Р Е Ш Е Н И Е
№ 1708
гр. Пловдив 25.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ –
ХVІІ н. с., в публично заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на секретаря НЕВЕНА НАЗАРЕВА като разгледа докладваното
от съдията АНД № 3277/2019 г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-1030-001445/06.03.2019 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Пловдив, с което на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДВП.
Жалбоподателят Р.Н.Н. не се явява в съдебно заседание. Чрез
процесуалния си представител се прави искане до съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Оспорва се компетентността на
административно – наказващият орган за издаване на процесното наказателно
постановление. С жалбата се оспорва и извършването на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Пловдив не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Р.Н. *** е правоспособен водач на моторни
превозни средства, притежаващ категории „В”, „М”, „С”, „АМ” и „ТКТ”, като до м.
февруари 2019 г. бил наказван с едно наказателно постановление и един фиш за
нарушения на правилата за движение по пътищата.
В ранния следобед на 15.02.2019 г. Р.Н. управлявал в *** автомобил „***”
с рег. № ***. Около 13.50 ч. той преминал с управлявания от него автомобил през
кръстовището на *** и *** на забранителен за преминаване сигнал на светофара –
при светеща червена светлина. Преминаването през кръстовището без съобразяване
със светлинния сигнал на регулиращата движението светофарна уредба било видяно
от *** към Сектор „СПС” при ОД на МВР гр. Пловдив,
сред които свидетелят И.Т.. На Н. била извършена проверка
след спирането му от ***, като за преминаването на забранителен светлинен
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на *** и бул. *** св. Т. съставил на жалбоподателя акт – АУАН № 0629010/15.02.2019
г. – в който нарушението било подведено като такова по чл.6 т.1 от ЗДВП. При
предявяването на акта на нарушителя последният вписал в полето за възражения
„имам възражения”, без да конкретизира какви са.
Възражение против констатациите по акта било подадено в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН за това – още същия ден на съставяне и предявяване на АУАН, като
във възраженията лицето нарушител вписало, че светофарът бил преминал от зелена
на жълта светлина, когато бил навлязъл в кръстовището на *** и ***. По
подаденото възражение била възложена проверка с оглед събиране на данни за
случилото се на 15.02.2019 г., като след проверката и събраните в хода й
допълнителни материали възражението било счетено за неоснователно. Въз основа
на АУАН и всички налични по административната преписка материали било издадено
атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: показанията на св. Т., АУАН, възражение, докладна
записка, уведомителни писма, оправомощителна заповед, справки за
нарушител/водач.
Съдът ползва показанията на св. Т. като последователни, логични,
кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, макар и ограничени откъм
възпроизведени с оглед предмета на делото релевантни факти и обстоятелства –
месторабота, длъжност, авторство по съставяне на АУАН.
Като годно писмено доказателство се ползва от съда и съставения
АУАН № 0629010/15.02.2019 г.
– като редовно съставен АУАН,
ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без
ангажиране на никакви доказателства от страна на страната жалбоподател по
опровергаване на отразеното в самия акт.
С
оглед на така изложената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие,
че от страна на жалбоподателя Р.Н.Н. е
налице осъществен от обективна и субективна страна състав на административно
нарушение по см. на чл.6 т.1 от ЗДВП, тъй като на 15.02.2019 г. около *** като
участник в движението – водач на автомобил „***” с рег. № ***, не е съобразил
поведението си със светлинните сигнали, като на кръстовището на *** и *** е преминал на червен светлинен сигнал
на светофарната уредба, който сигнал не разрешава преминаването.
Според решаващия производството съдебен състав правилно и
актосъставител в АУАН, и административно – наказващ орган в НП са приложили
съответната на нарушението правна норма, уреждаща състава му, изложени са в
АУАН и в НП всички обстоятелства, позволяващи правилна преценка за
съставомерността на нарушението и то по начин неограничаващ лицето нарушител да
е наясно за какво е предприета реализацията на административната отговорност
спрямо него.
Следва
да се посочи, че от страна на жалбоподателя не се ангажираха никакви
доказателства по делото, опровергаващи или дори внасящи съмнение в
достоверността на показанията на разпитания свидетел Т., или пък такива, които
да сочат различни от описаните в АУАН и в НП обстоятелства на нарушението,
които евентуално да водят до друг правен извод относно съставомерността на
стореното като състав на административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДВП. Общото
заявление в АУАН в полето за възражения, че има такива, както и подаването на
възражения, с които се оспорва извършването на процесното нарушение по чл.6 т.1
от ЗДВП не са достатъчни да разколебаят убеждението на настоящия съдебен състав
за авторство и извършителство на състав на административното нарушение от
страна на Н., доколкото както се посочи и по – горе тези възражения не са
подкрепени от никакви ангажирани от наказания и съответно приобщени било то от
административно – наказващ орган, било то впоследствие от съда доказателства по
делото. Сторена е била и допълнителна проверка по подадените възражения против
АУАН, при която възраженията са били счетени за неоснователни.
Правилно
според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба – на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДВП. Според нормата
на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДВП предвиденото административно наказание за този
водач, който преминава при сигнал на светофар, неразрешаващ преминаването, е
глоба 100 лв., каквото е и наложено с обжалваното НП за нарушението по чл.6 т.1
от ЗДВП. Размерът на наказанието – 100 лв. не би могъл да бъде променен от съда
– евентуално в насока на намаляването му, тъй като е такъв, какъвто е конкретно
предвиден от законодателя в приложената санкционна разпоредба.
В
хода на административното производство както при съставянето на АУАН, така и
при издаването на наказателното постановление, настоящата инстанция не
констатира допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на
съществените такива, водещи до засягане и ограничаване на правото на защита на
санкционираното лице, и които да опорочават наказателното постановление по
начин налагащи отмяната му като незаконосъобразно.
НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Съдът
не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за
незаконосъобразност на наказателното постановление, заради издаването му от
некомпетентен орган. В материалите по делото се съдържа заверено копие на
оправомощителна заповед – Заповед № 8121з-14.05.2018 г. на ***, с която са
оправомощени определени длъжностни лице да издават НП за нарушения по ЗДВП,
като сред тях са и ***. Административно – наказващият орган, издал атакуваното
НП № 19-1030-001445/06.03.2019 г., К. Н. има качеството ***, посочено е в НП
структурното звено, където упражнява правомощията си в това му качество,
посочена е и оправомощителната заповед, въз основа на която действа в това му
качество по издаване на НП за нарушението по ЗДВП – по чл.6 т.1 от ЗДВП.
В хода на административното производство са спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН, изпълнени са и задълженията от страна на актосъставителя по чл.42 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 и ал.2 от ЗАНН при
издаване съответно на АУАН и на НП.
Следва да се допълни и това, че според съда случаят не може да се
квалифицира като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото както се и посочи
и по – горе от справките за нарушител/водач се установява, че нарушението от 15.02.2019
г. не е изолиран случай за жалбоподателя Н.. Същият е санкциониран още на два
пъти за нарушения на правилата за движение по пътищата. Самото процесно
нарушение от своя страна не се характеризира с някаква по – ниска степен на
обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и
ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни смекчаващи
административната отговорност обстоятелства.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното
производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния
закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат
неговата отмяна.
По изложените съображения съдебният състав прие да потвърди
наказателното постановление изцяло като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-001445/06.03.2019 г. на *** Сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР Пловдив, с което на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6
т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.5 т.1 от
ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.