Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч,
14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д. № 4/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от П.П.Л.в качеството й на ЕТ „Бебе Маркет – Поля Петкова“ ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ж.к. Буковец, бл. 1, вх. В, ет.
2, ап. 4, чрез адвокат Б.Д. от ЛАК, с адрес ***, офис 4 срещу Решение № 65/11.11.2021
г. на Районен съд Троян, постановено по АНД № 288/2021 г. в частта относно
разноските.
В касационната жалба се твърди, че РС неправилно е
осъдил ЕТ „Бебе Маркет – Поля Петкова“ да заплати на ТД на НАП Велико Търново
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, след като
първоинстанционната жалба е била уважена и размерът на наложеното наказание бил
изменен.
Иска се отмяна на решението на Троянския РС в частта
относно разноските и вместо него да бъде постановено решение, с което се осъди
ТД на НАП Велико Търново да заплати на касатора разноските по АНД № 288/2021 г.
по описа на РС Троян в размер на 60 лева. Претендират се разноски за
касационната инстанция.
Касационният жалбоподател – редовно призован – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание.
Ответникът по делото – редовно призован – не се представлява
в съдебно заседание. С писмено становище
излага съображения по съществото на спора и претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав
намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 65 от 11.11.2021 г., постановено по АНД №
288 по описа за 2021 година на Районен съд Троян, решаващият състав е изменил
наказателно постановление № 564549-F587031 от 08.03.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности” - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което
на ЕТ „Бебе Маркет – Поля Петкова“ със седалище и адрес на управление: гр.
Троян, ж.к. Буковец, бл. 1, вх. В, ет. 2, ап. 4, представлявано от П.П.Л., е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600,00
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като е намалил
размера на същата на 500 лева. С решението съдът е присъдил в полза на ТД на
НАП В. Търново юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Изводите относно присъждането на разноските по делото
с оглед изхода на спора и на своевременно предявените претенции от страна на
упълномощения от ответника юрисконсулт, формирани от районния съд в тази връзка
се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното
повтаряне по арг. на чл. 221 ал.2 от АПК.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ( в редакцията на правната норма ДВ бр.
94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по обжалването на наказателните
постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. Нормата е
аналогична и със сега действащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съгласно която в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК.
ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат
разноски, а препраща към АПК. Именно в чл. 143 от АПК са уредени хипотезите при
които възниква задължение на административният орган да възстанови направените
по делото разноски от страна на жалбоподателя. На
първо място - когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в
настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е
отменено изцяло, нито частично. Единствено е намален размерът на наложената
санкция, като същата е определена в предвидения в чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС
минимален размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на
разноски е когато,
оспореният административен акт е оттеглен
и производството по делото е прекратено на това основание. Тази хипотеза също не е налице в случая. Наказателното
постановление не е оттеглено. С него е санкционирано неправомерното поведение
на търговското дружество. Именно крайния резултат от съдебното обжалване следва
да бъде съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на производството.
В случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на
административнонаказващия орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а окончателният размер на санкцията, определена от
съда е ирелевантен. По правната си същност наказателното постановление
представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и
реализира административнонаказателната отговорност на лице, извършило
административно нарушение, т.е. водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и
размера на наложеното наказание.
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед
доказването в настоящия случай на извършеното от страна на жалбоподателя
административно нарушение, той следва да
бъде осъден да заплати изцяло направените от наказващия орган разноски, а не по
съразмерност, в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба доводи. В
тази връзка правилно РС е присъдил юрисконсултско възнаграждение, като относно
размера правилно е съобразил реализираното процесуално представителство, за да
го определи в рамките на предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ размер от 100 лева, доколкото не е правено
възражение за прекомерност по отношение на същото.
Предвид гореизложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Троян в обжалваната част за
правилно.
С оглед изхода на спора и направеното в тази връзка
искане от процесуалния представител на касационния ответник, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да бъдат
присъдени в полза на ТД на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв., платимо от касатора.
За определянето му в минимално предвидения в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално
представителство, изразяващо се в изготвено писмено становище и това, че делото
не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65/11.11.2021
г. на Районен съд Троян, постановено по АНД № 288/2021 г. в обжалваната
част.
ОСЪЖДА ЕТ „Бебе Маркет – Поля
Петкова“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, ж.к.
Буковец, бл. 1, вх. В, ет. 2, ап. 4, да заплати на ТД на НАП Велико Търново, представлявана от директора,
сума
в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: