№ 271
гр. Благоевград, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500232 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, вр. с чл. 546, ал.2 ГПК.
Въззивна жалба с вх.№27902/05.12.2024 г. е подадена от адв. К. А.,
процесуален представител на Н. И. Б., ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
**, срещу Решение №809/01.11.2024 г. по гр.д.№2287/2023 г. по описа на РС –
Благоевград. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го
счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.
Основните оплаквания са в насока, че ищцовото дружество-изпълнител не е
доказало изискуемостта на процесното вземане. Настоява за неговата отмяна и
отхвърляне на исковите претенции.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която,
чрез процесуален представител адв. А. Б., в срок е постъпил писмен отговор.
Счита, че решението е правилно и иска от съда да го потвърди. Претендира
разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които се
установява следното от фактическа страна:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Алма-ем“
1
ООД, ЕИК *********, против Н. И. Б., ЕГН **********. Сочи се, че през 2010
г. между ответника, в качеството му на Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ”
ООД - като Изпълнител, е постигнато съгласие в нотариално заверен договор
от 18.12.2010 год. с per. № 7906 от 18.12.2010 г по описа на Нотариус М., за
изпълнение на СМР за обект за обект: „Комплексна сграда за обществено
обслужване в поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на
Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на АК, със
стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ на
Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м,
магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на
53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на
сградата, до степен на завършеност с Акг обр. 16 и изместване на кабели 20
KV от същия имот.
Твърди се, че с договора Дружеството се задължило да изпълни всички
СМР. необходими за въвеждане на сградата в експлоатация. Част от тези СМР
са свързани с удължаване на захранващи кабели и извеждането им на
регулацията, както и изпълнение на противопожарна касета и на баластова
възглавница. Друга част от договорените СМР е решено да се заменят или
допълнят, като решението е взето от всички собственици на обекти в сградата,
за което е съставен протокол № 1, в който общата сума е разпределена между
отделните собственици.
Твърди се, че между страните е налице и анексиране на основния
договор, във връзка с което е прието част oт сумите по отделни пера да бъдат
променени и респ. плащането да се извърши след изпълнението или след
издаване на разрешението за ползване на сградата. В изпълнение на
задълженията, от страна на Дружеството са изпълнени всички СМР, за което е
издадена и фактура № **********/ 07.07.2018 год. на стойност 3961.21 лв.
които не са разплатени. Навежда се, че с оглед на това същите са дължими,
ведно със законната лихва върху сумата. Твърди се, че за събиране на това
вземане е образувано заповедно производство ч. гр. д. № 1422/ 23 г на РС -
Благоевград. Претендирана е и лихва за забавено плащане върху главницата.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че
съществува вземане в размер на 5195.21 лв с ДДС, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 07.07.2023 г., както и
претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал
такъв, в който оспорва исковете. Сочи се, че отношенията с ищцовото
дружество се основават на сключен Договор за изработка, обективиран в
Нотариално заверения Договор от 18.12.2010г. и сключените въз основа на
този договор три броя анекси. Предметът на процесният договор е подробно
2
описан в чл. 1 от договора и Приложение №7 към този договор, в което и
приложение е описано общото възнаграждение по договора за изработка,
както са описани дължимите суми по отделни пера.
Поддържа, че с процесната фактура се претендира вземане само за
извършената работа на една малка част от дължимата на изпълнителя
престация по целия договор за изработка. Твърди се, че по процесния договор
е налице забавено изпълнение, некачествено изпълнение, като са налице
възражения от ответника до ищцовото дружество за това некачествено
изпълнение, отказ на ищцовото дружество - изпълнител да се яви за да му
бъдат направени възражения по изпълнението на работата, липса на приемане
на работата с приемо-предавателен протокол, съгласно договореното, като се
прави довод, че това води и до неизискуемост на процесното вземане.
Оспорва се твърдението в исковата молба досежно факта, че процесната
фактура е подписана от „страните“. В частност тази фактура не е подписана от
ответника и оспорва изискуемостта на вземането, предмет на фактурата, като
твърди че същото не е изискуемо.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнител са подписали 3 анекса,
съответно анекс от 28.01.2011 г., анекс от 21.05.2013г. и анекс от 15.08.2014г.
Съгласно чл.2, ал.1, III от Анекс 15.08.2014г. е уговорено, че 30% от
окончателното плащане се спират до изтичане на 9 месечния срок за
гаранционна поддръжка на сградата, след подписване на Приемо-
предавателен протокол. В същото време такъв приемо-предавателен протокол
не е подписан и то по вина на ищеца-изпълнител. В тази връзка сочи, че
ответника е канил ищеца изпълнител да дойде на обекта, за да подпишат
протокол, в който да предявят некачествените CMP-та и уредят отношенията
си по повод същите, но той не се е явявал, поради което и тези 30% от
окончателното плащане /5332,92 евро, позиция 23/ се равняват на 1599,87 евро
без ДДС или 3129,08 лева без ДДС, което е 3754,89 лева с ДДС и не са
изискуеми за плащане.
Твърди, че е налице забавено изпълнение на Договора от 18.12.2010 г.
Съгласно чл. 9 от Анекс 15.08.2014г. ищецът дължи неустойка от 0,1% от
стойността на договора при неизпълнение на някоя от клаузите на Анекса. По
- конкретно ищецът- изпълнител е в забава за изпълнение на работите от етап
21 по Приложение 7, както е в забава с около 3 години и половина за
изваждането на Акт обт.15 и Разрешението за ползване за сградата. Акт обр.
15 е с дата 10.01.2018. Разрешението за ползване е с дата .01.2018.
Прави се довод, че претендираното вземане е неизискуемо, тъй като
работата не е приета, като законът предвижда да се заплати възнаграждение за
приетата работа.
3
На 18.12.2010 г. е сключен между ответника, в качеството му на
Възложител и ищеца „АЛМА- ЕМ” ООД - като Изпълнител, нотариално
заверен договор от 18.12.2010 год. с per. № 7907 от 18.12.2010 г по описа на
Нотариус М., за изпълнение на СМР за обект: „Комплексна сграда за
обществено обслужване в поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по
КК на Благоевград, одобрена със заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г на ИД на
АК, със стар идентификатор на имота - нл. № 8826. кв. 104 по плана на ЦГЧ
на Благоевград, които СМР са за подобекти: магазин 4В с площ от 53,57 кв.м,
магазин № 5А с площ от 53.88 кв.м, 1/8 ид. част от кафе-бар. равняваща се на
53.77 кв.м, заедно със съответстващите им идеални части от общите части на
сградата, до степен на завършеност с Акт обр. 16 и изместване на кабели 20
KV от същия имот.
Съгласно чл. 8 /10/ от договора, окончателното разплащане се извършва
от възложителя след приемане и въвеждане на обекта в експлоатация, като то
се извършва в 30 дневен срок след издаване на разрешение за ползване на
обекта.
На 15.08.2014 г. между страните е подписан Анекс към договора,
съгласно т. III от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение
7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на
разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след
изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след
подписване на приемо-предавателен протокол.
Установява се от разрешението за ползване на сградата № 51/ 18.01.2018
г., влязло в сила на 01.11.2022г., че сградата е в съответствие със строителните
норми и е разрешено ползването й.
„Алма-ем“ ООД, ЕИК ********* е подало заявление против Н. И. Б.,
ЕГН **********, по което е образувано ч. гр. д. № 1422/ 2023 г по описа на
БРС за издаване на заповед за изпълнение за сума в общ размер на 5195.21,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 07.07.2023 г.
до окончателното плащане, от които - 3961,21 лв. - главница, представляваща
неплатена сума по фактура № **********/ 07.07.2018 год. и 1235 лв. / -
обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД за времето от 07.07.2020 год.
до 06.07.2023 г върху неплатената главница от 3961.21 по фактура №
**********/ 07.07.2018 год. Издадена е Заповед за изпълнение срещу която е
постъпило възражение. В укзания срок е предявена искова молба.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че във връзка със
строителството на обект: „Комплексна сграда за обществено обслужване в
поземлен имот с идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград, СМР по
Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на
4
нови СМР към него, са изпълнени СМР, като общата дължима е в размер на 30
949,58 лв. без ДДС, като изчислени/проверени сумите , съобразно % на ид.ч.
на всеки от съсобствениците, общата дължима сума от ответника е в размер на
2208.04 лв. без ДДС. Установява се, че са изпълнени и СМР в обект:
„Комплексна сграда за обществено обслужване в поземлен имот с
идентификатор 04279.614.169 по КК на Благоевград“ СМР, представляващи
удължаване на захранващи кабели и извеждането им на регулацията,
противопожарна касета и баластова възглавница, като общата дължима сума е
в размер на 10227,22 лв. с ДДС, а конкретната сума за ответника е в размер на
764.00 лв. с ДДС.
Въззивният съд намира, че с анекс от 15.08.2014 г. към договора,
съгласно т. III, от който е договорена стойността по позиция 23 от приложение
7.1 да бъде заплатена от възложителя на 70 % след издаване на
разрешителното за ползване, а останалите 30 % да бъдат заплатени след
изтичане на гаранцията от девет месеца за поддръжка на сградата след
подписване на приемо-предавателен протокол не обвързва страните по
настоящия спор. В Приложение №7 е описано общото възнаграждение по
договора за изработка, както и са описани дължимите суми по отделни пера.
Процесният спор касае СМР, за които е решено да се допълнят смр, като
решението е взето от всички собственици на обекти в сградата, за което е
съставен протокол Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и
изпълнение на нови СМР към него. В приложение 1 е посочено, че част от
цената се дължи след подписване на протокола, а другата част при достигане
етап: „Боядисване на стени с латекс“ по Приложение 7 към договора и
окончателно при достигане етап „Обшивка с камък партер“ по Приложение 7
към договора. В решение по т.д. № 523/2008 г., ІІ т.о., решение по т.-д. №
1035/2009 г., решение по т.д. № 696/2011 г., ІІ т.о., е прието, че при неяснота
или спор относно точния смисъл и съдържание на договора или на отделни
негови клаузи, съдът е длъжен да извърши тълкуване според визираните в
чл.20 ЗЗД критерии, за да изясни действителната воля на страните, като
прилагането на критериите по чл.20 ЗЗД изисква съдът да тълкува отделните
договорни уговорки във връзка една с друга и смисъла, който произтича от
целия договор, като изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността и като не подменя постигнатата от страните и
обективирана в договора обща воля. Чл.2 /7/ от Дотовора е предвидено, че
допълнителните работи, които не са предвидени в предмета на договора се
договарят и заплащат допълнително, за което се подписва анекс. В случая
анексът е именно Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и Приложение № 1 към
него, с които са уговорени допълнителни СМР и цени на същите.
След като по делото не са представeни доказателства за времето
5
достигане на етапите по Приложение 7, то следва да намери приложение
правилото, установено в чл. 8 /10/ от договора за строителство, а именно - че
окончателното разплащане се извършва от възложителя след приемане и
въвеждане на обекта в експлоатация, като то се извършва в 30 дневен срок
след издаване на разрешение за ползване на обекта.
Според решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о. в
същината си приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие -
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл релевантно за
приемането по чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на
възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат,
че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния
за такова одобрение. В решение № 48/31.03.11г. по т.д.№ 822/10г. на ВКС, ІІ
т.о. по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато се касае за строителни обекти,
за да се дължи плащането на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД на
изпълнителя осъществените от него на място СМР следва да отговарят на
одобрения технически проект /ако няма такъв - на уговореното между
страните в самия договор/, като е уеднаквена практиката на съдилищата по
въпроса, че извършената работа по договор за изработка може и да не е приета
изрично /със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя/, а са
достатъчни конклудентни действия за това. С решение № 250/11.01.11г. по т.д.
№ 535/10г. на ВКС, ІІ т.о. е обявена по реда на чл.291, ал.1, т.1 ГПК за
правилна практиката, според която при положение, че възложителят е във
фактическа власт на изработеното от изпълнителя съоръжение и същото
функционира по предназначение, без да има възражение за недостатъци от
страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от последния чрез
конклудентни действия. По делото липсва двустранен акт за приемане на
работата, но се установява, че възложителят е във фактическа власт на
изработеното, за същото е издадено разрашение за ползване / за което се
установи пред въззивна инстанция, че е влязло в сила на 01.11.2022г./, т.е.
функционира по предназначение, а възрженията на възложителя за
недостатъци не касаят допълнителните дейности, за които и вещото лице по
приетата и неоспорена техническа екпертиза заявява, че са извършени без
недостатъци, поради което следва, че възложителят е приел извършените
допълнителни смр с конклудентни действия и дължи възнагжраждение за
същите.
6
В случая, вещото лице е определил стойността на СМР - СМР по
Протокол № 1 от 20.05.2013 год. и предложение за замяна и изпълнение на
нови СМР към него, са изпълнени новите СМР, като общата дължима е в
размер на 30 949,58 лв. без ДДС, като изчислени/проверени сумите ,
съобразно % на ид.ч. на всеки от съсобствениците, общата дължима сума от
ответника е в размер на 2208,21 лв. без ДДС, а с ДДС е 2 649.85 лв.
Предвид изложеното решението по отношение на главния иск е
правилно и следва да се потвърди.
По предявения акцесорен иск за лихва, то решението е частично
неправилно. В чл. 8 /10/ от договора за строителство е уговорено, че
окончателното разплащане се извършва в 30 дневен срок след издаване на
разрешение за ползване на обекта. Разрешението за ползване е издадено на
01.2018 г., но същото е влязло в сила на 01.11.2022г., поради което падежът е
01.12.2022 г. Налице е забава за длъжника за времето от 01.12.2022 год. до
06.07.2023г. върху неплатената главница от 2649.85 по фактура № №
**********/ 07.07.2018 год., като размера на лихвата за забава възлиза на
180.76 лева /изчислена от съда с програмен продукт/. С оглед изложеното
решението следва да се отмени над сумата от 180.76 лева до уважения размер
от 826.30 лева и за времето от 07.07.2020г. до 30.11.2022г.
В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди като
правилно, а в необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението следва да се отмени и в частта на разноските. При този изход
на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно на уважената част от
иска, а именно: в заповедното производство: 302. 32 лева - държавна такса и
възнаграждение за адвокат.
В исковото производство пред първа инстанция 980.85 лева – разноски
за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адв.възнаграждение.
С оглед частичното отхвърляне на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото, а именно 447.87 лв. възнаграждение за адвокат, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Във възивното производство разноски претендира въззиваемата страна в
размер на 900 лева за адв.възнаграждение. Направено е своевременно
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по
дело С-438/22 съдът не е обвързан от минимално определен размер на
адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на
адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед
на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Преценка за
7
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, при направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се извършва от съда съобразно фактическата
и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на
предоставяната процесуална защита и положените усилия, труд и време при
осъществяването й.
По въззивното дело процесуалният представител е подал отговор на
въззивната жалба от името на доверителя си. Изложението е правно
издържано, подробно, с изразено становище по всички оплаквания във
въззивната жалба. Делото е приключило в едно съдебно заседание. Сумата от
900 лева не е прикомерна с оглед фактическата и правна сложност на
конкретния казус. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна сумата от 490.36 лева, съразмерно на уважената част от
иска.
При гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 809/01.11.2024г. по гр.д.№2287/2023г. по описа на
РС – Благоевград, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен искът за установяване
дължимостта на лихва забавено плащане върху главницата над сумата 180.76
лева до уважения размер от 826.30 лева и за времето от 07.07.2020г. до
30.11.2022г., както и в частта на присъдените разноски, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Алма-ем“ ООД, ЕИК ********* против Н.
И. Б., ЕГН **********, иск по чл.422 ГПК във вр. и чл.86 ЗЗД, за признаване
на установено дължимостта на лихва забавено плащане над сумата от 180.76
лева до уважения размер от 826.30 лева, както и за времето от 07.07.2020г. до
30.11.2022г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №809/01.11.2024 г. по гр.д.№2287/2023 г. по
описа на РС – Благоевград, в останалата обжалвана част, като правилно и
законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Алма-ем“ ООД, ЕИК
*********, сумата в общ 302. 32 лева - държавна такса и възнаграждение за
адвокат в заповедното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „Алма- ем“ ООД,
ЕИК *********, сумата в общ размер 980.85 лева – разноски за държавна
8
такса, възнаграждения за вещи лица и адв.възнаграждение пред първа
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. И. Б., ЕГН **********, да заплати на „Алма- ем“ ООД, ЕИК
*********, сумата 490.36 лева – разноски за адв.възнаграждение пред
въззивна инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Алма-ем“ ООД, ЕИК *********, да заплати на Н. И. Б., ЕГН
**********, сумата от 447.87 лева - възнаграждение за адвокат в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9