№ 1143
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110206683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба на жалбоподателя В. Ф. – гражданин
на Република Гърция чрез надлежен процесуален представител – адвокат
Иванов с пълномощно по делото срещу Наказателното постановление (НП)
№ 42-0001076 от 19.04.2021 г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от
Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП,
чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН на В. Ф. – гражданин на Република Гърция, с дата на раждане
25.02.1976 г. е наложено административно наказание глоба в размер на
200.00 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл.175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на
300 лв. за нарушение на чл. 93б, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
С въззивната жалба на жалбоподателя чрез процесуалният му
представител се релевира искане за отмяната на издаденото НП като
незаконосъобразно. Твърди се липсата на извършено нарушение и че са
допуснати СПН, тъй като не му е бил осигурен заклет преводач.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Иванов, който инвокира допълнителни съображения в
подкрепа на доводите от въззивната жалба. Претендира разноски за заплатен
адвокатски хонорар, за които представя доказателства и списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не
инвокира на доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок, от
процесуално легитимирана страна, с обоснован и доказан правен интерес,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
От фактическа страна (“ipso facto”):
На 16.04.2021 г. актосъставителят Г.А. е съставил АУАН № 288483
срещу В. Ф. – гражданин на Република Гърция, за това че на 16.04.2021 г.,
около 15.00 часа на автомагистрала Струма на около 100 метра преди 2-ри
тунел /Люлин/ с посока на движение гр. Перник, като водач на влекач марка
VOLVO, c pег. № ХХХХ с прикачено полуремарке марка KOEGEL , с рег. №
ХХХХ – и двете собственост на превозвача, извършва обществен
международен превоз на товари от Република Украйна за Република Гърция,
като нарушава следното: 1. Водачът отказва да изпълни разпореждане – не
представя документите, свързани с превоза. Документите са иззети след
подаване на сигнал на номер 112 и оказано съдействие от органите на МВР; 2.
Водачът не е направил нормална дневна почивка от минимум 11
непрекъснати последователни часа за период от 24 часа при положение, че е
използвал три намалени дневни почивки от 9 часа за същата седмица.
Водачът е ползвал почивка от 09:10 часа, която е с 01:50 часа по-кратка от
необходимото, видно от разпечатка от дигиталната карта на водача.
За описаното административно нарушение е постановеното
Наказателното постановление (НП) № 42-0001076 от 19.04.2021 г., издадено
от Началник ОО „АА“, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Ф. – гражданин на
Република Гърция, с дата на раждане 25.02.1976 г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.175,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
93б, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
В съставения АУАН № 288483от 16.04.2021 г. спрямо жалбоподателя В.
Ф. – гражданин на Република Гърция е посочено, че същият отказва да
получи акта, което е удостовеерено с подписи на свидетели, като не е
отразено в самият акт, че при съставянето му е присъствал преводач, който да
му възпроизведе на родният му гръцки език отразените в АУАН
обстоятелства с оглед ефективното упражняване на правото му на защита да
знае срещу какво да се защитава, нито АНО представя доказателства, че
съставения АУАН е бил връчен на жалбоподателя В. Ф., който е гръцки
гражданин с превод на гръцки език, за да може същият да разбере какъв
документ му се връчва и при желание да напише в него възражение.
2
Същите изводи са относими и по отношение на постановеното
Наказателното постановление (НП) № 42-0001076 от 19.04.2021 г., което е
следвало да се преведе и връчи на жалбоподателя В. Ф. – гражданин на
Република Гърция с оглед ефективното упражняване на правото му на
защита да знае срещу какво да се защитава.
Тези законови изисквания не са изпълнени.
Разпитания по делото свидетел Г.А., съставил процесния АУАН спрямо
жалбоподателя В. Ф. – гражданин на Република Гърция без преводач,
излага пред съда твърдения, че разговорът с жалбоподателя при извършената
проверка е бил проведен на руски език, а съставеният АУАН му е бил
прочетен на български език.
От приложените по преписката писмени доказателства в цялост, съдът не
приема за доказано, че съставените АУАН и НП са били преведени и връчени
в превод от български на гръцки език на жалбоподателя В. Ф. – гражданин
на Република Гърция с оглед ефективното упражняване на правото му на
защита да знае срещу какво да се защитава.
От правна страна (“ipso jure”):
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по делото
доказателства, възраженията и доводите на страните, приложението на
материалния закон и императивите на съдопроизводствените правила на
ЗАНН, както и по вътрешно убеждение (върховна ценност за всеки съдия като
символ на справедливостта и стожер на съдебната власт), намира, че
обжалваното Наказателното постановление (НП) № 42-0001076 от 19.04.2021
г., издадено от Началник ОО „АА“, определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и
чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Ф. –
гражданин на Република Гърция, с дата на раждане 25.02.1976 г. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл.175, ал. 1, т. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на 300 лв.
за нарушение на чл. 93б, ал. 6, т. 2 ЗДвП е материално и процесуално
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.
Съображенията и правните изводи на съда за следните.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
На първо място, съдът счита, че при съставянето на акта и издаването на
НП е било нарушено по съществен начин правото на защита на
жалбоподателя и възможността му да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Това е така, доколкото
жалбоподателят е бил гръцки гражданин, не е владеел български език.
3
Независимо от това, по време на проверката и на съставянето на акта не е
присъствал преводач или поне трето лице, владеещо едновременно и
български, и гръцки език, което да спомогне за осъществяването на смислен
вербален контакт между жалбоподателя и актосъставителя. Действително
свидетелят дава показания, че е проведен разговор на руски език, но това не
бил майчиният език на жалбоподателя и по делото не се доказва, че същият е
владеел този език на ниво, което му позволява да разбере в какво е обвинен и
да се защити – напротив, в иницииралата настоящото производство жалба,
жалбоподателят посочва, че не е разбирал езика и това му е попречило да
разбере какво се иска от него, в какво нарушение е обвинен и да се защитии.
Не само проверката е била извършена в отсъствието на преводач, но и актът е
съставен на български език и е предявен на жалбоподателя на български език,
прочетен му е бил на български език, като не се установява същият да е
разбрал в действителност за какво точно му е съставен акта, респ. да е разбрал
въобще какво е това, което му е предявено да подпише.
Посоченото процесуално нарушение е достатъчно само по себе си да
обоснове извода за отмяна на атакуваното НП на формално основание, без да
е необходимо обсъждането на спора по същество. Това е така, доколкото
съдът счита, че всички допуснати нарушения са съществени, тъй като
опорочават изцяло производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По тези съображения, съдът следва да отмени изцяло обжалваното НП
като неправилни и незаконосъобразно.
В полза на жалбоподателя следва да се прсъдят разноски в размер на 360
лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
OТМЕНЯ изцяло като неправилно и незаконосъобразно
Наказателното постановление (НП) № 42-0001076 от 19.04.2021 г., издадено
от Началник ОО „АА“, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от
ЗАНН, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на В. Ф. – гражданин на
Република Гърция, с дата на раждане 25.02.1976 г. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от
право на управление на МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.175,
ал. 1, т. 3 ЗДвП, както и глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.
93б, ал. 6, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОО“АА“ да заплати в полза на В. Ф. – гражданин на
4
Република Гърция, с дата на раждане 25.02.1976 г., сумата от 360 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5