№ 3377
гр. София, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Нели С. Маринова
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504569 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 25. 10. 2021 год. по гр. д. № 2621/2021 год. на СРС І ГО 36 състав в производство по реда на чл. 422
ГПК е признато за установено на основание чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че П. Ж. М. дължи
на Топлофикация София ЕАД сумата 335.07 лева, съставляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01. 05. 2015 год. до 30. 04. 2018 год.за топлоснабден имот, местонахождение посочено,
заедно със законна лихва от 07. 08. 2019 год. до изплащане на главницата, мораторна лихва за забава върху нея за
топлинна енергия в размер на 70.79 лева за периода от 14. 09. 2016 год. до 26. 07. 2019 год., и сумата 12.32 лева
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01. 05. 2015 год. до 30. 04. 2018 год., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане
07. 09. 2019 год. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля иска с правно основание чл. 422 вр. чл.
86 ЗЗД в размер на 2.45 лева мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 30. 08. 2016
год. до 26. 07. 2019 год., като неоснователен. Ответницата е осъдена на разноски в размер на 37.50лева и 323.11
лева съответно в исковото и заповедното производства.
Решението е постановено при участие на трето лица помагач на страната на ищеца, а именно Термокомплект
ООД, фирма за дялово разпределение.
С въззивна жалба / „молба“/ от 14. 12. 2021 год. ответникът обжалва решението като неправилно, като заявява, че
не е съгласна с него в частта за заплащане на ТЕ от ищеца. Радиаторите в имота са свалени/разкачени. Няма
измервателни уреди никъде в имота. Услугата е непоискана. Доколкото се изразява горното несъгласие, съдът
приема, че се иска отмяната в посочената от ответника с жалбата част. В останалата си част решението, като
необжалвано, е влязло в законна сила.
Жалбата е бланкетна.
С разпореждане от 13. 05. 2022 год. въззивният съд е приел, че документите, приложени към жалбата, не са
поискани като доказателства, а и да бяха, са преклудирани.
1
В отговор на въззивната жалба ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящето, счита
жалбата за неоснователна и недоказана.
Отговорът е бланкетен.
Иска се постановяване на решение за отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноски по делото с
юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 300 лева.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на съда, надлежно връчено на страните.
Постъпила е молба на 14. 06. 2023 год. от ищеца. Поддържа се становище жалбата да е неоснователна и
недоказана. По съществото на въззивната жалба, молбата отново е бланкетна. Иска се оставяне в сила на
първоинстанционното решение, което се счита да е правилно и законосъобразно и да се отхвърли жалбата като
неоснователна. Претендират се разноски в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
В единствено редовно проведено открито съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адвокат Ч..
Последната моли да се уважи жалбата с отмяна на първоинстанционното решение. Има разминаване в
претенцията за разноски по размер в отговора на въззивната жалба и молбата на ищеца.Прави възражение за
прекомерност – оказаната защита не е в съответния обем.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК пред въззивната съдебна инстанция страните не са заявили.
Поради това въззивният съдебен състав е приключил съдебното дирене и е дал ход по съществото на делото.
Въззивната на ответника жалба против първоинстанционното съдебно решение е депозирана в срока по чл. 259
ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, против подлежащ на такова обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното решение да е валидно, в обжалваната му
част – да е правилно, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника, във
връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на районния съдия, с
настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя
възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Стана реч по горе, че въззивната жалба е бланкетна.
С въззивната жалба ответникът изразява несъгласие с решението, в обжалваната част. Радиаторите в имота са
свалени/разкачени. Няма никакви измервателни уреди в имота. Услугата не е поискана, поради което може да не
се заплаща.
Разноски не са претендирани нито с въззивната жалба, нито в ход по същество на делото.
Оплакването е бланкетно.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни, правилни, въз основа на приетите доказателства по делото,
като напълно съответстват на диспозитива на решението, в обжалваната му част.
Районният съдия правилно е приел, че искът е основателен, тъй като не е спорно по делото обстоятелството, че
ответникът е вещен ползвател на ½ част от процесния имот, в който аспект са и Общите условия, протокол от
проведено Общо събрание на Етажната собственост и договор от 29. 08. 2002 год., останалите относими по
въпроса писмени документи, приети без оспорване по чл. 193 ГПК като писмени по делото доказателства.
Съгласно заключението на СТЕ, на ответника не са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот от
демонтираните отоплителни тела с оглед на техен демонтаж. Вещото лице със специални познания, каквито съдът
не притежава сам, е приело, че в случая сумата за потребено количество ТЕ, отдадено от отоплителното тяло –
щранг-лира – е правилно начислена.
По представените писмени доказателства и заключението на експерта, съдът е приел правилно, че искът е
доказан изцяло за главница за топлинна енергия – 335.07 лева / ½ от 670.11 лева/, в която част решението се
обжалва, тоест и по основание, и по размер. Така е защото по представените счетоводни справки искът е доказан
и по размер, поради което и следва да бъде уважен изцяло.
Разноските са съобразени с изхода на производството.
В резюме жалбата е бланкетна и при непосочване на конкретни пороци е недоказана и неоснователна, поради
2
което следва и отхвърлянето й, с потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната с нея част.
Проектът за доклад по смисъла на чл. 140 и сл. ГПК на районния съдия е пълен и правилно квалифициран да е
окончателен по делото.
С оглед липса на оспорване, допуснати и приети са всички представени писмени доказателства и експертно
заключение.
Искът е положителен установителен за неплатени сметки за ТЕ към топлопреносното дружество от страна на
ответника и вещен ползвател на ½ от недвижимия топлоснабден имот.
В първоинстанционното производство ответникът е представил документи, които са възразени от юрисконсулт
Генов за ищеца и съдът е оставил искането без уважение.
Приети са постъпили писмени документи от трето лице помагач на ищеца – фирмата за дялово разпределение.
Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза без оспорване по чл. 200 ГПК. Ответникът е посочила, че
в банята няма щранг-лира, има една тръба, а вещото лице е дало експертен отговор, че точно това е щранг-лирата
– това, което не може да се спре и да се пусне.
Страните поотделно са заявили, че нямат въпроси към вещото лице.
Заключението е прието от районния съдия като обективно и всестранно изготвено, като като такова, компетентно
дадено се възприема изцяло и от въззивния съд, същото корелира изцяло и на писмените по делото доказателства.
При наличие на тези доказателства – писмени и експертно заключение, районният съдия е постановил
обосновано, мотивирано и правилно решение, което в обжалваната си част следва се потвърди от въззивния съд.
Други доводи с въззивната жалба ответникът не заявява, като по този начин жалбата е неаргументирана,
неподкрепена с доказателства, а твърденията с нея само твърдения.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от въззивния съд, който действа при
условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна, както по-горе в настоящите.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение
по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на
императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
Доколкото въззивникът ответник иска отмяна на решението на посочените вече твърдения, то въззивната
проверка следва да се ограничи до тези въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи
служебно, при която служебна проверка се установи, че първоинстанционното решение е валидно и е допустимо
в обжалваната част, тъй като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно, предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо
- на ответника е дадена възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни възможности на
страните за участие в производството и е постановил съдебно решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са нарушени императивни материалноправни
норми, по останалите въпроси въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Други оплаквания и възражения въззивната на ответника жалба не съдържа, поради което в рамките й настоящият
въззивен съдебен състав я намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на
искането, въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част следва да
3
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение, което му се
следва с оглед и на процесуалното му поведение, подаване и на молба от 14. 06. 2023 год., в която не се поддържа
искането за разноски в по-голям размер, а именно 300 лева. Предвид това, възражението на представителя на
ответника в ход по същество по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГПК е неоснователно и не следва да се приеме
уважаването му като такова.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 25. 10. 2021 год. по гр. д. № 2621/2021 год. на СРС І ГО 36 състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА П. Ж. М., ЕГН **********, чрез адвокат С. К. Ч., по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК, САК, № 8349 в НРПП,
да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4