Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /12.03.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева
Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 118/2019 г. по описа
на съда
Производството е по реда на чл.
422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК Производството е образувано по предявени от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Т.Р.К. обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца: 98,52 лева, - абонаментни
такси и използвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер: ************; 36,62 лева, - абонаментни такси и
използвани мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер: ************; 134,85 лева, - незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер: ************; 52,18 лева, - абонаментни такси по
договор за мобилни услуги с предпочетен
номер: ************; 172,** лева, - незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер: ************, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата, за която, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 862/2018 г. по описа на Районен съд
– Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в исковата молба и
молба-уточнение към нея: На
17.11.2014г. между Т.Р.К. и „Т.Б.“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ************ за срок от 24 месеца, по програма Резерв 24,99 с тарифиране на
интервали от 60 секунди със стандартен месечен
абонамент в размер 24,99 лв. Твърди се, че К. не изпълнявал задълженията си по
договора, които възлизали на общ размер на 98,52 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.03.2016г. -
31.05.2016г. Сочи се, че на 15.07.2015г. между страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
************ за срок от 24 месеца, по програма GoWebUnlimited 2500 64k bps със стандартен месечен абонамент в размер 13,90 лв,
по който ответникът К. не изпълнил задълженията в общ размер на 36,62 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.03.2016г. -
31.05.2016г. На същата дата - 15.07.2015г., и по повод горепосочения договор с
номер ************, „ищецът, като лизингодател,
сключил с ответника-К., в качестовот му на лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка TABLET
PRESTIGIO QUANTUM 5487 3G 8.1 с обща лизингова цена в размер на 206,77 лв. платима на 23 месечни вноски,
всяка една в размер на 8,99 лв. По този договор за лизинг К. дължал заплащане
на сума в общ размер на 134,85 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 01.03.2016г. — 31.07.2016г. В исковата молба се твърди, че на 12.12.2015г. между страните по делото бил сключен Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер ************ за срок от 24 месеца, по програма Резерв Стандарт 19.99 с тарифиране
на интервали 60 секунди със стандартен
месечен абонамент в размер 19,99 лв., по който ответникът не изпълнил
задълженията си за плащане в общ размер на 52,18 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 01.03.2016г. — 31.05.2016г. На същата дата
- 12.02.2015г., и по повод горепосочения договор с номер ************, „Т.Б.“
ЕАД, като лизингодател, сключил с Т.Р.К. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка LENOVO
А6000 Black с обща лизингова цена в размер на 197,57 лв. платима на
23 месечни вноски, всяка една в размер на 8,59 лв. По договора за лизинг К.
дължал заплащане на сума в общ размер па 172,** лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 03.03.2016г. - 31.07.2016г.
Отново на 12.12.2015г. между същите страни бил
сключен Сертификат за пакетни услуги Combo+ според което срокът за ползване на услугите за
предпочетени номера ************, ************ и ************ се продължавал до
12.12.2017г. като за същите се прилагала отстъпка от
стандартния им месечен абонамент съгласно съответната програма в размер на
15%. Горепосочените задължения са индивидуализирани
в следните фактури: актура
№**********/01.04.2016г. за отчетен
период 01.03.201 бг. -
31.03.2016г.. срок за плащане 16.04.2016г.,
издадена за сумата от 103.02 лв.. представляваща неплатени абонаментна такса, използвани
услуги и лизингови вноски; фактура
№**********/01.05.2016г. за отчетен период 01.04.2016г. -
30.04.2016г„ срок за плащане 16.05.2016 г.; фактура
№**********/01.06.2016г. за отчетен
период 01.05.201бг. - 31.05.2016г.. срок за плащане
- 16.06.2016г. издадена за сумата от 67.62 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови
вноски; фактура №**********/01.07.2016 г.
за отчетен период 01.06.2016 г. -
30.06.2016г. срок за плащане 16.07.2016г.; фактура
№**********/01.08.201бг. за отчетен
период 01.07.201бг. - 31.07.2016г..
срок за плащане
- 16.08.2016г. издадена за сумата от 1127.15 лв. Предвид изложеното е
направено искане да се уважат предявените искове. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК е посочена банкова сметка. ***.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
на ответника особен представител. В него е направено възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните
суми. Направено е искане да се признае за нищожна начислената неустойка, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като се дължи неустойка в пълен размер на
такси, които се плащат за неоказана услуга от доставчика, в евентуалност е
направено искане за намаляване на неустойката поради прекомерност на основание
чл. 92, ал. 2 ЗЗД, което възражение е оттеглено в първото по делото заседание.
Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърлят исковите претенции.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове
с правно основание 422 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца: 98,52 лева, - абонаментни такси
и използвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер: ************; 36,62 лева, - абонаментни такси и използвани
мобилни услуги по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер: ************; 134,85 лева, - незаплатени лизингови
вноски по договор за лизинг с предпочетен номер: ************; 52,18 лева, - абонаментни такси по
договор за мобилни услуги с предпочетен
номер: ************; 172,** лева - незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер: ************.
Предявените искове
са процесуално допустими предявени са в законоустановения едномесечен срок по
чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 08.01.2019 г., а исковата молба е
подадена на 04.02.2019 г.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 17.11.2014г. се
установява, че между „Т.Б.“ ЕАД и Т.К. е
сключен договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се
е задължило да предоставя за срок от 24 месеца описаните в Раздел 5 от договора
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на 24,99 лв. Към договора е приложена и ценова листа.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 15.07.2015г. се
установява, че между „Т.Б.“ ЕАД и Т.К. е
сключен договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество се
е задължило да предоставя за срок от 24 месеца описаните в Раздел 5 от договора
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на 13,90 лв. Към договора е приложена ценова листа.
По делото е приложен и приет като доказателство договор за лизинг от
15.07.2015 г., от който се установява, че между „Т.Б.“ ЕАД и Т. К е сключен договор за лизинг на
устройство таблет, модел PRESTIGIO
QUANTUM 5487 3G, който договор е
сключен за срок от 23 месеца, като всяка месечна лизингова вноска е в размер на
8,99 лв.
От приложен по делото договор за мобилни услуги от 12.12.2015г.
се установява, че между „Т.Б.“ ЕАД и Т.К.
е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който търговското дружество
се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца описаните в Раздел 5 от договора
услуги, срещу насрещната престация – парично месечно възнаграждение в размер на 19,90 лв. Към договора е приложена ценова листа.
По делото е приложен и приет като доказателство договор за лизинг от 12.12.2015 г., от който се установява, че между „Т.Б.“
ЕАД и Т.К. е сключен договор за лизинг
на LENOVO
A6000 black, който договор е сключен за срок от 23 месеца, като
всяка месечна лизингова вноска е в размер на 8,59 лв.
По делото е приложен и приет като доказателство сертификат за пакетни услуги от 12.12.2015 г., от който се установява, че е
направено от „Т.Б.“ ЕАД за сключените
договори с Т.К. 15 % отстъпка от цената на месечните абонаменти.
Ищецът е представил дубликати на пет данъчни фактури, издадени от него, в които
са обективирани претендираните вземания за проведени разговори
и месечни абонаментни такси за използване
на клетъчната обществена мрежа на “Т.Б.” ЕАД за процесния
период.
По делото са приети
като доказателство и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД.
Представените по делото записи на заповед –два броя са неотносими към
предмета на делото, доколкото правното основание на предявените искове са
неизпълнение по сключени между страните договори за предоставяне на мобилни
услуги и лизингови договори.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни услуги и абонаментни вноски,
съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални
и процесуални предпоставки
(юридически факти): наличието на валидно възникнали облигационни връзки между
страните в производството по сключените договори за
мобилни услуги въз основа, на
които се претендират процесните сумите; че ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие
на задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани далекосъобщителни
услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест
да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
От представения по делото договори за мобилни услуги. сключени между
страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни облигационни връзки по процесните
договори.
Процесните договори сключени между страните в настоящото производство, по своята правна
природа представляват
ненаименовани, консенсуални, двустранни, възмездни и комутативни договори, по силата на
които в момента на сключването
им и за двете страни по
тях са възникнали субективни права и правни задължения.
Правното действие на сключения
ненаименован договор попада под приложното
поле на ТЗ, тъй като учреденото
от него договорно
правоотношение е възникнало
между лица, едно от които
е търговец и е свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на
субективните (относителните)
търговски сделки.
Договорите
са сключени
при предварително установени от ищеца
общи условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни
за потребителя, тъй като писмено
ги е приел – предпоследен параграф от общите разпоредби на всички представените по
делото договори от 17.11.2014г., 15.07.2015г., 12.12.2015г.
Съгласно принципа на свободното
договаряне и автономията на волите, уредени
в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “Т.Б.”
ЕАД и Т.К. е възникнало действително материално договорно правоотношение. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните
услуги, посочени в т. 5 от договорите за мобилни услуги от 11.2014г.,
15.07.2015г., 12.12.2015г срещу изпълнение на насрещната
престация от страна на потребителя
– заплащане на уговореното възнаграждение.
Ищецът е представил дубликати на пет данъчни фактури, издадени от него, в които са обективирани претендираните вземания за проведени
разговори и месечни абонаментни такси за използване на
клетъчната обществена мрежа на “Т.Б.”
ЕАД за процесните периоди.
С процесните договори страните са
поели насрещни права и задължения, като основното задължение поето от ответника
е именно заплащането на месечните абонаментни такси и използвани
далекосъобщителни услуги, което задължение не е изпълнено от ответника,
доколкото нито бяха наведени твърдения в тази насока, нито бяха събрани
доказателства. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав приема предявените
искове за заплащане на абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за основателни
и доказани и като такива следва да се уважат.
По отношение на възражението за изтекла давност
относно процесните вземания.
На първо място следва да се посочи, че съобразно
задължителните за съдилищата указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011г. на ОСГТК, ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В конкретния случай съобразно
характера на изпълнението на задълженията на страните по договора за мобилни и
фиксирани услуги следва да се приеме, че те представляват периодични плащания,
чийто давностен срок е 3 годишен.
С
исковата молба се претендира заплащане на абонаментите такси и услугите за
периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г., дължими в петнадесетдневен срок от
изтичане на периода, т.е. срочни задължения, като тригодишния давностен срок за
процесните вземания, който започва да тече от дата на изискуемостта (петнадесет
дни след изтичане на периода на отчет) изтича в периода от 16.04.2019 г. до
16.08.2016 г. Заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 ГПК е
подадено на 10.10.2018 г., като от този момент следва
да се счита подадена исковата молба (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК), преди да е
изминал тригодишния давностен срок, с който вземанията се погасяват. Ето защо
неоснователно се явява възражението на ответника направено в отговора на
исковата молба, че вземанията предмет на настоящото производство са погасени по
давност.
По
отношение на осъдителните искове за заплащане на лизингови вноски, настоящия
съдебен състав намира следното:
От
представените по делото два броя лизингови договори от 15.07.2015 г. и от 12.12.2015 г. сключени между страните по делото се установява,
че между тях съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника вещи – таблет и
мобилен апарат индивидуализирани в процесните договори срещу задължение на
ответника за заплащане на 23 месечни лизингови вноски. От събраните по делото
доказателства ( договори за лизинг - чл. 4) се установява, че при сключване на
двата процесни договора на ответника са предадени устройствата предмет на
договорите. По делото не се събраха доказателства, нито бяха наведени
твърдения, че ответникът е изпълнил задължението си за заплащане на лизинговите
вноски от м.03.2016г. до м. 06.2017г. за
устройство таблет и от м.03.2015г. до м. 11.2017г. за устройство мобилен телефон в общ размер на 253,91 лв.
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност настоящия съдебен
състав намира следното:
Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна давност е
петгодишна. С изтичането й се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Такъв друг срок е например предвиденият в чл. 111, б. „в” ЗЗД, според който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Както бе посочено по-горе, съдържанието
на понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и неговите основни и задължителни характеристики са
изяснени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че това са повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че правопораждащите юридически факти могат да бъдат различни,
поради което не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания,
като две от тях - вземанията за наем и лихви, законодателят е посочил примерно
в разпоредбата на чл. 111, б."в" ЗЗД. Следва да се постави въпросът
дали вземането на лизингодателя по договор за лизинг
за заплащане на лизингови вноски има характера на периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Лизингът е търговска сделка, като със
сключването на този договор лизингодателят се
задължава да предостави на лизингополучателя определена вещ за ползване срещу
възнаграждение. Лизингополучателят се задължава да плати възнаграждението на
определени вноски, платими по предварително уговорен погасителен план, на
посочена дата. С всяка лизингова вноска той плаща част от цената на вещта като
еквивалент на предоставеното ползване. По време на договора или след изтичане
на неговия срок лизингополучателят може да придобие собствеността върху вещта. Договорът
за лизинг е близък до договора за наем, арг. препращащата разпоредба
на чл. 345 ТЗ. Следователно основното
задължение на лизингополучателя при оперативния
лизинг се касае за повтарящо се, трайно изпълнение на парични задължения, които
имат единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерът на плащанията е
изначално определен. Чл. 111, б. „в“ ЗЗД предвижда, че вземанията по периодични
плащания се ползват с тригодишен срок на погасителната давност. Такъв е срокът
на давността на вземанията за възнаграждение /вноски/ по договора за лизинг.
Характеристиката на тези вземания покрива дефинитивното тълкуване на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, извършено с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно
дело № 3/ 2011 г. ОСГТК на ВКС. Тук следва да намерят място разсъжденията
изложени по-горе по отношение спирането на давността с подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК, арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, което е подадено на 10.10.2018 г. към който момент не е бил изтекъл тригодишния
давностен срок за вземанията за лизингови вноски дължими за периода м. март
2016 г. до м. юни/ноемрви 2017г. Предвид изложеното неоснователно се явява
възражението на ответника за погасяване на лизинговите вноски по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство от
ищеца в размер на 385 лв., от които 25 лв. ДТ и 360 лв.- адвокатско
възнаграждение, като са представени доказателства, че същите са реално сторени
(л. 12 от заповедното производство). Доколкото изцяло са уважени предявените
искове в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното
производство в размер на 35,29 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 825 лв., от които
225 лв.- държавна такса, 300 лв. - адвокатско възнаграждение, 300 лв.- възнагрждение за особен представител, като са представени
доказателства, че същите са реално сторени (л. 111 от делото), които следва да
бъдат присъдени изцяло на ищеца, предвид изхода на спора.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79 ЗЗД по отношение на
Т.Р.К., ЕГН **********,
адрес: ***, че „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес Парк София, сграда 6 е носител на парично вземане в размер на 98,52 лева, - абонаментни такси и използвани мобилни услуги по договор за мобилни услуги
с предпочетен номер: ************; 36,62 лева, - абонаментни такси и
използвани мобилни услуги по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер: ************; 134,85 лева, - незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер: ************; 52,18 лева, - абонаментни такси по
договор за мобилни услуги с предпочетен
номер: ************; 172,** лева, - незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер: ************, ведно
със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 862/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т.Р.К.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в
размер на 385,00 лв.
– представляваща разноски направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 825,00
лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: