№ 390
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20223100500017 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№
39196/25.10.2021 г. от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София, чрез юриск. Ц.П.,
против разпореждане № 20215/15.10.2021 г., с което е отхвърлено подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 11196/2021 г.
по описа на Варненски районен съд, 11-ти с-в.
В частната жалба се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд неправилно е отхвърлил
заявлението приемайки, че дадените на заявителя указания не са изпълнени. Счита
указанията за неправилни, доколкото същите не съответстват на целта на заповедното
производство, а именно да се установи дали вземането е спорно, поради което, за да е
редовно заявлението, достатъчно е в същото да са посочени съществените юридически
факти, от които то произтича и които позволяват неговата индивидуализация. Развива
подробни съображения. Цитира се съдебна практика, която жалбоподателя счита за
относима. Отправя искане за отмяна на разпореждането и произнасяне по същество по
подаденото заявление.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството пред ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 22795/30.07.2021 г. от кредитора „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД срещу длъжника П. Г. П., ЕГН **********, за сумата от 2110,37 лева
представляваща главница по договори за телекомуникационни услуги с период на
неизпълнение от 23.12.2018 г. до 21.04.2019 г., за които е открит акаунт № 15815484003,
сключени между длъжника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, които
вземания са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД в полза на
заявителя с договор за цесия от 15.10.2018 г. и приложение № 1 към него от 24.02.2020 г.,
1
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението.
Според изложените в т. 12 от заявлението обстоятелства, вземането произтича от
договорно правоотношение между длъжника и цедента „БТК“ ЕАД, въз основа на което са
издадени фактури за предоставени електронни съобщителни услуги. Към заявлението са
приложени четири договора с дати: 20.12.2017 г, 08.09.2018 г., 18.01.2019 г. и 18.01.2019 г.
В съответствие с правомощията си по чл. 410, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд
трикратно, с разпореждания от 02.08.2021 г., 06.08.2021 г. и 02.09.2021 г. е давал указания за
отстраняване нередовностите в заявлението, в т.ч. заявителят да посочи основанието на
вземането и начина на формиране на неговия общ размер с индивидуализация на
включените в същия отделни вземания по основание, вид, размер и период, в т.ч. какви
услуги са предоставени по всеки от отделните договори, какъв размер на главницата се
претендира по всеки отделен договор и за какви предоставени услуги, какъв е периодът на
потребление на предоставените услуги и пр., както и да формулира изрично искане за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК за всяко от вземанията поотделно.
В изпълнение на указанията заявителят е посочил, че вземанията произтичат от три
договора, приложени към заявлението и че претендираната сума от 2110,37 лева
представлява главница по договори за телекомуникационни услуги с период на
неизпълнение от 23.12.2018 г. до 21.04.2019 г. като предоставените, но неплатени услуги се
отнасят за мобилни, TV и интернет услуги. Акцентирал е върху обстоятелството, че във
всеки от договорите потребителят е посочил, че желае услугите по всеки един от договорите
да се включват в обща сметка – акаунт с №15815484003.
В следваща уточняваща молба е цитирал е приложимите ОУ и е индивидуализирал
четири фактури с номер и дата на издаване за съответните периоди, посочени в заявлението.
В третата уточняваща молба са изложени съображения, идентични на тези по
частната жалба, предмет на настоящото производство.
С атакуваното Разпореждане № 20215/15.10.2021 г., след като констатирал, че
дадените указанията не са били изпълнени изцяло, ВРС е отхвърлил заявлението на
основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Съдът, след като съобрази изложените в жалбата доводи и приложените по ч.г.д.
№ 11196/2021 г. на РС – Варна доказателства, намира следното:
В подаденото заявление следва ясно и недвусмислено да са посочени обстоятелствата
/фактите/, от които произтича вземането, така че да е ясно основанието на претенцията, а
също така и как е формирано същото, съобразно чл.410, ал.2 ГПК, вр. с чл.127, ал.1 ГПК.
В конкретния случай изложените от заявителя твърдения не индивидуализират в
достатъчна степен вземанията и не са достатъчни, за да пояснят обстоятелствата, от които
произтичат те. Сочи се от заявителя, че претендираната сума от 2110,37 лева представлява
главница по договори за телекомуникационни услуги с период на неизпълнение от
23.12.2018 г. до 21.04.2019 г. като предоставените, но неплатени услуги се отнасят за
мобилни, TV и интернет услуги. В този случай, за да се приеме, че са посочени
обстоятелствата, от които произтича вземането, следва да е посочено каква част от сумата на
какво основание, т.е. за какви предоставени съгласно договорите услуги се претендира.
Също така недостатъчно се явява посочването само на номера и дати на фактури и суми по
́
фактурите без да се поясни с всяка фактура какъв конкретен вид телекомуникационни
услуги са остойностени. Акцентирането от заявителя върху обстоятелството, че за всички
договорени услуги е открит един общ акаунт, не е в състояние да внесе яснота по
основанието на заявените претенции, доколкото длъжникът следва да е наясно какви
услуги, в какъв обем и за какъв период се твърди, че са предоставени, респ. ползвани, за да
2
може да прецени дали да признае вземането или да оспори същото. Още повече, че с молбата
от 06.08.2021 г. заявителят уточнява, че услугите са предоставени по три договора, докато
към заявлението са приложени четири отделни договора за различни видове услуги.
Именно с цел отстраняване на тези нередовности са били указанията на
първоинстанционния съд, които не са изпълнени от заявителя в срока по чл.411, ал.2, т.1
ГПК.
Липсата на яснота в обстоятелствената част на подаденото заявление и в отправеното
искане, препятства защитата на длъжника в заповедното производство, както и изискуемата
проверка от съда за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
За да бъде постигната целта на заповедното производство, а именно да се провери
дали вземането е безспорно, е необходимо длъжникът да е в състояние да установи от
самото съдържание на издадената заповед за изпълнение основанието и размера на
вземането. Когато се касае за вземане, представляващо сбор от дължими възнаграждения за
предоставени различни видове услуги, длъжникът следва да може да установи за кои услуги
какви суми и за какъв период се претендират. Така той би бил в състояние да прецени, дали
се касае за действително предоставени и ползвани от него услуги за съответния период,
респ. дали да възрази срещу дължимостта на вземането или не. Именно с акта на подаване
или неподаване на възражение завършва проверката за безспорност на вземането в
заповедното производство, след което издадената заповед или влиза в сила, или се открива
пътя за установяване на вземането по исков ред.
Наред с това, посочената по-горе неяснота би затруднила евентуалното разглеждане
на установителния иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422, ал.1 ГПК,
доколкото предявеният иск следва да е идентичен на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
В заключение, поради неотстраняване на нередовностите в подаденото заявление в
предоставения срок и съобразно дадените указания на заявителя, подаденото заявление
подлежи на отхвърляне съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 20215/15.10.2021 г., по ч.гр.д. № 11196/2021 г. по
описа на РС -Варна, 11-ти състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3