№ 80
гр. Добрич, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20213230101465 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ** срещу „Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска
помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа
на Районен съд Добрич:
1) 679, 03 лв., представляваща месечни неплатени задължения за ползвани услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги ***** за периода 28.10.2019 г. – 27.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното ѝ плащане;
2) 2 лв., представляващи месечни неплатени вноски по Договор за закупуване на изплащане
**** за периода 28.10.2019 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане;
3) 2 600, 80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор ****ведно със
законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното ѝ плащане;
4) 133, 67 лв., представляваща месечни неплатени задължения за ползвани услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги ***за периода 16.03.2020 г. – 15.07.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното й плащане;
5) 411, 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор ****, ведно със
законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното ѝ плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за използване на
мобилни услуги партида № ***, ID на договор *** като за всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения към съглашението. С Приложение № 1 от
08.07.2019 г. за срок от две години са активирани тарифни планове за ползване на мобилни
телефонни услуги А1 клас М ******) и 2 XL (тел. номер *****), A1 бизнес мобилен
интернет S (тел. номер 0***** и 0*****), M (тел. номер 0*****) и L (тел. номер 0*****).
1
С Приложение 1 от същата дата за срок от две години са активирани и услуги за план А1
безкрай фикс М за номера *****и *****. С още едно приложение от процесната дата за две
години е активиран и план А1 бизнес мобилен интернет VIP за номер 0******.
Сочи се, че до месец ноември 2019 г. абонатът е изпълнявал задълженията си, но след това е
преустановил плащанията, като ищецът е издал фактури за дължимите суми.
По договора, на 27.02.2018 г., абонатът е получил таблет „Alcot Pixi 4 7“ 3G, който е
следвало да изплати на двадесет и четири вноски по един лев. Неплатени са останали две
вноски – за месец декември 2019 г. и месец януари 2020 г.
Твърди се, че за част от мобилните услуги, през месец декември 2019 г. абонатът е направил
пренос към мрежата на друг мобилен оператор. Договорът е продължил действието си за
останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД услуги. По отношение на тези услуги
договорът е бил прекратен едностранно от оператора поради забава на плащанията,
продължила повече от 124 дни. Затова е начислена неустойка в размер на сбора от
стандартните месечни абонаментни такси (МАТ) до края на договора. Начислена му е и
неустойка във фиксиран размер за предоставеното по договора оборудване, което абонатът
не е върнал след прекратяване на договора. На 01.04.2021 г. абонатът е върнал част от
оборудването за сумата от 100 лева, след приспадането на което остава да дължи неустойка
от 2600, 80 лева.
Сочи се също, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за
използване на мобилни услуги партида № **** ID на договор ***. С приложение № 1 от
04.04.2017 г. за срок от две години е активиран пакет от услуги – фиксиран интернет с номер
***** и телевизия с номер ****. На 08.07.2019 г. този договор е бил подновен за срок от две
години. Твърди се, че след март 2020 г. абонатът е преустановил плащанията по договора.
Поради тази причина съглашението е било прекратено едностранно на 10.08.2020 г. Затова е
начислена неустойка в размер на сбора от стандартните месечни абонаментни такси (МАТ)
до края на договора. Начислена му е и неустойка във фиксиран размер за предоставеното по
договора оборудване, което абонатът не е върнал след прекратяване на договора. На
01.04.2021 г. абонатът е върнал част от оборудването за сумата от 100 лева, след
приспадането на което остава да дължи неустойка от 411, 30 лева.
За вземанията за неустойки по двата договора и приложенията към тях е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 405/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич. След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните
искове.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 1) 679, 03 лв., представляваща месечни неплатени задължения за ползвани услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги **** за периода 28.10.2019 г. – 27.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното ѝ плащане; 2) 2 лв., представляващи месечни неплатени вноски по Договор
за закупуване на изплащане ****, за периода 28.10.2019 г. – 27.12.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до
окончателното й плащане; 3) 2 600, 80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
Договор ***** ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението –
04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане; 4) 133, 67 лв., представляваща месечни
неплатени задължения за ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни услуги
****за периода 16.03.2020 г. – 15.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното й плащане; 5) 411, 30 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на Договор ****, ведно със законната лихва за
забава, считано от подаването на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане.
Претендират се и разноски.
2
В съдебно заседание не се представлява. Изпраща молба, с която заявява, че поддържа
исковете. Претендира разноски от исковото производство и от заповедното производство.
В законоустановения срок ответното дружество e депозирало отговор на исковата молба, в
който се твърди, че претенциите са неоснователни.
Изтъква се, че липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е изпълнявал
задълженията си по договорите. В тази връзка се обяснява, че фактурите са частни
документи и не доказват релевантните факти. Сочи се, че не е конкретизирано след
прехвърляне на част от мобилните услуги към друг оператор, за кои номера е продължил да
действа договорът. Твърди се, че не са налице предпоставките за претендиране на неустойки
по съглашенията. Ответникът счита, че прекратяването е следвало да бъде извършено в
писмена форма с предоставяне на срок за изпълнение. Отделно се прави възражение за
нищожност на клаузите за неустойка поради нарушаване на ЗЗП.
Прави се искане претенциите да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски.
Пред първоинстанционния съд се представлява от адвокат И.С.. В хода на устните
състезания се развива тезата за неоснователност на претенциите. Излагат се аргументи за
недължимост на претендираните неустойки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че страните са сключили
два договора за мобилни услуги на 02.03.2017 г.
Първият е с ID на договора ****, с ID на партидата ****и с ID на клиента ****. С
Приложение № 1 от 08.07.2019 г. за срок от две години са били активирани следните
тарифни планове:
- за мобилни телефонни услуги А1 клас М за тел. номер 0****** (стандартна месечна такса
13, 00 лева без ДДС и промоционална 11, 70 лева без ДДС);
- за мобилни телефонни услуги 2XL за тел. номер 0****** (стандартна месечна такса 30, 00
лева без ДДС и промоционална 24, 49 лева без ДДС);
- за тел. номера 0*****и 0****** А1 бизнес мобилен интернет S (месечна такса 10, 00 лева
без ДДС);
- за тел. номер 0******А1 бизнес мобилен интернет М (месечна такса 15, 00 лева без ДДС);
- за тел. номер 0***** А1 бизнес мобилен интернет L (месечна такса 20, 00 лева без ДДС);
- за мобилни телефонни услуги А1 безкрай фикс М за тел. номера ***** и 0*****
(стандартна месечна такса 6, 66 лева без ДДС и 50 % отстъпка от таксата за първите 12
месеца от срока на договора). Телефонни номера 0***** и 0******* са били прехвърлени
към друг мобилен оператор през месец декември 2019 г.
С друго приложение от същата дата е бил активиран и план А1 бизнес мобилен
интернет VIP за тел. номер ********** (месечна такса от 29, 90 лева без ДДС).
За периода на потребени услуги, от 28.10.2019 г. – 27.04.2020 г., са издадени шест фактури
на стойност 846, 49 лева. Последната е с падеж на 24.05.2020 г. Ищецът признава, че по тях
са платени 167, 46 лева.
На 27.02.2018 г. е активиран и план за тел. номер 0*******, като на изплащане е закупен
таблет Alcot Pixi4 7“ 3G. Издадени са две фактури на обща стойност от 2, 00 лева, за
неплатени вноски за месеците ноември и декември 2019 г.
Вторият договор е с ID на договора ****, с ID на партидата ***** и с ID на клиента *****. С
Приложение № 1 от 04.04.2017 г. за срок от две години е бил активиран пакет от услуги –
3
фиксиран интернет и телевизия с тарифен план Мтел разширен 75 и промоционална месечна
такса от 23, 79 лева с ДДС. С Приложение № 2 от 08.07.2019 г. договорът за тези услуги е
бил подновен за две години с месечна такса за интернет услуга – 18, 32 лева без ДДС и с
месечна такса за ТВ услуга – 8, 74 лева без ДДС.
За периода на потребени услуги, от 16.03.2020 г. – 15.07.2020 г., са издадени четири фактури
на стойност 133, 67 лева. Последната е с падеж на 09.08.2020 г.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано гр.д. №
405 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г. Заповедният съд е издал заповед за
изпълнение № 260188 на 09.02.2021 г. за претендираните вземания. Настоящото
производство е образувано в изпълнение на указанията на съда, след подадено от ответника
възражение по чл. 414 от ГПК.
По делото са изготвени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че в счетоводството на
ищеца са отразени следните задължения на ответника: 1) 679, 03 лв., представляваща
месечни неплатени задължения за ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни
услуги **** за периода 28.10.2019 г. – 27.04.2020 г.; 2) 2 лв., представляващи месечни
неплатени вноски по Договор за закупуване на изплащане *****, за периода 28.10.2019 г. –
27.12.2019 г.; 3) 2 600, 80 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор *****;
4) 133, 67 лв., представляваща месечни неплатени задължения за ползвани услуги по
Договор за електронни съобщителни услуги ***** за периода 16.03.2020 г. – 15.07.2020 г.; 5)
411, 30 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на Договор ****. Изброените
фактури, издадени за неплатени услуги по двата договора, не са представени в
счетоводството на ответника. Поради тази причина не са отразени никакви задължения към
ищеца.
Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като същото е
обективно и е изготвено от лице с необходимата професионална квалификация.
Заключението на съдебно-техническата експертиза потвърди, че между страните има
сключени два договора - първият е с ID на договора ****, с ID на партидата ****и с ID на
клиента ****, а вторият с ID на договора ****, с ID на партидата **** и с ID на клиента
****. Услугите, предоставяни в изпълнение на първия договор, са били деактивирани на
01.05.2020 г., а по втория на 10.08.2020 г. Експертът изрично е посочил, че преустановяване
на изпълнението по първия договор е станало на сто двадесет и шестия ден след спиране на
плащания от абоната, а по втория на сто четиридесет и седмия ден след спиране на
плащанията. В крайния си извод е посочил, че „фактурирането на услугите е автоматичен
процес, извършван от качествен софтуер, в който операторите не могат да извършват други
дейности освен да контролират правилността на отчетените трафични данни и ползваните
тарифни планове при фактурирането. Според описания начин на работа на софтуера,
начинът на отчитане на трафичните данни и внедрените системи за контрол, може да се
приеме, че вероятността за манипулация на трафичните данни или за грешно отчитане на
трафичните данни при фактурирането на предоставените услуги е сведена до нулева
стойност“.
Съдът възприема заключението в цялост, като обективно и професионално изготвено.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
По исковете за неплатени мобилни услуги, с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във
4
вр. с чл. 79 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните
си задължения за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност;
изискуемост на вземането.
От приетите по делото писмени доказателствени средства се установи, че страните са
сключили Договор за електронни съобщителни услуги ****. Периодът на действие на
договора, съгласно Приложение № 1, е от 08.07.2019 г. до 08.07.2021 г. От заключението по
техническата експертиза стана ясно, че услугите по този договор за били деактивирани
преди изтичането на двегодишния срок, на 01.05.2020 г.
Договорното изпълнение на ищеца не се оспорва от ответника, а и се установява от
техническата експертиза, според която софтуерът, отчитащ ползваните трафични данни,
работи безпогрешно. Така, за периода от 28.10.2019 г. – 27.04.2020 г., ищецът е предоставил
на ответното дружество мобилни услуги на стойност 846, 49 лева, за които са издадени шест
фактури. Падежът на последната е настъпил на 24.05.2020 г. Ищецът признава, че по тях са
платени 167, 46 лева. При това положение неплатена остава претендираната част от 679, 03
лв.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да установи плащането
на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не ангажира доказателства за
установяване плащането на задълженията по издадените фактури. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такова
плащане не е извършвано, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо, искът следва да бъде
уважен за сумата от 679, 03 лв.
Установи се и наличието на облигационно правоотношение между страните по Договор за
електронни съобщителни услуги ****, като с Приложение № 2 от 08.07.2019 г. договорът за
тези услуги е бил подновен за две години с месечна такса за интернет услуга – 18, 32 лева
без ДДС и с месечна такса за ТВ услуга – 8, 74 лева без ДДС.
Установи се, че за периода от 16.03.2020 г. до 15.07.2020 г. са потребени услуги на стойност
133, 67 лева, За вземането са издадени четири фактури, като падежът на вземането по
последната е настъпил на 09.08.2020 г.
С оглед установяването на всички елементи от правопораждащия фактически състав, искът
следва да бъде уважен и в тази част, за сумата от 133, 67 лева.
Ответната страна е оспорила вземанията, тъй като счита, че от представените фактури не се
установява за какво задължение са издадени и на какво основание. Възражението е
неоснователно, защото процесните вземания произтичат от договорите, а не от фактурите,
които представляват първични счетоводни документи. Именно неизпълнението на
коментираните по-горе съглашения е основанието, въз основа на което се претендират
вземанията. Фактурите имат отношение единствено към изискуемостта на вземанията, а за
установяването им служат договорите и ОУ, които са приложени към исковата молба. В
приложимите към договорите общи условия изискуемостта е обвързана от издаването на
фактурата. Съгласно чл. 26. 5 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE; чл. 37.5 от ОУ за предоставяне на услугата цифрова
телевизия, предоставена през сателитна технология от „Мобилтел“ ЕАД и чл. 27 от ОУ за
взаимоотношения между „А1 България ЕАД“ и крайните потребители на фиксирана
телефонна услуга абонатът трябва да плати задължението си в петнадесет дневен срок след
издаване на фактурата.
По иска за незаплатени вноски по продажба на изплащане е в тежест на ищеца да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на изплащане
между страните; размерът на вноската; срока на договора; както и предаването на вещта на
5
ответника; изискуемостта на вземането.
Не е спорно между страните, че на 27.02.2018 г. е сключен договор за продажба на
изплащане на таблет Alcot Pixi4 7“ 3G. Не е спорно също, че вещта е получена от ответника.
Страните са се уговорили ответникът да изплати устройството на цена 24, 00 лева с
първоначална вноска от 1, 00 лев и на още двадесет и три вноски, по 1, 00 лев всяка. Според
ищеца, вноските за месеците ноември и декември 2019 г. са останали неплатени. Ответникът
не представи доказателства, които да установят погасяването им. Затова, с оглед
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, следва да бъде прието, че такова
плащане не е извършвано. Оттук се извежда, че искът за сумата от 2 лв., представляващи
месечни неплатени вноски по Договор за закупуване на изплащане**** за периода
28.10.2019 г. – 27.12.2019 г., следва да бъде уважен.
По исковете, с които се претендират неустойки, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 92 от ЗЗД, е в тежест на ищеца да докаже съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на
договорните задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с която
е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както и конкретен размер
на сумата.
Неустойките са уговорени по идентичен начин в главата „отговорност“ във всяко едно от
приложенията към договорите, сключени между страните: „В случай, че Абонатът наруши
задълженията си, произтичащи от това приложение, Договора или Общите условия, в това
число, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това
приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, Операторът има
право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване“.
Оттук следва, че при прекратяване на договорите по вина на абоната, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки),
дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване.
Ответникът релевира различни възражения срещу основателността на исковете за
неустойки. На първо място се излагат твърдения за нищожност на клаузите за неустойки
поради противоречие с императивните правила на ЗЗП. Възражението е неоснователно, тъй
като императивните правила на ЗЗП не са приложими в конкретния случай. В предметния
обхват на нормативния акт влизат сделките, сключени между търговец и потребител, който
винаги е физическо лице. Този извод следва от легалната дефиниция за „потребител“, която
се съдържа в пар. 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП: „Потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност“. В случая се касае за търговски сделки, сключени между търговци,
от което следва, че правилата на ЗЗП са неприложими и възражението на ответната страна е
неоснователно.
В тази връзка трябва да бъде коментирано и възражението на ответника относно размера на
неустойката. Последният излага оплаквания, че с неустойката ищецът цели да получи сума,
еквивалентна на сумата, която би получил ако договорът между страните не би бил
прекратен. Тези оплаквания по същността си са насочени срещу размера на неустойката.
Същото обаче е неоснователно, доколкото неустойките произтичат от търговски сделки
между търговци, по отношение на които е приложима разпоредбата на чл. 309 от ТЗ,
забраняваща намаляване на неустойката поради прекомерност. Изхождайки от разбирането,
че при сделките между търговци страните са професионалисти и разполагат с нужните
знания и подготовка, за да не встъпват в неизгодни съглашения, законодателят не е
6
ограничил размера на неустойките между търговци. Липсата на законово ограничение
относно размера на неустойката дава основание на съда да отхвърли възражението на
ответника.
Релевират се и възражения за ненадлежно прекратяване на договорните връзки между
страните. Според ответника, неустойките не са дължими, защото ищецът не му е изпратил
писмено предупреждение за разваляне на договора. Настоящият състав счита, че в случая
писмено предупреждение не е необходимо.
В приложимите към процесните договори общи условия правото на оператора за разваляне
на договорите е уредено по идентичен начин. Съгласно чл. 54. 12 от ОУ за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществени
мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, чл. 86 от
ОУ за предоставяне на услугата цифрова телевизия, предоставена през сателитна технология
от „Мобилтел“ ЕАД и чл. 49.3.11 от ОУ за взаимоотношения между „А1 България ЕАД“ и
крайните потребители на фиксирана телефонна услуга: „договорът на абоната/потребителя
се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай, че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължило повече от 124 дни“.
Страните са уговорили автоматично разваляне на договорите при забава в плащанията на
абоната за повече от 124 дни. Отрицателната предпоставка – неплащане на задълженията за
повече от 124 дни, бе установена от заключенията по двете експертизи. В подкрепа на този
извод е и пасивното процесуално поведение на ответника, който не ангажира доказателства
за изпълнение на задълженията си по договора. Оттук следва, че договорите са били
прекратени след сто двадесет и четвъртия ден забава, независимо, че ищецът не е изпратил
на ответника предизвестие. Правилата за разваляне на договорите по чл. 87 от ЗЗД с
писмено предизвестие се явяват дерогирани, тъй като страните са се съгласили отношенията
им да се уреждат от посочените общи условия, където е уговорено автоматично отпадане на
облигационната връзка. Уговорката е в интерес и на двете страни поради естеството на
престацията на оператора. Последната се изразява в осигуряване на възможност на абоната
да ползва непрекъснато мобилни услуги, като може да ги ползва, но може и да не ги ползва.
Независимо от потреблението обаче, абонатът дължи абонаментната такса. При
непрекъсване на облигационната връзка би се стигнало до увеличаване на дълга на
абоната. В този смисъл е Решение по в.т.д. № 1667 по описа на Окръжен съд Варна за 2019
г.
Договорите за телекомуникационни услуги са такива с продължително изпълнение, поради
което прекратяването на договорната връзка няма обратно действие, а действа за напред, ex
nunc - чл. 88 ал.1 ЗЗД. При това положение накърненият от прекратяването кредиторов
интерес трябва да бъде компенсиран, чрез неустойката, която е съизмерима с паричния
размер на месечните абонаментни такси до края на договора.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на претенциите за
неустойки. Следователно, исковете за сумата от 2 600, 80 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор ****, както и за сумата от 411, 30 лв., представляваща неустойка
за неизпълнение на Договор ****, трябва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му бъдат заплатени
направените разноски в исковото и в заповедното производства.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното претендира разноски в размер на
450, 54 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 370, 00 лева и държавна такса в размер
на 80, 54 лева).
7
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 915, 49 лева (държавна такса в
размер на 223, 49 лева; възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в
размер на 392, 00 лева и възнаграждение на вещо лице по съдебно-техническата експертиза
в размер на 300, 00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде
възложена за плащане сумата от 450, 54 лева – разноски в заповедното производство; и
сумата от 915, 49 лева – разноски в исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.*** срещу „Амбулатория индивидуална практика за
първична медицинска помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г****иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 679, 03 лв., представляваща месечни неплатени задължения за
ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни услуги **** за периода 28.10.2019
г. – 27.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението
– 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление г**** срещу „Амбулатория индивидуална практика за
първична медицинска помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: г**** иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 133, 67 лв., представляваща месечни неплатени задължения за
ползвани услуги по Договор за електронни съобщителни услуги ***** за периода 16.03.2020
г. – 15.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на заявлението
– 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***** срещу „Амбулатория индивидуална практика за
първична медицинска помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във
вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 лв., представляващи
месечни неплатени вноски по Договор за закупуване на изплащане ***** за периода
28.10.2019 г. – 27.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаването на
заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа на Районен съд
Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление г***** срещу „Амбулатория индивидуална практика за
първична медицинска помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 92 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 600, 80 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор ***** ведно със законната лихва за забава, считано от подаването
на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа на Районен съд
Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „А1 България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Амбулатория индивидуална практика за
8
първична медицинска помощ д-р Д. Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 92 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 411, 30 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на Договор ****, ведно със законната лихва за забава, считано от подаването
на заявлението – 04.02.2021 г. до окончателното ѝ плащане, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 405 по описа на Районен съд
Добрич.
ОСЪЖДА „Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 450, 54
лева – разноски по ч.гр.д. № 405/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Амбулатория индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р Д. Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****да заплати на „А1
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г*** сумата от 915, 49
лева – разноски по гр.д. № 1465/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери
в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9