№ 221
гр. Пазарджик, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201964 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Н. УЗ., ЕГН ********** от
гр.Пазарджишка против НП № 13-002983 от 30.11.2021г. на директора на
Дирекция „ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ е наложена глоба в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин
лева/.
Релевираните в бланкетната жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материално незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се
иска, т.к. вмененото административно нарушение не е било извършено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и
пледира за отмяна на обжалваното НП, както и за присъждане на
разноски.
АНО, чрез свой процесуален представител, в първото съдебно
заседание оспорва жалбата. В хода по същество не се явява и не изразява
становище.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
1
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Р.У. към инкриминираната дата била регистрирана
в АВ – Регистър Булстат като лице, упражняващо свободна професия –
счетоводител. Същата била санкционирана с НП, т.к. преди това– на
28.06.2021г., служители на ДИТ-Пазарджик, сред които и актосъставителя
В.Д., посетили стопанисвания от нея счетоводен офис, находящ се в
гр.Пазарджик, ***. Поводът за посещението на офиса била необходимост
да се извърши насрещна проверка по счетоводни документи по повод на
извършвана от тях друга проверка за спазване на трудовото
законодателство. На място в офиса проверяващите заварили св. Л. Н. С.,
като я попитали дали тя е Р.У. и получили отрицателен отговор. След това
попитали къде е У., а С. им казала, че е извън града. Проверяващите
попитали С. дали работи в счетоводния офис, а тя отговорила
отрицателно, след което обяснила, че се намира в него с позволението на
У., както и че е дошла в лично качество, за да обработи и остави някакви
документи на фирмата на сина си, която била обслужвана счетоводно от
У.. По искане на проверяващите С. предоставила телефонния номер на У.,
след което те провели разговор с нея, а тя потвърдила думите на горната.
В крайна сметка обаче проверяващите приели, че жалбоподателят У.
имала качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, както
и че на 28.06.2021г. не била уредила като трудови отношенията по
предоставяне на работна сила, като не била сключила трудов договор в
писмена форма с лицето Л. Н. С., ЕГН **********.
Това съставлявало нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от
КТ, заради което против жалбоподателката бил съставен е АУАН. Въз
основа на акта било издадено атакуваното НП, което бил връчено на У. на
08.12.2021г. Жалбата против НП била подадена от наказаното лице чрез
наказващия орган на 15.12.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН
/в редакцията до 23.12.2021г./, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните
2
по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя -
св.Дачев и тези на свидетелите Л. С. и Т. Н..
При така установеното съдът намира, че жалбата е основателна по
следните съображения:
Според настоящия съдебен състав, от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, вмененото административно нарушение не се
доказа, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост.
Казано с други думи, не се доказа по никакъв начин, че на
инкриминираната в НП дата, лицето Л. С. е била в трудово
правоотношение със жалбоподателката У., макар и неформално, както и
че е изпълнявала каквито и да е трудови функции.
Напротив, от неопроверганите с никое друго доказателство
свидетелски показания на С. се установи безспорно, че в деня на
проверката тя е била в счетоводния офис на У. с нейно позволение. Стана
ясно, че те двете са бивши колежки, както и дългогодишни приятелки.
Установи се, че У. обслужвала счетоводно фирмата на сина на С., който
от Италия и се занимавал с внос на автомобили в България, а последната
имала пълномощно да го представлява пред различни държавни органи,
банкови институции и др. в страната. С. единствено се занимавал
оформянето на платежни нареждания и внасянето на осигуровките на
фирмата на сина си, които регулярно носела в офиса на У., за да ги
осчетоводява, а когато било наложително носила и издадени от фирмата
фактури, също за осчетоводяване. По повод на това У. била дала ключ от
офиса си на своята приятелка С..
Установи се, че към инкриминираната с НП дата, от страна на
„Райфайзенбанк България“-клон Пловдив, където сина на С. и фирмата му
имали сметки, била извършвана проверка ,а по този повод следвало да се
представят редица документи, които се изпращали на електронна
платформа на банката. С. няма техническите умения да ги изпраща по
този път, а това правела У., но преди това горната й носела съответните
документи. Именно такива документи тя била донесла в офиса на У. в
деня на проверката от служителите на ДИТ-Пазарджик, за да ги подреди в
досието на фирмата на сина си, а след това У. да ги сканира и изпрати в
банката. Пак от показанията на С. стана категорично ясно и това, че тя
3
никога и по никакъв повод не е полагала труд в полза на У..
Макар че от страна на „Райфайзенбанк България“-клон Пловдив не
постъпи категоричен отговор каква проверка е била извършвана на
фирмата на сина на С. /виж писмо на л.56 от делото/, то че такава е
извършвана и документи са били изпращани на електронна платформа на
банката се изясни от приетата като писмено доказателство електронна
кореспонденция между банковата институция и Тодор Сидов, като дори
на датата 28.06.2021г. са бил изпращани сканирани копия на документи
/виж л.6-22 от делото/. Всичко това категорично потвърждава думите на
С. относно причините да се намира в офиса на У., когато е била заварена
там от служителите на ДИТ-Пазарджик.
Казаното от С., че не е полагала труд за У. се потвърждава косвено и
от показанията на св. Т. Н.. Установи се, че последната има заведение за
хранене и кафене в близост до офиса на У., както и че последната често й
поръчва храна, която Н. доставя в офиса й. Н. бе категорична, че У.
никога не е имала работници в офиса си, а работела сама. Няма причина
да не се вярна на св.Н., макар че тя посочи, че жалбоподателят У.
обслужва и нейната фирма счетоводно. В крайна сметка това автоматично
не я превръща в лъжесвидетел, още повече, че тя депозира показанията си
под страх от наказателна отговорност.
Накрая, но не по значение, дори от показанията на актосъставителя -
св.Д. несе доказа несъмнено, че към инкриминираната дата С. е полагала
труд за У.. Той самият посочи, че пред него С. е отрекла да полага труд,
като обяснила, че е в офиса на У. с нейно знание и по повод работа
свързана с дейността на фирмата на собствения й син. Самият
актосъставител заяви, че пред С. имало някакви папки и тя била седнала
пред единия от двата компютъра в офиса, но той не бил гледал
съдържанието на папките и не е ходил до компютъра, за да види какво
точно прави С. на него. С оглед на това разсъжденията на св.Д. в смисъл,
че щом С. имала ключ за офиса на У., в който принципно се съхраняват
важни счетоводни документи, щом стояла на един от двата компютъра в
офиса, както и че била честа практика пенсионирани счетоводители,
подобно на С., да полагат труд след пенсионирането си без трудови
договори, се явяват само и единствено субективни негови умозаключения.
4
В този ред на мисли и при наличието на всички коментирани до тук
доказателства, се налага единствено възможният правен извод, че между
Л. С. и жалбоподателят У. на инкриминираната дата не е имало
установени, па макар и неформално трудови правоотношения, респ. У. не
е имала качеството на работодател на първата, а тя пък не е имала трайно
установени работно място, работно време, конкретни трудови функции,
дължимо трудово възнаграждение и т.н., които са съществените елементи
на едно съществуващо трудово правоотношение. Иначе казано, У. не е
имал задължение да сключи писмен трудов договор със С., а от там и не е
извършила вмененото й нарушение.
С оглед на всичко това, да се твърди, че Л. С. на инкриминираната
дата е била служител на У. в счетоводния й офис, означава да се стъпи
само и единствено на предположение. Както е известно в правната теория
и практика обаче, в АНП акта за установяване на нарушение има статут на
ОА по смисъла на наказателното право, а НП – на присъда. В този ред на
мисли и съобразно нормата на чл.303 ал.1 от НПК, която е субсидиарно
приложима по силата на чл.84 от ЗАНН, присъдата, респ. НП не могат да
почиват на предположения.
Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и
налага неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, който е благоприятен за жалбоподателя, на
последният се дължат разноски в размер на 335.00 лева за процесуално
представителство, доколкото искането за заплащането им бе своевременно
заявено в последното по делото заседание. Заплащането в брой е надлежно
удостоверено с представения по делото договор за правна защита и
съдействие, както и с представения списък н аразноските. Размерът на
възнаграждението е съобразен с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая е приложима нормата на чл.7, ал.2,
т.2 от Наредбата, т.к. наложената глоба е 1500 лева, а в цитираната норма
е посочено, че при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 %
за горницата над 1000 лева. Тази горница е 500 лева, а 7% от нея се
равняват на 35 лева. Иначе казано минималното дължимо адвокатско
възнаграждение в настоящото производство е точно 335 лева, т.е. което е
5
било платено от страна на жалбоподателя У..
Разноските следва да се възложат в тежест на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София, тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ.
бр.6/2014г., а според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните
дирекции „Инспекция по труда“ са структурирани към Агенцията.
Воден от тези съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002983 от 30.11.2021г. на директора на Дирекция
„ИТ” Пазарджик, с което на Р. Н. УЗ., ЕГН ********** от гр.Пазарджик,
на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ и за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е наложена глоба в
размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище ***, представлявана от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ
на Р. Н. УЗ., ЕГН ********** от гр.Пазарджик разноски в размер на
335.00 (триста тридесет и пет) лева – възнаграждение за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6