№ 14566
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110126336 по описа за 2021 година
При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по
чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца "ФООД неговият представител твърди, че през
месец юни 2020г. между страните бил сключен неформален договор , по силата на който
ищцовото дружество изготвило „бизнес стратегия за продажба на приложението
„Touchmenu” за периода от 18.06.2020г. до 18.07.2020г.”, извършило „интеграция и
обучение на персонала на заведенията”, осъществило „разходи за консумативи” и
предоставило „допълнителни услуги във връзка с възложената от „Ф”ЕООД работа за
периода 19.07.2020г. – 31.07.2020г.”, като изпълнените от ищеца работи били удостоверени
с „двустранно подписани от страните приемо-предавателни протоколи, съответно от
05.07.2020г. и от 31.07.2020г. и фактура № 0102/31.07.2020г. , издадена от ищеца , а
общата им стойност е 3 880 лв с падеж за плащане на 14.08.2020г. , когато изтекъл 14-
дневния срок за плащане по чл.303а ТЗ поради липсата на изрично уговорка за датата на
плащане. Дължимата сума не била платена от ответника , поради което според ищцовата
страна той я дължи заедно с лихва за забава.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати :
- 3 880 лв , представляващи сбор от дължимите възнаграждения за осъществените
от ищеца дейности, състоящи се в изготвяне на „бизнес стратегия за продажба на
приложението „Touchmenu” за периода от 18.06.2020г. до 18.07.2020г.”, „интеграция и
обучение на персонала на заведения” и „допълнителни услуги във връзка с възложената от
„Ф”ЕООД работа за периода 19.07.2020г. – 31.07.2020г.”, както и платени консумативи въз
1
основа на неформален договор между страните,сключен през месец юни 2020г.,
удостоверени с издадена от ищеца фактура № 0102/31.07.2020г., заедно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 13.05.2021г. до
окончателното плащане , и
- 291,02 лв, представляващи законна лихва за забава на главницата за периода от
15.08.2020г. до 11.05.2021г.
В хода на съдебния процес пълномощниците на ищцовото дружество поддържат
предявените искове. При устните състезания в заседанието на 30.04.2025г. адвокат на ищеца
е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в
представената на 14.05.2025г. писмена защита от пълномощник на ищеца.
Ответникът „Ф” ЕООД оспорва исковете по основание и по размер видно от
изявленията на пълномощника му в представения на 13.08.2021г. отговор на исковата
молба. Твърди се , че „посочените във фактура № 102/31.07.2020г. дейности нито са
възлажани , нито са извършени от ищеца, поради което ответното дружество не дължи
възнаглраждение” за тези дейности. Посочва се , че ответникът не е възлагал на ищеца
изготвяне на „бизнес стратегия за продажба на приложението „Touchmenu” и не е приемал
изробтването на такава стратегия , поради което не дължи претендираната за това сума от
1 845 лв , посочена в т.1 от процесната фактура. Поддържа се , че липсва възлагане от страна
на ответното дружество на ищеца и относно извършването на дейностите по „интеграция и
обучение на персонала на заведения” , посочени в т.2 от процесната фактура , поради което
недължима и е сумата от 825 лв. Отбелязва се , че ответното дружество не е подписвало
Договори при общи условия за абонаментно ползване на приложението „Touchmenu” с
търговците Ф ООД и Ф”ООД , а без сключването на такива договори „не може да има
интеграция , активация и инструктаж” на посоченото приложение „Touchmenu”. Изтъква се
, че представените по делото от ищеца приемо-предавателни протоколи са подписани от
лица без представителна власт , както по отнишение на ищцовото дружество и ответното
дружество , така и по отношение на търговците. Подчертава се , че ответникът не е възлага
на ищеца подписването на тези приемо-прадавателни протоколи и не е бил уведомен от
ищеца за тяхното съставяне, като изрично ги оспорва по реда на чл.193 ГПК. Изтъква се, че
претенциите на ищеца за плащане на „консумативи” и „допълнителни услуги” , посочени в
т.3 и т.4 от фактура № 102/31.07.2020г. са недоказани , пради което и ответникът не дължи
начислените суми от 130 лв и 1 080 лв.
В хода на съдебния процес пълномощниците на ответното дружество поддържат
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 30.04.2025г. адвокат на
ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Доводи за основателността им са посочени
и в представената на 14.05.2025г. писмена защита от пълномощник на ответника.
Софиийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства
и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и по чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено от фактическа и от правна страна следното:
Относно процесуалният ред за разглеждане на исковете :
2
Както е посочено и в определението по чл.140 ГПК, въпреки че предявеният
осъдителен иск по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.286 ТЗ произтича от търговско
правоотношение между страните ,т.е. от търговска сделка, делото следва да бъде разгледано
по общия исков ред по чл.124 и сл. ГПК , а не по реда на особеното исково производство по
чл.365 и сл. ГПК, тъй като всеки от предявените искове е родово подсъден на районен , а не
на окръжен съд (чл.103 ГПК във връзка с чл.104,т.4 ГПК).
Относно обезпечението на исковете:
СГС , І ГО с въззивно определение № 3727/27.04.2022г. по ч.гр.д. № 4141/2022г. , е
отменил определението № 6331/11.03.2022г. на СРС, 68 състав по настоящото исково дело ,
с което е отхвърлено икането на ищеца за допускане на обепечение на исковете , и е
ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на исковете чрез налагане на запор върху банкови сметки на
ответника по негови сметки, открити в изброени банки.
СГС , ІV-А състав с въззивно определение № 8111/24.08.2022г. по ч.гр.д. № 8663/2022г.
, е отменил определението № 18396/20.07.2022г. на СРС, 68 състав по настоящото исково
дело , с което е отхъвлено икането на ищеца за допускане на обепечение на исковете , и е
ДОПУСНАЛ ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на исковете чрез налагане на запор върху паричните суми на
ответника по негови сметки, открити в изброени дружества за електронни пари,
регистрирани в БАН.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Според изрично посоченото в исковата молба с предявените искове ищецът
претендира заплащане на възнаграждения за дейностите и консумативите, посочени във
фактура № 0102/31.07.2020г. , която според ищцовата страна удостоверява изпълнение на
работи , уговорени с неформален договор между ищеца и ответника , сключен през месец
юни 2020г. Следователно представените по настоящото дело от ищеца четири фактури №
0098/08.04.2020г. , № 0099/11.05.2020г. , № 0100/11.06.2020г. и № 0101/07.07.2020г. и
приложените към всяка от тах преводни нареждания са НЕОТНОСИМИ към предмета на
предявения иск и не следва да бъдат разглеждани, доколкото не касаят дейностите ,
изроени във фактура № 0102/31.07.2020г.
Процесната фактура № 0102/31.07.2020г. е представена с исковата молба и страните не
оспорват нейното съдържание. Според вписаното във фактура № 0102/31.07.2020г. общо
начислената сума от 3 880 лв представлява сбор от възнаграждения за следните дейности:
1) „Изтогвяне и изпълнене на бизнес стратегия за продажба на приложението
„Touchmenu” за периода от 18.06- 18.07.2020г.” в размер на 1 845 лв ;
2) „Интеграция и обучение на персонала на заведенията, административна дейност”
в размер на 825 лв;
3) „Консумативи” в размер на 130 лв и
4) „Услуги за „Touchmenu” периода 19.07- 31.07.2020г.” в размер на 1 080 лв.
3
Процесната фактура № 0102/31.07.2020г. е издадена от ищеца , като не е подписана от
страните и по-конкретно не е подписана от представител на ответника „Ф”ЕООД.
Ответната страна оспорва получаването и приемането на тази фактура, както и
извършването от ищеца на описаните в нея разходи за дейности и консумативи. Поради тази
причина фактура № 0102/31.07.2020г. предсталява частен документ , изходящ от ищеца ,
който не може да бъде доказателство за твърдените от него факти , от които за него
произтичат т.нар. благоприятни правни последици. Според заключението по съдебно-
счетоводната експертиза , прието в заседанието на 31.05.2024г. , неоспорено от страните ,
фактура № 0102/31.07.2020г. не е осчетоводена от ответника и не е включена от него в
дневниците за покупки. Тази фактура е осчетоводена само от ищеца , но не е включена в
дневниците за продажбите му , тъй като ищецът не е регистриран по ЗДДС. Следователно
фактура № 0102/31.07.2020г. не удостоверява нито сключен между ищеца и ответника
договор , нито изпълнението от ищеца на описаните в тази фактура дейности и
извършването на посочените в нея разходи за консумативи.
По настоящото дело не са представени никакви доказателства за осъществени от
ищеца „консумативи” на стойност 130 лв (посочени в т.3 от фактура № 0102/31.07.2020г.) и
„услуги за „Touchmenu” периода 19.07- 31.07.2020г.” на стойност 1 080 лв (посочени в т.4 от
фактура № 0102/31.07.2020г.). Нито в исковата молба , нито в хода на съдебното
производство ищцовата страна не е уточнила в какво се изразяват тези „консумативи” и
„услуги за „Touchmenu” , което е пречка за установяване дали те са извършени. Във
фактурата № 0102/31.07.2020г. също не е посочено какво се включва в „консумативите” на
стойност 130 лв и „услугите за „Touchmenu” на стойност 1 080лв. Поради тази причина
предявеният иск е недоказан и като такъв е НЕОСНОВАТЕЛЕН в частта му относно
претенциите за заплащане на „консумативи” на стойност 130 лв (посочени в т.3 от
фактура № 0102/31.07.2020г.) и „услуги за „Touchmenu” периода 19.07- 31.07.2020г.” на
стойност 1 080 лв (посочени в т.4 от фактура № 0102/31.07.2020г.).
Във фактура № 0102/31.07.2020г. не е посочено и какво представлява „бизнес
стратегия за продажба на приложението „Touchmenu” на стойност 1 845 лв (т.1 от
фактурата). Това не е уточнно от ищкцовата страна нито в исковата молба , нито в хода на
съдебното производство. Поради тази причина не може да се провери дали и как е било
уговорено между ищеца и ответинка изготянето и изпълнението на такава безснес
стратегия, съответно дали е доказано това. Следователно предявеният иск е недоказан и
като такъв е НЕОСНОВАТЕЛЕН и в частта му относно претенцията за заплащане на
„Изтогвяне и изпълнене на бизнес стратегия за продажба на приложението „Touchmenu”
за периода от 18.06- 18.07.2020г.” в размер на 1 845 лв (посочена в т.1 от фактура №
0102/31.07.2020г.).
В исковата молба и чрез изявления на пълномощниците му в хода на делото ищецът е
уточнил единствено съдържанието на претенцията за плащане на „Интеграция и обучение
на персонала на заведенията, административна дейност” на стойност 825 лв(посочена в
т.2 от фактура № 0102/31.07.2020г.). Според ищцовата страна в тази претенция се
4
включват дейностите , посочени в представените с исковата молба Приемо-предавателен
протокол от 05.07.2020г. между Ф ООД и „Сенсато”ООД и Приемо-предавател протокол
от 31.07.2020г. между Ф”ООД и „Сенсато”ООД за удостоверяване активирането на
дигитално меню „Touchmenu” в заведения на посочените дружиства и монтиране на табелка
с QR код. Сключването и съдържанието на тези протоколи е потвърдено от показанията на
свидетелите П.П.П. и Н.Г. П. , разпитани в откритото съдебно заседание на 31.05.2024г. по
искане на ищцовата страна. Но показанията на тези свидители следва да се преценяват с
оглед чл.172 ГПК , т.е. с оглед на всички данни по делото , като се отчита възможната
заинтересованост на тези свидетели от изхода на настоящото дело , тъй като П.П.П. е
съдружник в ищцовото дружество , а Н.Г. П. е негова съпруга. Подписите на физическите
лица, вписани в тези протоколи , са установени с приетото в откритото заседание на
29.11.2024г. първо заключение по съдебно-графологичнтата експертиза, оспорено от
ищцовата страна, и с приетото в заседанието на 30.04.2024г. допълнително заключение по
съдебно-графологичната експертиза , неоспорено от страните.
Същественото е , че Приемо-предавателният протокол от 05.07.2020г. между Ф ООД
и „Ф”ООД и Приемо-предавателният протокол от 31.07.2020г. между Ф”ООД не са
сподписани от представител на ответника „Ф” ООД и следователно не го обвързват.
Вписаното във всеки от тези протоколи , че П.П.като представител на ищеца „СЕНСАТО”
ООД е подписал протоколите от името на „Ф”ООД не е доказано. Няма представени
доказателства нито за упълномощаване на ищеца „СЕНСАТО” ООД от ответника „Ф”ООД
да извършва дейности по активирането на дигитално меню „Touchmenu” и монтиране на
табелка с QR код в посочените заведения на Ф ООД и Ф”ООД , нито за узнаване (преди
настоящото дело- б.с.) от представители на ответното дружество „Ф”ООД за извършването
на тези дейности от ищеца „СЕНСАТО” ООД чрез представителя му П.П. Следователно от
представените по делото приемо-предавателни протоколи не са възникнали нито права ,
нито задължения за ответника към ищеца или към посочените в протоколите трети
дружества Ф ООД и Ф”ООД.
Приложените към исковата молба четири броя покани за доброволно плащане от
09.09.2020г., от 15.09.2020г. и от 18.09.2020г. представляват частни документи , изходящи
от ищеца , които поради тази причина не могат да бъдат доказателства за твърдените от
него т.нар. благоприятни факти.
Представените по делото разпечатки на хартиен носител на „електронна
кореспонденция” между страните (според твърденията на адвокатите на ищеца-б.с.) не са
надлежно доказателство за сключаването и за съдържанието на твърдения в исковата молба
договор и за изпълнението му от ищеца. Това е така по следните причини:
На първо място : По делото няма доказателства , че представените писмени „диалози”
са електронни изявления по смисъла на чл.2,ал.1 ЗЕДЕУУ, т.е. че представляват електронни
документи по смисъла на чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ и чл.3,т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. ,
доколкото не е доказано , че са материализирани на магнитен , оптичен или друг носител,
който дава възможност за възпроизвеждане на съдържанието им.. Твърдението на адвоката
5
на ищеца, че това са „електронни писма”, не е доказано. Няма никакви доказателства за
съществуването на електронен носител на представените „изявления”.
На второ място: Дори и да беше доказано, че представените писмени „разпечатки”
отразяват електронни изявления (което не е така , както бе посочено– б.с.), те не могат да
бъдат надлежни доказателства за извленията на титулярите и авторите им по чл.4 и чл.5
ЗЕДЕУУ, тъй като не са подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,
ал.3 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3,т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. , поради което нямат
правната сила на документи , подписани със саморъчен подпис , доколкото правната сила на
такъв подпис е предоставена само на квалифицирания електронен подпис съглсно чл.25,т.2
Регламент (ЕС) № 910/2014г. Според чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис
(чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3,т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.) и
усъвърщенстваният електронен подпис (чл.13,ал.2 ЗЕДЕУУ във връзка с чл.3,т.11 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г.) имат правна сила на саморъчен подпис , само ако това е
уговорено между страните, а по настоящото дело няма доказателства за такива уговорки
между ищеца ответника относно тяхната електронна кореспонденция.
Издателят на електронния документ е обвързан със съответното изявление, само след
като постави електронен подпис. За да е равностоен на хартиения документ, особено
относно доказателствената му стойност в съдебен процес, електронният документ трябва
да е подписан с валиден електронен подпис, т.е. трябва да е гарантирано чрез електронен
подпис авторството на съответното електронно изявление , както и невъзможността за
неговата последваща промяна. По настоящото дело няма никакви данни, нито доказателства
, че извялнията в представените „разпечатки” действително са направени от лицата, вписани
като техни автори , както и , че тяхното съдържание е автентично , а не редактирано или
изменено. Казано по –опростено : без гаранцията на електронния подпис практически всяко
лице би могло да изготви по свое усмотрение „разпечатки” , за които да твърди , че
отрязяват на хартиен носител електронни изявления , които всъщност не са били
осъществени.
На трето място : По настоящото дело не са представени никакви доказателства за
изпращането (чл.9 ЗЕДЕУУ) и за получаването (чл.8 и чл.10 ЗЕДЕУУ) на цитираните
„електронни писма” от лицата , които са техни автори, респективно адресати.
Заверката от представител на ищеца на хартиения носител на посочените „разпечатки”
не доказва нито съществуването им на електронен носител, нито подписването им с
електронен подпис , нито изпращането и получаването им по електронен път.
Разпоредбата на чл.184,ал.1 ГПК касае начина на включването му в доказателствения
материал в съдебния процес , но не касае въпросите за доказването на съществуването и
на авторството на съответния електронен документ. Преди да се обсъжда
доказателствената стойност на едно електронно съобщение , трябва да бъде доказано ,
че това съобщение е електронен документ по симсъла на чл.3 ЗЕДЕУУ , подписан с
електронен подпис по чл.13 ЗЕДЕП. Именно това не е доказано по настоящото дело.
По посочените причини представените по делото „разпечатки” от ищеца не доказват
6
нито наличието на електронна кореспонденция между страните , нито съдържанието на
тази кореспонденция , т.е. тези разпечатки не са надлежни доказателства за сключването
и за съдържанието на твърдения от ищеца договор и изпълнението на този договор от
ищеца.
По делото не са представени други документи, касаещи двустранни отношения между
ищеца и ответника. Всъщност по делото няма нито един документ , подписан от законен
представител или от пълномошник на ответника „Ф” ЕООД.
В конкретния случай е неприложим чл.301 ТЗ , тъй като с отговора на исковата молба
ответникът изрично е оспорил както издадената от ищеца фактура и представените
приемо-предавателни протоколи.
Поради изложените причини от представените по делото документи не се установява
по безспорен начин наличие на твърдяното от ищцовото дружество договорно
правоотношение между него и ответника и изпълнението му от ищеца.
Възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните по
делото и извършването от ищеца на посочените в исковата молба дейности не са
безспорни факти - ответното дружество изрично ги оспорва. Тези факти не са и
ноторно известни. Поради това наличието на договорно правоотношение между страните
и извършването на процесните дейности не могат да бъдат обявени от съда за ненуждаещи
се от доказване обстоятелства по аргумент от чл.153 ГПК.
Поради посочените причини ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест,
съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин
, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ищцовото
дружество и ответника е съществувало договорно правоотношение за извършване на
дейностите и за плащане на консумативите, посочени във фактура № 0102/31.07.2020г.
както и не е доказано извършването на тези дейности и плащането на консумативи от
ищцовото дружество по възлагане от ответника. Следователно недоказано е и
съществуването на претендираното от ищеца вземане за сбора от възнагражденията за тези
услуги и консумативи . Поради това предявеният главен иск по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователет е и акцесорният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД, тъй като той е обусловен от
основателността на главния иск по чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД. Този иск също следва да бъде
отхвърлен, без да се изследва изпадането на длъжника в забава.
Относно разноските по делото:
На ищеца не следва да се присъждат разноски , тъй като исковете са отхвърлени
изцяло.
На основание чл.78,ал.3 ГПК на ответното дружество следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото – платените адвокатско възнаграждение по
настоящото исково дело (840 лв по Договор за правна защита и съдействие от 12.08.2021г.,
фактура № **********/12.08.2021г. и платежно нареждане от 12.08.2021г. ) и адвокатско
7
възнаграждение по изп.дело № 20228440400806на ЧСИ Стоян Якимов , образувано по
обезпечителната заповед , издадена от СГС по ч.гр.д. № 4141/2022г., с която е допуснато от
СГС обезпечение на исковете по настоящото дело (300 лв съгласно Договор за правна и
защита и съдействие от 10.05.2022г. и фактура № № **********/11.05.2022г.
Възражението на ищцовата страна за прекомерност на уговорения от ответника
адвокатски хонорар по настоящото исково дело е неонователно и следва да бъде отхвърлено,
защото в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като не е налице
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , тъй като уговорения и платен
хонорар от 840 лв сътвества на правната и фактическа сложност на исковете и на
тяхната цена, както и на минималното възнаграждение по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.
на ВАдвС, която наредба към момента на приключване на устните състезания по настоящото
дело не е задължителна за съдилищата , но служи като критерий за полагащите се
адвокатски хонорари.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от "ФООД , ЕИК: ***, със
съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. Н П. , против „Ф” ЕООД , ЕИК: *** град
София, район „*** със съдебен адрес : град София, ***, чрез адв. П. П. , обективно
съединени искове : по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 3 880 лв (три хиляди осемстотин и осемдесет лева), представляващи сбор
от дължимите възнаграждения за осъществените от ищеца дейности, състоящи се в
изготвяне на „бизнес стратегия за продажба на приложението „Touchmenu” за периода от
18.06.2020г. до 18.07.2020г.”, „интеграция и обучение на персонала на заведения” и
„допълнителни услуги във връзка с възложената от „Ф”ЕООД работа за периода 19.07.2020г.
– 31.07.2020г.”, както и платени консумативи въз основа на неформален договор между
страните,сключен през месец юни 2020г., удостоверени с издадена от ищеца фактура №
0102/31.07.2020г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба – 13.05.2021г. до окончателното плащане , и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата
от 291,02 лв (двеста дветдесет и един лева и две стотинки), представляващи законна лихва
за забава на главницата за периода от 15.08.2020г. до 11.05.2021г. , както и претенцията за
разноски по делото.
ОСЪЖДА "ФООД , ЕИК: ***, със съдебен адрес : град София, ул. *** чрез адв. Н П.
ДА ЗАПЛАТИ на „Ф” ЕООД , ЕИК: *** град София, район „*** със съдебен адрес : град
София, ***, чрез адв. П. П. , на основание чл.78,ал.3 ГПК сумите : 840 лв (осемстотин и
четиридесет лева), представляващи направените от ответника разноски по настоящото
исково дело- платеното от него адвокатско възнаграждение, и 300 лв (триста лева),
представляващи направените от ответника разноски , представляващи платеното от него
адвокатско възнаграждение , по изп.дело № 20228440400806на ЧСИ Стоян Якимов ,
8
образувано по обезпечителната заповед , издадена от СГС по ч.гр.д. № 4141/2022г., с която е
допуснато от СГС обезпечение на исковете по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9