РЕШЕНИЕ
№ 1679
гр. Велико Търново, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Явор Данаилов
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело №
20244110102147 по описа за 2024 година
Ищецът Б. В. Д., чрез пълномощника си адвокат П. Й. Н. твърди в исковата си молба,
че е страна по договор за кредит, сключен между него като кредитополучател и кредитора
„К. К. М.“ ЕАД на *** г. Излага параметрите на договора , като посочва, че в 24 часов срок
от подписването му е следвало да предостави описаните обезпечения, като към договора за
паричен заем бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство между него и „ К. Г.“
ЕООД , като посочва начина, по който следва да заплаща вноските по договора за
поръчителство. Счита, че договорът за паричен заем и договорът за поръчителство са
недействителни поради нарушение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, като излага подробни
съображения и моли съда да установи тази недействителност с решение. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците „ К. К. М.“ ЕАД и „К.
Г.“ ЕООД, с които признават всеки искавете против тях и молят съда да постанови решение
съобразно направеното признание по реда на чл.237 от ГПК.
Ищецът в писмена молба от 12.12.2024г. желае произнасяне на съда по чл.235 от
ГПК, като не е направил изрично искане за прекратяване на съдебното дирене и за
произнасяне с решение по чл.237 от ГПК.
Съдът прецени събраните доказателства и доводите на страните по вътрешно
убеждение и приема за установено следното и достига до следните правни изводи:
Предявени са субективно съединени искове е по чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.
1
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 от ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в
отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В случая е налице посочено от ищеца основание за недействителност на договора №
*** за потребителски кредит тип „***“ от ***г. – на л.9 от делото, а именно противоречието
му със закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
договора е посочена общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключването му, но към тази сума не е включено възнаграждението по договора за
поръчителство. Това обстоятелство се признава и от ответника „К. К. М.“ ЕАД в отговора
му. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит.
Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит
водят до недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
Предвид изложените по-горе мотиви и с оглед връзката на договора за възлагане на
поръчителство от ***г. – на л.23 от делото, сключен с ответника „К. Г.“ ЕООД с договора за
потребителски кредит, договора за поръчителство същия се явява нищожен на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона. С оглед разпоредбата на чл.23 от
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Тъй като вноските по договора за поръчителство са включени като разход по договора за
кредит, този договор също се явява нищожен, поради противоречието му с разпоредбата на
чл.23 от ЗПК. Това обстоятелство също се признава от ответника „К. Г.“ ЕООД.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, всеки от ответниците
следва да заплати на ищеца сумата 450 лв. за направените от него разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение по исковете.
Възраженията на ответниците за недължимост на разноските по делото и възлагането
им на ищца, са неоснователни. Независимо, че в отговорите си ответниците признават
предявените против тях искове, именно с поведението си са дали повод на ищеца за
завеждане на делата против тях.
Възраженията на ответниците за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца, също са неоснователни. Видно от договорите за правна помощ,
заплатеното адвокаско възнаграждение от ищеца за всеки от предявените искове е
съобразено критериите на чл.36, ал.2 от ЗА. Размерът на заплатеният от ищеца адвокатски
хонорар за всеки от предявените искове е справедлив и обоснован, като същия съответства
2
на сложилата се фактическа и правна сложност по делото.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен договора № *** за потребителски кредит тип „***“
от ***г., сключен между Б. В. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр***, ул. *** и „К. К. М.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ж.к. ***, ул. ***,
представлявано от Г. Б. К., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му със
закона – чл.22 вр. чл.11, т.10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договора за възлагане на поръчителство от ***г.,
сключен между Б. В. Д. с ЕГН **********, с адрес в гр***, ул. *** и „К. Г.“ ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ул. ***, представлявано от
управителя Р. К. Я., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради противоречието му със закона
– чл.23 от ЗПК.
ОСЪЖДА „К. К. М.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
ж.к. ***, ул. ***, представлявано от Г. Б. К., да заплати на Б. В. Д. с ЕГН **********, с адрес
в гр***, ул. ***, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
ОСЪЖДА „К. Г.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, район
***, ул. ***, представлявано от управителя Р. К. Я., да заплати на Б. В. Д. с ЕГН **********,
с адрес в гр***, ул. ***, сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3