ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 674
Шумен, 28.04.2025 г.
Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА |
като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 88/2024 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248, ал.1 и ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК).
С Решение № 453 от 24.03.2025г. по АД № 88/2024г. по описа на ШАдмС съдът е отменил Ревизионен акт № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023г., издаден от М. Ц. М. – главен инспектор по приходите и началник на сектор, и Д. Д. Н. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена и изменена съответно с п.I и п.II на Решение № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.08.2022г., м.01.2022г., м.07.2022г., м.10.2022г. и м.11.2022г., в общ размер на 2 457 061,63 лева главница и лихви в общ размер на 383787,82 лева, като е осъдил дирекция “ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП да заплати на „Балкан фреш плюс“ ООД с ЕИК *********, сумата от 70650 (седемдесет хиляди, шестстотин и петдесет) лева деловодни разноски.
С Искане рег.№ ДА-01-1087/11.04.2025г. по описа на ШАдмС, директорът на дирекция „ОДОП“, [населено място] при ЦУ на НАП – ответник по адм.д.№ 88/2024г. по описа на ШАдмС, е отправил искане на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК да бъде изменено Решение № 453 от 24.03.2025г. по АД № 88/2024г. в частта за разноските. Посочил е, че доколкото жалбоподателят е представил за първи път в съдебното производство доказателства, на които се позовава и които е могъл да представи по-рано, е осъществил хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, респективно разноските по делото, независимо от изхода му, е следвало да се присъдят в полза на директора на дирекция „ОДОП“– [населено място]. Въз основа на тези доводи е направено искане за изменение на горепосоченото решение в частта за разноските, като вместо присъдените деловодни разноски в полза на оспорващото дружество, да бъдат присъдени в полза на дирекция "ОДОП" - [населено място], независимо от изхода на спора, разноски в размер на 67 262,74 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение върху целия материален интерес, по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските е съобщено на „Балкан фреш плюс“ООД и Окръжна прокуратура – [населено място], които в указания 7 дневен срок не са представили становище по същото.
Искането е депозирано в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, доколкото решението, чието изменение се иска, е съобщено на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] на 31.03.2025г., а искането е подадено на 09.04.2025г., т.е. в 14-дневния срок за обжалване на решението. Същото е депозирано от надлежно легитимирана страна, която в хода на устните състезания по делото е заявила изрично претенцията си за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 67262,74 лева при условията на чл.161, ал.3 от ДОПК, поради което е допустимо.
Съгласно чл.161, ал.3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл.155 ал. 3 и 4, които изключения не са налице по настоящото съдебно производство. Следователно, приложимостта на разпоредбата е обусловена от наличието на новопредставени пред съда доказателства, които страната е могла да ангажира в рамките на административното производство и които са били от съществено значение за изхода на спора.
Съдът намира искането на директора на дирекция „ОДОП“ - [населено място] при ЦУ на НАП за изменение на съдебното решение в частта за разноските за неоснователно, поради следните съображения:
Със съдебния акт, постановен по същество на спора, съдът е отменил Ревизионен акт № Р-03002723001631-091-001/03.10.2023г., издаден от М. Ц. М. – главен инспектор по приходите и началник на сектор, и Д. Д. Н. - главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, в обжалваната част, потвърдена и изменена съответно с п.I и п.II на Решение № 268/15.02.2024г. на директора на дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, с който на „Балкан фреш плюс“ООД са установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2021г., м.03.2022г., м.04.2022г., м.05.2022г., м.08.2022г., м.01.2022г., м.07.2022г., м.10.2022г. и м.11.2022г., в общ размер на 2 457 061,63 лева главница и лихви в общ размер на 383787,82 лева. В мотивите към решението, съдът е изложил правни изводи, като е анализирал относимите към установяване валидността на ВОД доказателства, които дружеството е представило още в хода на ревизията - фактури, опаковъчни листи, приемо - предавателни протоколи и товарителници, а ангажираните допълнително в хода на обжалване на РА в съдебното производство доказателства са коментирани във връзка с вече приобщените към ревизионната преписка документи и не се явяват решаващи за спора. Аргументи в същия смисъл са изложени и в мотивите на самото решение. Следователно искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ Искането на директора на дирекция „ОДОП“– [населено място] при ЦУ на НАП, за изменение на Решение № 453 от 24.03.2025г., постановено по адм.д.№ 88/2024г. по описа на ШАдмС, в частта за разноските, изразяващо се в присъждане в полза на дирекция „ОДОП“, [населено място] при ЦУ на НАП на юрисконсултско възнаграждение в размер на 67262,74 лева по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК, като неоснователно.
Определението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
| Съдия: | |