Р Е Ш
Е Н И Е № 1288
14.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание 14 октомври през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при
секретаря ВАСИЛКА КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№2186 по описа на съда за 2019 год., за
да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни
искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС и правилника за
приложението му и ЗЗД, както и установителен иск за прогласяване нищожността на
сключена между страните спогодба.
В исковата молба на ищцата се твърди, че работи като държавен служител в
ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на длъжност „надзирател” в
Затвора гр. Сливен. Сочи се как
изпълнява служебните задължения и дежурства и се позовава на правни
норми относно отчитането и заплащането на труда. Изложена е подробна хронология
относно твърденията на ищцата за положен извънреден труд, за който счита, че й
се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. От съда се
иска да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да заплати:
- сумата 2000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
извънреден труд за общо 200 часа за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г.,
както и мораторна лихва в размер на 200 лева за периода до завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Предявен е и установителен иск за
прогласяване нищожността на сключена спогодба като противоречаща на закона и
добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, в който се
оспорва нейната допустимост, като съдът намира това възражение за
неоснователно. Оспорва се исковата молба като неоснователна, като се излагат
подробни съображения в подкрепа на твърденията за недължимост на въпросните
суми, а също така се прави и възражение за погасяване по давност на исковата
претенция за периода 01.03.2016 г. до 23.04.2016 г. Иска се отхвърляне на
исковете, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се
представлява. В писмено становище исковете
се поддържат по основание, а по отношение на размера на осъдителните искове се
прави изменение, както следва:- иска за заплащане на допълнително
възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен в размер на брутната
сума 1047,32 лева за 162 часа извънреден труд, а претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху него да се счита предявена в размер на 136,94 лева.
Ответната
страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник,
който поддържа становището за неоснователност на исковете и прави възражение за
прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата М.Х.
работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място
на работа Затвора гр.Сливен.
За
периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. ищцата е положила извънреден труд в размер на 480
часа. Със спогодба от 15.11.2016г. лично подписана и от ищцата са договорени отношенията за положения извънреден труд за
периода от 17.05.2013г. до 17.05.2016г. и ищцата са отказва други претенции за
посочения период. Некомпенсираните
часове извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. са
162 и полагащото се брутно
възнаграждение е в размер на 1047,32 лева, което не е изплатено от ответната
страна.
Размерът на мораторната лихва за забава върху
неплатената сума за периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на
исковата молба е в размер на 136,94 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени
документи и заключението на вещото лице.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
спогодбата от 15.11.2016г. е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че спогодбата в
частта относно отказа на ищцата от претенции е нищожна, поради противоречието й
с императивна правна норма. Основно право на служителя, полагащ труд, е да
получи възнаграждение за този положен труд, в т.ч. и за положения от него
извънреден труд.. Всички разпоредби, касаещи полагането и заплащането на
извънредния труд, както в КТ, приложим субсидиарно, така и в специалните
нормативни актове /ЗМВР и ЗИНЗС/ са уредени с императивни правни норми.
Страните по трудовото, респ. служебното правоотношение нямат право да ги
дерогират с каквито и да е споразумения помежду си. Подобни споразумения биха
били нищожни именно поради противоречието им с императивни правни норми /чл.26,
ал.1 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 от КТ, приложим
субсидиарно - отказът от трудови права,
каквото е процесното, е недействителен. От това следва, че подобен отказ на
работника, служителя от правото му на заплащане на надлежно положен извънреден
труд, е недействителен. В този смисъл решение на СлОС по въззивно гражданско
дело №175/2018г. Поради това спогодбата следва да бъде прогласена в частта
относно отказа на ищцата от претенции за уговорения период.
Предявената
искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е
допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в увеличения размер от 1047,32
лева, като сумата е без приспаднат данък и представлява възнаграждение за
извънреден труд за периода от 01.03.2016г.
до 31.12.2018г., като вземането за този период не е погасено по давност. Безспорно
ищцата работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като
държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите
на ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови
нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за горепосочения
период и ответната страна не е заплатила
полагащото се възнаграждение. В работното време се включват и почивките съгласно
ТР № 8/2013 . от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ,
според което при непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства
нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът
или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от
работодателя. Без значение е дали на
служителите по време на наряд е предвидено време за отдих и те ползват
специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове,
климатик и санитарни възли. Това възнаграждение е определено на база действително
отработеното време като извънреден труд и в съответствие с действащите
нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди, инструкции, указания и т.н. са
правно ирелевантни, предвид противоречието им със законите и подзаконовите
нормативни актове, уреждащи въпросната материя. Поради това този иск следва да
се уважи в горепосочения размер от 1047,32 лева за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.,
ведно със законната лихва, считано
от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.
Акцесорната
претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху
неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на
исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в размер на 136,94 лева. С
неплащането в срок на полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е
изпаднал в забава и дължи обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска
следва да се уважи в посочения размер, който дори е по-малък от действителния.
С оглед
изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата
страна е основателно. Относно иска за заплащане на извънреден труд е заплатена
сумата 500 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на
делото и следва да се намали на 300 лева. За установителния иск възнаграждението
е в размер на сумата 400 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и
правна сложност на делото и следва да се намали на 300 лева. Поради това на ищцовата
страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
По правилата
на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на
съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 180 лева,
както и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Х. с ЕГН-********** ***, както
следва:
-сумата 1047,32
лева /хиляда четиридесет и седем лева и 32 стотинки/, представляваща неплатено брутно
възнаграждение за положени общо 162 часа извънреден труд в периода от 01.03.2016г.
до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.04.2019г. до окончателното изплащане;
-сумата 136,94
лева /сто тридесет и шест лева и 94 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода до завеждане на исковата молба;
-сумата 600
/шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
ПРОГЛАСЯВА
за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл първо от ЗЗД спогодба от 15.11.2016г.
в частта относно отказа на М.А.Х. с ЕГН-********** от право на претенции, като
противоречаща на закона.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието,
със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 180 /сто
и осемдесет/ лева и разноски за вещо лице в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: