Решение по КНАХД №1394/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Т. Г. Т. от [населено място], обл. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №118/16.05.2025г., постановено по АНД №177/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че съдът не събрал всички относими доказателства за изясняване на обективната истина, като на база предположения приел, че бил налице пътен знак В26, както и че извършилият нарушение автомобил бил този на жалбоподателя. Липсвали и изложени мотиви. Не били обсъдени направените възражения за недоказаност на нарушението, както и тези относно мястото на извършване на същото. Сочи се, че съдът постановил решението си при неизяснени факти, като достигнал до неправилни правни изводи. Навеждат се доводи, че нарушението се явявало недоказано, тъй като не бил установен съществен негов елемент. В тази насока се твърди, че от представената към електронния фиш снимка се установявало заснемане на два автомобила, като по никакъв начин не можело да се установи скоростта на кое точно МПС била отчетена с процесното АТСС. Твърди се също, че нарушението не било доказано, тъй като липсвали доказателства за пътни знаци с въвеждащо ограничение на скоростта в конкретния пътен участък. Поради това решението на районния съд било неправилно и необосновано.

По подробно изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и на електронния фиш, алтернативно се претендира да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В представена по делото чрез пълномощник писмена молба се поддържа касационната жалба и се навеждат допълнителни оплаквания за отмяна на атакуваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, недоказаност на нарушението и необоснованост. На първо място се сочи, че районният съд не отчел съществени процесуални пропуски в административнонаказателното производство - че протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.) бил непълен, като липсвало посочване на номер на първо и последно статично изображение, както и други реквизити, които били императивно изискуеми, а освен това не било доказано по несъмнен начин, че ограничението на скоростта било въведено съгласно изискванията на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата. Във връзка с оплакванията за недоказаност на нарушението се сочи, че представените снимки не били придружени от протокол, удостоверяващ реда на създаване, съхранение и обработка на данните, което поставяло под съмнение автентичността им. По повод възраженията за необоснованост на решението се твърди, че съдът пренебрегнал доводите в жалбата относно липсата на категорично доказателство за въвеждане на ограничението на скоростта чрез пътен знак В26 и липсата на яснота дали мобилната система била разположена в съответствие с нормативните изисквания. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш или връщане на делото за ново разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по делото, ОДМВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 10271543, издаден от ОДМВР – Хасково, с който за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Т. Г. Т. – законен представител на фирма „ВМВ-444“ ЕООД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

За да постанови решението си, районният съд е посочил най-напред, че съставеният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, установяващ вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Мотивирал се е още, че по административнонаказателната преписка са приложени задължителният в случаите на ползване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г., явяващ се доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, и други изисквания по наредбата, както и снимка на разположението на уреда. Счел е и че е налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 50 км/ч., визирано в електронния фиш, както и необходимото съответствие относно вида и номера на АТСС, посочен в протокола и в санкционния акт. Приел е също, че деянието законосъобразно е вменено в отговорност на жалбоподателя Т. Г. Т., в качеството му на законен представител на „ВМВ-444“ ЕООД, с оглед представените доказателства не само за собственост на моторното превозно средство, но и за неговия ползвател. В обобщение, съдът е посочил, че кумулативно дадените изисквания съобразно актуалната нормативна уредба на процедурата по установяване на този вид нарушения са удовлетворени в процесния случай, като обосновани били и твърденията за наличие на административно нарушение, наказуемо по чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, поради което правилно на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Направен е извод, че атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд за потвърждаване на атакувания пред него електронен фиш.

Решението е постановено след изясняване на фактическата обстановка по случая, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правните изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

С оглед представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Конкретното нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал. Превишаването на скоростта в случая е заснето с годно техническо средство и се установява от протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишение на скоростта, безспорно попада извън населено място, с въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, както и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, посочени в снимките към ЕФ. Приетите и събрани по делото доказателства са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100.00 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на същия.

Наведените в касационната жалба и в допълнително представената молба възражения за незаконосъобразност на процесния ЕФ не се споделят.

Неоснователни са доводите за недоказаност на мястото на нарушението. Същото е посочено достатъчно ясно и конкретно в процесния електронен фиш, по начин, непораждащ съмнения, със запис на точния километър от ПП I-5 и индивидуализация по друг признак – разклон за завод „Астика“, в посока [населено място]. Освен това, мястото на нарушението е посочено в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и описанието му е напълно идентично с това в електронния фиш. Също така, мястото на извършване на нарушението се установява и от снимките към електронния фиш, на които се вижда изображението на управляваното от касатора МПС с рег. № [рег. номер], където под изображението са вписани GPS координати, при проверка на които също се установява мястото на извършеното заснемане, респ. мястото на нарушението. В протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. много ясно е посочено въведеното в контролирания пътен участък ограничение на скоростта – 50 км/ч. Следва да се има предвид, че този протокол представлява официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена от наказаното лице. Следователно, вън от съмнение е факта на налично в този участък ограничение.

Относно оплакването на касатора за невписване в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на номер на първо и последно статично изображение/видеозапис, следва да се посочи, че от представения по делото и попълнен протокол за използването на АТСС за дата на използване 16.01.2025г., се установява, че пътният участък, в който е била измерена скоростта на управлявания от касатора автомобил, е бил контролиран от 14.40 часа до 18.20 часа, като за този времеви период установените от АТСС нарушения са общо 87 броя. Действително, в протокола не са описани номер на първо и последно статично изображение/видеозапис, но това в случая не представлява съществен пропуск, доколкото няма спор, че установеното с процесния ЕФ нарушение е заснето в посочения времеви период, а именно в 15.55 часа на 16.01.2025г. Следователно, този пропуск при попълване на протокола не води до невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания снимков материал във времевия интервал, посочен в протокола, съответно представените по делото снимки на заснетото с превишена скорост МПС, може да бъдат съотнесени към установеното с процесния ЕФ нарушение. Твърденията, че не било доказано по несъмнен начин, че ограничението на скоростта било въведено съгласно изискванията на Наредба №18/23.07.2001г. за сигнализация на пътищата, както и възраженията, че представените снимки не били придружени от протокол, удостоверяващ реда на създаване, съхранение и обработка на данните, в случая нямат отношение към факта на извършване на санкционираното нарушение, доколкото всички представени доказателства не опровергават административното обвинение, а напротив – подкрепят го. На снимковия материал достатъчно ясно се разчита регистрационният номер на заснетото превозно средство, а и липсва заснет друг автомобил в цялост, с ясно видим регистрационен номер, което да внесе съмнение относно извършеното нарушение. С представените изображения на процесния автомобил при извършването на нарушението, последното се явява ясно и недвусмислено установено.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото доказателства. Безспорно са установени нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Скоростта за движение е измерена с годно техническо средство, преминало последваща проверка, видно от Протокол от проверка № 172-СГ-ИСИС/10.12.2024г., което не дава основание за пораждане на съмнения в надеждността му.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №118/16.05.2025г., постановено по АНД №177/2025г. по описа на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно.