключението по счетоводната
експертиза, но и диспозитивното начало, съдът приема, че иск е основателен до
предявен размер от 34лв.
Съдът приема
за установено по делото от заключението по счетоводната експертиза, приети
протоколи, че за ищеца е възникнало заемане за плащане на допълнително
възнаграждение за труд през официални
празници през процесния период в размер на 598,80лв. ( 108 часа при допълнително възнаграждение в размер от
100% от основното такова за месеца от отчетния период, за който то се отнася).
По делото не е установено ответникът да е погасил задължението си към ищеца за
плащане на това възнаграждение и иска за
сумата от 598,80лв. следва да бъде уважен. Съдът приема, че по делото е
установено, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на това
възнаграждение. Това възнаграждение е следвало да се плати заедно с
възнаграждението за месеца, следващ отчетния период през който е положен,
поради което и като съобрази заключението по счетоводната експертиза, то съдът
приема, че иск за забава е основателен
за сумата от 142,64лв. За този извод
съдът кредитира допълнителното
заключение по счетоводната експертиза и съобрази и диспозитивното начало.
Съдът приема
за установено по делото от заключението по счетоводната експертиза, приети
протоколи, че през процесния период ищецът е положил труд над нормалната
продължителност с общо 488 часа,
определени с преизчисление на нощния труд към дневния по правилата на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата. Съдът не кредитира
основното заключение по счетоводната експертиза в частта, сочещо че положения
извънреден труд за четвъртото тримесечие на 2013г. е 105 часа и така общо
извънредния труд бил 513 часа за процесния период. Тази констатация на вещото
лице не съответства на посочените от вещото лице в Приложение №1 към основното
заключение отработени часове и период на полагането на труда. То не съответства
и на допълнителните заключения по счетоводната експертиза, сочещи за ІV-то
тримесечие положен труд, норма, отпуск, съответстващи на 80 часа извънреден
труд. Съдът кредитира допълнителните заключения по счетоводната експертиза в
тази част, като съответстващи на пиретите по делото доказателства. Съдът приема,
че по делото е установено от заключението по счетоводната експертиза, справки
за платено допълнително възнаграждение, че на ищеца е платено допълнително
възнаграждение за 248 часа извънреден труд при съобразяване на ограниченията на
чл. 211 от ЗМВР(2006г., отм) за плащане на възнаграждение за плащане на „до 50
часа извънреден труд на тримесечие“. Установява се, че не са били платени още 2 часа и стойност на същите били
15,61лв., но имало надплащане на извънредния труд с 3,44лв. Съдът приема, че
няма основание да не се платят общо 250 часа за допълнително възнаграждение за
извънреден труд, доколкото ограничение за същото в закона няма-за всеки
тримесечен период допустимо е плащане на 50 часа извънреден труд, в случая
тримесечните периоди са общо 5, но за един от тях (от юли до септември 2013г.) е
платено възнаграждение за 48 часа, тоест вземане за още 2 часа за този период е
възникнало. Така съдът приема, че за ищеца е възникнало вземане за плащане на 12,17лв. като неплатена част от
допълнително възнаграждение за извънреден труд (15,61лв. – 3,44лв) за периода от
юли до септември 2013г. Това възнаграждение е следвало да се плати заедно с
възнаграждението за месеца следващ отчетния период, през който е положен,
поради което и като съобрази заключението по счетоводната експертиза, справката,
изготвена от ответника, то съдът приема, че иск за забава е основателен за периода от 30.10.2013г. до
подаване на исковата молба в размер, определен по реда на чл. 162 от ГПК от
съда за сумата от 3,30лв
По делото не се спори и се установява от
заключението по счетоводната експертиза, че 150 часа извънреден труд на ищеца
са били компенсирани от ответника с предоставянето на допълнителен платен
отпуск за общо 19 дни за целия процесен период, от които 7 дни за 2013г. и 12
дни за 2014г.,. При така установеното съдът приема, че некомпенсирани с отпуск
са останали общо 46 часа. Спорен
въпрос по делото е дали за тези 46 часа
следва да се плати допълнително възнаграждение за извънреден труд. За тези
46 часа е изчерпан лимита по чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (2006г., отм)– до 50
часа извънреден труд на отчетен период да се плащат като допълнително
възнаграждение. При така установеното и
като съобрази специалната норма на чл. 211 от ЗМВР(2006г., отм), то съдът
приема, че за ищеца не се е породило вземане за плащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд за тези 46 часа през процесния период.
Нормата на чл. 211 от ЗМВ(2006г., отм) е специална и ограничителна, поради
което и субсидиарно приложение на ЗДСл и
КТ, които да доведат до неприлагане на тази норма съдът приема за недопустимо.
