Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр. Шумен,21.05.2019г.
Административен
съд – гр. Шумен, в
публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
Административен
съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря В. Русева, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 87 по описа за 2019 година на Административен
съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Производството е по реда на чл.118 ал.1 от КСО,образувано по
жалба на В.Е.Е., ЕГН ********** ***,действащ чрез пълномощника си и
процесуален представител-адвБ.Б.от
АК-Шумен със съдебен адрес *** кантора №32, против Решение №2153-27-41/13.12.2018год.
на Директора на ТП на НОИ- гр.Шумен,с което
е отхвърлена жалбата му срещу Отказ за заверка на осигурителна книжка от
контролен орган на НОИ№4004-27-240#1 от 12.07.2018год. за времето от
08.03.2004г. до 31.12.2006г..
Жалбоподателят релевира доводи за материална
незаконосъобразност и необоснованост на
оспорения административен акт, поради постановяването му при допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствните правила и по-специално
при допуснато съществено нарушение на императивното изискване на чл.35 от АПК,поради
обстоятелството,че административният орган
при произнасянето си в хода на административното производство не е съобразил
изложените в жалбата до горестоящия административен орган факти и обстоятелства,както
и новопредставените от жалбоподателя доказателства. Релевират се и доводи за
постановяване на обжалвания акт в противоречие с материалния закон и
по-специално в противоречие с разпоредбата на чл.7 ал.5 от Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,български граждани на
работа в чужбина и морските лица,преди отмяната й,в сила от
01.07.2015год.,както и поради несъответствие с целта на закона.В тази връзка се
отправя искане за отмяна на обжалваното решение като незаконосъобразно и
връщане преписката на административния орган със задължителни указания на НОИ
да извърши заверка на осигурителната книжка на жалбоподателя.Претендират се и
сторените от жалбоподателя разноски по делото.
В
съдебното заседание оспорващият- В.Е.Е.
се представлява от пълномощника си и процесуален представител-адв Б.Б.от ШАК,който
поддържа депозираната жалба по изложените в същата съображения.В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия доразвива
и подробно аргументира становището за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт.Сочи,че от събрания по
делото съвкупен доказателствен материал ,безспорно установено по делото е ,че
оспорващият е внесъл дължимите от него към процесните дати осигурителни
вноски,поради което и с оглед липсата на изрична правна норма,регламентираща
конкретния казус,следва да се приложат основните принципи на КСО,визирани в
разпоредбата на чл.3 т.1 и т.3 за
задължителност и всеобщност на осигуряването и равнопоставеност на осигурените
лица.Сочи ,че следва след като са внесени дължимите осигурителни вноски и няма
правна норма или правен принцип,които да забраняват, да бъде признат трудовия
стаж на лицето,респективно да бъде подпечатана и заверена трудовата му книжка.В
тази връзка и въз основа на изложените в жалбата и в съдебно заседание правни
доводи и съображения,отправя искане за
отмяна на обжалваното решение и за връщане преписката на административния орган
със задължителни указания да завери осигурителната книжка на жалбоподателя за
процесния период от време,както да му присъди направените по делото разноски на
обща стойност 645лв.,съобразно представения списък на разноските.
Ответникът, директор на ТП на НОИ – гр.
Шумен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от главен
юрисконсулт в ТП на НОИ-Шумен-Л.И., която навежда доводи за неоснователност на
предявената жалба и моли същата да бъде отхвърлена.
След като съобрази събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за
законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото
производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е
адресат на издаденото решение на ответната страна и чиито права и законни
интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения
срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, същото е надлежно упражнено, поради което
подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От доказателствата по преписката и
събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява
следното:
Със заявление вх.№4004-27-240 от
03.07.2018год. В.Е.Е. с ЕГН ********** е поискал заверка на осигурителна книжка
за периода от 08.03.2004год. до 31.12.2015год.С разпореждане изх.№4004-27-240#1 от 12.07.2018год. на контролен орган на ТП на
НОИ-Шумен е постановен отказ на заверка на осигурителен стаж и доход ,вписан в
осигурителна книжка на заявителя В.Е. за периода от 08.03.2004год. до
31.12.2006год. с мотива,че до 31.12.2006год. дейността на лицата,образували
граждански дружества по ЗЗД не е включена в обхвата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО и
осигуряването им не може да се извърши като съдружници.С жалба с вх.№012-27-40
от 03.08.2018год. Е. обжалвал постановения отказ за заверка на осигурителен
стаж и доход пред горестоящия административен орган-Директора на ТП на
НОИ-Шумен,като към жалбата си приложил писмени доказателства-Протокол№1111440/15.08.2011год.
с Приложение№1 към него,Акт за прихващане или
възстановяване№1127790/16.09.2011год. и Протокол№1301864/22.05.2013год.,в които
са направени констатации за осигуряването му като самоосигуряващо се лице във
„Формат“ДЗЗД за периода след 08.03.2004год.В жалбата си изложил доводи,че при
извършена проверка на данъчно-осигурителната му сметка като ДЗЛ не са били
установени изискуеми вземания,не са направени констатации за неправилно
деклариране,не са му давани указания или предписания за отстраняване на
нередовности и че внесените за него осигурителни вноски като самоосигуряващо се
лице по партидата с БУЛСТАТ на ДЗЗД са разпределени по партидата на неговото
ЕГН като съдружник след извършена проверка от инспектор по приходите при
НАП.Изтъкнал е и довод,че като физическо лице-съдружник е „работил съгласно
договор за дружество „ и е получил „доходи без трудови правоотношения“.
С оспореното в настоящото
производство решение №2153-27-41/13.12.2018 г. Директорът на ТП на НОИ - Шумен
отхвърлил жалбата на В.Е.Е. срещу Отказ за заверка на осигурителна книжка от
контролен орган на НОИ№4004-27-240#1 от
12.07.2018год. за времето от 08.03.2004г. до 31.12.2006г. , като изложил подробни мотиви относно липсата
на основание за заверка на осигурителен
стаж на физическото лице за процесния
период,тъй като физическите –членове на неперсонифицирани дружества не са
задължително осигурени по реда на чл.4 ал.3 т.2 от КСО в редакция на нормата
към 31.12.2006год. и за същия период Е. не подлежи на осигуряване по реда на
чл.4 ал.1 т.1 и чл.4 ал.3 т.5 от КСО.
В мотивите на решението си
административният орган приел,че съгласно легалната дефиниция за осигурено лице
,съдържаща се в &1 т.3 от ДР на
КСО „осигурено лице“ е физическо лице,което извършва трудова дейност,за която
подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и за което са внесени дължимите
осигурителни вноски,като задължително условие е съществуването на правно
основание за осигуряване на лицето,определено в чл.4 от КСО.В този смисъл,до
31.12.2006год. дейността на лицата,образували граждански дружества по
ЗЗД-ДЗЗД-та не попада в обхвата на чл.4 ал.3 т.2 от КСО в редакцията към
2004г.,2005г. , 2006г. и осигуряването им не може да бъде извършено в
качеството им на съдружници.Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани за работа в чужбина / в редакцията за
2004г.,2005г. и 2006г./,в чл.1 ал.4 т.2 определя за лица,упражняващи свободна професия и /или
занаятчийска дейност по регистрация
тези,които упражняват дейност като плащат патентен данък и не са ЕТ,като в случая с патентен данък по
чл.32 от ЗОДФЛ се облага дружеството,но не и неговите членове.На основание
цитираните норми органът приел,че осигурителните вноски за В.Е. за процесния
период от 08.03.2004год. до 31.12.2006год. като съдружник във „Формат“ДЗЗД са
недължимо внесени.Доколкото съгласно данните от информационната система за
процесния период в дружеството нямало наети лица,заявителят Е. няма сметки за
изплатени суми,не са подавани ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ за 2004г.,2005г. и 2006г. и
не са подавани справки по чл.57 от ЗОДФЛ /отм./ за изплатени суми по извън трудови правоотношения от „Формат“ДЗЗД и тъй
като за извършената дейност в дружеството жалбоподателят не е получавал
възнаграждения,то за процесния период не
са дължими осигурителни вноски за ДОО нито по чл.4 ал.1 т.1 от КСО като
лице,работило по трудови правоотношения,нито по чл.4 ал.3 т.5 от КСО в
редакцията към 31.12.2006год. като лице,полагало труд без трудово правоотношение
и получило месечно възнаграждение,равно или над една минимална работна
заплата,след намаляването му с нормативно признатите разходи и това време не се
зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.С оглед на това органът оставил
без уважение депозираната от Е. жалба.
Копие от решението било връчено
на жалбоподателя на 05.02.2019г.,видно от прил. на л.207
известие за доставяне, който го оспорил с жалба с вх.№2103-27-2 по описа на ТП
на НОИ-Шумен от 19.02.2019год. пред Административен съд – гр. Шумен, с която
инициирал производството по адм. дело № 87/2019г. по описа на съда.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореният административен акт, предмет
на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл.118 ал.1
във вр. с чл.117 ал.1 т.4 от КСО орган,доколкото съгласно разпоредбата на
чл.117 ал.1 т.4 от КСО именно ръководителят на съответното ТП на НОИ е
компетентен да се произнесе по жалби срещу откази за заверяване на осигурителен
стаж и доход в осигурителни книжки,какъвто е настоящия случай. Съгласно
разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО,контролът по спазването на
нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с
дейността,възложена на НОИ се осъществява от контролните органи на НОИ,какъвто
контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на
НОИ.Именно такъв контролен орган на ТП на НОИ е постановил Отказ за заверка на осигурителен стаж и
доход,вписан в осигурителната книжка на В.Е.Е. с ЕГН ********** за периода от
08.03.2004год. до 31.12.2006год. по подадено от последния заявление за заверка
на осигурителна книжка с вх.№4004-27-239/03.07.2018год., подлежащ на обжалване
пред ръководителя на съответното ТП на НОИ,съобразно разпоредбата на чл.117
ал.1 т.4 от КСО.В настоящия случай с
обжалваното Решение№2153-27-41 от
13.12.2018год. Директорът на ТП на НОИ-Шумен отхвърлил жалбата като неоснователна и
потвърдил издадения Отказ за заверка на осигурителна книжка от контролен орган
на НОИ№4004-27-240#1 от
12.07.2018год.,като изложил подробни мотиви,обосноваващи постановеното решение.
Съдът,в настоящия съдебен състав не
споделя релевираните в жалбата доводи за допуснати от административния орган
съществени нарушения на административно
производствените правила и противоречие с материалния закон.Решението на
горестоящия административен орган е постановено след пълно и всеобхватно
изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства,като в случая органът
е проявил и необходимата процесуална активност за изискването на допълнителни
такива от жалбоподателя и събирането им от други органи и институции по служебен път.В обжалваното решение са
обсъдени направените от жалбоподателя възражения срещу атакувания по
административен ред отказ за заверка на осигурителна книжка,както и
релевантните за спора доказателства.
Не е налице и твърдяното от
оспорващия противоречие на атакувания административен акт с материалния закон и
несъответствие с целта на закона.
Безспорно установено по делото е
обстоятелството,че считано от 23.02.2004год. жалбоподателят В.Е.Е. е съдружник
в гражданско дружество „Формат“ДЗЗД,създадено по реда на чл.357 и сл. от ЗЗД
въз основа на сключен на 23.02.2014год.
и прил. на л.23 от делото Договор за учредяване и дейност на дружество по
ЗЗД.Видно от прил. по делото писмени доказателства / вж.л.21/ на
08.03.2004год. същият подал заявление до
ТП на НОИ-Шумен,че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест. На
11.03.2004год. между „Формат“ДЗЗД
,представлявано от Невена Колева от една страна в качеството на възложител и В.Е.Е.
от друга страна като изпълнител е сключен граждански договор за дизайнерски
услуги,прил. на л.198 от делото във връзка с който дружеството е издавало фактури за продадени
стоки и извършени услуги /10бр. в периода
от 14.04.2004год. до 13.11.2006год.- от л.26 до л.36 от делото/.Установено
от прил. по делото писмени доказателства /л.68-л.97/ е и обстоятелството,че за
2004г.,2005г. и 2006год. „Формат“ДЗЗД е
подавало Годишни данъчни декларации по чл.51 ал.1 ЗКПО /в сила от 01.01-2007г.
отм. ДВ бр.105 от 22.12.2006год./ за годишната облагаема печалба
/загуба/,дължимия годишен корпоративен данък и всички други алтернативни
корпоративни данъци и данъци,удържани при източника от ДЗЛ „Формат“ДЗЗД,както и
че гореупоменатите писмени доказателства са представени от жалбоподателя пред
горестоящия административен орган-Директора на ТП на НОИ-Шумен с писмо
№1012-27-40#2 от 19.09.2018год. и писмо№1012-27-40#4 от 11.10.2018год. във връзка с депозирана пред
органа жалба с
вх.№1012-27-40/03.08.2018год. срещу постановения Отказ за заверка на
осигурителна книжка от контролен орган на НОИ№4004-27-240#1 от 12.07.2018год. за времето от 08.03.2004год. до
31.12.2006год.Безспорно установено е,че
за процесния период от 08.03.2004год. до
31.12.2006год. за В.Е. в Регистъра на осигурените лица са подадени
данни за осигурителен стаж и осигурителен
доход с декларация обр.1 „данни за осигуреното лице“ с код за вид осигуряване „12“ за
самоосигуряващи се лица,както и че за същия период за лицето са внесени
осигурителни вноски върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващи се
лица по чл.4 ал.3 т.2 от КСО.Горното обстоятелство се потвърди и от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,прието от съда
и страните без възражения и кредитирано
от съда с оглед пълната му кореспонденция с доказателствения материал по делото.
Единственият спорен момент в
производството пред горестоящия орган, както и в настоящото съдебно
производство е досежно това подлежал ли
е жалбоподателят В.Е. в качеството си на съдружник в неперсонифицирано
дружество-ДЗЗД на задължително осигуряване по чл.4 от КСО за процесния период от 08.03.2004год. до
31.12.2006год. и попада ли същият в кръга на задължително осигурените лица по
смисъла на чл.4 от КСО,респективно били ли са налице основанията за извършване
на поисканата от контролен орган на ТП на НОИ Шумен от жалбоподателя
заверка на осигурителен стаж и
доход,вписан в осигурителната книжка на Е. за периода от 08.03.2004год. до
31.12.2006год.
Действително ,съгласно разпоредбата
на чл.7 ал.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
лица,българските граждани на работа в чужбина и морските лица,преди отмяната му
в сила от 01.07.2015год. /ДВ бр.18 от 2015год./ във вр. с &9 от ПЗР на ПМС№45/05.03.2015год. за изменение и
допълнение на същата наредба,осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица
се заверяват ,при условие,че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6
ал.8 от КСО.
Съгласно легалната дефиниция за
осигурено лице за целите на ДОО,въведена в &1т.3
от ДР на КСО обаче,“осигурено лице“ е физическо лице,което извършва трудова
дейност,за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и за което са
внесени или дължими осигурителни
вноски.Именно от легалната дефиниция следва да се извличат разпоредбите на
КСО,определящи задължителните условия,които следва да са налице,за да третираме
едно лице като осигурено за нуждите на ДОО,а именно-наличие на трудова дейност,внесени или дължими осигурителни вноски и
наличието на правно основание за неговото задължително осигуряване по чл.4 от КСО.Следователно,липсата
на което и да е от тези кумулативно определени условия,на които следва да
отговаря едно лице за да бъде третирано като осигурено за нуждите на ДОО, води
до невъзможността едно лице да бъде третирано като осигурено по смисъла на КСО.
В тази връзка до 31.12.2006год. дейността на лицата,образували граждански
дружества по ЗЗД-ДЗЗД-та,в която хипотеза попада и настоящия случай,не е
включена в обхвата на чл.4 ал.3 т.2,в приложимата спрямо казуса редакция за
2004г.,2005г. и 2006год. и осигуряването им не може да бъде извършено в
качеството им на съдружници в такива дружества.Едва с разпоредбата на чл.4 ал.3
т.2 от КСО /изм. и доп. ДВ бр.105 от 2006год.,в сила от 01.01.2007год./ в кръга на задължително осигурените лица
за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са включени освен лицата,упражняващи трудова дейност като
еднолични търговци,собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица-членове на
неперсонифицирани дружества.Същевременно физическите лица-членове на
неперсонифицирани дружества не могат да бъдат третирани и като самоосигуряващи се лица,регистрирани
като упражняващи свободна професия за дейността си като съдружници в
неперсонифицирани дружества,тъй като разпоредбата на чл.1 ал.4 т.2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,българските граждани на
работа в чужбина / в редакцията и за 2004г.,2005г. и 2006г./ преди изменението
на загл. в ДВ бр.2 от 2010год./ определя за лица,упражняващи свободна професия
и /или занаятчийска дейност по регистрация тези,които упражняват дейност като
плащат патентен данък и не са еднолични търговци,като в случая с патентен данък
по чл.32 от ЗОДФЛ се облага дружеството,не и неговите членове.На следващо
место,с оглед събраните от административния орган в хода на административното
производство доказателства и по-специално съдържащите се в писмо№1029-27-3083#3 от 21.11.2018год. от ТД на НАП-В.Търново,офис
Ловеч данни,че при извършена проверка в информационната система на НАП е установено,че за В.Е. няма подавани ГДД по
чл.41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004г.,2005г. и 2006г. и подавани за същия период
справки по чл.57 от ЗОДФЛ/отм./ за изплатени суми по извън трудово
правоотношение от „Формат“ДЗЗД,правилен
и обоснован се явява изводът на административния орган,че за процесния период
от 08.03.2004год. до 31.12.2006год. за жалбоподателя не са дължими осигурителни вноски за ДОО нито
по чл.4 ал.1 т.1 от КСО като лице,работило по трудово правоотношение,нито по
чл.4 ал.3 т.5 от КСО в редакцията му към 31.12.2006год. като лице,полагало труд
без трудово правоотношение и получило месечно възнаграждение,равно или над една
минимална работна заплата,след намаляването му с нормативно признатите разходи
,както и че това време не се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране.
Предвид гореизложеното съдът счита,че
като приел,че тъй като физическите лица-членове на неперсонифицирани дружества
не са задължително осигурени по реда на чл.4 ал.3 т.2 от КСО в редакцията й към
31.12.2006год.,както и че за процесния период жалбоподателят не подлежи на осигуряване
и по реда на чл.4 ал.1 т.1 и чл.4 ал.3 т.5 от КСО,горестоящият административен
орган правилно и законосъобразно отхвърлил жалбата и потвърдил отказа за заверка
на осигурителен стаж на жалбоподателя за процесния период.
В тази насока съдът не споделя
релевираният от жалбоподателя довод,че при липсата на изрична правна норма за
процесния период,регламентираща възможността на физическите лица-съдружници в
неперсонифицирани дружества да се осигуряват ,следвало да намерят приложение
основните принципи на задължителност и всеобщност на осигуряването и на
равнопоставеност на осигурените лица,залегнали в разпоредбата на чл.3 т.1 и т.3
от КСО,съобразно които следвало да се приеме,че при внесени от страна на лицето
осигурителни вноски следва да му бъде признат и заверен вписания за процесния
период осигурителен стаж.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган,в законоустановената форма и при спазване на
процесуалноправните правила,в съответствие с материалния закон и с целта на
закона,поради което подадената жалба е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал.
2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Е.Е.,
ЕГН ********** ***,действащ чрез пълномощника си и процесуален представител- адвБ.Б.от АК-Шумен със съдебен
адрес *** кантора№32,против Решение№2153-27-41/13.12.2018год. на Директора на
ТП на НОИ- гр.Шумен,с което е отхвърлена
жалбата му срещу Отказ за заверка на осигурителна книжка от контролен орган на
НОИ№4004-27-240#1 от 12.07.2018год. за времето от 08.03.2004г. до 31.12.2006г..
РАЗНОСКИ
по делото не се присъждат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр. с чл. 138, ал. 1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: