Р Е
Ш Е Н
И Е № 53
гр.
Силистра, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в публично заседание на
осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав: административен съдия
Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 31 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 5а от Закона за семейните
помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по жалба на Р.Ш.М.Ф. с ЛНЧ:**********
с постоянен адрес и живуща *** - със статут на бежанка, против Заповед №
ЗСПД/Д-СС/3616 от 28.10.2019 г. на Директора на ДСП-Силистра, с която е
постановен отказ да се предостави еднократна целева помощ при бременност по чл.
5а от ЗСПД.
Въвеждат се
оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на
материалния закон. Мотивът за отказ – заявителката - със статут на бежанка, не
е българска гражданка, поради което не може да се ползва от право за семейни
помощи съгласно чл. 3, т. 1 от ЗСПД, е незаконосъобразен, тъй като
жалбоподателката, на която е признат статут на „бежанец“, се ползва с всички
права на гражданин на Р България. Претендира за отмяна на оспорения отказ и за
присъждане на разноски.
Ответникът, в писмен отговор и чрез
процесуален представител юрисконсулт З., счита жалбата за неоснователна и моли
да се отхвърли като такава.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е образувано
със заявление-декларация от 15.10.2019 г., подадено от жалбоподателката, за
отпускане на еднократна помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейните
помощи за деца /ЗСПД/. Декларирани са следните правно-значими обстоятелства: семейно
положение – „омъжена“, не е пенсионер, гражданин е на Сирийска арабска
република; общият размер на брутния доход на семейството за предходните 12
месеца е 7 253,76 лв., а средно-месечният доход на член от семейството е
604,48 лв.;
Към заявлението-декларация са приложени: медицинско удостоверение от месец октомври,
2019 г., с което се удостоверява, че жалбоподателката е бременна с вероятен
термин – 15 ноември, 2019 г.; удостоверение за сключен ислямски брак /л. 5/; решение
№ 309 от 31.01.2018 г. на Държавна Агенция за бежанците при МС на Р България, с
което на жалбоподателката се предоставя статут на бежанец, доказателства,
удостоверяващи декларираните и посочени по-горе обстоятелства за дохода на
семейството, осигуровките и др.
Водещият производството орган е преценил, че заявителката
няма право на претендираната помощ, тъй като не е българска гражданка, като се
е позовал на чл. 3, т. 1 от ЗСПД, съгласно който право на семейни помощи за
деца имат бременните жени - български гражданки.
Не е анализирал други обстоятелства, относими към
претендираното право.
На 28 октомври 2019 г. била издадена оспорената заповед,
с която е постановен отказ за уважаване на процесното заявление с мотив:
„помощта се отказва на основание чл. 3, т. 1 от ЗСПД, тъй като г-жа Ф. е
сирийска гражданска със статут на бежанец, а право на семейни помощи за деца
имат бременните жени - български граждани“.
Въз основа на така установените факти, съдът извежда
следните правни изводи:
Оспореният акт е издаден от материално компетентен орган
– Директора на Д “СП“ – Силистра /чл. 10, ал. 4 от ЗСПД/. Не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма
и съдържа всички изискуеми реквизити на административен акт.
Мотиви за отказа се извличат и от документите,
комплектовани в административната преписка, от които става ясно, че причина за
отказа е обстоятелството, че заявителката е чужда гражданка. Изложените мотиви
дават възможност да се извърши съдебен контрол за законосъобразност според
фактическите обстоятелства, счетени за относими от административния орган. Не е
налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на
установената форма.
Проверка за отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК
- съществено нарушение на административно-производствените правила:
Този
критерий за законосъобразност изисква административният орган да събере и
прецени всички фактически обстоятелства, съставляващи материални предпоставки в
хипотезата на приложимата норма, възведена в чл. 5а от ЗСПД, като в процесния
случай са тези, включени в цитираната норма на чл. 5а от ЗСПД: Бременните жени,
чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ
при бременност в размер, определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на
Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година,
когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят
постоянно в страната. В настоящата преписката административният орган е
преценил само едно от относимите обстоятелства - наличието на българско
гражданство, без анализ на останалите кумулативно-изискуеми предпоставки. В
случай на незаконосъобразна преценка на единственото коментирано от органа
фактическо обстоятелство, съдът не е допустимо за първи път в съдебната фаза да
излага мотиви, които не са били изведени и сведени до знанието на заявителката.
Това е така, тъй като съдебният контрол за законосъобразност се извършва на
база на мотивите, изложени от административния орган, което ще рече, че
съдебният контрол по процесното заявление би могъл да се извърши само спрямо
един от относимите елементи – наличието на българско гражданство.
Проверка
за материална незаконосъобразност на оспорения акт по чл. 146, т 4 от АПК - налице
ли е законосъобразен правен извод, че заявителката няма право на претендираната
помощ зароди това, че не е българска гражданка.
Жалбоподателката е със статут на бежанец и се
ползва от всички права на българските граждани. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 32а, ал. 1 от Закона за убежището и
бежанците /ЗУБ/ (Изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г.), съгласно която чужденец с
предоставен статут на бежанец има правата и задълженията на български
гражданин. Претендираното право на помощ не се включва в
отрицателните предпоставки по чл. 32, ал. 1 от същия закон, тъй като не
съставлява:
1. право на участие в избори за държавни и
местни органи, в национални и местни референдуми или участие в създаването и
членство в политически партии;
2. заемане на длъжности, за които със
закон се изисква българско гражданство;
3. военнослужене;
4. други ограничения, изрично предвидени
със закон.
Разпоредбата на цитираната от
административния орган чл. 3, ал. 1 от ЗСПД, предвиждаща право на помощ за
бременност да се предоставя на бременни жени - български гражданки, не
съставлява ограничение по чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, изрично предвидено в
закон. Това е така, тъй като е налице изрична препратка по чл. 32, ал. 1 от
ЗУБ, която разширява обхвата на хипотезите по чл. 3, ал. 1 от ЗСПД и към
правоимащите бременни жени - български граждански се прибавят и бременните
чужденки със статут на бежанец.
В заключение, оспореният акт се явява
материално незаконосъобразен по преценения от административния орган критерий, включен
в чл. 5а от ЗСПД - наличие на българско гражданство. Налице е отменително
основание по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби.
Целта на закона не е спазена, предвид установената
материална незаконосъобразност на оспорения акт. Налице е отменително основание
по чл. 146, т. 5 от АПК - неспазване целта на закона.
В обобщение, оспорването се явява
основателно поради нарушение на административно-производствените правила. Атакуваният
акт следва да се отмени и да се върне за ново произнасяне, при което
административният орган следва да прецени всички елементи от фактическия състав
на претендираното право по чл. 5а от ЗСПД, а именно: доходът на член от семейството да е по-нисък или
равен на дохода по чл. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 62, ал. 1 от Закона за
държавния бюджет на Република България за 2019 г./ в сила от 01.01.2019 г./, липса
на право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване,постоянно местоживеене в страната.
Предвид изхода на спора основателно се
явява искането за разноски в размер на 240 лева, удостоверени като платени в
брой за адвокатска помощ и представителство /л. 15/. Последното е осъществено
ефективно чрез адв. Р..
На основание чл. 174 от АПК, във вр. с чл.
57, ал. 4 от АПК, при отмяна на оспорения акт на процесуално основание и
връщане на преписката за ново произнасяне, съдът определя 7-дневен срок за
произнасяне на органа по първоначалното заявление.
На основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД /Нова –
ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ решението на административния
съд е окончателно.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОТМЕНЯ по оспорване на Р.Ш.М.Ф. с ЛНЧ:********** с постоянен адрес и живуща
*** Заповед № ЗСПД/Д-СС/3616 от 28.10.2019 г. на Директора на ДСП-Силистра,с
която е постановен отказ да се предостави еднократна целева помощ при
бременност по чл.5а от ЗСПД поради липса на българско гражданство.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Дирекция
„Социално подпомагане“-Силистра за ново произнасяне по заявлението в 7-дневен
срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“-Силистра да
заплати на
Р.Ш.М.Ф. с ЛНЧ:********** с постоянен
адрес и живуща *** разноски по делото в размер на 240 /двеста и четиридесет/
лева