За тези 46 часа ищецът би могъл да търси допълнителен отпуск при съобразяване
на ограниченията на чл. 212, ал.1, т. 3 от ЗМВР в приложимата й за случая
редакция – до 12 работни дни годишно. При достигане на този размер на допълнителния отпуск, но останали
некомпенсирани отработени часове извънреден труд съдът приема, че субсидиарно
приложение ще следва да намери разпоредбата на чл. 136а от КТ . Така този извънреден труд ще следва да се
компенсира с почивки. Тази норма следва да се приложи , за да попълни празнота
в законодателството, защото тя позволява да бъде компенсиран ищеца без да се дерогира
приложението на специалните норми на чл. 211 и чл. 212 от ЗМВР(2006г., отм). Не
следва да се допуска некомпенсиране на положен извънреден труд, но същото
следва да се направи само с допустими от
закона способи. В случая съдът приема, че такава възможност предоставя
разпоредбата на чл. 136а от КТ. Правото
да се търси компенсация с почивки по чл. 136а от КТ съществува до прекратяване
на правоотношението по престиране на работна сила. Трансформация на същото в
парично вземане е възможно, само при прекратяване на това правоотношение, ако
към този момент правото не е погасено. В случая по делото е установено, че
правоотношението между страните не е прекратено, поради което и по съображения
, изложени по-горе съдът приема, че вземане за допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за тези 46 часа за ищеца не е възникнало.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че иск е основателен за сумите, както следва: 12,17лв.
главница за извънреден труд, положен в периода юли-септември 2013г. и лихва
върху тази главница от 3,30лв; главница от 192лв. за положен нощен труд и лихва
върху тази главница от 34лв; главница от 598,80лв. за труд през време на
официални празници и лихва върху тази главница в размер на 142,64лв. За тези
суми решението на СРС следва да се отмени и исковете следва да се уважат. В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на страните съобразно уважената и отхвърлената
част от исковете.
При така възприето решението на СРС в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 121,80лв. съдебни разноски
следва да се отмени.
Ищецът не е направил разноски в производство пред СРС
и СГС и такива не му се следват.
Въззиваемият не е направил разноски за производство
пред СГС и такива не му се следват.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса от 19,66лв.
По сметка на
СРС въззиваем следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 39,32лв. и
разноски за вещо лице от 158лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 36199/27.06.2018г. по гр.д.№ 32511 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 87-ми
състав в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени
на 20.05.2016г. от Г.Ц.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу М.В.Р.,
с адрес: гр. София, ул. „******за заплащане на сумите, както следва: сумата
от 598,80лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.05.2016г., до
изплащането й, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд по
време на официални празници за
периода от 01.04.2013г. до
30.06.2014г.; сумата от 142,64лв. ,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 598,80лв. за
периода от изискуемостта до 20.05.2016г.; сумата от 192лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-20.05.2016г.,
до изплащането й, представляващи възнаграждение за положен нощен труд за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 34лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 192лв. за периода от
изискуемостта до 20.05.2016г.; сумата от
12,17лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -20.05.2016г.,
до изплащането й, представляващи неплатена част от възнаграждение за
положен извънреден труд от 2 часа за отчетен период от 01.07.2013г. до
30.09.2013г., получен в следствие на приравняване на нощен труд към дневен труд; сумата от 3,30лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата от 12,17лв. за периода от 30.10.2013г. до 20.05.2016г., както и в
частта, с която Г.Ц.Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на М.В.Р. съдебни разноски от 121,80лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „******да
заплати на Г.Ц.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (2006г., отм),
чл. 202, ал. 5 от ЗМВР ( обн ДВ бр. 17/2006г., отм.) вр. с чл. 67, ал. 7, т. 1 и т. 3
от Закона за държавния служител и
чл. 86 от ЗЗД сумите в размери и на основание, както следва: сумата от 598,80лв.
(петстотин деветдесет и осем лева и 0,80лв), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 20.05.2016г., до изплащането й, представляващи
възнаграждение за положен извънреден труд по време на официални празници за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 142,64лв. (сто четиридесет и два лева и 0,64лв), представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 598,80лв. за периода от 30-то
число на месеца, следващ съответното тримесечието, през който е положен труда
до 20.05.2016г.; сумата от 192лв.,(сто
деветдесет и два лева), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-20.05.2016г., до изплащането й,
представляващи възнаграждение за положен нощен
труд за периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г.; сумата от 34лв. (тридесет
и четири лева), представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 192лв. за периода от 30-то
число на месеца, следващ съответното тримесечието през който е положен труда до
20.05.2016г.; сумата от 12,17лв.(дванадесет
лева и 0,17лв), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
-20.05.2016г., до изплащането й, представляващи неплатена част от допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд от 2 часа за отчетен период от 01.07.2013г. до
30.09.2013г.; сумата от 3,30лв. (три
лева и 0,30лв), представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата
от 12,17лв. за периода от 30.10.2013г. до 20.05.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 36199/27.06.2018г. по гр.д.№ 32511 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 87-ми
състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на Софийски градски съд на основание на
чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК
сумата от 19,66лв. (деветнадесет
лева и 0,66лв), представляваща държавна
такса за производство пред СГС.
ОСЪЖДА М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „******да заплати на Софийски
районен съд на основание на чл.
78, ал. 3 вр. с ал. 6 от ГПК сумата от
197,32лв. (сто деветдесет и седем лева и 0,32лв), представляваща държавна
такса и вещо лице за производство пред СРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.