Р Е Ш Е Н И Е
№: 437 01.04.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На седемнадесети март, две хиляди двадесет и втора година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: В.
С.
Прокурор: Христо
Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов, касационно наказателно административен
характер дело № 173 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от началник-група в сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
(ОДМВР)-Бургас, против решение № 968/09.12.2021г., постановено по НАХД № 20212120204682
по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление (НП) №21-0769-002956/25.08.2021г., с което на К.С.К.,
ЕГН-**********, за нарушение и на основание чл.638, ал.5, вр. ал.3 от Кодекса
за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание глоба в размер на 800
лева.
Касаторът оспорва първоинстанционното решение, като постановено в нарушение
на материалния закон. Иска от съда да го отмени и да постанови друго, с което
потвърди НП, а ако прецени, че не е налице повторност, да преквалифицира
нарушението по основния състав. Не споделя извода на районния съд, че не е
налице повторност. Освен това, позовавайки се на цитирани решения на
Административен съд - Бургас заявява, че непосочването на повторността в акта
за установяване на административно нарушение (АУАН) се санира с приложението на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Позовавайки се на друга съдебна практика твърди, че същото
непосочване не е основание за цялостна отмяна на НП, а районният съд е следвало
да преквалифицира деянието и да наложи наказание по основния състав, който се
явява привилегирован. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ответника.
Посочените в касационната жалба оплаквания съдът квалифицира по чл.348,
ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В съдебно заседание
касаторът не се явява и не прави искания.
Ответникът по касация – К.С.К., ЕГН-**********,***, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява пред съда. Представя отговор на касационната жалба,
чрез пълномощника си адвокат Г.К. ***, в който счита оспореното съдебно решение
за правилно и законосъобразно. Подкрепя мотивите на районния съд и възразява на
твърденията в касационната жалба. Основният му аргумент е, че несъответствието
между фактическото обвинение и санкционира-ното нарушение представлява
съществено нарушение на административно-процесуалните плавила. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Бургас дава заключение за неправилност и незаконосъобразност на оспореното
съдебно решение, поради което пледира същото да бъде отменено, като делото бъде
върнато на първата инстанция за налагане на наказание по основния състав.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Районен съд - Бургас с оспореното в настоящото производство решение е отменил НП №21-0769-002956/25.08.2021г., с
което на К.К. за нарушение и на основание чл.638, ал.5, вр. ал.3 от КЗ е
наложена глоба от 800 лева. Санкцията е
за това, че на 13.07.2021г. около 09.20 часа в гр.Бургас, по бул.Александър
Георгиев Коджакафалията, до бл.67, посока на движение с.Твърдица, управлявал товарен
автомобил Фиат Дукато, с рег.№ A5642НС, собственост на ЕТ“Сток-Стоян К.“, който
е регистриран на територията на Р.България и не е спрян от движение, като за
автомобила нямало сключена застраховка гражданска отговорност към момента на управлението.
Налице е повторност по фиш серия Г, № 26088/24.01.2021г., влязъл в сила на
22.02.2021г. за същото по вид нарушение.
За нарушението бил съставен АУАН № 21-0769-002956,
бл.№ 128619 от 13.07.2021г., в който то е описано само като управление на
автомобила от несобственик без сключената застраховка и квалифицирано по
чл.638, ал.3 от КЗ, без отбелязване, че нарушението е извършено в условията на
повторност. Със съставянето на акта били иззети свидетелството за управление на
МПС на нарушителя К. и контролния талон. Била издадена заповед за налагане
принудителна административна марка (ПАМ) №21-0769-001254/13.07.2021г., с която
на основание чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП било временно отнето свидетелството за
управление на К.К. до представяне на сключена валидна застраховка. Свидетелството
за правоуправление било върнато още на същата дата – 13.07.2021г., съгласно
отбелязването в заповедта, с оглед представената пред органите полица за
сключена след проверката застраховка за автомобила, считано от 10.45 часа на 13.07.2021г.
Към преписката освен цитираните НП, АУАН, заповед за налагане на ПАМ и
застрахователна полица, е приложена справка от информационната система на МВР, видно
от която К.К. правоспособен водач от 30.01.2002г. Срещу него са издадени 36 бр.
АУАН, 36 бр. НП, 18 бр. фишове и 4 бр. заповеди за налагане на ПАМ.
Шестнадесети по ред е издаден фиш серия Г, № 26088 на ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“, с дата на съставяне – 24.01.2021г. и дата на връчване – 07.02.2021г.
С него за нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл.638, ал.4, вр.
ал.1, т.1 от КЗ, на К. е наложена глоба в размер на 250 лева. Отбелязано е, че
този фиш е влязъл в сила, но без посочването на датата.
За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е неправилно,
защото не е налице състав на повторност на нарушението за което е наказан К.. С
цитирания фиш той е санкциониран по чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.1, вр. чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ, т.е. като собственик на моторно превозно средство (МПС), който не изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „гражданска отговорност“. С процесното НП той е
наказан за нарушение по чл.638, ал.5, вр. ал.3 от КЗ, т.е. като лице, което не
е собственик и управлява МПС без задължителна застраховка. За да е налице
повторност при това деяние, първото нарушение трябваше да бъде по чл.638, ал.3
от КЗ, а не по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като се касае за различни нарушения.
Друго основание за отмяна районният съд е извел от обстоятелството, че
повторността е елемент от състава на нарушението и след като същата не е
посочена в АУАН, а направо в НП, е налице несъответствие между фактическото
административно-наказателно обвинение и санкционираното нарушение.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При така очертания предмет на касационната проверка настоящият съдебен
състав намира оспореното решение за валидно, допустимо, но неправилно по
следните съображения:
Не могат да бъдат споделени изводите на районния съд за цялостна
незаконосъобразност на наказателното постановление. От събраните по делото
доказателства се налага основания на тях извод, че не са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на НП, но само в частта му с
която нарушителят е бил санкциониран за осъщественото нарушение с основната
санкционна норма по чл.638, ал.3 от КЗ, но не и за по-тежко квалифицирания състав на това
нарушение, когато е извършено в условията на повторност – чл.638, ал.5 от КЗ.
По този основен състав на
нарушението НП не страда от пороци, тъй като същият е бил предявен на
нарушителя още със съставянето на АУАН. НП е съобразено с материалния закон в
тази му част и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По отношение на повторността обаче, това не е така, както правилно е приел
и районният съд. Същата не е описана като част на нарушението от обективна
страна в АУАН, а за първи път е установена едва с НП, което е недопустимо. Освен
това съгласно § 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно нарушение“ е нарушението,
извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление,
с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Нарушенията по чл.638, ал.1 от КЗ и по
чл.638, ал.3 от КЗ не са идентични. При тези от първия тип се санкционира
собственик на МПС, който не е изпълнил задължението си да сключи задължителната
застраховка, а при втория – лицето, което не е собственик и управлява МПС без
застраховка. Няма съмнение, че това са отделни по вид нарушения, най-малкото
заради субекта, който има различни качества. Ето защо се налага да бъдат
споделени изводите на районния съд, както за липсата на повторност в случая,
защото деянията не са от един и същи вид, така и поради допуснато съществено
процесуално нарушение поради въвеждането й в процеса за първи път едва с НП.
След правилното констатиране на тези факти първостепенният съд не е отчел
приложението на задължителната съдебна практика, залегнала в тълкувателно
решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.д.№ 1/2020г. Според нея, когато
районният съд установи такива обстоятелства, той следва да преквалифицира
деянието, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая
всички факти по случая са установени с изключение на повторността, поради което
първата инстанция е следвало да квалифицира нарушението по основния състав,
който е по-леко наказуем. Това не може да бъде сторено сега в касационното
производство, защото в т.2 от същото тълкувателно решение е предвидено, че след
като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние. Той следва да върне делото
на първоинстанционния съд, който има такива правомощия.
При наличието на тази задължителна съдебна практика, само за районния съд,
но не и за касационната инстанция, е налице правомощие да измени атакуваното
НП, като подведе и санкционира нарушението по основния състав, за който е имало
надлежно административно-наказателно обвинение в АУАН. Постановявайки решението
си в противоречие на цитираното тълкувателно решение, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като делото
поради допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва
бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд със задължителни
указания за преценка дали са налице основанията за преквалификация на деянието,
с приложение на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Що се касае за цитираната от касатора практика на настоящия съд, на която
той основава възражението си за цялостно потвърждение на НП, респективно за
преквалификация на деянието от настоящата инстанция, тази практика е постановена
преди издаването на тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по т.д.№
1/2020г. и вече не е актуална. Не може да бъде споделено твърдението на
касатора, че непосочването на повторността в АУАН се санира с приложението на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. По мнение на настоящия състав, наличието на повторност
съставлява елемент от обективната страна на нарушението, поради което
непосочването й в акта не може да бъде приравнена на допуснато несъществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Както правилно е
отбелязано в оспореното съдебно решение, несъответствието между фактическото
обвинение и санкционираното нарушение следва да се квалифицира като съществено
нарушение на административно-процесуалните плавила, но това, противно на
мнението на ответника по касация, се отнася само за повторността, а не и за
основния състав на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ, за който актът е надлежно
съставен.
Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 968/09.12.2021г., постановено по НАХД №
20212120204682 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от друг състав съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.