Р Е Ш
Е Н И Е №89
Гр.Варна, 13.04.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията
Дарина Маркова в.търг.дело № 16 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на ЗК „Уника“ АД със седалище гр.София срещу
решение № 823 от 30.09.2019г. по търг.дело № 1673/18г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Н.П.Л. ***
сумата от 72 601.88лв. на основание чл.405 ал.1 от КЗ, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ полица № 16001111361 за
л.а.“Ленд Ровър Рендж Ровър Спорт“ рег.№ В 8537 ВС, рама № SALLSAAF4CA757734*2012, за настъпил на 09.07.2016г. за времето от 15.00 до 00.00 часа
покрит застрахователен риск – кражба, равно на действителна пазарна цена на вещта
и представляваща разликата между дължимото обезщетение от 76 000лв. по
щета № 16110010212 и сумата от 1 250лв., присъдена на ищеца с влязло в
сила решение № 1058 от 14.03.2018г. по гр.дело № 6359/17г. по описа на ВРС, 33
състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и е осъден
да заплати направените по делото разноски.
Твърди че
решението в обжалваната му част е неправилно, постановено при съществени нарушения
на процесуалния и неправилно приложение на материалния закон, както и
необосновано.
Твърди че
съдът не е обсъдил всички възражения и обстоятелства около процесното
застрахователно събитие, а доказателствата, които е намерил за необходими, ги е
разгледал едностранно. Твърди че цитираното от съда тълкувателно решение № 3 по
тълк.дело № 3/16г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към настоящия правен спор.
Излага че следва да се сподели изложеното в особеното мнение към решението,
като твърди че и когато частичният иск е уважен в последващия исков процес за
разликата до пълния размер на вземането следва наново да се решава въпросът
дали същото правоотношение е възникнало на правното му основание, на което е
уважен частичния иск.
Твърди че
в производството по което е постановено влязлото в сила решение № 1058 от
14.03.2018г. възражението относно нищожността на договора за застраховка изобщо
не е разгледан. Твърди че съдът, разгледал частичния иск е бил длъжен да се
произнесе по направеното възражение за нищожност на договора дори и служебно.
Твърди че и съдът, разглеждащ иска за горницата е длъжен да се произнесе по
това възражение. Сочи че възражението за нищожност е съсредоточено върху
обстоятелството, че се касае за автомобил, който е бил с подправен номер на шаси,
като това обстоятелство е установено от проведеното проучване от
застрахователя, преди постановяване на отказа за плащане на обезщетение. Твърди
че е установено, че автомобилът с твърдения номер на шаси, в периода за който
се твърди да е откраднат, е посетил официален сервиз. Сочи че застрахованият
автомобил не е този, за който се твърди по документи, касае се за два различни
автомобила, като застрахователят е бил въведен в заблуждение относно
действителното фактическо положение. Ако застрахователят е знаел това, то той
не би бил сключил договора. Сочи че обстоятелството, че застрахователят е
въведен в заблуда и за застраховане е предоставено различно МПС от
действителното, води до недействителност на договора поради невъзможен предмет
съгласно чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД. Несъществуването на посочената в
застрахователната полица индивидуално определена вещ, води до фактическа
невъзможност на предмета на сключения застрахователен договор, поради което той
е нищожен. Позовава се на разрешение на касационния съд при идентична
фактическа обстановка. /т.д.№ 2416/14г., на ІІ т.о./
Твърди че
първоинстанционният съд не е коментирал и възражението им по повод определената
в договора за покупко-продажба на автомобила от 17.12.2015г. продажна цена в
размер на 10 000 евро. Излага в отношение на евентуалност ако искът е
основателен, че именно това е стойността на автомобила, доколкото същият е
закупен на тази сума на свободния нерегулиран пазар и това е реално
претърпяната вреда. По-високото обезщетение би обогатило застрахования
неоснователно.
На
самостоятелно основание възразява срещу иска за лихви, като твърди че
застрахователят не е изпаднал в забава поради това, че застрахованият не е
изпълнил задължението си да свали от отчет в КАТ автомобила съгласно т.12.9 от
Общите условия. Позовава се на разрешения на касационната инстанция че ако
регистрацията на автомобила не е прекратена то застрахователят не е изпаднал в
забава.
Моли съда
да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и
вместо него да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат
отхвърлени изцяло. Претендира направените по делото разноски. В съдебно
заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище
по жалбата.
Насрещната
страна по жалбата Н.П.Л. ***, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал
писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по
делото разноски.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен
е осъдителен иск от Н.П.Л.
срещу ЗК „Уника“ АД за сумата 76
750лв., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие кражба
на МПС по застраховка „Каско“, представляваща разлика между действителната
пазарна цена на автомобила и присъдената
с влязло в сила решение № 1058 от 14.03.2018г. по гр.дело № 6359/17г. на
ВРС, 33-ти състав, претендира се и законна лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното плащане на задълженията. Решението на първоинстанционния
съд в отхвърлителната му част за разликата над 72 601.88лв. е влязло в
сила.
Не е спорно между страните че предявения в
настоящето производство иск за застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие е заведен като
разлика между пълния претендиран от ищеца Л. размер и сумите, присъдени по
предявен частичен иск по гр.дело № 6359/17г. по описа на РС – Варна с влязло в
сила съдебно решение.
Съобразно разрешението, дадено в т.2 на
тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право.
По иска за заплащане на застрахователно
обезщетение е налице сила на присъдено нещо за основанието на иска,
индивидуализирано посредством правопораждащите факти: съществуването на
договорно правоотношение между страните по договор за застраховка „Каско на
МПС“, сключен по застрахователна полица от 07.01.2016г. и настъпването на
застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС настъпило на
09.07.2016г., страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното материално право. Формираната сила на присъдено
нещо относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите
възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти,
относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от
което произтича спорното право.
Възражението за нищожност на договора,
направено в отговора на исковата молба и поддържано с въззивната жалба е
правоизключващо. Формираната сила на присъдено нещо в производството по
частичния иск е преклудирала разглеждането му в настоящето производство.
Ирелевантно за съда, разглеждащ иска за горницата е дали това възражение е било
своевременно въведено от страната или съда е следвало да се произнесе по него
служебно. И в двата случая това е следвало да се осъществи в рамките на
производството по частичния иск, включително и в производствата по
инстанционния контрол. За съда, разглеждащ иска за горницата е налице формирана
сила на присъдено нещо по отношение на съществуването на договорно
правоотношение между страните по договор за застраховка Каско и възраженията срещу
действителността на договора са преклудирани.
Възражението срещу размера на обезщетението
е допустимо.
На основание чл.386 ал.2 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието.
Оплакването във въззивната жалба не е срещу
размера на пазарната стойност на автомобила към датата на настъпване на застрахователното
събитие, определен в заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза. Оплакването е че за действителна стойност на автомобила следва да
се приеме сумата от 10 000 евро, представляваща покупна цена на
автомобила, посочена в договора за попокупко-продажба от 17.12.2015г.
Въззивният съд намира, че застрахователното обезщетение не може да бъде
определено съобразно покупната цена на автомобила. Действителната стойност на
имуществото това е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество. Действителната стойност това е
пазарната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Поради което и е без значение стойността на която е бил закупен автомобила,
посочен в договора за покупката му.
По претенцията за лихви за забава:
На основание чл.409 от КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на срока по чл.405 от КЗ освен в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ. Съобразно
т.12.24 от Общите условия към договора при кражба на цяло МПС застрахователното
обезщетение се изплаща до 15 дни след получаване на всички изискуеми документи,
необходими за определянето му, включително постановление на прокуратурата за
прекратяване на следствието или за спиране на наказателното производство. Видно
от приемо-предавателен протокол, представен като доказателство по делото,
постановлението за спиране на наказателното производство е представено на
застрахователя на 11.10.2016г. Претенцията за законни лихви е с начална дата
датата на завеждане на иска в съда – 22.10.2018г., от която начална дата е
присъдена и законната лихва в обжалваното решение.
Оплакването за неправилно
определен начален момент, от който е присъдено обезщетение в размер на
законната лихва за забава е неоснователно. Съобразно чл.390
ал.1 от КЗ заплащането на застрахователно обезщетение при наличие на
"тотална щета", е обвързано от ангажирането на доказателства за
дерегистрация на увредения автомобил, а имено представяне на удостоверение от
компетентните регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В практиката на касационната
инстанция /решение № 44 от 02.06.2015г. по търг.дело № 775/14 г. и решение №
140 от 01.08.2018г. по търг.дело № 2278/17г./ се приема че на основание чл.193 ал.3 от КЗ
/отм./, аналогичен на чл.390
ал.1 от КЗ, представянето на доказателство за дерегистрация на
автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за
основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. Въззивният съд намира, че в случая е настъпил
покрит застрахователен риск „Кражба“ на цялото МПС. Нормата на чл.309 от КЗ
касае хипотеза на увреждане на МПС.
С оглед на така изложеното, решението
на първоинстнационния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и
направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените
пред въззивна инстанция разноски, съобразно представен по делото списък на
разноските в размер на сумата 3 500лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 823 от 30.09.2019г. по търг.дело № 1673/18г. по описа на Окръжен съд
– Варна.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“ АД
със седалище гр.София, адрес на управление, гр.София, ул.“Юнак № 11-13, ЕИК
*********, да заплати на Н.П.Л. ***, ЕГН **********, сумата 3 500лв. /три
хиляди и петстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: