Решение по дело №116/2018 на Районен съд - Тетевен

         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

  №

    Град Тетевен,15.10.2018 година

       

В     ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На деветнадесети септември,

През две хиляди и осемнадесета година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ ХРИСТОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 116  по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със страни:

Ищец: Н.Н.Д. ***,

Ответник: Н.В.Б. ***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е  иск за предаване държане върху поземлен имот,квалифициран в доклада по делото по чл.108 от ЗС.

             Ищцата твърди,че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,обективиран в нот.акт №ххх на нотариус с рег.№392 на НК,закупила недвижим имот-неурегулиран поземлен имот с площ от 2.486 дка,находящ се в м.“лх“ и съставляващ имот №ххх по картата на землището на град Я.,при описаните в исковата молба граници на имота.

            Закупеният имот се държи и ползва от ответницата без правно основание.В имота има изградена незаконна постройка,която се държи от ответницата.Същата е заела целия имот,ползва и държи постройката,ползва и държи незастроения имот и не желае да го напусне доброволно.Заема имота на ищцата без нейно знание и съгласие и без да има никакво правно основание за това.По този начин осуетява ползването му от ищцата,като собственик.Уведомила ответницата да напусне имота,но същата отказва да стори това в дадения и срок.

            Моли да бъде постановено решение,с което бъде осъдена ответницата да опразни и предаде държанието на собствения и недвижим имот-постройка и неурегулиран поземлен имот/пасище с храсти/ с площ от хх дка,пета категория,находящ  се в м.“П.л.“ и съставляващ имот №хх по картата на землището на град Я.,Лов.обл.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.Съображенията си по съществото на спора доразвива в писмена защита.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата твърди,че искът е неоснователен.Излага,че е била собственик на процесния имот,владеела и ползвала същия,като през 2007г погрешка се разпоредила с имота.Впоследствие имала уговорка с лицето,на което е продаден имота ,да го изкупи обратно,бил сключен предварителен договор за това,но лицето починало и впоследствие имотът,след няколко разпоредителни сделки,бил продаден на ищцата.Нито имотът,нито двуетажната къща в него и сламник са били отдавани под наем или в заем за послужване на ищцата,а същите ги владее и ползва като собственик,съгласно нотариален акт №29/87г.

            По същество на делото изразява становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            От представените от страните писмени доказателства,показанията на свидетелите  П.В.М.,Ан.-М.В.В.,В.В.С.,В.И.П.,В.Л.Ви заключението на съд.-техническата експертиза,изготвено и защитено от вещото лице инж.К., съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:

            Ответницата Н.В.Б. ***,като наследодателите и притежавали поземлен имот в м.“П.л.“,землище на град Я.,в който през петдесетте години на изминалия век построили жилищна сграда и двуетажен масивен сламник.

            На 26.01.1987г бил съставен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка №хх на РС-Тетевен,съгласно който ответницата и нейната майка М.Ф.Ц. били признати за собственици на дворно място с площ от 1200 кв.м.,при описани в акта граници,находящо се в махала П.л.,извън чертите на регулационния план на квартал Шумнене от град Ябланица и извън блок на АПК,заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и двуетажен масивен сламник.

            По заявление на ответницата и с Решение №хх на  бивша Поземлена комисия-Ябланица,на наследниците на В.П.Ц.,б.ж. на град Я. е възстановена собствеността върху земеделски земи,между които и върху пасище с храсти с площ от хх дка,пета категория,в м.“П.л.“,съставляващо имот №.. по картата на землището при описаните в решението граници.

            От заключението на съд.-техническата експертиза се установява,че имотът,описан в нот.акт №хх попада в северната част на възстановения с цитираното решение имот №065193,като в същия имот попадат и двете сгради,описани в нотариалния акт.

            С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 10.07.2007г и обективиран във формата на нот.акт №ххх на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,ответницата продала на „Корект партнерс“-ООД-София имот №хххпо картата на землище на град Я.

            Приложен е по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на 10.01.2011г между „Корект партнерс“-ООД и ответника Н.Б.,за имота с номер хх по картата на землище на град Я.,като очевидно не са предприети действия за обявяването му за окончателен.

            С договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на ххх и обективиран във формата на нот.акт №ххх на нотариус с рег.№392 на НК,ищцата закупила процесния имот №ххх от лице,което го е било придобило на дата 23.06.2017г съгласно нотариален акт №ххх на нотариус с рег.№392 на НК.

            От гласните доказателства непротиворечиво се установява/а този факт се признава и в отговора по чл.131 от ГПК/че към момента на предявяване на исковата молба,развитие на производството и приключване на устните състезания по делото,имот №065193,заедно с изгладените в същия жилищна сграда и сламник,се ползват от ответницата и нейния съпруг,като в имота се отглеждат животни.

            При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Ищцата Н.Н.Д. е придобила на възмездно основание собствеността върху поземлен имот,представляващ имот №ххх по картата на землището на град Я.,Лов.обл.,находящ се в м.“П.л.“,с площ от 2.486 дка,пета категория,при описаните в писмените доказателства,респ.актуалната скица на имота граници.

В нотариалния акт,както и в представените пред нотариуса скици,а така също и съставяни  във връзка с предходни продажби на имота скици,не е отбелязано,че върху имота са изградени сгради.Сградите върху имота са отразени и нанесени върху картата на землището след подаване на заявление от ответника вх.№ххх. пред Общинска служба „Земеделие“-Тетевен. А от заключението на съд.-техническата експертиза,както и от приложеното копие на едромащабна топографска карта е видно,че сградите са били заснети още през 1958 година.

Действително,част от този поземлен имот е представлявал жилищен имот на наследодателите на ответницата Н.Б.,като същият е с площта и границите по нотариален акт №ххх. Обстоятелството,че собствеността върху този имот не е следвало да бъде реституирана по реда на ЗСПЗЗ в случая се възприема за ирелевантно от решаващия състав,поради това,че самата ищца се е разпоредила с реституирания именно по нейно заявление имот,в т.ч. и с частта,за която е съставен нотариален акт №хх. На следващо място, при продажбата на имота ответницата се е позовала и легитимирала като собственик именно Решението на ПК-Ябланица №ххх,издадено по нейно заявление и в този случай,съгласно чл.17,ал.2,изр.второ от ГПК,съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, тъй като този акт не се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му,напротив ,както се изложи вече,издаден е именно по заявление на ответницата Н.Б..

Доколкото приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен между ответницата и дружеството,на което същата е продала имота обективира само намерение за извършване на „обратна“ продажба на имота,същият не се коментира като релевантен факт по делото,в т.ч. и възражението на ищцата дали е било взето решение на Общото събрание на дружеството за сключването на предварителния договор/Съгласно ТР №3/2013г на ОСГТК на ВКС,сключването на предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е пречка за обявяването му за окончателен/.

Непротиворечиво е установено от гласните доказателства по делото,че имотът се владее и ползва от ответницата Н.Б.,която заедно със съпругът си отглежда животни в него,макар и да живеят в град Я.Съдът намира,че това владение не се осъществява на някакво основание,като въпреки липсата на изрично възражение в тази насока/както в отговора по чл.131 от ГПК,така и в хода на производството/,съдът не намира,че ответницата може да се позовава в отношенията си с ищцата на давностно владение. Както се приема в трайната съдебна практика, давност не тече срещу този, който не може да се защити с иск. До  придобиване на собствеността върху имота от ищцата намерението на ползвателя да владее не е насочено към точно определен обект и конкретно лице, което е негов собственик.. / В този смисъл  Решение № 66 от 26.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., II г. о., ГК, Решение № 627/5.10.2010г. по гр.д. № 1623/2009г.  на ВКС / .

С оглед на изложеното,съдът намира,че искът за ревандикация на поземлен имот №065193 по картата на град Я. е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение иска за ревандикация на „ПОСТРОЙКА“:

Освен че ищцата не индивидуализира точно върху каква постройка претендира осъждане на ответника да предаде владението,респ.държането,в т.ч. и след  отговора на исковата молба и събиране на доказателства за наличие на две постройки-жилищна и стопанска,върху процесния имот,то съдът намира иска,в тази му част,за неоснователен.

Ноторна е съдебната практика, която е непроменена през годините, че когато се отчуждава имот, в който има построена сграда и нотариалният акт не съдържа уговорка за нея, съществува законна презумпция, че се прехвърля и правото на собственост и върху сградата/арг. От чл.92 от ЗС/.  Тази презумпция обаче е оборима и може да се установи противна воля на страните. Допустимо е прехвърляне собствеността само на мястото, отделно от собствеността на съществуващата в него сграда, като при това не е необходимо в нотариалния акт непременно изрично да се каже, че собствеността на сградата се запазва. В тежест на оспорващия е да установи с положителни и конкретни доказателства обратното на въведената законова презумпция, че волята на страните е била да се отчужди само теренът, а не и сградата. При отчуждаване на имот, в който има построена сграда, трябва да се предполага, че се прехвърли и правото на собственост върху сградата, макар това да не е изразено в договора. Запазването на право на собственост върху сградата, отделно от земята трябва да бъде изрично изявено в отчуждителния акт или установено с положителни доказателства, за да бъде оборено законното предположение, че собственикът на земята е собственик и на сградата върху нея. (В този смисъл и Решение № 271 от 31.I.1969 г. по гр. д. № 2242/68 г., I г. о., Решение № 659 от 21.III.1966 г. по гр. д. № 147/66 г., I г. о. ВС, Определение № 198 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2009 г., II г. о., ГК, Р. № 529/09.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1129/2009 г., І г.о. и др.).

В конкретния казус и съобразно неговата специфика,съдът приема,че по делото се събраха доказателства, оборващи наличието на посочената по-горе законова презумпция, че заедно  със земята ответницата се е разпоредила с договора,обективиран в нот.акт №хххх на нотариус с рег.№392 на НК и със собствеността върху изградените върху имота сгради-жилищна и стопанска.При описанието на представените пред нотариуса документи е видно,че легитимиращите ответницата,като собственик на имота,такива са били решение №ххх на ПК-Ябланица и издадена от същата скица.В това решение обаче,както и издаваните скици за имот №065193 по картата на землище на град Я.,сградите не фигурират и не са били отразени на картата на земеделските земи.Това е станало едва след подаденото през м.юни 2018 година заявление от ответницата Н.Б.. След като в цитираните документи не е отразено,че върху имота са изградени и сгради,то не може да се приеме,че волята на страните по сделката,в т.ч. на представляващия търговското дружество „Корект партнерс“-ООД е била за закупуване и придобиване на собствеността и на сгради,освен върху земята.В последващите представяни пред нотариуса документи,във връзка с последващи разпореждания с имота,също не фигурират и не са нанесени в скиците сградите,поради което не може да се приеме също,че волята на страните по сделката,оформена с нот.акт №ххх по описа на нотариус с рег.№392 на НК е било за прехвърляне на собствеността и върху сгради,а не само върху незастроена земя.Показателно в тази връзка е отношението и познаването на характеристиките на имота от самата ищца,която в исковата молба не е индивидуализирала в достатъчна степен сградата,върху която иска предаване на държането,като не е посочила и че в имот №0хххх се намира и друга сграда.

На основание изложените съображения съдът приема,че ищцата не е придобила с договора от 04.10.2017г,обективиран в нот.акт №хххх. собствеността върху изградените в имота жилищна и стопански сгради,поради което искът,в тази му част за предаване държане върху „постройка“,следва да бъде отхвърлен.Безспорно сградите имат самостоятелно съществуване,като твърдението на ищцата,че се касае за незаконно построени сгради,в предвид и удостоверения момент на изграждането им,не се  възприема от съда.

При този изход на делото,съгласно чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторени разноски в производството,в размер на 200.00 лева,определени по съразмерност и компенсация.

Мотивиран от изложеното,съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,на основание чл.108 от ЗС и по отношение на Н.В.Б.,ЕГН:********** ***,че Н.Н.Д.,ЕГН:********** ***,е собственик,на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен на ххх и обективиран във формата на нотариален акт №ххх по описа на нотариус с рег.№392 на НК и район на действие РС-Тетевен,на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/Пасище с храсти/,находящ се в град Я,Ловешка област,с площ от хххххххххх./,пета категория,находящ се в м.“П.л.“ и съставляващ имот №ххххххх/по картата на землището,при граници по актуална скица:хххххххххххххххх, като ОСЪЖДА Н.В.Б. *** отстъпи собствеността и предаде държането на този имот на собственика Н.Н.Д. ***,като ОТХВЪРЛЯ иска,в частта за осъждане на Н.В.Б. *** предаде държането на постройка,намираща се в този имот,на Н.Н.Д. ***.

            ОСЪЖДА Н.В.Б.,ЕГН:********** ***,да заплати на Н.Н.Д.,ЕГН:********** ***,на сумата от 200.00/двеста/лева,представляваща сторени разноски в производството,определени по съразмерност и компенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: