№ 59
гр. Пещера, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20235240200086 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9,
представлявано от управителя Ади Цанкова Медова против Наказателно
постановление № 13-2300100/09.05.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2000,00 лв. (две хиляди лева), на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
413, ал. 2 от КТ, за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. чл. 2, ал. 1 от
Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“ (ДВ, бр. 15/2006 г.) във вр. т. 8 от Заповед № РД-
06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2023 г.
В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление (НП).
Твърди се, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила. В подкрепа на изложеното се сочи, че тъй
1
като в НП е отразено, че „нарушението е извършено на 24.01.2023 г. в гр.
Батак в обект на контрол – Дървообработващ цех, намиращ се в гр. Батак,
бившото РПК“ на жалбоподателя не му ставало ясно къде точно е извършено
нарушението, в кой дървообработващ цех и в коя част на денонощието – в
полунощ или по друго време. Формулирано е искане за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател „Адисан 2000“ ЕООД,
чрез процесуалния си представител адв. Р. И., поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пазарджик, чрез юрк. Н. С., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
съда да потвърди атакуваното НП. Депозира писмени бележки, в които излага
доводи за правилност и законосъобразност на НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната
страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2023 г. свид. С. Г. Г. – главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик и Л. И. Т. – инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ - Пазарджик съвместно със служители на РУ – Пещера
при ОДМВР – Пазарджик и Регионална дирекция по горите - Пазарджик,
извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото
законодателство и Закона за здравословни и безопасни условия на труд в
обект на контрол: „Дървообработващ цех“, стопанисван от „Адисан 2000“
ЕООД, находящ се в гр. Батак, бившото РПК. В дървообработващия цех
проверяващите установили трима работници, които по същото време
полагали труд. Двама от заварените да работят в цеха били свид. З. А. Б.,
която престирала труд като „общ работник, промишлеността“ и свид. И. С. Д.,
който заемал длъжността „машинен оператор, банциг“ в дружеството –
жалбоподател и по време на проверката работил на дървообработваща
машина, на която бичил трупи. Проверяващите предоставили на заварените
2
да работят в обекта на контрол лица декларации по чл. 402 от КТ и ги
помолили да ги попълнят. В декларацията си свид. З. Б. посочила, че работи в
дружеството като общ работник от четири месеца, с работно време от 08:00
часа до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя и почивки в работния ден
от 12:00 часа до 13:00 часа, както и че за полагания труд получава трудово
възнаграждение от 780,00 лв. В декларацията си свид. И. С. Д. посочил, че
работи в дружеството като оператор от четири месеца, с работно време от
08:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя и почивки в работния
ден от 12:00 часа до 13:00 часа, както и че за полагания труд получава
трудово възнаграждение от 780,00 лв. И двамата свидетели са отразили в
декларациите си, че имат сключен писмен трудов договор с дружество
„Адисан 2000“ ЕООД.
С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК било изискано от дружеството-
жалбоподател да представи на 01.02.2023 г., в 10:00 часа, в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик трудовите досиета на
заварените да полагат труд лица, както и сключени за същите
застрахователни полици за риска „трудова злополука“. От жалбоподателя
били представени Трудов договор № 001/21.07.2022 г., сключен между свид.
И. С. Д. и „Адисан 2000“ ЕООД и Трудов договор № 002/21.07.2022 г.,
сключен между свид. З. А. Б. и „Адисан 2000“ ЕООД, но не и застрахователни
полици за риска „трудова злополука“ относно тези работници. Проверката
продължила по документи, като на 08.02.2023 г. при преглед на фирмената
документация на „Адисан 2000“ ЕООД в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, изискана с призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, било установено,
че дружеството-жалбоподател, в качеството си на работодател по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на КТ, извършващо дейност по КИД - 2008 с код 16 –
Производство на други изделия от дървен материал, не е застраховало за своя
сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително
застраховане за риска „трудова злополука“, а именно свид. И. С. Д., назначен
с Трудов договор № 001/21.07.2022 г. на длъжност „машинен оператор,
бацинг“ и свид. З. А. Б., назначена с Трудов договор № 002/21.07.2022 г. на
длъжност „общ работник, промишлеността“. Тази застраховка била
задължителна за всички работници и служители, които извършвали работа в
основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към
икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния
3
за страната. За дейността на „Адисан 2000“ ЕООД, с код на икономическа
дейност 16 – Производство на други изделия от дървен материал,
коефициентът за трудов травматизъм по КИД - 2008, съгласно Заповед № РД-
06-44 от 22.11.2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2023 г., издадена от Министъра на
труда и социалната политика (МТСП) бил 1,67, при среден коефициент за
трудов травматизъм за страната – 0,64. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2303249/21.02.2023 г.,
препис от който бил връчен срещу подпис на управителя на „Адисан 2000“
ЕООД.
За констатираното нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. чл. 2, ал.
1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите на
риска „трудова злополука“ свид. С. Г. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 13-2300100/21.02.2023 г. срещу
„Адисан 2000“ ЕООД в присъствието на свид. Л. Т. и управителя на
дружеството – жалбоподател Ади Цанкова Медова. Последната подписала
АУАН без възражения и с изявлението „ще бъде отстранено веднага“. На
същата дата – 21.02.2023 г. бил връчен препис от АУАН на управителя на
дружеството – жалбоподател. Писмено възражение срещу така съставения акт
не било депозирано в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, в
което нарушението е описано по идентичен начин. С НП на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лв., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
413, ал.2 от КТ, за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във вр. чл.
2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и
служителите на риска „трудова злополука“.
Наказателното постановление било връчено на 16.05.2023 г. на „Адисан
2000“ ЕООД, чрез лицето Стефан Табаков, което не се намира в трудово
правоотношение с дружеството – жалбоподател, видно от писмо с изх. №
12618/15.06.2023 г. на ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик и няма данни да
е изрично упълномощено да получава книжа от името на „Адисан 2000“
ЕООД. Не се твърди, а и липсват доказателства НП отново да е изпращано за
връчване на жалбоподателя. Жалбата срещу атакуваното НП е подадена на
4
30.05.2023 г. от управителя Ади Цанкова Медова с товарителница №
5300482121145/30.05.2023 г. чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД,
видно от писмо с изх. № 5116/14.06.2023 г. по описа на „Еконт Експрес“
ЕООД. Изложеното дава основание на съда да приеме, че жалбата срещу
обжалваното НП е подадена в законоустановения срок.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото,
както и от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Разпитана като свидетел актосъставителят С. Г. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. От изложеното от
свид. С. Г. се установяват констатираните обстоятелства при проверката,
твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и
обстоятелствата по съставянето на АУАН. Изложеното от актосъставителя се
подкрепя от показанията на свид. Л. Т., участвала при извършване на
проверката на дружеството-жалбоподател, в хода на която е установено
нарушението. Показанията на актосъставителя С. Г. кореспондират и с
показанията на свидетелите И. Д. и З. Б., които при проведения им разпит в
съдебно заседание, заявяват, че в деня на проверката са работили в процесния
дървообработващ цех, находящ се в гр. Батак, че този цех се стопанисва от
„Адисан 2000“ ЕООД и това дружество е техен работодател, както и че не
знаят дали за тях е имало сключена застраховка за риска „трудова злополука“,
тъй като управителят Ади Медова не им е казвала нищо по този въпрос.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г., Л. Т., И. Д. и З. Б.,
както и приетите писмени доказателства по делото, тъй като намира същите
за достоверни, логични, последователни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Димитър Симеонов
Търпов – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице – свид. С. Г., заемащ длъжността
„главен инспектор“ при Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик,
съгласно представеното по делото заверено копие на Заповед № 3-
0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
опорочаване на административнонаказателното производство, в хода на което
е санкциониран жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, субекта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано
процесното административно нарушение, позволяващо на въззивника да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при издаване на
НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не ставало
ясно къде точно е извършено нарушението, в кой дървообработващ цех и в
коя част на денонощието – в полунощ или по друго време. В случая мястото
на извършване на нарушението е достатъчно индивидуализирано. Видно от
съдържанието на АУАН и НП в същите е посочено ясно, че нарушението е
извършено на 24.01.2023 г. в дървообработващ цех, намиращ се в гр. Батак,
бившото РПК. Не е задължително в АУАН и НП да е посочен точния час на
извършване на нарушението. Достатъчно е да бъде посочена датата на
неговото извършване, съгласно регламента на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което в случая е сторено. Ето защо, съдът намира, че
6
са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Времето и мястото на извършване на нарушението – преди обед около
10:00 – 10:20 часа на 24.01.2023 г. в дървообработващ цех, находящ се гр.
Батак, бившото РПК, стопанисван от „Адисан 2000“ ЕООД, се установява
безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
протокола за извършената проверка, собственоръчно попълнените и
подписани от свидетелите З. Б. и И. Д. декларации по чл. 402 от КТ и
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Спазени са изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството-нарушител и
на свид. Л. Т., които е присъствала при установяване на нарушението. Актът е
подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е
предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от
управителя му.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа,
при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат
задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при
условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, а според ал. 2 на
визираната правна норма при определяне на условията и реда по ал. 1 се
отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното
за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите
злополуки.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ на
задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които
извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия,
принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или
по-висок от средния за страната.
Не се спори между страните, че към датата на проверката на място в
обекта на контрол свид. И. Д. е заемал длъжността „машинен оператор,
банцинг“, а свид. З. Б. е заемала длъжността „общ работник,
промишлеността“ в дружеството-жалбоподател. Тези обстоятелства се
установяват по несъмнен начин и от приетите като писмени доказателства по
делото трудови договори.
7
Основната дейност на дружеството – жалбоподател е търговия и
преработка на дървен материал. Видно от т. 8 от приетата като писмено
доказателство по делото Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне
на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за
прилагане през 2023 г. на МТСП, средният коефициент за трудов травматизъм
за страната през 2023 г. е 0,64, а този, предвиден за икономическа дейност
„Производство на дървен материал и изделия от дървен материал и корк без
мебели“ е 1,67.
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства
(показанията на свид. С. Г. и свид. Л. Т. ), че до приключване на проверката, а
и след това, въпреки дадените му задължителни предписания и срок за
изпълнението им до 27.02.2023 г., дружеството – жалбоподател не е
представило доказателства за сключена застраховка „трудова злополука“,
касаеща лицата И. Д. и З. Б.. От своя страна, управителят на дружеството Ади
Медова не отрича, че лицата И. Д. и З. Б. са назначени на работа в
дружеството – жалбоподател с трудов договор съответно като „машинен
оператор, банцинг“ и „общ работник, промишлеността“, както и че за тях не е
била сключена застраховка за риск „трудова злополука“.
Следователно анализът на събраната доказателствена съвкупност налага
извода, че в действителност дружеството - жалбоподател не е изпълнило
задълженията си по застраховане за риска „трудова злополука“ на лицата И.
Д. и З. Б. преди допускането им на работа в процесния дървообработващ цех.
Това задължение за работодателя възниква за всеки работник поотделно след
сключването на трудовия договор и преди допускането на работника на
работа на обекта. С това свое бездействие дружеството е извършило
вмененото му нарушение от обективна страна.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради
което и субективната съставомерност на деянието не подлежи на изследване.
Административнонаказващият орган е дал правилна правна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на дружеството –
жалбоподател административно наказание в пределите, предвидени в
приложимата в случая санкционната разпоредба – чл. 413, ал. 2 от КТ,
съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
8
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. Наложеното на
въззивника административно наказание „имуществена санкция“ е в размер на
2000,00 лв., т.е. над минималния предвиден в закона.
Съдът, като отчете, че нарушението е първо за дружеството -
жалбоподател с оглед липсата на доказателства за наличие на предходни
влезли в сила наказателни постановления за нарушения на трудовото
законодателство, намира, че така наложеното наказание е прекомерно
завишено. Съдът счита, че в случая административно наказание, наложено в
минимален размер от 1500,00 лв. ще постигне целите, както на специалната,
така и на генералната превенция, предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН,
поради което прецени, че следва да измени НП като намали размера на
наложеното административно наказание „имуществена санкция“ от 2000,00
лв. на 1500,00 лв.
Съдът намира, че процесното административно нарушение не
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно §1,
т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение
на задължение от съответния вид. В конкретния случай не са установени
обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност от обичайните такива. То е типично за деянията от този
вид. Същото е формално, на просто извършване. Поведението на нарушителя,
изразяващо се в негово бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението,
без да е необходимо от това да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди. Изискванията за задължителна застраховка на
работещите в дейности с по-висок от средния за страната коефициент на
трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни
обществени и лични интереси, а именно гарантирането на материална
обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при
настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск.
9
Съдът счита, че в случая не са налице основания за приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ, регламентираща маловажните случаи на
административни нарушения, доколкото процесното нарушение касае
неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, в който смисъл
в конкретното си проявление е общественоопасно до степен, която изключва
маловажността на случая. Това е така, тъй като неизпълнението на
задължението на работодателя да осигури изисканите от законодателя мерки,
касаещи безопасността на труда на работниците на обекти за дървообработка,
винаги застрашава техния живот и здраве до отстраняването му. Освен това,
за да се приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ е необходимо нарушението да е
отстранено веднага след установяването му, което изискване в случая не е
налице.
По гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното
административно наказание, като същото бъде намалено до предвидения в
закона минимум.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. По аргумент от чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта
по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Въззиваемата страна своевременно е поискала
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото
съдебно производство. Съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от НЗПП
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 лв. до 120,00
лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството е
разгледано в три съдебни заседания, разпитани са четирима свидетели. Ето
защо съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
определено и присъдено в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“ гр. София в минималния размер от 80,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 13-2300100/09.05.2023 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с
което на дружеството-жалбоподател „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9,
представлявано от управителя Ади Цанкова Медова, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лв.
(две хиляди лева), на основание на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. чл.
413, ал. 2 от КТ, за извършено нарушение по чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ (ДВ, бр. 15/2006 г.) във вр. т. 8 от Заповед № РД-06-44 от
22.11.2022 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2023 г., като НАМАЛЯВА размера
на наложеното на „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********, административно
наказание „имуществена санкция“ от 2000,00 лв. на 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева).
ОСЪЖДА „Адисан 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Батак, ул. „Партизанска“ № 9 да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в размер на 80,00 лв.
(осемдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11