Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/04.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 4673 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от „К.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** – партер /вътрешен двор/, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 650 лв.,
представляваща получена от ответника в качеството му на довереник на ищеца сума
по договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 07.05.2015 г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД и цесионера
„ИНТЕЙК“ ЕООД, която не е предадена до момента на ищеца /не е отчетена от
ответника/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
В
исковата си молба ищецът „К.Г.“ ЕООД излага, че през 2014 г. е предявил иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД за връщане на сумата 795.49 лв., представляваща платена без основание
стойност на корекция на сметка за ел. енергия за периода 23.05.2009 г. –
18.11.2009 г. С решение № 1/05.01.2015 г., постановено по гр. д. № 11060/2014
г. по описа на ВРС, XXVI
състав, предявената претенция била отхвърлена изцяло. След въззивно
обжалване атакуваното решение било отменено с решение № 866/05.05.2015 г. по в. гр. д. № 649/2015 г. по описа на ВОС и
искът бил уважен изцяло. В полза на ищеца били присъдени и сторените разноски
за двете съдебни инстанции в размер на 675 лв. Твърди, че на 07.05.2015 г. „К.Г.“
ЕООД, в качеството си на цедент, действащ чрез
пълномощника си адв. К.Т., прехвърлило това свое
вземане за разноски на цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД за
цена от 650 лв. Посочва, че съгласно т. 3 от договора за цесия, цесионерът е заплатил уговорената продажна цена за
вземането в размер на 650 лв. изцяло и в брой на ответника, който обаче и до
настоящия момент не е отчел така получената от него сума в касата на цедента. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника К.Д.Т.. Поддържа становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на вземането. Оспорва автентичността на приложения към
исковата молба договор за прехвърляне на вземане от 07.05.2015 г. и твърди, че
не носи неговия подпис. Оспорва твърдението, че е получил от „ИНТЕЙК“ ЕООД процесната сума. Посочва, че в т. 3 от договора е записано,
че сумата е платена от цесионера на цедента, а не че е платена на него като пълномощник на „К.Г.“
ЕООД. Твърди, че е налице изменение на процесния
договор за цесия от 07.05.2015 г., обективирано в
сключен анекс от същата дата, съгласно който „К.Г.“ ЕООД е върнало обратно на цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД паричната сума, предмет на иска.
Поддържа, че този анекс представлява така нареченото „обратно писмо“ за
реалните уговорки между страните, в това число за цената на цесията и плащането
на същата. Излага, че е разполагал с представителна власт да се разпорежда с
вземанията на ищеца при условия, каквито намери за добре, включително да
сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. Посочва, че съгласно
анекса, страните приемат за установено помежду си, че цялото дело е финансирано
от „ИНТЕЙК“ ЕООД, чрез адв. К.Т. /държавни такси,
депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните цеденти всъщност са негови клиенти. След приключване на
делото именно той е върнал обратно цялата сума на първоначалния цедент – Росанка Маринова
Симеонова. Поддържа, че „ИНТЕЙК“ ЕООД е назначило юрисконсултите на ищеца на
отделен трудов договор и им заплаща отделно трудово възнаграждение,
благодарение на което последните се явяват по делата на „К.Г.“ ЕООД. Твърди, че
ищецът се е задължил да прехвърли на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземането си за платените от
последното /чрез специална адвокатска сметка на адв. К.Т./
разноски по делото, вкл. разноските за юрисконсултско
възнаграждение след установяването им по размер с последваща
цесия, като страните се съгласяват цената да бъде заплатена директно от
„ИНТЕЙК“ ЕООД на Росанка Маринова Симеонова. Оспорва,
че между страните е налице договор за поръчка по смисъла на закона. Прави
възражение за прихващане със сумата 745.29 лв., заплатена от него на
първоначалния цедент Росанка
Маринова Симеонова на 08.12.2015 г., която сума е дължима от „К.Г.“ ЕООД.
Твърди, че извършеното плащане представлява водене на чужда работа без
пълномощие, в условието на евентуалност – неоснователно обогатяване, тъй като
той е обеднял с тази сума, а ищецът се е обогатил, доколкото не е заплатил
задължението си по договора за цесия от 12.06.2014 г. с първоначалния цедент Росанка Маринова
Симеонова. По изложените съображения моли исковата претенция
да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът, чрез управителя Петър Колев и пълномощника адв. Димитър Янакиев, поддържа становище за основателност
на предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло. В дадения от съда срок
представя писмена защита.
Ответникът се представлява от адв. Петър Гетев, който поддържа
становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде
отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения му от съда срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представения договор
за прехвърляне на вземане от 28.06.2014 г. се установява, че между
Росанка Маринова Симеонова като цедент и „К.Г.“ ЕООД като
цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера
вземането си от
длъжника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 795.49
лв., която сума
представлява платена без основание
стойност на коригирана електроенергия по издадена
фактура № **********/15.12.2009
г.
Видно от договора, продажната цена на вземането е определена на 745.49 лв.,
като страните се съгласяват да бъде платена изцяло и в брой от цесионера на цедента в срок от
шест месеца.
Изискано и приложено по делото е гр. д. № 11060/2014 г. по описа на ВРС,
ХХVI състав, от което
е видно, че с решение № 866/05.05.2015 г. по в.гр.д.
№ 649/2015 г. по описа на ВОС е отменено решение № 1/05.01.2015 г., постановено
по гр. д. № 11060/2014 г. по описа на ВРС, и е уважен предявеният от „К.Г.“
ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД иск относно така прехвърленото вземане. По
силата на това решение „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е осъдено да заплати на „К.Г.“
ЕООД сумата 675 лв., представляваща сторените в двете съдебни инстанции /първа
и въззивна/ съдебно-деловодни разноски.
С договор за прехвърляне
на вземане от 23.10.2014 г. /сключен след
датата на подаване на исковата молба в съда – 01.09.2014 г. и образуваното въз
основа на същата гр. д. № 11060/2014 г. по описа на ВРС/ ищецът „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез
пълномощника си – ответника К.Т.,
е прехвърлило на трето лице – „ИНТЕЙК“
ЕООД гореописаното вземане, цедирано му от Росанка Симеонова. В т. 3 от договора за цесия е посочено,
че продажната цена за вземането е в размер на 750 лв., като страните са се съгласили, че същата е платена
изцяло в брой от цесионера на цедента
при подписването на договора, като последният служи за разписка за извършеното
плащане.
С договор за прехвърляне на вземане от 07.05.2015 г. ищецът „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез
пълномощника си – ответника К.Т.,
е прехвърлило на
„ИНТЕЙК“ ЕООД вземането си от длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 675
лв., представляваща
разноски за двете съдебни инстанции – по гр. д. № 11060/2014 г. по описа на ВРС
и по гр.д. № 649/2015 г. по описа на ВОС, гр. о. В т. 3 от договора за цесия е
посочено, че продажната цена за вземането е в размер на 650 лв., като страните са
се съгласили, че същата е платена изцяло в брой от цесионера
на цедента при подписването на договора, като
последният служи за разписка за извършеното плащане.
С предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД се цели да се
ангажира договорната отговорност на ответника като довереник по договор за
поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя след сключване на отчетната
сделка. Следователно, в производството подлежат при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца фактите относно сключването на договор за поръчка,
както и че ответникът, в качеството му на довереник, е получил от името и за
сметка на доверителя определена престация със
задължение да му я предаде с отчетна сделка.
В случая по делото не е представен сключен нарочен договор за поръчка между
страните. Не е спорно обаче, че ответникът К.Т. е представлявал ищцовото дружество „К.Г.“ ЕООД при сключване на процесния договор за цесия от 07.05.2015 г. С отговора на
исковата молба и допълнителната молба от 13.08.2020 г. е представено пълномощно
от „К.Г.“ ЕООД в полза на ответника /л. 53 от делото/, за което не е спорно, че
е било валидно към процесната дата – 07.05.2015 г.
Съдът приема, че след като пълномощникът е извършил онези действия, за
които му е даден мандат /за които е бил изрично упълномощен/, правоотношенията
между страните следва да се приравнят на такива по договор за поръчка, макар и
да не е налице формално споразумение в този смисъл. Именно с осъществяване на
съдържанието на мандата довереникът формира правно валидна воля, задължавайки
се да извърши онези действия, за които е упълномощен. Волята пък на довереника
по договора за поръчка е формирана със самото упълномощаване. Следователно,
налице са две насрещни и съвпадащи по съдържанието си волеизявления на страните
по сделката, макар и направени в различно време. Последното е без значение
относно правните последици от коментираното договаряне.
Не е спорно между страните, че при сключване на договора за цесия от 07.05.2015
г. довереникът К.Т. е действал от името и за сметка на доверителя „К.Г.“ ЕООД,
съответно правата и задълженият по посочената сделка са възникнали директно в патримониума на ищеца, на основание чл. 280 ЗЗД. Видно от
съдържанието на процесния договор, цедентът е получил от цесионера
цената за прехвърляне на вземането, а именно сумата 650 лв. Ето защо следва да
се приеме, че довереникът на оснавание чл. 284, ал. 2 ЗЗД е длъжен да предаде на доверителя получената при изпълнение на възложеното
сума.
В същото време обаче ответникът представя тристранно споразумение от 23.10.2014 г. към договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., сключено между Росанка Маринова
Симеонова, „К.Г.“ ЕООД, двамата
представлявани
от ответника, и „ИНТЕЙК“ ЕООД, чрез
управителя Теодора Димитрова. В споразумението
е посочено, че цената по сключения между ищеца и Росанка
Маринова Симеонова договор за цесия от 28.06.2014 г. в размер на 745.49 лв. не
е заплатена, като падежът настъпва на 28.12.2014 г. Отбелязано е, че към датата на
споразумението – 23.10.2014 г.
„К.Г.“ ЕООД е завело
гражданско дело пред Районен съд – Варна по отношение на вземането, предмет на
договора за цесия, но е
в невъзможност да заплати посочената цена в срок до 28.12.2014
г., както и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите /които осъществяват
процесуално представителство по делото/ и да поеме разноските по делото
/включително да възстанови разходите на адв. Т. за
завеждане на делото/, поради което дружеството е приело „ИНТЕЙК“ ЕООД да встъпи
като съдлъжник по задължението и да заплати на
кредитора – първата страна на падежа 28.12.2014 г., като в замяна се е
задължило да прехвърли срещу цена от 50 лв. вземането си от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД по гореописания договор за цесия, както и да уведоми последното
дружество за прехвърлянето в полза на „ИНТЕЙК“ ЕООД. Отбелязано е, че договорът
за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. между „К.Г.“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД е
сключен от лице без представителна власт по отношение на „ИНТЕЙК“ ЕООД, поради
което същият се изменя съобразно съдържанието на настоящето споразумение.
Първата страна – Росанка Маринова Симеонова е
съгласна да получи дължимата сума от третата страна „Интейк“
ЕООД. „ИНТЕЙК“ ЕООД заявява, че приема вземането от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД да
му бъде прехвърлено от „К.Г.“ ЕООД в хода на висящ процес, като заявява, че ще
финансира воденото съдебно дело пред първа и въззивна
инстанции за своя сметка /разходи за съдебни експертизи, свидетели и др./, ще назначи
юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД в дружеството
на трудов договор и ще им
заплаща отделно възнаграждение, като им осигури възможност да се подготвят и явяват по
воденото от „К.Г.“ ЕООД дело, а „К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли на
„ИНТЕЙК“ ЕООД вземането си за платените от „ИНТЕЙК“ ЕООД /чрез специалната
адвокатска сметка на адв. К.Т./ разноски по делото,
включително разноските за юрисконсултско
възнаграждение и за двете инстанции след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лв. В споразумението
изрично е посочено, че ответникът – адв. К.Т. в
качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „ИНТЕЙК“ ЕООД
сумата 745.49 лв., за което страните се съгласяват, че същата е платена изцяло
и в брой от адв. Т. на „ИНТЕЙК“ ЕООД при подписване
на настоящето споразумение, като последното служи за разписка за извършеното
плащане.
Представен е анекс от 07.05.2015 г. към договор за прехвърляне на вземане
от 07.05.2015 г. между „К.Г.“ ЕООД и „ИНТЕЙК“ ЕООД, в който е посочено, че по
силата на договор за цесия от 07.05.2015 г. „К.Г.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. К.Т. е прехвърлил вземането си от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД в размер на 675 лв. – представляващи разноски на „ИНТЕЙК“ ЕООД за
сумата 650 лв., която е платена в брой при подписване на договора. Отбелязано
е, че на 23.10.2014 г. е подписано тристранно споразумение между „К.Г.“ ЕООД,
„ИНТЕЙК“ ЕООД и Росанка Маринова Симеонова, съгласно
което „ИНТЕЙК“ ЕООД е встъпило като съдлъжник на
основание чл. 101 ЗЗД и е приело да финансира воденото от „К.Г.“ ЕООД
гражданско дело, а „К.Г.“ ЕООД се е задължило да прехвърли на „ИНТЕЙК“ ЕООД
вземането си за платените от „ИНТЕЙК“ ЕООД /чрез специалната адвокатска сметка
на адв. К.Т./ разноски по делото, включително разноските
за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции
след установяването им по размер с последваща цесия
за цена от 5 /пет/ лв. Поради това е изменена цената на сключения договор,
която следва да бъде 5 /пет/ лв., дължима в срок от 6 месеца, считано от датата
на влизане в сила на осъдителното решение по гр. д. № 11060/2014 г. по описа на
ВРС, XXVI състав. Изрично
е отбелязано, че адв. К.Т. в качеството си на
пълномощник на „К.Г.“ ЕООД връща /предава/ на „ИНТЕЙК“ ЕООД платената сума 650
лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „ИНТЕЙК“ ЕООД при подписване на настоящето
споразумение, като същото служи за разписка за извършено плащане.
В тази връзка и предвид обстоятелството, че самият ответник е представил
коментираният анекс към договора за цесия от 07.05.2015 г. съдът приема за
неоснователни направените от негова страна възражения за неавтентичност на процесния договор. Ето защо и искането му ищецът да бъде
задължен да представи договора за цесия в оригинал бе оставено от съда без
уважение, доколкото с факта на представянето на анекс към него съдът приема, че
страната своеобразно прави признание за неговото съществуване и съответно, че
го е подписал. В своя защита ответникът обаче твърди, че съдържанието на
договора е изменено, което именно обстоятелство подлежи на установяване в
настоящото производство.
Представеният от ответника анекс от 07.05.2015 г. е оспорен от ищеца.
Направено е възражение за недействителност
на анекса на основание чл. 40 ЗЗД поради
договаряне във вреда на представлявания. В проведеното по
делото открито съдебно заседание е разпределена тежестта за доказване на
въведеното възражение.
Следва да се отбележи обаче, че същото остана недоказано в производството,
поради което следва да се приеме и за неоснователно. Така сключеният анекс от
07.05.2019 г. следва да се тълкува и във връзка с представеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г.,
което по съществото си
обективира постигнато между страните съгласие за встъпване
в дълг, при което „ИНТЕЙК“ ЕООД е приел да встъпи като съдлъжник
по задължението и да заплати на кредитора Росанка
Маринова Симеонова дължимата сума 745.49 лв. на падежа 28.12.2014 г. Същевременно
е договорено, че именно последното дружество ще финансира
воденото дело срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД и
ще заплаща възнаграждение на юрисконсултите на „К.Г.“ ЕООД. При тези договорености не би могло да се направи извод, че упълнощеното
лице – ответникът е договоряло във вреда на упълномощителя „К.Г.“ ЕООД. Безвъзмездна сделка практически
не е налице, защото като последица от въпросното тристранно споразумение „К.Г.“
ЕООД на практика се е освободило от задължението си спрямо титуляра
на вземането Росанка Симеонова, в замяна на което е
върнало цената по цесията на „ИНТЕЙК“ ЕООД, което пък се е задължило да наеме и
да заплаща възнаграждение на юрисконсултите на ищеца за воденото вече срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД дело. В тази връзка е постигнато договореност след
установяване на разноските същите да бъдат цедирани от
„К.Г.“ ЕООД на „ИНТЕЙК“ ЕООД за сумата 5 лв. /именно с оглед обстоятелството,
че финансирането на делото ще е изцяло от страна на това дружество/. Нееквивалентност
на престациите също не е налице, доколкото
страните са договорили насрещни престации, а тяхната
еквивалентност е въпрос на субективната преценка на договарящите се. Освен това
страните са търговци, а като такива те могат да сключват и безвъзмездни сделки,
включително да извършват спекулативни продажби.
Допълнителен аргумент в тази насока е, че търговска сделка, сключена между
търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия
(чл. 297 ТЗ), тоест самият законодател е отчел, че дори условията на сделката
да са неизгодни и това да води до нееквивалентност на престациите,
това не може да доведе до недействителност на договора.
Представените от ищеца нотариални покани, адресирани до ответника, не могат
да обосноват извод за дължимост на сумата по процесния договор за цесия, доколкото същите съдържат
единствено изявления на доверителя.
В случая положението на ищеца чрез коментираните
договори за цесия и анекси към тях не е влошено, доколкото същият не е извършил
допълнителни разходи, които да не са били покрити от договорките между
страните.
Съдът намира, че дори да се приеме, че разглежданият анекс от 07.05.2015 г.
е недействителен на посоченото от ищеца основание – поради договаряне във вреда
на представлявания, то порокът на самата сделка не може да се отрази върху
формалната доказателствената сила на документа в
частта му относно изявлението на страните, че цената по цесията е предадена от
довереника на ищеца /от ответника К.Т./ на цесионера
„ИНТЕЙК“ ЕООД. Ето защо и доколкото сумата 650 лв. не се намира в държане на
пълномощника, същият няма какво да предаде на доверителя в изпълнение на
задължението си за отчетност, на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
В този смисъл е и преобладаващата практика на ВОС, обективирана
в многобройни решения, постановени по идентични казуси между същите страни.
Необходимо е да се посочи още, че разрешението, дадено в постановеното по в. т.
д. № 621/2019 г. по описа на ВОС решение, на което се позовава ищецът, е
преодоляно с оглед произнасянето в обратен смисъл на същия съдия-докладчик в
решение № 1194/22.10.2020 г. по в. гр. д. № 2379/2020 г. по описа на ВОС и
постановеното от същия състав решение № 1210/27.10.2020 г. в.гр.д. № 2448/2020
г. по описа на ВОС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в исковата си молба
ищецът не излага твърдения, че е останал задължен към първоначалния цедент – Росанка Маринова
Симеонова, съответно, че е заплатил цената по сключения договор за цесия с него
или пък, че е извършил разходи във връзка с воденето на гр. д. № 11060/2014 г.
по описа на ВРС и гр. д. № 649/2015 г. по описа на ВОС, гр. о. извън платената
държавна такса в размер на 50 лв. /за каквато именно сума е уговорено в
тристранното споразумение от 23.10.2014 г., че следва да се счита за придобито
прехвърленото вземане/. Ето защо съдът намира, че може да се направи обосновано
заключение, че именно уговореното в споразумението от 23.10.2014 г. обяснява
защо /какви са причините/ цената на този договор за цесия да е такава – 50 лв.,
съответно защо последващият договор за цесия относно
разноските е само на стойност 5 лв. /защото реално цялото финансиране на делото
е осъществено от „ИНТЕЙК“ ЕООД, въпреки че формално страна по него с оглед и на
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК е „К.Г.“ ЕООД/. От цялостното поведение на
ищеца може да се приеме, че същият прави своеобразно мълчаливо избирателно
признание на споразумението от 23.10.2014 г., а именно – само на
обстоятелството, че „ИНТЕЙК“ ЕООД е поело задължението му да заплати продажната
цена по договора за цесия от 28.06.2014 г. /по силата на този договор ищецът е
поел задължение да заплати сумата 745.49 лв. на цедента
Росанка Симеонова/. В този смисъл уважаването на
настоящата претенцията на практика би довела единствено до неоснователно
обогатяване на ищеца, който очевидно съзнава, че няма задължения към посоченото
физическо лице /плащанията към което са осъществени не от „К.Г.“ ЕООД/, но
въпреки това иска отчет по последваща цесия от
07.05.2019 г. относно разноските, без да признава останалите договорености по
силата на процесното споразумение към договора за
цесия от 23.10.2014 г. и анекса към договора за цесия от 07.05.2015г. /в това
число и относно финансирането на делото/. Това обаче съдът счита за недопустимо
и необосновано.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен. Неоснователна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 14.05.2020 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед направения извод
за неоснователност на исковата претенция съдът намира, че не следва да се
произнася по направеното от ответника в условията на евентуалност възражение за
прихващане.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият е
представляван от адв. Петър Гетев.
Изрично в представения договор за правна защита и съдействие от 14.10.2020 г. е
посочено, че договореното възнаграждение в размер на 300 лв. /което е и
минималното възнаграждение, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ е дължимо на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 ЗА, тъй като
в случая е осъществена безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на колега
юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска
защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото,
съдът приема, че сумата 300 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско
възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв.
Петър Гетев, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „К.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** - партер, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 650 лв., представляваща получена от
ответника в качеството му на довереник на ищеца сума по договор за прехвърляне
на вземане /цесия/ от 07.05.2015 г., сключен между цедента
„К.Г.“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД, която не е
предадена до момента на ищеца /не е отчетена от ответника/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 14.05.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Петър Чавдаров Гетев, ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - партер, сумата 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и
съдействие на ответника К.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: