Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на трети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАИЛ АЛЕКСОВ
при участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 06498
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба предявена
ОТ: “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д – р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4
СРЕЩУ: П.В.А.,
ЕГН **********,***
С искане да бъде
признато за установено от отношение на ответника, че дължи на ищеца следните
суми: сумата от 388,47 лв. (Триста осемдесет и осем лв. и 47 ст.)
представляваща главница по договор за
паричен заем, сключен на 24.01.2014 г. с номер: 600252, договорна лихва: 344,05
лв. (Триста четиридесет и четири лв. и 5 ст.) за периода от 21.02.2014 г. до
3.10.2014 г. (падеж на последна погасителна вноска), такса разходи: 36,00 лв.
/Тридесет и шест лв./, лихва за забава: 246,63 лв. (Двеста четиридесет и шест
лв. и 63 ст.) за периода от 22.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението
в съда, ведно със законната лихва върху
главницата 388,47 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът
намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.240, във вр.
чл 79 и чл. 86 ЗЗД..
Ищеца твърди, че На 24.01.2014 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /Заемодател/ и П.В.А. /Заемател/ е сключен Договор за
паричен заем с № 6002526, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 400,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя , съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена
в размер на 813,96 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 413,96 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен
заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 3.10.2014 г. на 18
равни двуседмични погасителни вноски в размер на 45,22 лева всяка. С
подписването на Договора за заем Заемателят е удостоверил, че Заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че
желае договорът да бъде сключен. На основание сключения Договор за паричен
заем, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска
с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените
вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за
всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието
плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати
заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе
разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 36,00 лв.
На основание Закона за потребителския кредит на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 22.02.2014 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 246,63 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 81,44 лв., с която са погасени както следва:
договорна лихва: 69,91 лв., главница: 11,53 лв. Срокът на договора е изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска, а именно 3.10.2014 г. и не е обявяван
за предсрочно изискуем.
На 1.11.2014 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 6002526/24.01.2014 г. е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД/сега „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
В изпълнение на изискванията на закона ответникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-С-ИАМ/6002526 от 23.08.2018 г. от страна на
„Изи Асет Мениджмънт" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
изпратено чрез куриер с обатна разписка. Видно от обратна разписка към
товарителница № 67965223 ответникът е получил писмото на 24.08.2018 г. В случая
следва да се има предвид, че „Агенция за събиране на вземания"ЕАД е
упълномощена, в качеството си на цесионер по договора за продажба и прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г. да изпраща уведомления за извършената цесия
съгласно изрично пълномощно от законният представител на „Изи Асет
Мениджмънт" АД.
Ответникът, в законоустановения срок чрез назначения
му особен представител е подал отговор, в
който твърди, че исковата претенция е неоснователна и недоказана по основание и
размер. Прави възражения, за погасяване по давност на задължението.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, не изпраща представител, изразява писмено становище да бъде уважена
изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, чрез назначения му особен представител
изразява становище, че исковата молба е неоснователна, като поддържа
становището си в отговора.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
По
настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски
кредит № 6002526,
сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и П.В.А., видно от който ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 400,00 лв., като е
уговорено ответникът да го погаси на 18 двуседмични вноски по приложен към
договора погасителен план, с първи падеж- 07.02.2014г. и последен падеж- 03.10.2014г.
Дължимата сума по кредита е в размер на 813,96 лв, или годишния лихвен процент
е 147,84%, а годишния процент на разходите е 811,73%
На 01.11.2014
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на
„Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
6002526/24.01.2014 г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД/сега
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК *********.
В
същото време съдът намира, че е налице нищожност на част от клаузите в
договора, а именно:
Начисляваната
възнаградителната лихва е неравноправна клауза. Клаузата нарушава несъмнено и
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са
критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това,
че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се
съобразяват с тях. В случая са нарушени добрите нрави в обществото защитаващи
правата на потребителя, представляващ лице което е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност/§13 т.1 от ДР на ЗЗП/. От друга страна добрите нрави
следва да защитават и търговеца като небанкова финансова институция предоставящ
потребителски кредити, като в случая следва да се намери баланс като следва да
се изхожда от принципните положения установени в момента от основната банкова
финансова институция в лицето на Българската народна банка. Тя е институцията,
която определя икономическата политика в страната както и основният лихвен
процент и въз основа на който се определя и законната лихва.От друга страна при
всяко едно парично задължение независимо какъв произход има, между страните
може да бъдат уговорени различни по своя вид, характер и естество лихви.
Обикновено като база за определянето им е размера на законната лихва в
страната, като всяка банкова или небанкова финансова институция използва
различни икономически лостове и обосновки за предлага и да уговаря с клиентите
си различни размери на лихвата въз основа на който да бъде определен размера на
съответното парично вземане който кредитополучателят се задължава да плати на
кредитора. Обикновено при сключване на договор за потребителски кредит страните
уговарят заплащане от кредитополучателя на договорна лихва, представляваща
цената на отпуснатия кредит и заради която му се предоставя в заем определена
парична сума. Освен договорна лихва обикновено се уговаря между страните
заплащане и на мораторна лихва за забава дължима при просрочване на месечните
погасителни вноски. Предвижда се примерно и заплащане и на наказателна лихва,
респективно неустойка.Логично е и е в съответствие с добрите нрави най-нисък
размер да има възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит
доколкото тя се дължи при нормалното и точно изпълнение на задълженията по
договора в количествено и качествено отношение и в уговорения срок затова има
качеството на възнаградителна лихва и че при това изпълнение на договорните си
задължения и двете страни имат интерес-потребителят да може като икономически
по-слабата страна по договора да изпълнява качествено и в срок задълженията си
свързани с погасяването на кредита от една страна, а от друга кредиторът да е напълно
сигурен, че договорът ще бъде изпълнен съобразно уговореното в количествено и
качествено отношение и с получаване в пълен размер на уговорената
възнаградителна (договорна) представляваща печалба за търговеца. Тангирането на
договорната лихва към размера на законната лихва е справедливо и обществено
оправдано както от гледна точка на добрите нрави така и от гледна точка
интересите на кредитора. По друг начин биха стояли нещата при уговарянето на
мораторна лихва за забава при забава в плащането или на наказателна лихва или
на неустойка. Касае се все за различни форми на неизпълнение на договора за
потребителски кредит и е нормално и логично да бъдат уговорени по-високи нива
на дължимост на посочените обезщетения в сравнение с уговорената
възнаградителна лихва. И това е така доколкото съответното обезщетение за
забава или неустойка има преди всичко санкциониращ характер, тъй като се касае за
ненормално, нетипично развитие на договорните отношения и при положение че
едната страна е била добросъвестна и е изпълнила точно задължението да
предостави кредит на другата, докато втората е неизряден платец, затова и това
нетипично и некоректно за търговските отношения поведение следва да бъде сериозно
санкционирано. Нормално и в съответствие с добрите нрави, е в този случай
лихвите дължими при неизпълнение да са със значително по-висок праг и размер,
който обикновено следва да надхвърля размера на възнаградителната лихва. Целта
е в тези случаи неизправната страна да е напълно наясно предварително със
задълженията си и техния размер при неизпълнение на договора. Логиката на
по-високия размер на лихвите при неизпълнение на договора е да се стимулира
задължената страна по такъв начин, че същата да не допуска каквото и да било
неизпълнение на задълженията си по договора под угрозата от евентуално
драстично увеличаване на задължението към финансовата институция. В случая с
потребителя П.В.А. и финансовата институция „Изи асет мениджмънт“ АД е налице
финансов парадокс. Размерът на възнаградителната лихва индивидуално определена
от кредитора при база годишен лихвен процент от 147,84% или потребителят връща
за 9 месеца почти два пъти размера на кредита спрямо отпуснатия кредит.
В ОУ
към договора за потребителски кредит е предвидено, че при просрочие на
плащането на вноските по заема кредиторът начислява лихва за забава в размер на
основния лихвен процент (определян от БНБ съгласно чл.35 от ЗБНБ) плюс 10%
годишно (или това представлява законната лихва, определяна от МС съгласно ПМС
№426 от 18.12.2014г.,). Или излиза, че за нормалното типично развитие на
договорните отношения предполагащо точно и в срок изпълнение на задълженията си
по договора от страна на потребителя, същият да заплаща договорно
възнаграждение съизмеримо с размер на годишния лихвен процент фиксират
еднолично от кредитора на 147,84% от остатъка на непогасената главница, а при
неизпълнение на задълженията санкцията за потребителя е нищожна-само размера на
законната лихва която е в рамките на около 10%. Излиза, че уговорени по този
начин лихвите по кредита, се „стимулира" в същност неточното изпълнение на
договора предвид изключително високите нива на фиксирания лихвен процент, които
клонят по-скоро към 15 пъти над законната лихва дължими при нормално развитие
на нещата, което изобщо не представлява добра търговска практика по смисъла на
добрите нрави в търговските отношения и тези касаещи потребителите физически
лица, за сметка на ниските нива на лихви, дължими при неизпълнение на договора-
само размера на законната лихва. Тоест вместо по силата на добрата търговска
практика потребителят като по-слабата икономически страна да бъде стимулирана от
кредитора със значително по-нисък размер на договорната лихва въз основа на
която се формира печалбата му, която да клони примерно към законната лихва или
дори до един или два пъти в повече, то се стимулира неизпълнението на договора с
едни изключително занижени санкции или договорената възнаградителна лихва която
значително надвишава по лихвен процент лихвата за забава и неустойката. В
нарушение на добрите нрави търговецът стимулира потребителя да не изпълнява
задълженията си под угрозата да заплати изключително висока и в пъти по-голяма
от размера на самия заем, договорената възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент от 147,84%. В този смисъл,
нарушението на добрите нрави е драстично и е недопустимо да се уговаря такъв
висок лихвен процент служещ за основа да определяне на печалбата за финансовата
институция и то относим само и единствено към нормалното развитие на
облигационната връзка между страните което е в противовес към другите уговорени
лихви и проценти при неизпълнение на договора от страна на потребителя. В този
смисъл уговорката за лихвения процент досежно възнаградителната лихва
(печалбата) за финансовата институция е нищожна поради драстично нарушаване на
добрите нрави, в частност и на добрите търговски практики по смисъла на ТЗ като
част от тези нрави, поради което същите следва да бъдат прогласени за такива. Наличието
на нищожни клаузи, които пряко и непосредствено са свързани и с определянето на
лихвите по кредита, води на извод до липса на фактически и юридически уговорки
между страни за дължимост на каквито и да било лихви, и най-вече уговорки
относно дължимост на възнаградителна лихва/печалба за кредитора за това, че е
предоставил кредит на потребителя.
С Тълкувателно решение № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС е определено понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите, а именно такива плащания
които се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. От мотивите на посоченото
Тълкувателно решение във връзка с определяне белезите на периодичното плащане
се извежда отговор и на въпроса кога плащането представлява самостоятелна
престация и кога частично изпълнение. Поради като не може да се приеме, че
разсроченото погасяване на общото задължение за връщане на потребителския
кредит на отделни части трансформира договора за кредит в договор с периодични
плащания на отделни самостоятелни задължения. В правната наука погасителната
давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право.
Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето
право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото
развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на
всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава
несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в
търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Ответната страна твърди, че
според чл. 111, букви “в” от ЗЗД за периода до подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение задължението е изцяло погасено по давност. В
случая давността по отношение на главницата е петгодишна, като такава към
момента на прекъсването й не е изтекла. Тези данни обуславят един категоричен и
несъмнен извод в насоката, че с оглед безспорно доказаното прекъсване на
погасителната давност в настоящия случай твърдението на ответната страна за
изтичане на давностните срокове по чл. 110-111 ЗЗД се явява неоснователно.
Изложеното обаче не се отнася за вземанията за лихва за забава, тъй като по
отношение на нея следва да намери приложение кратката тригодишна давност по чл.
111 б. "в" ЗЗД и предвид изложеното вземането за забава, тоест
начислени лихви за периода до 30.03.2015г. се е погасило по давност, видно от
заключението на вещото лице размера на законната лихва е 135,64 лв., а за
периода от 30.03.2015г. до 30.03.2018г. /датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/, която не е погасена по давност е в размер
на 116.61 лв., за която сума следва да се уважи иска. Не е погасено по давност
и вземането в на ищеца в размер на 36,00 лв., което е начислено правилно
предвид настъпване на предпоставките по чл. 8 от сключения Договор за паричен
заем, с които ответника се е съгласил доброволно, като същите не противоречат
на добрите нрави.
При това разбиране на
доказателствата и по изложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен по отношение непогасения остатък от главницата по договор Договор
за потребителски заем 6002526 от 24.01.2014г., поради което същия следва да
бъде уважен, със съответните законни последици. По отношение на главницата,
давностния срок е пет години, поради което и за сумата от 388,47 лв. иска
следва да бъде уважен.
Предвид гореизложеното следва
да бъде и отхвърлен акцесорния искове за заплащане на обезщетение за забава:
договорна лихва от 21.02.2014 год. до 03.10.2014 год., както и за законната
лихва до размера на погасената по давност сума.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно
се явява и искането на ищцовата страна за присъждане на разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, от които 25,00 лв. – заплатена държавна
такса в заповедното производство, 50,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение в
заповедното производство, 25,00 лв. – държавна такса в настоящето производство,
160,00 лв. – депозит за особен представител, 150,00 – депозит за вещо лице,
150,00 лв. – юрисконсулско възнаграждение в настоящето производство. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски
съгласно уважената част от исковата претенция, а именно сумата от 298.48 лева.
При този изход на спора
ответникът няма право на разноски.
Предвид приключването на
производството в настоящата инстанция следва да бъде изплатено възнаграждението
на особения представител на ответника адв. А.С. в размер на 160.00 лв. от депозита внесен от ищеца.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с
правно основание чл. 422 ГПК, че П.В.А., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите както следва: сумата от 388,47
лв. /триста осемдесет и осем лева и 47 ст./ представляваща главница по договор
за паричен заем сключен на 24.01.2014 г. с № 6002526, сумата от 36,00 лв. /тридесет
и шест лева/ такса разходи, сумата от 116.61 лв./сто
и шестнадесет лева и 61 ст./ лихва за забава за периода от 30.03.2015 г. до 30.03.2018г.
- датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата 388,47 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 30.03.2018 г., до окончателното изплащане на сумата,
като отхвърля исковата претенция до пълния предявен размер като неоснователна и
поради
погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 ГПК П.В.А.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 298.48 лв. /двеста деветдесет и осем лева и 48 ст./ за
разноски по делото.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. А.С. възнаграждение за
участие в производство в качеството на особен представител на ответника в
размер на 160.00 лв. Възнаграждението да се изплати от депозитните суми на
съда. Да се издаде РКО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: