Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 16.02.2017 г.
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря В.В., като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 576 по
описа на съда за 2016г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 360 от 07.09.2015 г., постановено по гр.д. №
1248/2012 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен предявеният от Министерство
на отбраната на Република България против Х.Н.Х. иск за установяване на
вземания по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1060/2011 г. на Районен съд - Ловеч в общ размер 35 101,46 лв., от които:
22 720,25 лв. – главница, произтичаща от липси на числящото му се като
материалноотговорно лице свързочно имущество,установени с Акт за начет с peг. № 21-10-295/28.08.2007 г.; 1462,98 лв. - законна лихва
по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода от 28.02.2007 г. до 15.08.2007
г.; 10 918,23 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода
от 16.08.2007 г. до 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2011 г. до изплащане на
вземането. Решението е обжалвано и в частта, с която Министерство на отбраната
е осъдено да заплати на Х.Н.Х. разноските по делото.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от Министерството на отбраната (ищец в
първоинстанционното производство), в която са направени оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и
противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна и
уважаване на предявения установителен иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор
на исковата молба. Такъв не е постъпил и от особения представител на Р.Г.С. и И. Н.Н. - трети лица помагачи на страната на ответника,
явяващи се насрещна страна по въззивната жалба.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият
състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по иск от Министерството на отбраната против Х.Н.Х., предявен по
реда на чл. 422 ГПК, за установяване на вземания по заповед за незабавно
изпълнение в общ размер от 35 101,46 лв., от които: 22 720,25 лв. –
главница, произтичаща от липси на числящото му се като материалноотговорно лице
свързочно имущество,установени с Акт за начет с peг.
№ 21-10-295/28.08.2007 г.; 1462,98 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху
главницата за периода от 28.02.2007 г. до 15.08.2007 г.; 10 918,23 лв. -
законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода от 16.08.2007 г. до
01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 13.06.2011 г. до изплащане на вземането.
В
писмения отговор на ответника са наведени правоизключващи
и правопогасяващо възражения. Правоизключващото
възражение се основава на твърдения за фактическа невъзможност за ответника да
отчете определено количество имущество, доколкото липсвало приемане от
ответника на длъжността „началник склад КИНИ” и липса на данни за наличното
имущество при приемане и сдаване на склада, поради липса на извършено мерене,
теглене и броене на имуществото по съответните номенклатури. Възражението за
изтекла давност се основава на твърдение за възникване на вредите преди
приемане на имуществото от ответника.
В
производството пред първоинстанционния съд, като трети лица помагачи на
страната на ответника са конституирани Р.Г.С. и И. Н.Н., който са взели участие
чрез особения представител адв. К., която е изразила
становище за неоснователност на предявения иск.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 291/31.03.2004 г. на Командира на поделение 24870 с. Каменец
ответникът Х.Н.Х. е назначен на длъжността „Завеждащ склад телекомуникационно,
информационно и навигационно имущество” в ЕКИНС. Същият приел материалните
средства на склада с акт за състоянието и наличието на материални средства
(форма 400072) с рег. № 2600-3564 от 01.10.2004 г., което се установява от
съдържанието на същия акт, подписан от ответника.
Със заповед № Р-289 от 27.07.2007 г. на Министъра на отбраната е възложено
извършване на извънпланова тематична проверка в поделение 24870 гр. Долна
митрополия, като за проверяващ е определен К. Г.- старши инспектор в Дирекция
„Финансово-контролна дейност” в Министерството на отбраната. Инспекторът
проверил получаването, разходването и отчитането на комуникационното,
информационното и навигационното имущество в същото поделение за периода от
01.10.2004 г. до 06.08.2007 г.
Проверката е завършила със съставяне на акт за начет рег. № 21-10-295/28.08.2007 г., според който са налице вреди от липси в
размер на 22720,25 лв., като с акта за начет е съставен и за законната лихва
върху същата сума в размер на 1462,98 лв., дължима за периода от 28.02.2007 г.
(датата на съставяне на инвентаризационния опис) до 28.08.2007 г. (датата на
съставяне на акта за начет). От акта за начет се установява, че след назначаването
му за завеждащ склад, ответникът е приел имуществото в склада с Акт
за състоянието и наличието на материалните средства форма 400072 от НОМС в БА,
рег.№2600-3564/01.10.2004г.(приложение № 7 към акта за начет), като от сдалия
имуществото Р. С. Х. са заплатени установените при сдаване липси (видно от
приходен касов ордер № 71/03.10.2005г.). Установява се от акта за начет, че
след датата на приемане и сдаване са извършени две инвентаризации на
свързочното имущество от комисии, които са изготвили актове за състоянието и
наличието на материалните средства форма 400072 от НОМС в БА, като в изготвените
от двете комисии актове рег. № 2727-4518 от 20.12.2004 г. и рег. № 2979-4816 от
14.12.2005г. не са констатирани липси и излишъци, а актовете са подписани както
от председателите и членовете на комисиите, така и от ответника Х.Н.Х., в
качеството му на материално-отговорно лице. С оглед преместване на поделение
24870 към въздушна учебна база „Георги Бенковски” със заповед №
772/30.08.2006г. командирът на поделението назначава комисия за организиране и
провеждане на годишна инвентаризация на наличностите, състоянието и отчитането
на материалните средства в склад „КИНИ" и деловодството на отделение
„КИНО". Срокът на инвентаризацията е удължен до края на месец февруари
С оглед на това, че са подкрепени с доказателства, обективирани
в приложените към акта за начет документи, съдът приема, че установените с акта
фактически констатации са достоверни, като в случая са налице доказателства
оборващи ги несъмнено.
От показанията на свидетелите се установява, че при извършените
инвентаризации по приемане от ответника на склада и впоследствие, при
установяване на липсите, е имало дейност по мерене, теглене и броене на
наличностите. В тази насока са показанията на свидетелите Б. Н., Т. Р., А. М.,
Д. Т. и Р. Х., които единодушно посочват, че участвайки в дейността на комисиите,
са извършвали такава дейност. От показанията на част от свидетелите се установява,
че при приемане на склада през
Констатациите на акта не се оборват несъмнено и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза. От него се установява, че не е създадена
нужната организация за приемане, съхранение и отчитане на материалните средства
в склада, липсват документи за извършени проверки за сверяване на данните по
отчетни картони наличности в склада, протоколи за преглед на състоянието на
съхраняваните материални, протоколи за брак на имущество с изтекъл срок на
годност, излязло от употреба или повредено. Експертизата установява, че МОЛ на
склада не е водело отчетност и периодично да сравнява наличностите в склада с
деловодството на войсковата част, като се е разчитало единствено на годишните
инвентаризации и добрата воя на деловодителя да завежда коректно движението на
материалните средства. Заключението на експертизата потвърждава, че първоначално
установените вреди са компенсирани частично с установените липси и че
компенсацията е по молба на ответника от 09.08.2007 г. При изслушването му
експертът разяснява, че при констатиране на разликите с акта от 10.08.2007 г.
задължително се ползват данните от наличните описи за извършена инвентаризация
в периода от
Акта за начет е изпратен на ответника Х.Н.Х. с писмо вх. № 21-10-295 от
29.08.2007 г., който е подал писмено възражение срещу акта (вх. № 21-10-295 от
14.09.2007 г.) до директора на Дирекция „Финансово контролна дейност” при
Министерството на отбраната. Със заключение от 24.09.2007 г. на ръководителя на
проверката старши инспектор при Дирекция „Финансово контролна дейност” К. Г.възраженията
са оставени без уважение, като констатациите в акта за начет са потвърдени,
включително основанието за пълна имуществена отговорност за вреди от липси в
размерите по акта.
Актът за начет е изпратен на Военноокръжна
прокуратура Плевен, където е образувано досъдебно производство срещу Х.Н.Х. за
престъпление по чл. 219 НК за това, че в периода от
Министерството на отбраната е подало пред РС – Ловеч
заявление по чл. 417 ГПК (вх. 4382/14.06.2011 г.), по което е образувано ч.
гр.д № 1060/2011г. на РС Ловеч и въз основа на акт за начет с peг. № 21-10-295/28.08.2007 г. е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Х.Н.Х. за следните суми: 22 720,25
лв. – главница, произтичаща от липси на числящото му се като
материалноотговорно лице свързочно имущество, установени с акта за начет (peг. № 21-10-295/28.08.2007 г.); 1462,98 лв. - законна
лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода от 28.02.2007 г. до
15.08.2007 г.; 10 918,23 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата
за периода от 16.08.2007 г. до 01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.06.2011 г. до
изплащане на вземането. В срока за възражение от Х.Н.Х. е постъпило възражение
срещу вземанията по заповедта.
При така
установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
По реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за
установяване на вземания по заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1060/2011 г. на Районен съд - Ловеч в общ размер 35
101,46 лв., от които: 22 720,25 лв. – главница, произтичаща от липси на
числящото му се като материалноотговорно лице свързочно имущество,установени с
Акт за начет с peг. № 21-10-295/28.08.2007 г.;
1462,98 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода от
28.02.2007 г. до 15.08.2007 г.; 10 918,23 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ
върху главницата за периода от 16.08.2007 г. до 01.06.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 13.06.2011 г. до изплащане на вземането. За същите вземания е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, като правният интерес от установяването им е направено от длъжника
по заповедта оспорване тяхното съществуване.
Исковете са за обезщетение за вреди от липса при
извършването на отчетническа дейност по чл. 21 ЗДФИ със законните лихви по чл.
26 ЗДФИ. Имуществената
отговорност на ответника е ангажирана в качеството му на отчетник за противоправно причинена вреда от липси (чл. 21 ал. 1, т 2
ЗДФИ),като отговорността е реализирана по реда на чл. 22 ЗДФИ - със съставяне
на акт за начет. При вреда от липси в акта за начет не е необходимо да се
правят констатации за виновно поведение на отчетника. Достатъчно е да са изложени фактически констатации за
предаденото на отчетника по надлежния ред имущество, за отчетеното и
неотчетеното от него, подкрепени с надлежни доказателства (П-7-81, Пленум). В
случая такива фактически констатации са налични в акта за начет и същите са подкрепени
с документи, поради което са изпълнени изискванията както на даденото
разяснение от Пленума на Върховния съд, така на чл. 22, ал. 2 ЗДФИ. Спазено е
изискването на чл. 22, ал. 3 и 4 ЗДФИ, доколкото след съставяне на акта
ответникът е направил писмени възражения по съставения акт за начет, които са
отхвърлени с мотивирано писмено заключение от финансовия инспектор. Актът за
начет е съставен от инспектор, който е служител на Дирекция
„Финансово-контролна дейност“ към Министерството на отбраната - специално
организирано звено по чл. 31, ал. 1 ЗДФИ. Отчитайки че е съставен от надлежен
орган на финансова инспекция и по установен от закона ред, съдът прима, че
актът за начет се ползва със законна доказателствена сила срещу ответника, т.е.
че неговите фактически констатации са истински до доказване на противното (чл.
22, ал. 5 ЗДФИ). Законната доказателствена сила на акта за начет е оборима, но оборването на фактите трябва да стане от
ответника, при провеждане на насрещно и пълно доказване. Такова в случая не се
проведе. Събраните по делото доказателства са по скоро подкрепящи (доколкото се
установи участие на ответника в инвентаризациите и извършване на броене, мерене
и теглене на наличностите), а не опровергаващи несъмнено фактическите констатации
в акта.
Доколкото ответникът е назначен на длъжността „Завеждащ
склад телекомуникационно, информационно и навигационно имущество” и е приел
склада, същият е осъществявал трудови функции по получаване, събиране,
съхранение, разходване и отчитане имущество. Затова той има качеството отчетник
и подлежи на привличане към имуществена отговорност по Закона за държавната
финансова инспекция (чл. 23, т. 1 ЗДФИ), а възражението му в обратния смисъл е
неоснователно. Като завеждащ склад ответникът е имал задължение да поддържа в
склада ред и отчетност на наличностите, поради което не го оневинява обстоятелството,
че складовете били разхвърляни и липсвали документи.
Не би могло да се изключи имуществената отговорност на
ответника и с довода, че наказателното производство, образувано срещу ответника
по изпратения акт за начет, е прекратено. Прекратяването е на основание
прилагане на Закона за амнистията (Обн., ДВ, бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г.) като
прокурорът е приел, че престъплението по чл. 219, ал. 1 НК, за което е
образувано наказателното производство е обхванато от същия закон. С оглед на
това, че амнистията заличава престъпния характер на определен вид деяния (чл.
83 НК), прилагането на закона за амнистията не рефлектира върху гражданската
отговорност на дееца и не я изключва. Доводите на процесуалния представител за
изключване на имуществената отговорност, основани на част от фактическите
положения на прокурора, не могат да се споделят, защото мотивите на прокурорското
постановление нямат обвързваща за съда сила. Отделен е въпросът, че прокурорът
прави изводи и за допуснато от ответника нарушение на задълженията му служба,
свързани с опазване имуществото на склада.
Неоснователно е и възражението на ответника за
погасяване на вземанията, поради изтекла давност. Имуществената отговорност,
включително за лихвите, се погасяват с изтичане на 5-годишна давност от деня на причиняването на вредата, а
ако този ден не може да се установи - от деня на откриването й (чл. 27, ал. 1
ЗДФИ). Касае се за особено правило относно началния момент, от който започва да
тече установения давностен срок, различно от общите
такива по чл. 114 ЗЗД. Със закона е предвидено и едно допълнително основание за
прекъсване на давността – съставяне на акта за начет, което е приложимо наред с
общите по чл. 116 ЗЗД (чл. 27, ал. 2 ЗДФИ). Вредата в случая е открита на
28.02.2007 г. (при изготвяне на инвентаризационния опис), актът за начет е
съставен на 15.08.2007 г., заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК (въз основа на акта за начет) е подадено на
13.06.2011 г., а искът за установяване на вземанията по заповедта е предявен на
20.07.2012 г. Ето защо, при съставяне на акта за начет не е изтекъл петгодишния
давностен срок, броен от датата на откриване на
вредата. При подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, към който момент искът за
установяване на вземанията по заповедта се счита предявен (чл. 422, ал. 1 ГПК),
не е изтекъл и новият давностен срок, започнал да
тече от прекъсване на първоначалния, предизвикано със съставяне на акта за
начет (чл. 117, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 27, ал. 2 ЗДФИ). Не
би могло да се приеме, че е изтекла и десет годишната абсолютната давност по
чл. 27, ал. 3 ЗДФИ, доколкото броен от 28.02.2007 г. (датата на откриване на
вредата), не е настъпил последният му ден – 28.02.2017 г.
По изложените съображения съдът
приема, че искът за установяване на вземанията по заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1060/2011 г. на РС – Ловеч са основателни. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал.1, изр.1, ГПК,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Преди приключване на устните
състезания пред въззивната инстанция от процесуалния представител на въззивника
е подадена писмена молба, с която е направено искане за връщане на недължимо
платени държавни такси. Молбата е основателна. С определение № 706/01.11.2016
г. настоящата инстанция е определила внасяне от Министерството на отбраната
държавна такса за въззивно обжалване в общ размер на 1404,06 лв., която е
внесена от въззивника. Макар определена при правилно позоваване на приложимите
разпоредби и отчитане конкретната цена на всеки от исковете, посоченият размер
не е редуциран наполовина, доколкото таксата се събира за въззивно обжалване. В
този смисъл, дължимата държавна такса от въззивника е 702,03 лв., поради което
разликата до пълния внесен размер от 1404,06 лв. се явява недължимо платена и
подлежи на връщане.
С
оглед основателността на въззивната жалба и на иска за установяване вземанията
по заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се
присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете
инстанции, така и тези, направени в заповедното производство. Съдът приема за
доказани по основание и размер следните разноски на възивника
ищец: 702,03 лв. – заплатена държавна такса в заповедното производство; 702,03
лв. – заплатена държавна такса в исковото производство пред първа инстанция; 15
лв. – заплатена държавна такса по ч.гр.д. № 55/2016 г. на ОС
Ловеч и 702,03 лв. – заплатена такса за въззивно обжалване.
Общият им размер е 2121,09 лв., като в него не се включва надвнесената държавна
такса за въззивно обжалване, подлежаща на връщане.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 360 от 07.09.2015 г., постановено по гр.д. №
1248/2012 г. на РС – Ловеч, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Министерство на
отбраната на Република България има вземания спрямо Х.Н.Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** в общ размер 35 101,46 лв., от които: 22 720,25 лв. –
главница, произтичаща от липси на числящото му се като материалноотговорно лице
свързочно имущество,установени с Акт за начет с peг.
№ 21-10-295/28.08.2007 г.; 1462,98 лв. - законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху
главницата за периода от 28.02.2007 г. до 15.08.2007 г.; 10 918,23 лв. -
законна лихва по чл. 26 от ЗДФИ върху главницата за периода от 16.08.2007 г. до
01.06.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 13.06.2011 г. до изплащане на вземането, за които е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1060/2011 г. на Районен съд - Ловеч.
ОСЪЖДА
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х.Н.Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да
заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 2121,09 лв.,
представляваща общ размер на разноските, сторени в заповедното производство и в
двете инстанции на исковото производство.
ДА
СЕ ВЪРНЕ на Министерство на отбраната на Република България сумата от 702,03
лв., представляваща недължимо платена държавна такса за въззивно обжалване на
решение № 360 от 07.09.2015 г., постановено по гр.д. №
1248/2012 г. на РС – Ловеч, преведена по сметката на Ловешкия
окръжен съд като част от сумата 1404,06 лв.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.