№ 164
гр. Севлиево, 29.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230101353 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от И. М. Р., искова молба
насочена против ЗД „Бул инс“ АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432 КЗ за сумата от 5000лв. – неимуществени вреди, претърпени от
ищеца от настъпило на 19.02.2022 г., около 10:20 часа, ПТП на път II – 44, км. 7+516.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
19.02.2022 год. около 10:20 часа на път II-44, км. 7+516, водачът И.П.Н., с ЕГН
**********, с адрес: ****, при управление на л.а. „***" с рег.№ ***, при наличие на
пътен знак В-2 в зоната на кръстовище не пропуснала движещият се по път с
предимство л.а. „***" с рег.№ *** управляван от И. М. Р., с ЕГН **********, при
което МПС-та се сблъскали. Настъпило ПТП. Вследствие на настъпилото ПТП-то били
причинени телесни повреди на ищеца.
Пътнотранспортното произшествие било документирано с констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 60 от 19.02.2022 год.
Ищецът бил прегледан в Център за спешна медицинска помощ, филиал
Севлиево и е предложен за хоспитализация в хирургично отделение към МБАЛ „Д-р
Стойчо Х.", гр. Севлиево. Същият бил приет за наблюдение в Хирургично отделение
към МБАЛ „Д-р Стойчо Х." ЕООД - гр. Севлиево за времето от 19.02.2022 год. до
23.02.2022 год. Проведено било лечение с инжекция на лечебно вещество, инфузия на
електролити, инжекция на антибиотик и поставяне на НГС. Изписан бил окончателна
диагноза: Паралитичен илеус. Контузио регио абдоминис.
В исковата молба се поддържа, че описаните травматични увреждания
причинили на ищеца разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с
болка и страдание по време на възстановително оздравителния процес. И към
настоящият момент той не бил възстановен напълно.
Поддържа се, че наред с физическите травми И. М. Р. преживял и душевни
1
такива. Почувствал е основателен страх за живота си. От ужаса, който е изпитал не
можел да се отърве и до днес. Често сънувал кошмари и до момента избягва да шофира,
както и да се вози в лек автомобил да не бъде ударен отново. Не можел да спи, често си
припомнял за случилото се и изпитва постоянна тревога.
Въз основа на изложеното ищецът депозирал до ответника претенция за
изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с посочване на
банкова сметка. Ответното дружество завело щета № **********.
Към датата на завеждане на исковата претенция ответното дружество не е
изплатило обезщетение, въпреки че са изминали повече от три месеца от момента на
депозирането на.
Искането към съда е да уважи предявения иск и да присъди разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който заявената
искова претенция се оспорва. Сочи се, че се оспорва да е причинен деликт от страна на
водача на л.а. „***“ с рег. № ***, оспорва се механизма на настъпване на ПТП. Излагат
се съображения, че предявения иск за неимуществени вреди не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и е прекомерен. Излагат се съображения, че
няма данни за настъпили усложнения, като ако искът бъде приет за основателен,
адекватната сума за обезщетение била 1000 лв. Излагат се аргументи, че претенцията за
лихва е неоснователна. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
5000 лв. – неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на
19.02.2022 г. ПТП, причинено виновно от И.П.Н., управлявала лек автомобил „***“, с
ДКН № ***, застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законна лихва от датата на предявяване на претенцията -
16.05.2022 г. до окончателно изплащане на сумата.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя
– ответник.
По делото не е спорнио между страните, че към момента на настъпване на
процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил „***“, с
ДКН № *** е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
От заключението на САТЕ, съдът изведе следния механизъм на процесното
ПТП, а именно на 19.02.2022 г. Около 10:20 ч. Лек автомобил „***“, с рег. № ***
управляван от И.П.Н., движейки се по път GAB 1176, навлиза по път II 44
извършвайки ляв завой в посока Севлиево. По същото вре,е лек автомобил „***“ с рег.
№ *** , управляван от И. М. Р. се движи по път II 44 в посока гр. Габрово към гр.
Севлиево, при което траекториите на автомобилите се пресичат и л.а. „***“ застига л.а.
2
„***“, след което л.а. „***“ удря в задната част л.а. „***“, след удара л.а. „***“
вследствие на инерционната сила променя посоката си на движение и се удря с
предната си част в предпазната мантинела.
В о.с.з вещото лице посочва, че основната причина за настъпване на ПТП може
да се посочи навлизане на лек автомобил „***“ на главен път и отнемане на
предимстовото на лек автомобил „***“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени
доказателства.
С оглед изложеното, съдът намира, че действията на водача на МПС „***“ с ДК
№ *** съставляват граждански деликт. Съгласно заключението на допусната и
изготвена по делото Съдебно-медицинска експертиза, вследствие на произшествието
ищецът И. е получил следните травматични увреждания: контузия на корема, довела
до паралитичен илеус – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Лечението в болнижа е продължило 5 дни, след което още 20 дни в домашно-
амбулаторен режим, нс изписани медикаменти. Вещото лице е посочило, че по
механизъм травмите съответстват да са причинени от възникналото ПТП. Съдът
кредитира заключението на вещото лице по допуснатата съебно-медицинска
експертиза като пълно и компетентно изготвено, същото съответства и на събраните
гласни доказателства.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели З.И.Г. и П.Г. П., се
установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпяла болки и
страдания, както при настъпване на произшествието, така и след него. Установява се от
свидетелските показания, че ищецът продължава да изпитва страх и притеснение да се
вози в автомобил, преживял е стрес от инцидентна, който е променил начина му на
живот. Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по реда на чл.
172 ГПК, като последователни хронологично издържани и кореспондиращи със
събрания по делото доказателствен материал. Същите са в унисон със заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Вещото лице по допуснатата СПЕ е заключило, че при ищеца е налице
посттравматичен органичен мозъчен синдром. Процесното ПТП се е отразило на
психо-емоционалното състояние на лицето с редица несистематизирани симптоми като
главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрация и
изпълняване на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена
поносимост към стрес и емоционална възбуда. Вещото лице е посочило, че
последиците от това за ищеца са засилена тревожност и подтиснатост, занижена
самооценка, страх, несигурност и мисли за безполезност. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, същото е пълно и кореспондиращо със свидетелските
показания на свидетелите Г.А.П...
При определяне размера на дължимото се обезщетение настоящият съдебен
състав съобрази констатациите на вещото лице по СМЕ, досежно причинените на
ищцата травматични увреждания, а именно контузия на корема, довела до паралитичен
илеус (спиране на перисталтиката на червата, водещо до задържане на чревно
3
съдържимо и газове, с риск за перитонит в тежки случаи без лечение) – довело до
временно разстройство на здравето, неопасдно за живота. Съдът взе предвид и
заключението на вещото лице по допсунатата СПЕ, досежно причинените на ищеца
трайна посттравматична тревожност и подтиснатост, както и възрастта му – 88 г.
Съобразявайки установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта, и
посочените в ППВС N 4/68 г. като релевантни за размера на обезщетението и за
прилагането на критерия "справедливост" обективни обстоятелства, а именно -
характера и интензитета на претърпените болки и страдания, наличието на остатъчни
последствия от получените травми, момента на настъпване на непозволеното
увреждане, и възрастта на ищеца към момента на събитието /87г./, съдът намира, че
ответното дружество следва да заплати на ищеца обезщетение в пъллния претендиран
размер от 5000.00лв., който размер съответства и на социално икономическите условия
в страната съществуващи към датата на настъпване на произшествието.
Относно дължимата лихва върху обезщетенията по чл. 432 КЗ:
Според чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, считано от по-ранната дата от:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 2 КЗ, и
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 2 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя.
Според чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе
по основателността на претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за установяване на ПТП е бил представен
констативен протокол за ПТП.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е доказано чрез представеното с
исковата молба заве*** копие от претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца до ответното дружество,
че претенцията по чл. 380 КЗ е предявена на 16.05.2022г., като по нея няма изрично
произнасяне на ответника до предявяването на исковата молба. Ответникът не е
представил доказателства в полза на тъврденията си, че е изискал допълнителни
документи, които не му били представени. Още повече, че в представената и
неоспорена по делото претенция е посочено, че към нея се прилагат констативен
протокол и епикриза. Следователно 3-месечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ е изтекъл на
16.08.2022 г., което означава, че ответникът дължи законната лихва върху
застрахователните обезщетения от тази дата.
Поради изложените причини законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде присъдена от датата на изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КТ – 16.08.2022 г.
По изложените съображения следва извода, че акцесорната претенция за
мораторна лихва следва да бъде уважена за периода от 22.04.2017г. до окончателно
изплащане на сумата от 5000.00лв., като за периода от датата на увреждането
26.05.2015г. до 21.04.2017г., претенцията за обезщетение за забава се явява
неоснователна.
По разноските:
С определение от 25.01.2023 г., ищецът е освободен от внасянето на такси и
разноски по делото, респективно на същия не следва да се присъждат разноски,
4
доколкото не е сторил такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на Районен съд Севлиево, сумата от 1100 лв., от които 200.00лв. – държавна
такса и 900 лв. – възнаграждения за вещи лица, изплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да
заплати на адв. Ж. Д. Д., възнаграждение в размер на 800 лв., определено по Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И.
М. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
сумата от 5000.00лв. / пет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на
ПТП от 19.02.2022 г., причинено от виновния водач на лек автомобил „***“ с рег. №
***, И.П.Н. с ЕГН **********, който риск е покрит със застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена със ответника, ведно със законна лихва
от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Районен съд Севлиево сумата от 1100 лв. / хиляда и сто лева
/, от които 200.00лв. – държавна такса и 900 лв. – възнаграждения за вещи лица.
ОСЪДЖА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, да заплати на адв. Ж. Д. Д., адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. /осемстотин лева /, определено по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5