Р Е Ш Е Н И Е
№ 96/14.2.2022г.
гр.Пазарджик 14.02.2022
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на
деветнадесети януари, през две
хиляди двадесет и втора година,
в следния касационен състав:
Председател:МАРИАНА ШОТЕВА
Членове
: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА ПОПОВА
Секретар Д.Георгиева и с
участието на прокурора Ж.Пенев като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 1001 по описа за 2021 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба от адв. В.С. ***
, като процесуален представител на ищеца Г.А.Г. ЕГН ********** *** в момента
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода „ в Затовора гр. Пазарджик срещу Решение № 478/11.06.2021 г. ,
постановено по адм. дело № 304/ 2021 г.
по описа на Административен съд Пазарджик, в
частта над уважения размер от 1350,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора Пазарджик за
периода 31.10.2019 г. до 22.03.2021 г., ведно със законна лихва за забава – считано от датата на подаване на исковата
молба до нейното окончателно изплащане,
съответно – до претендирания с исковата
молба размер от 50 000,00 лв.
Постъпила е касационна жалба и от мл. юрисконсулт Р. Р. , като процесуален
представител на ответника в първоинстанционното производство – ГД ИН гр. София
, със съдебен адрес *** срещу Решение №
478/11.06.2021 , постановено по адм. дело № 304/2021 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, в частта за уважения размер от 1350,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр.
Пазарджик, ведно със законна лихва за забава – считано от датата на подаване на исковата
молба до нейното окончателно изплащане.
Касационните жалбоподатели, чрез процесуалните си
представители считат съдебното решение в
обжалваната му части за незаконосъобразно, необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения. Считат, че в случая не са преценени правилно
събраните по делото доказателства. Жалбоподателят Г. поддържа доводи , че
присъденото обезщетение не било
съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ – делото „Иванов и други срещу
България „ от м. юни 2020 г. Жалбоподателят ГД ИН , чрез своят процесуален
представител поддържа, че по делото не се доказват реално претърпени вреди и не
са установени факти и обстоятелства
обосноваващи наличието на причинно- следствена връзка , между конкретно
изразено бездействие на администрацията
в структурата на ГДИН , в резултат на което да са причинени
неимуществени вреди. Иска се решението
да бъде отменено в обжалваните части. Претендират
се съдебно – деловодни разноски.
В качеството си на ответници по
касационните жалби, съответните
процесуални представители поддържат , че касационната жалба на ответната страна е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава
заключение, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Касационните жалби са
подадени в рамките на предвидения за това срок и
при наличието на правен интерес, поради което са допустими.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. В.С. *** , като процесуален
представител на Г.А.Г. ЕГН ********** ***
в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода
„, против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр. София с иск за
заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000,00
лева за причинени неимуществени вреди по време на престоя в Затвора Пазарджик за периода 31.10.2019 г. до 22.03.2021 г. , ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Въз основа на представените в първоинстанционното производство Справка взх.
№ 4013/26.04.2021 г. изготвена от Началника на Затвора Пазарджик и справка вх. № 3482/12.0.2021 г. , първоинстанционният
съдебен състав е приел за установено, че ищецът Г.А.Г. изтърпява наказание „лишаване от свобода
„ наложено с присъда по ВНОХД № 32 /
2013 г. на Окръжен съд гр.Бургас. В периода 31.10.2019 г. същият е бил
настанен в спално помещение 605 с размери 20,38 кв. м. и санитарен възел с
размери 1,95 кв.м., заедно с още 9 лишени от свобода.В периода 14.04.2020 г. до
15.03.2021 г., ищецът е бил настанен в спално помещение 403 с площ от 25,90 кв.
м. и санитарен възел от 2 кв.м., заедно с още 5 лишени от свобода.От 15.03.2021
г. до 22.03.2021 г., ищецът е бил настанен в спално помещение № 907 с площ от
22,54 кв. м. санитарен възел от 1,54 кв. м., заедно с още 4 лишени от свобода.
Видно от представената по
делото справка с вх. № 3482/12.04.2021 г. всички помещения са разположени в обновен коридор след основен ремонт. След
ремонта няма нито едно констатирано счупване на прозорци, а дограмата е
обновена с ПВЦ със стъклопакет. Всяко
спално помещение разполага със собствен санитарен възел с постоянно течаща
топла и студена вода. Обновени са настилки и облицовки, тоалетни чинии, мивки,
аксесоари за баня. Няма констатирани течове от тавана и мухъл в нито едно
помещение. Всички спални помещения имат достъп до чист въздух и естествена
светлина.
В Затвора Пазарджик, редовно се извършвали
мероприятия по дезинфекция, дератизиция и дезинсекция, като за целта се
ползвали услугите на специализирани в тази дейност дружества.Приготвянето на
храната в затворническата кухня е съобразено със стандартите за годишна
бюджетна издръжка, а храната е съобразена за химичен и калориен състав.
Представена е справка с наложените на ищеца
дисциплинарни наказания, като са приложени и заповедите, с които те са
наложени.
Представена е също справка за движението на
лишените от свобода в Затвора Пазарджик за периода 2008-2020 г.Приложено е и
становище относно увреждане на сградния фонд в затвора Пазарджик от лишени от
свобода.
За изсяняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан св. Иванов, от показанията на който се установява, че в процесния период заедно с ищеца са били настанени през една килия. В килията на ищеца било мръсно, имало влага, имало и дървеници. Спирали кабелната телевизия, когато наказват някого. Ищецът бил настанен с преобладаващо повече роми в килиите от 4 и 6- ти отряд.
Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на съда, че
в контекста на Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от
свобода Г. през периодите му на престой в Затвора гр.Пазарджик – 31.10.2019 г. до 14.04.2020 г. – т.е. за 166 дни е живял в условия на пренаселеност.
Относно твърденията за нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС - липса на хигиена ,
съдът след анализ на доказателствата по
делото е приел за установено, че за визираните в исковата молба периоди , помещенията, в които е обитавал ищецът при
изтърпяване на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“, са били с изграден санитарен възел тоалетна и течаща вода. Помещенията са били
със сменена дограма , осветени и проветрени , като не са констатирани
случаи на влага или мухъл. По
отношение на твърденията в исковата молба, че не е била
осигурена на лишените от свобода безплатна кабелна телевизия , съдът е взел предвид, че липсва такова нормативно определено задължение в
ЗИНЗС и ППЗИНЗ , поради което и не е
допуснато нарушение на чл.3 ЗИНЗС. Обосновано и в съответствие с
доказатествения материал по делото , съдът е изложил своите съображения, поради
които приема, че в Затвора
гр. Пазардик редовно са се извършвали
мероприятия по дезинфекция , дератизация и дезинсекция, като за целта са се
ползвали услугите на специализирани в
тази дейност дружества. Съдът е отчел и
събраните по делото писмени и гласни
доказателства , според които храната в Затвора
е била съобразена с изискванията за калориен и химичен състав. Правилно
и в съотвествие с доказателствения материал по делото , съдът е приел , че не
се установява по един безспорен начин твърдението на ищеца, че бил стресиран от
друг лишен от свобода с доживотна присъда или от настанени с него в една килия
роми.
След анализ на конкретните
данни по настоящото дело съдът намира за неоснователни изложените в касационните жалби възражения,
които касаят твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при
събирането и анализа на доказателствата
по делото. Не е накърнено правото на
ищеца на справедлив процес, тъй като на същия е осигурена процесуалната
възможност да сочи всички допустими от закона доказателствени средства. В
проведените съдебни заседания , както ищецът- лично и чрез неговият процесуален представител, така и
ответникът чрез неговият процесуален защитник,
са реализирали гарантираното от закона право на ефективна процесуална защита,
като всички техни доказателствени искания са били уважени от съда.
По отношение на
твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
възраженията поддържани от ответната администрация, първоинстанционния съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи , че тези изводи на съда не се опровергават от
представинето по делото писмени доказателства, които сочат , че през годините от ответника ГДИН са
полагани усилия и са влагани средства за
подобряване на битовите условия на лишените от свобода, включително и чрез
цялостен ремонт започнал през 2017 г. и приключил
през м. март 2020 г.Освен това се установява, че броят на лишените от свобода ,
които са били настанени в Затвора гр. Пазарджик , постепенно е намалявал, което
се е отразявало в намаляване на незаконосъобразно допснатата пренаселеност ,
но са налице данни, че условията за живот
през процесната част от исковия период , не са били съобразени с изискванията
на съответните нормативни актове и по-специално с разпоредбата на чл. 43 ал.4 ЗИНЗС , според
която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, не може да бъде
по-малка от 4 кв.м.
В касационната жалба се
поддържа, че вина за лошите битови
условия имат и самите лишени от свобода ,които не опазвали и дори рушали
сградния фонд. С тези обстоятелства се обосновава, необходимостта от извършване
на ремонт, през времетраенето на който се наложило и лишените от свобода да
обитават килии при създадена по тази причина пренаселеност. Тези възражения
също са неоснователни, тъй като така изложените обстоятелства не са от категорията на тези, които могат да
освободят или да намалят отговорността
на ответника за репапиране на претърпените от ищеца неимуществени вреди поради
допусната пренаселеност.От една страна по делото не са събрани каквито и да
било доказателства , самият ищец да е извършвал такива противоправни действия
на разрушаване или повреждане, а от друга – органите в системата на ГДИН
разполагат със съответния нормативно предвиден инстументариум за
предотвратяване на такива действия или намаляване на техния ефект. В случая
тези обстоятелства не са такива , които ответникът да не е могъл да предвиди
или евентуално да предотврати / форсмажарни обстоятелства, както се твърди/.От
дрга страна се касае за безвиновна
отговорност на плоскостта на непозволеното
увреждане. От събраните доказателства се установява още, че площта, която е
обитавал ищеца в помещенията, в които е бил настанен през процесната част от исковия период - 31.10.2019 г. до 14.04.2020 г. е била под минимално допустимия размер – 4 кв.м. Този обективен факт сам по себе си е достатъчен за да се направи извод, че
ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. Вярно е , че не е проведено специално нарочно доказване на
емоционалните преживявания, които липсата на тази жилищна площ е произвела у
ищеца, но съдът счита, че самия факт установен по делото, сочещ за
непредоставяне на такава минимална площ за обитаване, води до извода, че при
всяко психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което
да му позволява спокойно биологично съществуване би произвела негативните
емоционални преживявания, които ищецът твърди, че е преживял и би основал извод
за наличие на унизително отнасяне.
Затова съдът приема , за неоснователни доводите в касационната жалба на ГДИН за
недоказаност на неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното
решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на
въздействието върху ищеца на условията в Затвора – Пазарджик, където е
изтърпявал наказание ищеца.
Относно размера на
дължимото обезщетение, съдът е съобразил периода през които
ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност /166 дни /
унижаващи човешкото достойнство в
Затвора гр. Пазарджик , характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение при обстоен анализ на правно значимите факти и обстоятелства е приел,
че искът следва да бъде уважен в размер на 1350,00 лв. за периода
от 31.10.2019 . до 14.04.2020 г. , като е присъдил и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 19.03.2021
г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, исковатите
претенции
правилно и законосъобразно са приети за недоказани и поради това са били отхвърлени като неоснователни.
Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба на Г. , че съдът не е съобразил актуална съдебна практика на ЕСПЧ / Решение от 40.07.2020
г. по жалба 2727/2019 г. дело Иванов и
др. срещу България /, т.е. не е приложил паривлно елементите
от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина следва да се счита за необосновано. В
случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3
ЕКПЧ.Следва да се посочи, че
въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на
специфичната група лица – лишени от свобода, що се отнася до условията на
затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284
и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския
закон с национална законова норма. Административният съд е
приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, като размерът
на дължимото обезщетение е съобразен изцяло с релевантните
обстоятелства. Съобразен е както периодът, през който е търпяно
нарушението, конкретните факти, свързани с
претърпните от ищеца морални страдания , през
времето на нарушението и евентуалните последици
за неговото психическо състояние, но така също е
съобразено и липсата на доказателства за неимуществени вреди от друг характер.
Решението
на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността
на исковите претенции, така и по отношение на определения
размер на обезщетението. Въз основа на
правилно установени факти и обстоятелствата, при
които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед на изхода от
спора, на страните не се дължи присъждане на разноски.
Водим от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 478/11.06.2021 г. по адм. дело № 304/2021
г. на Административен съд – Пазарджик .
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ :1. /п/
2. /п/