№ 1633
гр. Русе, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520105763 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба от С. П. В., в която твърди, че е майка на ответника
М. В. В.. Двамата и майката на молителката Г.В.П. съжителствали заедно на
посочения в молбата адрес, като жилището представлявало гарсониера и се
състояло от 2 стаи. Твърди се, че от години ответникът се държал много грубо
с майка си, която имала множество заболявания, включително и онкологично.
В. системно злоупотребявал с алкохол, след което ставал изключително
агресивен, буйствал, чупел, пускал силна музика, дори и физически
малтретирал майка си. На 13.08.2024г. без да има конкретна причина,
ответникът упражнил домашно насилие по отношение на молителката. Ударил
я с шамар, а после и с юмрук по лицето, от които удари тя се свлякла на
земята. Започнал да я обижда с думите „курва“ и „боклук“, а след това да я
замерва с консервни кутии, намиращи се на земята в кухнята на жилището им.
На 14.10.2024г. М. В. отново блъскал майка си по тялото и я обиждал,
наричайки я „урод“ и „парцал“, както и се заканвал, че ще отреже главата и с
̀
макетен нож. От тези действия молителката се чувствала заплашена и се
страхувала за своя живот и здраве. Моли се да бъде постановено съдебно
решение, с което по отношение на ответника да бъдат наложени мерки за
1
закрила по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Въпреки редовното уведомяване и призоваване на ответника, същият
не е депозирал становище по молбата и не се явява в проведеното открито
съдебно заседание по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Описаната в исковата молба фактическа обстановка съдът приема за
установена по делото от представените и неоспорени доказателства –
декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, удостоверение за раждане на ответника,
епикиризи за здравословното състояние на молителката, както и от
свидетелските показания на Г.В.П., майка на молителката, която лично е
възприела част от осъществените от ответника по отношение на майка му
актове на насилие – да я обижда, удря и хвърля предмети по нея. Според
свидетелката, когато ответникът се напиел ставал много агресивен, започвал
да се дразни, да хвърля и чупи предмети в жилището им. Както свидетелката,
така и дъщеря и се чуствали заплашени от това негово поведение.
̀
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище.
В настоящия случай, страните са майка и син, т.е молбата е подадена
срещу лице по чл. 3 т.5 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1
ЗЗДН, поради което същата се явява процесуално допустима и съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
В молбата, по която е образувано настоящото производство са
изложени, подробни твърдения за осъществени актове на домашно насилие от
страна на ответника по отношение на молителката, тези твърдения не са
оспорени и в голямата си част са доказани, поради което следва да се приеме,
че молбата е основателна. Съдът намира, че с оглед естеството и броя на
2
установените актове на насилие и съжителстването в общо жилище на
страните, подходящи за защита на пострадалото лице в конкретния случай се
явяват мерките по чл. 5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за максимално предвидения 18
месечен срок.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по сметка
на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на основание чл.
38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
молителката адвокат К. Х. в размер на 600лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на С. П. В. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, **********, е осъществено домашно насилие по смисъла на чл.
2 ЗЗДН от М. В. В. ЕГН**********, живущ на същия адрес.
ЗАДЪЛЖАВА М. В. В. ЕГН********** с адрес гр. Русе, у****, да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. П. В.
ЕГН**********.
ОТСТРАНЯВА М. В. В. ЕГН********** от съвместно обитаваното със
С. П. В. ЕГН********** жилище на адрес гр. Русе, ********** за срок от 18
месеца.
ЗАБРАНЯВА на М. В. В. ЕГН********** да приближава на по-малко
от 50 метра С. П. В. ЕГН**********, жилището в което живее на адрес гр.
Русе, у****, местоработата и „****“ ЕООД в гр. Русе, Източна промишлена
̀
зона, **** и в гр. Русе, ул. ****, както и местата и за социални контакти и
̀
отдих за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл.16, ал.2 ЗЗДН, М. В. В.
ЕГН**********, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан
от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени
незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА М. В. В. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да
заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
ОСЪЖДА М. В. В. ЕГН********** с адрес гр. Русе, ********** да
заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат К. Х. от Адвокатска колегия –
3
Русе с адрес гр. Русе, ул. „Драма“ №15 адвокатско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 600лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Второ РУ при ОД МВР
– Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в седемдневен
срок считано от 02.12.2024г.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4