РЕШЕНИЕ№ 1114
гр. Пловдив, 17.08.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, в публично съдебно заседание на тринадесети август
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
АННА ДЪБОВА
при
секретаря Пенка Георгиева, като разгледа докладваното от младши съдия Дъбова
гр. дело № 1565 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 628/23.02.2018 г., постановено по гр.д. №
11472/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав, са уважени предявените от А.К.Т. против
Х.К.Л. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, и чл.
127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК. Съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Н. А. Т.
на неговият баща А.К.Т., като е определен режим на лични отношения на майката Х.К.Л.,
както следва: майката има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от
09.00 ч. до 18.00 ч. без преспиване при майката, както и един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. На основание чл.
127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК е присъдил майката да заплаща на малолетното
дете месечна издръжка в размер на сумата от 150 лв., като този иск е отхвърлен
за разликата до пълния му предявен размер от 180 лв. Отхвърлена е и претенцията
с правно основание чл. 149 СК за присъждане майката Л. да заплати издръжка за
минало време за периода от 02.12.2016 г. до 25.07.2017 г.
С първоинстанционното решение са отхвърлени
предявените от Х.К.Л. против А.К.Т. искове за предоставяне упражняване на
родителските права по отношение на малолетното дете Н.Т. на неговата майка,
определяне на режим на лични отношения с бащата и присъждане бащата да заплаща
на малолетното дете месечна издръжка в размер на сумата от 180 лв.
Решението на Районен съд - Пловдив е обжалвано от
майката на малолетното дете в частта, с която са уважени предявените от бащата
на детето кумулативно съединени искове и са отхвърлени нейните насрещни искови
претенции за предоставяне упражняване на родителските права, определяне на
режим на лични отношения на бащата и присъждане на издръжка. Решението е
обжалвано с доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че в нейния дом условията за живот
са лоши и непригодни за отглеждане на малко дете, предвид обстоятелството, че в
къща от етаж и половина живеят 8 души. Според жалбоподателката това
обстоятелство е положително, доколкото може да разчита и на помощта на своите
близки при отглеждане на детето. Твърди, че в дома й е осигурена детска стая за
нейната дъщеря, която е с детско креватче и добре отоплена. Твърди, че е
започнала нова работа, на която получава добро възнаграждение, с нормално
работно време, което й позволява да се прибира навреме в дома си. Сочи, че дори
и да се случи работният й ден да продължили до по-късно има на кой да разчита,
за да вземе дъщеря й от детска градина. Твърди, че започнала да посещава
шофьорски курсове за придобиване на право за управление на моторно превозно
средство. Поддържа, че през годините е имала морално поведение, като причина за
раздялата й с бащата на детето – ищец по първоначалните искове, е неговото
отношение и това на неговото разширено семейство, които така и не я приели. Изразява
недоволство от определения от съда режим на лични отношения, който не бил
съобразен с личните празници на детето и неговата майка, както и с националните
празници. Не приема и обстоятелството, че съдът е постановил лични срещи, които
да са без приспиване на детето в дома на майката. Твърди, че винаги е била
грижовна майка и желае да се грижи за дъщеря си. Изразява съжаление за това, че
се е доверила на бащата на детето в обещанията му, че в момента, в който
жалбоподателката си намери работа и
ремонтира семейното жилище, ще може да вземе детето и да го отглежда.
В открито съдебно заседание, проведено пред настоящата
съдебна инстанция сочи, че се извършва ремонт на дома на разширеното й
семейство и се строи допълнителен етаж, където да живее нейният брат, заедно с
неговото семейство, като по този начин се осигурява цял етаж от жилището, който
да се ползва от нея, дъщеря й и нейната майка.
При така релевираните доводи иска първоинстанционното
решение да бъде отменено, като съдът присъди родителските права по отношение на
малолетното дете Н. Т. на нея, определи режим на лични отношения с бащата А.Т.
и присъди в полза на детето издръжка от 180 лв.
Въззиваемият А.Т. в отговора на въззивната жалба
изразява становище за нейната неоснователност, като поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно, тъй като е постановено след изясняване
на всички правнорелевантни факти, свързани с правния спор, предмет на делото. Твърди,
че от момента на раждането му малолетното дете е живяло в неговият дом. Сочи,
че майка му е напуснала семейното жилище и никога не е била възпрепятствана да
се грижи за своето дете.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в
която са отхвърлени предявените от А.Т. против Х.Л. искове с правно основание
чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК над присъдения размер от 150 лв. до
пълния му предявен размер от 180 лв. месечна издръжка, както и искът с правно
основание чл. 149 СК за заплащане на издръжка за минало време за периода от 02.12.2016 г. до 25.07.2017 г., поради което в тази част то е влязло в сила и
въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. В случая, доколкото
съдът е сезиран с искове по чл. 127, ал. 2 СК, тези принципни положения,
свързани с ограниченията в дейността на въззивната инстанция, не следва да се
прилагат, тъй като съдът е длъжен да следи служебно за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. В този смисъл
са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
От събраните по делото
доказателства, включително и тези събрани в хода на въззивното производство
чрез изслушване на родителите на малолетното дете и допускане до разпит на един
свидетел, се установи, че и двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет за отглеждане на малолетното дете Н. Т..
Тези правни изводи се
подкрепят от изготвения от Дирекция „Социално подпомагане“ – Родопи актуален
социален доклад с изх. № ПР/Д-РВ-РД/58-001/29.11.2017 г. след проведени
разговори и срещи с двамата родители, домашно посещение в дома на майката и
бащата и осъществена проверка на документи относно здравословното състояние на
детето. От доклада се установява, че за малолетното дете Н. се полагат нужните
грижи съобразно възрастта и потребностите на детето, като грижите се полагат
съвместно от двамата родители, но фактически детето се отглежда от бащата в
дома на разширеното му семейство. При проверката е установено, че детето
показва привързаност и към двамата родители, като търси непрекъснат контакт с
тях чрез гушкане и милване. И двамата родители имат добри битови условия, като
в жилището на бащата има обособена самостоятелна детска стая, докато в жилището
на майката няма самостоятелно помещение за детето. Посочено е, че майката живее
със своята майка в една стая, а в друга стая на етажа на къщата живее брат й с
неговото семейство. И майката и бащата на детето живеят със своите семейства и
могат да бъдат съответно подпомагани от тях в грижата за Н..
От проведеното пред
настоящата съдебна инстанция изслушване на родителите на детето, при което
въззивният съд придоби лични впечатления от двамата родители, се установи, че
майката и бащата на детето имат силно желание да го отглеждат. Изразяват
готовност да предоставят детето на другия родител винаги при изявено желание,
както и съгласие за определяне на широк режим на лични отношения на родителя,
комуто не са предоставени родителските права. Бащата заявява, че почти изцяло
поема грижите за детето, както и всички необходими разходи, свързани с него.
Майката изразява силно желание да отглежда детето си, като е предприела и съответните
действия за осигуряване на оптимални социално-битови условия в жилището на
разширеното й семейство чрез изграждане на допълнителен етаж, в който да се
премести да живее семейството на брат й.
От събраните по делото
писмени доказателства, се установи, че и двамата родители са материално и финансово осигурени и разполагат
с възможност за отглеждане на детето, доколкото са трудово ангажирани.
Майката Х.Л. полага
труд по трудово правоотношение при „Е***“ АД на длъжност „**“ с място на работа
К** „**“ с уговорено основно трудово възнаграждение от 650 лв. на месец. Сочи,
че месечният й трудов приход възлиза на сумата от около 1 000 лв. Като
съобрази представеният трудов договор, характера и мястото на работа на
въззиваемата, съдът намира, че майката работи при 8-часово работно време по
график с възможност за работа и нощна смяна с оглед посоченото в договора задължение
за работодателя за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за всеки
отработен нощен час.
Бащата на детето полага
труд при „***“ с основна месечна заплата от 600 лв. и посочен пред социалния
служител доход от около 1 500 лв. месечно при дневни смени на работното
време.
И двамата родители
могат да разчитат на подкрепата и помощта на своите семейства при отглеждане на
детето, доколкото и двамата след тяхната раздяла, живеят в домовете на своите
възходящи.
От представеното по
делото удостоверение за раждане № **********/14.10.2014 г. се установява, че
малолетното дете Н. Т. е родена на *** г. и към настоящия момент е навършила 3
години и 10 месеца. Установява се от твърденията на родителите в подадените
искова и насрещна искова молба, споделеното от тях пред социалния работник,
както и от показанията на свидетелите Д. Т. и Г. М., че когато детето се е
родило, страните по делото живеели заедно в семейното жилище на ищеца Т. при
неговата майка. Постепенно обаче отношенията им се влошили и започнали
постоянни неразбирателства. Майката на детето се изнесла от семейното жилище
още когато то навършило едногодишна възраст. След това няколко пъти се връщала
докато през месец декември 2016 г. взели окончателно решение за преустановяване
на връзката си. Тогава постигнали съгласие детето първоначално да се отглежда
от бащата в неговото жилището, докато майката започне постоянна работа и
осигури по-добри социално-битови условия за отглеждане на дъщеря си в дома на
разширеното си семейство. Това обстоятелство се установява и от приложения по
делото социален доклад, изготвен към м.11.2015 г. във връзка с анонимен сигнал
по повод малолетното дете Н.. Последният макар и ирелевантен по отношение
правилното разрешаване на правния спор, обективира изявленията на страните по
повод техните отношения пред социалния работник, извършил проверката.
Видно от съвкупния
анализ на доказателствения материал е, че и двамата родители имат подходящи за
отглеждане на детето възпитателски качества, поведение, съобразено с моралните
норми и финансова стабилност. Детето расте в благоприятна среда с полагане на
грижи и от двамата си родители – приоритетно от бащата и неговото домакинство,
но и от майката, проявяваща силно желание и активност чрез постоянни посещения
и грижа за детето, когато последното се разболее. Малолетната Н. е емоционално
привързана и към двамата си родители, като показва това чрез търсене на
постоянен контакт – милване и гушкане. И двамата родители заявяват готовност да
възприемат по-широк режим на лични отношения за другия родител, тъй като
приемат, че детето има нужда от всеки един от тях.
Следователно и при
съобразяване на придобитите преки впечатления от състава на съда при изслушване
на страните, съдът намира, че основният спор между родителите се основава на
техните лични взаимоотношения и конкретната причина за раздялата помежду им.
Двамата са относително единодушни по повод отглеждане на детето, като всеки
заявява силно желание да полага приоритетно грижи за него, което с оглед силно
влошените взаимоотношения между тях, провокира известни словесно и писмено
заявени обвинения по отношение един друг и грижата за детето.
Съдът намира, че
родителите следва да положат максимални усилия, насочени към преодоляване на
неразбирателствата, свързани с личните им взаимоотношения и причината за
прекратяването на тяхната връзка, което би било във висш интерес на тяхната
дъщеря. Важно за отглеждането на детето в нормална и благоприятна среда е наличието
на разбирателство между родителите, което съдът не може да замести чрез
постановяване на съдебния акт по повод упражняване на родителските права. Съдът
е властен единствено при съблюдаване на критериите, установени в Постановление
№ 1/1974 г. на Пленума на Върховния съд, да постанови кой от родителите следва
да получи родителските права, като определи подходящ режим на лични отношения с
другия родител.
Част от критериите, от
които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права,
са нормативно закрепени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, което изброяване е
примерно, а не изчерпателно.
Съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, посочени в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на
Върховния съд, съдът при определяне в полза на кого от родителите да постанови
упражняването на родителските права следва да съблюдава интереса на детето. Посочено
е, че в понятието "интереси на децата" по смисъла на чл. 59 СК се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин.
В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
В постановлението е разяснено,
че обстоятелствата от значение за определяне на родителските права са в
зависимост от всеки конкретен случай и следва да се разглеждат в тяхната
съвкупност. Като такива обстоятелства са посочени: 1. възпитателските качества
на родителите – като съществено е не тяхното наличие, а конкретното им
проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред
децата; 2. моралният лик на родителите; 3. грижи и отношение на родителите към
децата - личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и
възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата; 4.
желанието на родителите – изявената готовност за отглеждане и възпитание на
децата; 5. привързаността на децата към родителите; 6. полът и възрастта на децата;
7. помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.); 8. социалното
обкръжение и среда, в която предстои да бъдат отглеждани децата – под обкръжение
се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този
родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи;
9. жилищно-битови и други материални условия на живот.
Съгласно константната
практика на касационната инстанция – напр. Решение № 39/09.03.2018 г. по гр. д.
№ 3857/2017 г., IV г. о., постановките в постановлението на Пленума относно критериите,
които подлежат на съблюдаване при определяне на родителските права, са запазили
своята актуалност и при настоящата материалноправна уредба с приемане на новия
Семеен кодекс.
При преценка на
посочените обстоятелства, след съобразяване на събраните в хода на
производството доказателства, съдът намира, че по критериите грижа и отношение
към детето, желание на родителите да отглеждат детето, привързаност на детето
към всеки един от родителите, и двамата родители имат равен потенциал. И
двамата работят по трудово правоотношение и имат постоянен доход, поведението
им не се отличава с прояви, накърняващи морални норми. И майката и бащата показват
готовност за полагане на грижи за детето си в нормална социална среда, за което
могат да разчитат и на помощта на своите възходящи.
Бащата на детето обаче
може да осигури по-добри социално-битови условия за живот на малолетната Н.,
доколкото живее в двуетажна къща със своите родители, на вторият етаж на която
има спална и самостоятелна детска стая за детето. Не такива са условията при
майката, която живее в едноетажна постройка с пристройка заедно с осем души от
разширеното й семейство. В дома на майката не е осигурена самостоятелна стая за
дъщеря й Н., като самата тя пребива в една стая заедно със своята майка. От
събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства – показанията на
свидетелката Р. Д., се установява, че към момента на приключване на
производството пред въззивната инстанция, се извършват ремонтни дейности в
жилището на семейството на майката, като се пристроява допълнителен етаж. На
този допълнителен етаж щял да пребивава
братът на майката, заедно със своето семейство, като тя със своята майка остане
на първия етаж, където има две спални и кухненско помещение. Прабабата и
прадядото на жалбоподателката Л. живеели в пристройката до основната сграда.
Свидетелката Д. посочва, че не се е качвала на новостроящия се етаж, за да види
до каква степен на завършеност е строителството, но от външна страна то
изглеждало почти завършено.
Следователно към настоящия момент условията за
отглеждане на детето в жилището на бащата се отличават с по-голямо удобство за
детето Н.Съдът намира обаче, че с оглед ниската възраст на детето – ненавършени
4 години, последното има нужда от постоянна грижа и надзор, а не от
самостоятелна стая. Това предполага, че детето към настоящия момент спи в
стаята на своя родител. Детето би имало необходимост от самостоятелна детска
стая след навършване на възраст, която предполага относителна негова самостоятелност.
Тогава такава би била осигурена и в дома на майката, предвид извършваните
ремонтни дейности, които са в достатъчен етап на завършеност.
В полза на бащата е също и фактическото положение,
доколкото последният е отглеждал детето след раздялата с майка му в своя дом.
Видно от социалния доклад детето се е привързало и към разширеното семейство по
бащина линия. От показанията на свидетелите Д. Т. и Г. М. се установява, че
майката също е взимала детето при себе си и е полагала грижи за него. Майка му
винаги го е взимала в своя дом, когато детето се разболее. Това положение е
установено и от социалните работници, които са посочили, че в момента на
проверката детето е с настинка и се намира в дома на майка си, която полага
грижи за него.
В настоящия случай обаче майката има приоритет по
останалите критерии, установени от Върховния съд, а именно – пол и възраст на
детето. Малолетното дете Н. Т. е момиченце, ненавършило 4-годишна възраст. Съдът
намира, че дете в толкова ранна възраст се нуждае от постоянна майчина грижа.
Обстоятелството, че е момиче обуславя извод за нарастваща нужда от майчина
подкрепа и в периода на порастване и съзряване. Съдът съобрази и задължителните
постановки на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, съгласно които
майката е по-подходяща от бащата за отглеждане на деца от женски пол и деца в
ниска възраст. Майката също така е в състояние да осигури добри материални
условия на живот, както от гледна точка на материалните условия, така и от
гледна точка на осигуряване на необходимата за отглеждането на детето
емоционална среда.
Превес с оглед съблюдаване висшия интерес на детето
намира установената постоянна нужда от майчина грижа с оглед неговият пол и
възраст, макар жилищно-битовите условия в дома на майката на този етап да не
предоставят самостоятелно помещение за подрастващото дете.
Въз основа на изложеното във връзка с възрастта на
детето, неговия пол и необходимост от женски модел на подражание, съдът намира,
че в интерес на малолетното дете е родителските права да бъдат присъдени на
майката Х.Л. по насрещно предявения от нея иск с правно основание чл. 127, ал.
2 СК.
Както бе посочено детето Н. е привързано и към
двамата си родители и до момента, отглеждано в дома на бащата, е получавало
всичко необходимо за осигуряване на нормалното му развитие. Поради това съдът
намира, че следва да бъде определен широк режим на лични отношения с бащата на
детето А.Т., с който детето не следва да губи контакт и близост.
Майката Х.Л. е предложила съдът да установи следния
режим на лични отношения между бащата и детето: бащата да има право да вижда и
взема детето при себе си всяка четна
седмица от календара от петък – 18.00 ч. до неделя – 18.00 ч. с преспиване;
всяка сряда от 17.00 ч. до 20.00 ч.; двадесет дни през лятото с преспиване,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; на Коледа, Нова година
и Великден – за четири часа; на рождения и именния ден на детето – за четири
часа; по всяко останало време – със съгласието на майката.
Съдът
не възприема в цялост предложеният от майката режим на лични отношения. Съдът
намира за неподходящ режим, при който детето прекарва всеки празник споделено,
като остава при бащата за четири часа и след това се връща при майка му, тъй
като би бил прекалено обременителен за детето и подобен режим би нарушил едно
нормално прекарване на съответния празник. Детето следва да бъде със своя баща всяка
четна година в дните, които са официални празници във връзка с Коледа и през
месец май, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; всяка
нечетна година - дните, които са официални празници във връзка с Нова година и
Великден, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния. Съдът
намира също, че детето следва да бъде заедно с баща си за период от един месец
през лятната ваканция, а не двадесет дни, което ще спомогне за утвърждаване на
установените отношения баща – дъщеря. На следващо място, с оглед ниската
възраст на детето, съдът намира, че не следва да се разрешава в един ден от
седмицата единствено почасов контакт между бащата и детето. Предвид изразената
от страните в хода на устните състезания готовност и желание за установяване на
по-широк режим на лични контакти на детето с родителя, комуто не са предоставени
родителските права, настоящият състав намира, че следва да се установи, че
бащата може да вижда детето и в делничен ден всяка първа и трета седмица от 18
часа в сряда с преспиване до 8 часа сутринта в четвъртък. На личните празници
на детето - рожден ден и имен ден, последното следва да прекара време и с
дамата си родители, поради което в случая единствения възможен режим е детето
да прекарва с баща си по два часа - от 17.00 часа до 19.00 часа. Следва да се
постанови и възможност за бащата да вижда детето и на своя рожден ден отново за
период от два часа - от 17.00 часа до 19.00 часа.
В този
смисъл следва да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с
неговото малолетно дете: да има право да го взима и вижда всяка втора и четвърта
седмица от месеца от петък вечер 18 часа с преспиване до неделя вечерта в 18
часа; всяка първа и трета седмица - от сряда вечер 18 часа с преспиване до
четвъртък сутрин 8 часа; един месец през лятото, когато този месец не съвпада с
годишния отпуск на майката; на четна година детето да бъде при баща си в дните,
които са официални празници във връзка с Коледа и през месец май, включително
тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, от 10.00
часа в първия ден до 18.00 часа в последния; а на нечетните години бащата има
право да го вижда в дните, които са официални празници във връзка с Нова година
и Великден, включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл.
154, ал. 2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; бащата
може да вижда детето на рождения и имения му ден за два часа - от 17.00 часа до
19.00 часа, както и на собствения си рожден ден за същия период от два часа –
от 17.00 часа до 19.00 часа, като във всички периоди на престой на детето при
бащата, същият следва да предоставя ежедневна информация на майката за Н..
Съдът
намира, че двамата родители са достатъчно разумни и могат да постигнат съгласие
за оптимално разрешение, в най-добър интерес за детето при контактите с бащата.
Все пак намира за необходимо да укаже на майката и нейните роднини да
способстват и съдействат за осъществяване на личните контакти между детето и
бащата, с оглед досегашното фактическо положение и установената връзка на
близост между тях.
По
отношение на размера на издръжката, съдът намира, че с оглед установените нужди
на детето, което посещава детска градина и възможностите на бащата, последната
следва да бъде определена на 150 лв. месечно. Съображенията за това са
следните:
Законодателят
е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя, като в
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК е установил два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка - нуждите на детето и възможността на родителя да я предоставя,
като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение
независимо от доходите, имуществото, здравословното
състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили
пълнолетие деца.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени
с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне
размерът на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление №
5/1970 г. на Пленума на ВС.
Майката Х.Л. получава трудов доход с основна работна заплата от 650 лв.
и посочен от нея среден доход от около 1 000 лв., като получава и месечна
помощ за отглеждане на дете в размер от 37 лв. Бащата А.Т. също полага труд по
трудово правоотношение с основна заплата в размер от 600 лв. и посочен пред
социалния работник среден месечен доход от около 1 500 лв. Съдът намира,
че средната месечна издръжка, необходима за осигуряване на нормални условия за
живот на детето Н. Т., с оглед установените по делото разходи за посещение на
детска градина – около 26 лв. месечно и група по народни танци – около 14 лв.
месечно, е в размер от 300 лв., от които 150 лв. следва да се поемат от бащата,
а останалите от майката – с полаганите грижи, месечни помощи и работна заплата.
Издръжката следва да се присъди от момента на привеждане в изпълнение
на решението за родителските права по арг. т. 17 от Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС, съгласно което когато детето живее при другия родител, на
когото не се предоставя упражнението на родителските права, началният момент на
присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за родителските
права.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала не съответства на приетото от Районен
съд – Пловдив разрешение, предявените от А.Т. искове с правно основание чл.
127, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК – следва да бъдат
отхвърлени, а първоинстанционното решение – отменено. Следва да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени предявените от Х.Л. насрещни искови
претенции.
С оглед изхода на правния спор жалбоподателката Л. има право на
разноски за въззивната инстанция, които не следва да бъдат присъдени, предвид
изричното изявление на процесуалния й представител в съдебно заседание, че не
претендира разноски.
В полза на ищцата по насрещната искова молба следва да бъдат присъдени
сторените в първоинстанционното производство разноски в размер на 313, 33 лв., съобразно уважената част
от исковите претенции, предвид изхода на правния спор и своевременно заявеното
искане. Разноските са формирани както следва – 283, 33 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и сумата от 30 лв. – държавна такса за разглеждане на
насрещните искове (доколкото адвокатското възнаграждение е уговорено общо за
сумата от 300 лв., съдът счита, че за частично отхвърления иск по чл. 127, ал.
2 СК във вр. с чл. 143 СК е уговорено възнаграждение от 100 лв., което следва
да се присъди съобразно уважената част на иска).
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
Районен съд – Пловдив и държавна такса от 216 лв. по иска за присъждане на
издръжка.
Въззивното решение
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК,
доколкото детето Н. Т. не е навършило пълнолетие към момента на постановяване
на въззивното решение. Касационна жалба против въззивното решение следва да се
приеме за допустима, доколкото предмет на спора са упражняването на родителски
права, режима на лични отношения и издръжка на детето, макар последните да не
са постановени в производството по прекратяване на брака по чл. 59, ал. 2 СК, а
са разгледани на основание чл. 127, ал. 2 СК, доколкото страните на са сключили
граждански брак.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 628/23.02.2018 г., постановено по
гр.д. № 11472/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II брачен състав в
частта му, с която са уважени предявените от А.К.Т. против Х.К.Л. кумулативно
съединени искове по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК
за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето Н. Т.,
определяне на режим на лични отношения с майката и заплащане на месечна
издръжка на детето в размер от 150 лв. и са отхвърлени насрещните искови
претенции на майката Х.К.Л. против А.К.Т. по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК, както и в частта му за съдебните разноски, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.Т., ЕГН *********, с адрес ***
против Х.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Н. Т. на бащата и за
определяне на режим на лични отношения с майката, която да има право да вижда и
взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
ч. до 18.00 ч. без преспиване, както и един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.К.Т., ЕГН *********, с адрес ***
против Х.К.Л., ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 127, ал.
2 СК във вр. с чл. 143 СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете
Н. Т. в размер от 150 лв., която да бъде заплащана от нейната майка Х.Л., като
първоинстанционното решение в останалата отхвърлителна част до пълния предявен
размер от 180 лв., е влязло в законна сила, като необжалвано.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняване на
родителските права по отношение на детето Н. А. Т., родена на *** г., на
нейната майка Х.К.Л..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Н. А. Т. с
неговият баща А.К.Т. както следва: бащата има право да взима и вижда всяка втора и четвърта седмица от месеца от
петък вечер 18 часа с преспиване до неделя вечерта в 18 часа; всяка първа и трета
седмица - от сряда вечер 18 часа с преспиване до четвъртък сутрин 8 часа; един
месец през лятото, когато този месец не съвпада с годишния отпуск на майката; на
четна година детето да бъде при баща си в дните, които са официални празници
във връзка с Коледа и през месец май, включително тези, обявени от
правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, от 10.00 часа в първия
ден до 18.00 часа в последния; а на нечетните години бащата има право да го
вижда в дните, които са официални празници във връзка с Нова година и Великден,
включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, от 10.00 часа в първия ден до 18.00 часа в последния; бащата може да вижда
детето на рождения и имения му ден за два часа - от 17.00 часа до 19.00 часа,
както и на собствения си рожден ден за същия период от два часа – от 17.00 часа
до 19.00 часа, като във всички периоди на престой на детето при бащата, същият
следва да предоставя ежедневна информация на майката за Н..
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН *********,
с адрес *** да заплаща на детето Н. А.Т., ЕГН ********** чрез неговата майка и
законен представител Х.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в
размер на 150 лв., считано от момента на привеждане в изпълнение на решението
за родителските права, с падеж всяко първо число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до
настъпване на законоустановено основание за нейното изменяване или
прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х.К.Л. против А.К.Т. иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК за заплащане на месечна
издръжка в полза на детето над присъдения размер от 150 лв. до пълния му
предявен размер от 180 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А.К.Т. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пловдив държавна
такса от 216 лв. върху определената издръжка за детето Н. Т..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.К.Т., ЕГН *********, с адрес *** да
заплати на Х.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 313, 33 лв. –
разноски в първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО в отхвърлителната част по иска с правно
основание чл. 149 СК като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при
наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 или ал. 2 ГПК.
Препис от решението да
се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.