Решение по дело №5116/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1303
Дата: 3 юли 2017 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Никола Петров Чомпалов
Дело: 20131100905116
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                          Р Е Ш Е Н И Е

                                                     гр. София, 03.07.2017 г.

                                                                                       

    СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                               

     При участието на секретар А. Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело 5116/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

     СГС е сезиран с искова молба от „Б.“ АД, с която са предявени срещу ЗК“ Л.И.“ АД искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 20.06.2012 г. е сключил с ответника договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи риска от увреждане на  производствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, стопански инвентар, материали и суровини, готова продукция и електронна техника, находящи се в гр.Панагюрище, ул.“*********. Сочи се от ищеца, че през действие на застрахователния договор на 16.08.2012 г. в централния склад и цех N 3 е възникнал пожар, в резултат на който сградите и находящите се в тях готова продукция, стоки, оборудване и стопански инвентар са били напълно унищожени. Поддържа се от ищеца, че застрахователят се е съгласил да предостави застрахователна защита, но не е дал предписания за повишаване нивото на безопасност или за отстраняване източници на безопасност, поради което няма основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Освен това ищецът е осигурил звено за самоохрана, което отговаря на изискванията на ЗЧОД, а административната сграда е обезопасена със СОТ от РУ, както и с подвижни пожарогасителни средства. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 583 934,43 лв. – застрахователно обезщетение, както и сумата от 21 137,13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2013 г. – 17.09.2013 г.

    Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че към настъпване на процесното застрахователно събитие в обекта не са били налични оборудване, стопански инвентар, както и готова продукция, а негови представители не са били допуснати да извършат оглед. На 17.08.2012 г. е уточнено какви документи следва да се представят, както и че следва да се насрочи втори оглед. На втория оглед теренът е бил разчистен и останките са били извозени и реално ответникът не е допуснат да извърши оглед, което представлява създадена от ищеца пречка за установяване на действителния размер на вредите. Освен това се сочи от ответника, че пожарът е причинен от поведението на служители на ищеца, които не са включили лампите, а охранителят не е направил обичайния обход. Осигурената от ищеца охрана е неефективна и е проявена от ищеца груба небрежност, защото осветлението не е било включено и не е бил направен обход. Искът се оспорва и като завишен по размер.

      Представен е протокол от 27.10.2011 г. на МВР, в който е констатирано, че обектът на ищеца се охранява от звено за самоохрана, което отговаря на изискванията на ЗЧОД – работещи на смени 5-ма охранители, въоръжени с гладкоцевни пушки „Маверик“, тип „помпа“; пропускателен режим и изградено КПП; охранително осветление. Дадена е препоръка за увеличаване обема на видеонаблюдението.

     Представена е застрахователна полица „имущество на юридически лица“ от 20.06.2012 г., от която се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен застрахователен договор, по който ответникът е поел задължението да носи риска от увреждане на имуществото на ищеца, находящо се в гр.Панагюрище, ул.“*********производствени цехове, администрация и складове.

     Представени са Общите Условия към застрахователния договор.

     Представен е инвентаризационни описи и сравнителни ведомости от 17.08.2012 г.

     Представен е констативен протокол от 17.08.2012 г., изготвен от ответника при извършен оглед в гр.Панагюрище, ул.“********* след възникнал пожар.

     Представени са описи на увредено и унищожено имущество от 17.08.2012 г.

     Представени са фотоснимки, изготвени при първи оглед на ответника.

     Представени са фотоснимки, изготвени при първи оглед на ответника.

     Представени са инвентарни книги за м.08.2012 г.

     Представена е служебна бележка рег.N ПН-1009/27.12.2012 г. на МВР, в която се сочи, че на 16.08.2012 г. е възникнал пожар в склад за готова продукция на ищеца, в резултат на който са унищожени покривна конструкция и готова продукция.

    Представено е постановление за спиране на наказателно производство на Окръжна прокуратура – гр.Пазарджик, с което е спряно досъдебното производство по чл.330 ал.2 НК, образувано срещу неизвестен извършител за това, че около 23,30 часа на 16.08.2012 г. в гр.Панагюрище е запалил сграда със значителна стойност – склад и намираща се в него продукция, собственост на ищеца, от което са последвали значителни щети.

     Представен е констативен протокол от 24.04.2013 г.

     Представена е покана от 02.08.2013 г., с която ищецът е поискал от ответника изплащане на застрахователно обезщетение.

     Установява се от показанията на св.З., който е служител /въоръжена охрана/ при ищеца, че е узнал за пожара 35,40 минути след неговото възникване. Охраната на обекта на ищеца се осигурява от патрули на 12-часови смени. Свидетелят е разбрал от охранителя на смяна, че някакво лице е минавало покрай обекта и му е казало за пожара, в който момент и пожароизвестителната система се е задействала, а охранителят се е обадил на тел.112. На видеозапис са били видени две лица, които отиват под навеса, през което време охранителят е стоял на портала, но е бил извън постовата будка, защото е патрул на постова служба. Охранителят е обикалял, защото наблизо е имало увеселително заведение, в което е използвана пиротехника. От навеса, намиращ се до цех N 3, в който са складирани велпепе, кашони и др.материали е започнал пожарът. Видеонаблюдението с 16 камери покрива главните пътни артерии на обекта и цеховете в завода. Навесът е на около 250-300 метра от охранителната будка, от която няма пряка видимост.

     Установява се от показанията на св.Д., че и видял как гори склад за готова продукция на ищеца и за около 15 минути е отишъл на място, където е преместил камион. Свидетелят е участвал в гасенето на пожара.

    Установява се от показанията на св.Й., който работи като системен администратор и електрончик, че след пожара са били прегледани записи от видеокамерите и е установено, че двама души са притичвали по посока на склада, а след избухване на пожара са бягали с максимална скорост. Обектът е разполагал с 16 видеокамери, разположени по основните алеи и цеховете. В помещението на живата охрана има монитор, на който се наблюдава заснетото от видеокамерите.

     Установява се от показанията на св.К., който работи при ответника, че е посетил обекта веднага след настъпване на събитието. Видял е метално хале с пропаднала покривна конструкция. Втори оглед е бил извършен около 10 дни след първия, на който нищо не е могло да се установи, защото всичко е било почистено.

     Установява се от показанията на св.Величков, че е участвал при извършване на втория оглед, на който е сградата, която е изгоряла, не е съществувала.

     Представен е протокол за оглед на местопроизшествие от 17.08.2012 г. на РУП – Панагюрище, както и фотоалбум.

      Представен е протокол за доброволно предаване от 17.08.2012 г., от който се установява, че ищецът е предал на РУП гр.Панагюрище 1 бр.компактдиск.

      Установява се от заключението на пожаротехническата експертиза, че след пожара е била намерена пластмасова бутилка с мирис на бензин, а разпространението на огъня с голяма скорост е характерно при използване на бензин или леснозапалима течност. Огнището на пожара е в началото на навес, долепен до сграда. Пожарът е започнал от югоизточната част на навеса и горенето е обхванало складираната под навеса продукция и защитното полиетиленово покритие. Според в.лице ищецът е създал изискващата се организация за противопожарно обезопасяване на обекта – свободна дворна площ, чиста от горими отпадъци и суха растителност; осигурени с пожароизвестителна система складове; поддържани пътища за безпрепятствен достъп на противопожарните автомобили до сградите и водоизточниците; съхраняване на продукцията на стелажи; поддържани свободни проходи между стелажите в складовете. В обясненията, дадени от в.лице в съд.заседание на 19.04.2016 г., се сочи, че са изгорели пластмасови изделия, както и дървени палети. Без бързозапалима течност не би се разгорял толкова бързо пожарът.

     Прието е заключение на СТЕ относно разположението на видеокамерите  и какви площи обхващат. Малка част от процесния склад се покрива от външна камера N 13.

     Установява се от заключението на СТЕ, че погиналите стоки са на стойност  318 871,73 лв.

    Установява се от заключението на СТЕ, че пазарната стойност на централен склад възлизат на 93 820 лв.; пазарната стойност на цех N 3 възлиза на 93 820 лв. Пазарната стойност на склад калъпи възлиза на 4536 лв., пазарната стойност възлиза на 773 лв., а на навеса възлиза на 2190 лв.

 

     При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД.

 

     Установи се от представената по делото застрахователна полица „имущество на юридически лица“ от 20.06.2012 г., че между ищеца и ответника е бил сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи риска от увреждане на имуществото на ищеца, находящо се в гр.Панагюрище, ул.“*********производствени цехове, администрация и складове. Доколкото не се оспорва, че е платена застрахователната премия, съдът намира, че застрахователният договор е влязъл в сила на основание чл.187 КЗ /отм./ и е породил валидно застрахователно правоотношение.

 

     Не се спори, че през действие на застрахователното правоотношение е възникнал пожар – на 16.08.2012г., в резултат на който е погинало имущество на застрахования ищец. Това фактическо обстоятелство се установява по несъмнен и категоричен начин от служебна бележка рег.N ПН-1009/27.12.2012 г. на МВР, констативен протокол от 17.08.2012 г., изготвен от ответника при извършен оглед в гр.Панагюрище, ул.“*********, от показанията на разпитаните по делото свидетели и от изготвени фотоснимки.

     От заключението на съдебно-пожаротехническа експертиза и от обясненията на в.лице, дадени в съд.заседание на 19.04.2016 г., се установява, че след пожара е била намерена пластмасова бутилка с мирис на бензин, а разпространението на огъня с голяма скорост е характерно при използване на бензин или леснозапалима течност, както и че без бързозапалима течност горенето не би се разгоряло толкова бързо. Въз основа на тези фактически констатации на в.лице съдът достига до доказателствения извод, че процесното увреждане е настъпило в резултат на пожар от злоумишлени действия на трети лица, т.е увреждането на застрахованото имущество е в резултат на покрит от ответника застрахователен риск, визиран в клаузата т.4.2.1 от Общите Условия на застрахователния договор.

    В тежест на ответника е да докаже наличието на изключението, предвидено в клаузата на т.5.1.4 от Общите Условия, което го освобождава от отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение, когато застрахователното събитие е причинено от груба небрежност на служители на застрахования. Според съда от събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че поведението на служители на застрахования ищец е в нарушение на задълженията по застрахователния договор и че стои в причинна връзка с настъпване на процесното застрахователно събитие. На първо място следва да се посочи, че от страна на застрахователя на са дадени никакви указания към застрахования досежно начина на охраняване и обезопасяване на застрахованото имущество. На следващо място – по делото е представен протокол от 27.10.2011 г. на МВР, в който е констатирано, че обектът на ищеца се охранява от звено за самоохрана, което отговаря на изискванията на ЗЧОД – работещи на смени 5-ма охранители, въоръжени с гладкоцевни пушки „Маверик“, тип „помпа“; пропускателен режим и изградено КПП; охранително осветление. Дадена е препоръка за увеличаване обема на видеонаблюдението. Препоръката за увеличаване обема на видеонаблюдение не е основание да се приеме, че ищецът не е осигурил достатъчно надеждна охрана. В случая се установи, че проникналите на територията на обекта лица са били заснети от видеокамерите, поради което броят на разположените от ищеца видеокамери няма отношение към настъпване на процесното застрахователно събитие. Увеличаването обема на видеонаблюдението в конкретния случай не би осуетило възникване на застрахователното събитие, защото и при по-голям брой на разположените видеокамери неизвестните лица отново биха могли да проникнат. В нощта на процесния пожар е била осигурена жива охрана, а обстоятелството, че охранителят в момента на настъпване на пожара не се е намирал в постовото помещение, в което има монитор, не представлява създадена от поведението на ответника предпоставка за увреждането, защото служителят не е длъжен да стои непрекъснато в постовото помещение, а извършва и обход през нощната смяна.

     Освен това от заключението на съдебно- пожаротехническата експертиза се установи, че ищецът е създал изискващата се организация за противопожарно обезопасяване на обекта – свободна дворна площ, чиста от горими отпадъци и суха растителност; осигурени с пожароизвестителна система складове; поддържани пътища за безпрепятствен достъп на противопожарните автомобили до сградите и водоизточниците; съхраняване на продукцията на стелажи; поддържани свободни проходи между стелажите в складовете. Тази фактическа констатация по несъмнен и категоричен начин сочи, че с поведението си  ищецът не е създал предпоставки за настъпване на увреждането.

    По никакъв начин не може да се приеме, че ищецът в качеството на застрахован е възпрепятствал ответника застраховател да установи факти и обстоятелства, причинили процесния пожар. Ищецът е уведомил ответника за събитието своевременно, което се установява от изготвените от представители на ответника констативен протокол за оглед от 17.08.2012 г., описи на увредено и унищожено имущество и фотоснимки. Освен това ищецът е уведомил органите на полицията, които са посетили местопроизшествието и са изготвили протокол за оглед от 17.08.2012 г., както и фотоалбуми. По делото е представен и протокол за доброволно предаване от 17.08.2012 г., от който се установява, че ищецът е предал на РУП гр.Панагюрище 1 бр.компактдиск, съдържащ записи от охранителните видеокамери. От тези доказателства се установява, че ищецът е съдействал на полицейските органи, а и на застрахователя, за събиране на доказателства и за изясняване на причините за настъпване на пожара. Поведението на ищеца сочи, че по никакъв начин не е създал пречки за установяване причините за увреждането. Напротив – сторил е своевременно действия, насочени към изясняване на фактическите обстоятелства, свързани с пожара. В изготвения от ответника протокол за оглед от 17.08.2013 г. на последна страница е направена констатация „в складовете е имало метални стелажи, на които е била наредена готовата продукция – всичко е тотално изгоряло при пожара“. Това означава, че още към 17.08.2013 г., денят следващ настъпване на застрахователното събитие, ответникът е имал възможност да установи факти за размера на вредите.

     Не са представени доказателства, от които да се установи неизпълнение на задължение на застрахования, което да стои в причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, съответно да препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, поради което не са налице основания за отказ да се плати застрахователно обезщетение /решение № 4 от 21.03.2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15 от 12.06.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185 от 05.03.2014 г. по т.д. № 350/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32 от 11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 167 от 07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.

    Умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лица, чужди на застрахователното правоотношение, и то без знанието и участието - пряко или косвено, на застрахования, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. Причинителите на пожара са лица, неправомерно проникнали на територията на производствения обект на ищеца, а поведението на служители по охраната на ищеца няма никакво отношение към настъпване на пожара. Настъпването на пожара не е последица от несъобразено със закона или с договора поведение на застрахования по отношение на застрахованото имущество.

    При тези факти съдът намира, че случаят не попада в хипотезата на чл.211 КЗ /отм./, поради което не са налице основания ответникът застраховател да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

    От заключението на комплексната оценителна експертиза и заключението на СТЕ, изготвено от в.лице М., се установява, че вредата от процесното застрахователно събитие възлиза на общо 556 338,93 лв., която включва стойност на погинали готова продукция, оборудване и стопански инвентар, производствени сгради /склад и навеси/, както и разходи по почистване. С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен за тази сума, а до пълния предявен размер да бъде отхвърлен.

     Тъй като ответникът не е платил дължимото застрахователно обезщетение, е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя размер на обезщетението за забава на 20293,05 лв. До пълния предявен размер искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен.

    С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата от 556 338,93 лв., искът по чл.86 ЗЗД  следва да бъде уважен за сумата от 20293,05 лв., а до пълния предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени.

    Мотивиран съдът

РЕШИ:

 

     ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, да заплати на „Б.“ АД, ***, на основание чл.208 ал.1 КЗ /отм./ сумата от  556 338,93 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от настъпил на 16.08.2013 г. пожар – по щета N 1202-9801-A-12-7583, ведно със законната лихва от 17.09.2013 г., на основание чл.86 ЗЗД сумата от 20293,05 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 10.05.2013 г. – 17.09.2013 г., както и съдебни разноски от 45885,86 лв., като отхвърля иска по чл.208 ал.1 КЗ /отм./ за разликата до пълния предявен размер от 583 934,43 лв. и иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 21 137,13 лв.

     ОСЪЖДА „Б.“ АД, ***, да заплати на ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК *******, гр.София, бул.“*******, съд.разноски от 31,16 лв.

 

Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: