Р Е Ш Е Н И
Е № 261688
гр. Пловдив, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа
година година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13215 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от
В.П.Г., ЕГН **********,*** против Д.Я.Я., ЕГН **********,***, с която е
предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл.
415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 535 ТЗ за признаване на установено дължимостта на вземане в размер на 13 000 лв.- главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 05.02.2019 г. с падеж на плащане – 01.09.2019 г., ведно със
законна лихва от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7389 по описа за 2020 г. на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото исково производство.
По отношение на предявения
установителен иск за дължимост на обезщетение за забава в размер на 393,61 лв.
за периода от 26.06.2020 г. до 12.10.2020 г. исковата молба следва да се остави
без движение, за да обоснове правен интерес от предявяване на тази
установителна претенция за вземания, за които не е издадена заповед за
изпълнение. Следва да е налице пълен идентитет между вземанията по заповедта и
тези, предявени с иска по чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на
05.02.2019 г. ответникът безусловно и неотменяемо се е задължил да плати
на 01.09.2019 г. в полза на ищеца сумата от 13 000 лв., ведно със законна лихва
от датата на забавата. Сочи се, че падежът е настъпил, но сумата не е платена,
поради и което е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК. Заявлението е уважено и са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В срок е постъпило възражение от
ответника, което е обусловило и правния интерес от предявяване на иска, предмет
на настоящото производство. Моли се искът да се уважи. Претендират се
разноските в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че по
отношение на сумата от 8000 лв. искът е недопустим, тъй като същата не е
оспорена, а единствено е оспорена дължимостта на сумата от 5000 лв., която се
сочи, че е платена.
Не се спори, че записът на
заповед е издаден от ответницата.
Ответникът твърди, че е платила сумата от 5000
лв. по издадения запис на заповед преди образуване на частното гражданско дело,
като сочи, че записът на заповед е издаден под условие с оглед изхода на делата
на децата й, които се водят при *** И. и са свързани с претендирано
обезщетение, вследствие настъпило ПТП с *** й в ***. Уговорката била, че ако
делата приключат в тяхна полза, то тя ще прихване тази сума от 8000 лв. и няма
да я връща. Сочи, че са имали устна уговорка тази сума да се заплати в по-
късен момент с оглед изхода на делата на децата й. Посочва, че запознанството й
с ответника започнало по повод инцидент, настъпил в *** с *** й. По повод
настъпила смърт, вследствие на ПТП,
ответницата образувала дело, като ищецът й платил сумата от 13 000 лв.
на части, за да води делото с *** И. и да не се премести при друг ***. Първият
път се срещнала с ищеца в гр. К., където той й дал да подпише договор и
пълномощно за *** И., който да я представлява по делата за обезщетение,
вследствие настъпила смърт на *** й при ПТП в ***. При подписване на договора,
ищецът й дал 1500 лв. с уговорката делото да се гледа с *** И. и че Г. ще ги поддържа с тези пари. След
това ищецът й давал периодично по 200 лв., 300 лв., 500 лв., 700 лв. и така се
натрупала сумата от 13 000 лв. На 05.02.2019 г. ответникът и ищецът се срещнали
в гр. Пловдив, където той й дал последните 500 лв. и я накарал да подпише запис
на заповед, като поискал да сложи и пръстов отпечатък. В сумата от 13 000 лв. се сочи, че е
имало и сума, представляваща гаранция,
че децата й ще продължат да водят делата си с *** И., като не е имало уговорка
за връщането им, а да й останат до приключване на делата на децата й, които
също се явяват пострадали от смъртта на *** й.
Отношенията с ищеца и неговият *** И. се влошили, когато
ответникът решила да оттегли пълномощията на *** И. и да ангажира друг *** с
делото, което е водила пред Апелативен съд – С., а именно: в.гр.д. 4555/2019 г.
по описа на САС. Делото приключило и й изплатили обезщетение за неимуществени
вреди. След получаване на сумата ответникът провела разговор с ищеца, като се
разбрали да му върне само сумата от 5 000 лв., а останалите да не ги връща,
като същите да й останат с оглед изхода на делата, които трябваше да бъдат
заведени от името на децата й. Разбрали
се 3000 лв. да плати чрез Easy pay, а
2000 лв. да даде на *** си А. Я.Я., вместо той да й праща, тъй като тя
продължавала да води делата си с *** И. и с нея процедирали по същия
начин. Твърди, че на предаването на
парите на *** й е имало свидетели, като посочва имената им. Моли искът по отношение на сумата от 5000 лв.
да бъде отхвърлен поради плащане преди образуване на заповедното производство,
а искът за признаване на установено, че се дължи сумата от 8 000 лв. да се
остави без уважение, тъй като ответницата признава, че дължи тази сума и не я е
оспорвала, като оспорва да е настъпило условието за изискуемост на тази
сума. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендираните размери.
Не се оспорва, че ответницата е
подписала запис на заповед.
По делото е приет като
доказателство Запис на заповед, издаден от ответника в полза на ищеца на 05.02.2019 г. за сумата от 13000 лв. В
записа на заповед е отразено, че същият
е платим на падежа – 01.09.2019 г. Посочено е, че сумата е платима в с. З. Положен е, както подпис, така и печат.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 7389 / 2020 г. по описа на ПРС, ІІ бр. с-в.,
вземането по настоящото производство съответства на вземането по заповедта за
изпълнение, възражението против заповедта е подадено в законоустановените
срокове и иска, предмет на настоящото производство е предявен в месечния срок от получаване на съобщение за
това. На основание изложеното следва, че искът е допустим.
Съгласно т.17 от
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано на
записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани
на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Изрично в мотивите към обсъжданата т.17 на ТР №4/13 обаче е прието, че ищецът – кредитор и в
хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед спрямо
каузално правоотношение, доказва вземането си основано на менителничния ефект.
Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника
т.е. дори в случай, че се установи липса на каузално правоотношение, обезпечено
с издадения запис на заповед, то в случай, че последният е редовен от външна страна, то искът за установяване на вземането по
него следва да се уважи. Недоказването и от двете страни на поддържаните от тях
конкретни каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на
заповед, няма за последица погасяване/несъществуване на вземането по
менителничния ефект.(В този смисъл е и Решение № 14 от
19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 по описа на ВКС, Определение 136 от
20.03.2018 г. по .д.№ 2312 по описа за 2018г. по описа на ВКС).
В конкретната
хипотеза твърдения за съществуване на каузално правоотношение - договор за заем, за обезпечаване
на който е издаден записът на заповед, са въведени от ответника в отговора на исковата молба. Ищецът оспорва записът на
заповед да е издаден за сочените от ищеца каузални правоотношения.
На първо място с оглед
проверката дали процесния документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна
книга - а именно запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е
редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил
недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да
бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ.
Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ
записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и
да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието "запис на
заповед", както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно
обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което
следва да се плати или на заповедта на което да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа
подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.
При проверка на редовността на процесния запис на заповед от външна
страна по смисъла на чл. 535
и чл. 536 от ТЗ,
съдът констатира, че същият съдържа всички законови реквизити. Не е задължително
датата на издаване на записа на заповед и датата, на която същият действително
е бил издаден да съвпадат, доколкото този реквизит е налице, то следва да се
приеме, че записът на заповед е действителен. В случай, че действително
ответникът е подписал записът на заповед и е поел безусловното задължение да плати
посочената в него сума на заповедта на ищеца, без да посочи дата на падежа, то
той се е съгласил същият да бъде определен от ищеца и отразен, като
задължителен реквизит в ценната книга.
Относно датата на предявяване на записа на заповед, доколкото същият е с
определен падеж, това обстоятелство се явява ирелевантно за настоящия спор.
Следва да се разгледат събраните
по делото доказателства във връзка с твърденията на ищеца, че записът на
заповед и издаден във връзка със съществуващи между страните каузални
правоотношения по сключен договор за заем и твърдения за погасяване на суми по
него чрез плащане, прихващане, както и за ненастъпване на падежа на плащане на
част от сумата.
Приета е като писмено
доказателство разписка от 19.06.2020 г. от Изи Пей, в която е отразено
заплащането от ответника в полза на ищеца на сумата от 3 000 лв. за задължение
на Д.Я.Я., като са представени и приети и доказателства за усвояване на тази
сума от ищеца на 19.06.2020 г.
Приети са като писмени
доказателства покана за доброволно изпълнение, връчена по образуваното въз
основа на процесния изпълнителен лист и заповед за изпълнение изпълнително
дело, както и Решение на ПОС, в което е отразено, че поналожен запор на банкова
сметка ***594 лв.
Приети са като писмени
доказателства Решение от 01.06.2020 г. по в.гр.д № 4555/2019 г. по описа на
САС, образувано по жалба срещу решение на СГС по предявен от ответницата против
Сдружение Национално бюро на българските автомобилни застраховател за сумата от
78 223,20 лв. – неимуществени вреди от смъртта на *** й М.Д.. Липсват
данни за влизане в сила на решението.
От приетата по делото справка за
изпратени парични преводи с наредител В.П.Г.
и получател Д.Я.Я., се установява, че за периода от 15.02.2017 г. до 24.07.2018
г. ищецът й е превел обща сума в размер от 2100 лв.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на доведените от ответника свидетели – *** и съжител на ответника и от ищеца свидетел-
бившата ***а.
С оглед родствената връзка между
свидетелите и страни по делото, дадените от тях показания съдът преценява във
връзка едни с други и с оглед на останалите събрани по делото доказателства.
По реда на чл. 176 ГПК ищецът е
дал обяснения по поставени от ответника въпроси, като същият посочва, че се
запознал с Д. и нейните *** през 2015 г., като осъществил връзка са *** Н. Д..
Впоследствие Д. и нейните *** поискали пари на заем, като се разбрали като си
вземат парите от обезщетения да му ги върнат и да го почерпят. Ищецът твърди, че е давал много пари на Д.
около 25 000 лв., като след приключване на делото, тя отказала да му ги
върне, като дори се обаждала от друг телефон.
Твърди, че е давал пари и на ***та на Д. 4500 лв. Твърди, че не знае
тези 3000 лв., които е превела по Изипей за кое задължение ги връща.
От разпита на св. Б. Я. – *** на ответницата се установява, че
се запознали със *** му с ищеца през 2015 г., след като починала ***та на
ответницата и на свидетеля. Посочва, че *** им е починала през 2014 г. Срещнали се в гр. М., като ищецът ги запознал
с *** И., който им водил делата. Свидетелят потвърждава, че от *** си знае, че
тя дължи на ищеца 13 000 лв. Свидетелят дава показания за превеждане на
сумата от 3000 лв. и за предаване на сумата от 2000 лв. от Д. на *** им А..
Относно тези 2000 лв. посочва, че ответникът му се обадил да каже на Д. да ги
даде на А.. Свидетелят не е чул разговора между Д. и ищеца за уговорки във
връзка с връщането на сумите. Потвърждава, че сумите давани от ищеца на
ответницата, както и на него и на А. са били с уговорката за помагане, като ще
му ги върнат, когато си вземат обезщетението.
Свидетелят не е присъствал на предаване на сумата от 3000 лв., но знае
от *** си, тъй като е бил с нея, когато тя е отишла с колата, за да ги преведе.
От разпита на св. Ю. Д., който
живее с ответницата на съпружески начала се установява, че същият е запознат с
отношенията между страните по делото. Дава показания за среща в К. между ***те
и В., при която подписали пълномощно за водене на делата за смъртта на *** им и
договор. На тази среща В. предложил на Д. да й даде 1500 лв., за да се
поддържат, докато излезе делото за *** им, като ги дал на Д.. Разбрали се, че
като излезе делото ще му върнат парите. Потвърждава, че след този случай В.
продължил да дава пари на Д. по бА. т.е.Изи Пей и на ръка т.е. в брой. Знае, че
Д. е подписала документ за 13 000 лв., като при срещата за подписването В.
й дал 500 лв., като на срещата били Д. и *** й. Свидетелят не знае след
подписване на документа за 13 000 лв. ответникът да е давал пари на Д.. След това Д. се преместила при друг ***.
Свидетелят посочва, че Д. е получила пари по делото, което се водило за
обезщетение от смъртта на *** й. Свидетелят посочва, че също като другия
свидетел Б. Я. е бил с Д., когато В. се обадил и й казал да преведе 3000 лв. и
да даде 2000 лв. на А., но не знае защо й е казал да даде 2000 лв. на А.. Знае,
че А. също е получавала пари от В.. Свидетелят твърди, че е чул по телефона
разговора между В. и Д., като те се разбрали, че след като преведе тези 3000
лв. и 2000 лв. на А., ще останат 8000 лв., които Д. ще върне след като
приключат делата на внуците на починалата. В тази част съдът счита, че
показанията са противоречиви и не ги кредитира. Посочва, че делата с техните
деца и внуци на починалата не са приключили.
Свидетелят посочва, че е присъствал при предаване на пари от В. на Д.,
като били различни суми в продължение на години по 500лв., по 300 лв., по 400
лв. – тези пари св. Д. посочва, че се давали, за да не отиде Д. при друг ***.
Когато давал пари на Д., В. казвал „***, ето ти пари и умната, да не вземете да
направите някаква беля и да избягате“. Свидетелят от една страна сочи, че е
неграмотен, а от друга твърди, че са подписвани документи за банкови сметки,
договори в различни градове в страната, поради и което в тази част съдът не
кредитира показанията му. Сумата от 13 000 лв. свидетелят посочва, че е
сумата, която Д. дължи на В., като това задължение се е натрупало за 4-5
години. Свидетелят твърди, че след подписване на документа за 13 000 лв.,
нито В., нито ***ата му са му давали пари на него или на Д..
От показанията на св. Д. И. –
бивша ***а на ищеца се установява, че същата познава Д., като я посочва в
залата. Посочва, че Д. потърсила В. да ги запознае с ***, за да води делата им
за обезщетения от смъртта на *** й. Той ги запознал с *** Н. Н. Д. в гр. С.. Тя
и *** й завели Д. и *** й в кантората на ***а.
Там те подписали документ, че му дават право да води делата им. След
това се започнало едно искане на пари, като св. И. била против В. да им дава
пари. Твърди, че пари са давани, както от В., така и от нея, превеждани са по
Изи Пей, като на *** на Д. е дадена сума в размер на 4500 лв. Св. И. посочва,
че знае, че Д. е получила обезщетение, поради и което с оглед на уговорките е
следвало да върне дадените от В. пари. Според свидетелката сумата, която В. е
дал на Д. е над 20 000 лв. Знае за преведените от Д. 3 000 лв.. За
2000 лв. към *** й А. не знае защо й ги е дала. Свидетелката посочва, че знае ***
И. да е бил *** на Д.. Св. И. посочва, че се разбрали да върнат на В. парите
след приключване на делата, като те обещали, че и ще почерпят, но не върнали
парите. От В. знае, че Д. му е подписвала документ за парите – запис на
заповед, в която му обещава да му върне парите. Свидетелката посочва, че знае,
че В. е дал на *** на Д. – А. – 2000 лв., както и че Д. му е върнала 3000
лв. Свидетелката не знае за уговорка Д.
да даде на А. пари от името на В., като не вярва това да се е случило, тъй като
в този период много се карали за тези пари. Свидетелката твърди, че след
подписване на запис на заповед за 13 000 лв. дължимите пари от Д. са били
толкова, но впоследствие В. продължавал да дава пари на ръка.
Не се оспорва и от събраните гласни
доказателства и подписаният запис на заповед се установява, че към датата на
подписването му ответницата е дължала на ищеца сумата от общо 13 000 лв.,
която според показанията на свидетелите се е задължила да върне след
приключване на делото. Не се установява с категоричност датата, на която
ответницата е получила обезщетение по воденото от нея дело за неимуществени вреди
от смъртта на *** й, но нейният съжител посочва, че е получила обезщетението,
поради и което съдът приема, че е настъпил падежа за връщане на дадените в заем
средства.
Съдът счита за недоказани
твърденията на ответницата, че е налице уговорка за задържане на сумата от 8000
лв. до приключване на делата на нейните деца, както и за предаване на сумата от
2000 лв. на нейната *** А. от името на В.. В тази част свидетелските показания
са противоречиви и не са подкрепени от останалите събрани в хода на делото
доказателства. Съжителят на ответницата първоначално сочи, че не знае защо Д. е
дала на А. 2000 лв., а впоследствие твърди, че е чул, че Д. й казва, че й ги
дава от В.. ***ът на ответницата също не е категоричен в показанията си, че Д.
е дала 2000 лв. на А. от името на В., като сочи, че Д. е провеждала разговор с В.
по неговия телефон, но той не знае за уговорките им. В останалата си част дадените и от двамата
свидетели на ответницата показания възпроизвеждат нейните твърдения, поради и
което нямат доказателствена стойност, доколкото не отразяват възприети от
свидетелите факти и обстоятелства.
С оглед гореизложеното
съдът приема, че се установява наличието на каузално правоотношение по договор
за заем за сумата от 13 000 лв., за обезпечението на което е издаден
процесния запис на заповед. Към датата на депозиране на заявление за издаване
на заповед за изпълнение на 26.06.2020 г. ответницата е превела на ищеца сумата
от 3000 лв. за задължения, с която съдът счита, че е погасена частично
главницата по записа на заповед до размера на тази сума. Не се установиха
сочените от ищеца обстоятелства при даване на обяснения по реда на чл. 176 ГПК,
че след издаване на записа на заповед същият е продължил да дава суми на Д., като
общата дължима сума е около 25 000 лв. Свидетелските показания, дадени от
бившата му ***, че е давал пари на ръка след издаване на записа на заповед, не
отразяват нейните възприятия, а предаденото от ответника.
На основание
гореизложените доводи съдът счита, че искът се явява основателен и доказан до
размера на сумата от 10 000 лв., като до този размер следва да се уважи, а за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 13000 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото се установява въведеното от ответника
правопогасяващо възражение.
Възраженията на процесуалния
представител на ищеца, че следва да се вземат предвид платените в хода на
изпълнителното производство суми, е неоснователно. Съгласно т. 9 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
в хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е
влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в
изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт -
разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия
процес. Правото на *** изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за
длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на
вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в
исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Обективните предели на силата на пресъдено нещо,
когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е
съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е
прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При
съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за
установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма
да има право на *** изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е
съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид
изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на ***
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото и в заповедното производство разноски, съразмерно на уважената
искова претенция. В заповедното производство са направени разноски в общ размер
от 260 лв.- платена държавна такса, от които съразмерно на уважената искова
претенция следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 200 лв. В исковото
производство ищецът е представил доказателства за направени разноски в размер 260
лв.- заплатена държавна такса, от които следва да се присъди сумата от 200 лв.
– общият размер на разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца е
400 лв. Процесуалният представител на
ищеца претендира разноски по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за *** практика приема, че такъв не
е необходим. В Определение
№515/02.10.2015г. на тричленен състав на Първо ТО по ч.гр.д.№2340/2015г., се
приема, че за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен
в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни,
които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски
съобразно правилата на чл.78 ГПК. На основание чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 7,
ал.2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските
възнаграждения съдът определя възнаграждение в полза на процесуалния представител
на ищеца в размер на 920 лв., от която съразмерно на уважената претенция следва
да се присъди сумата от 707 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответницата следва да се присъдят разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. Представени са доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 1000 лв. Ищецът е направил своевременно възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което обаче съдът
счита за неоснователно, доколкото изплатеното адвокатско възнаграждение напълно
съответства на усилията на процесуалния представител на ответника по
осъществяване на защитата по делото. В полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената искова претенция следва да се присъди сумата от 300 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Д.Я.Я., ЕГН **********,*** дължи на В.П.Г., ЕГН **********,*** сумата в размер на 10 000 лв.- главница, представляваща неплатена сума по Запис на
заповед, издаден на 05.02.2019 г. с падеж на плащане – 01.09.2019 г., ведно със
законна лихва от 26.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7389 по описа за 2020 г. на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.Г., ЕГН **********,*** против Д.Я.Я.,
ЕГН **********,*** иск за признаване на установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата, представляваща разлика между предявения размер от 13000 лв. и
установения такъв от 10000 лв. (сумата
от 3000 лв.) - главница, представляваща
неплатена сума по Запис на заповед, издаден на 05.02.2019 г. с падеж на плащане
– 01.09.2019 г., ведно със законна лихва от 26.06.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7389 по описа
за 2020 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Д.Я.Я., ЕГН **********,***
да заплати на В.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 400 лв. – разноски по съразмерност
на уважена претенция по ч.гр.д. № 7389 по описа за 2020 г. на ПРС и по гр.д. №
13215/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Д.Я.Я., ЕГН **********,***
да заплати на *** А.С.И., ЕГН **********,***
сумата от 707 лв.- съразмерно на уважената част адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН **********,***
да заплати на Д.Я.Я., ЕГН **********,*** сумата от 300 лв.-
разноски за заплатено ***ско възнаграждение, съразмерно на отхвърлена
претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