ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 151
гр. В** 28.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско
отделение, в закрито заседание
на двадесет и осми
юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:В** В**
Членове: 1.Ан** П**
2. В**М**
с участието на секретаря
...................... и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията В**
въззивно частно гражданско дело №207 от описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1
от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от И.Г.С. ***
и К.Л.С. *** чрез адв. Г** В** против определение от 01.03.19г. на ВРС по
гр.дело№2332/2018г. с което съдът е прекратил производството по делото,като е
приел,че е налице влязло в сила решение по спора между страните.Подържа се,че
обжалваното определение е необосновано,постановено в нарушение на материалния и
процесуален закон поради това,че не отговаря на действителната фактическа
обстановка,развита в мотивите на исковата
молба на ищците.Иска се оспорваното
определение да бъде отменено ,а делото да
бъде върнато за продължаване на
процесуалните действия.
В представения отговор на частната жалба
ответницата по делото- М** Д** В** подържа,че подадената частна жалба е
неоснователна.
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в
срок, от легитимирана страна, против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК, поради което е допустима.
По
съществото на спора
За
да се произнесе по обжалваното определение съдът взе предвид следните
обстоятелства:Гр.д.№2332 по описа за 2018г. на ВРС е образувано по искова молба от настоящите жалбоподатели
против М**Д**В**от гр. С**,с която е предявен
положителен установителен иск за право на собственост върху недвижим имот в гр.
В**. Излага се, че по нотариален акт №34 по н.д.№4582/97г. ищците са придобили
правото на собственост върху недвижимия имот подробно описан в акта.През 2010г. М**П**Г**
се е снабдила с констативен НА за собственост върху същия апартамент. С договор
за покупко-продажба от 20.01.2011г. материализиран в НА №20 същата прехвърля
собствеността на ответника по делото. С
влязло в сила решение №232/03.10.2013г. по гр.дело №383/2012г. на ВОС ищците са
признати за собственици на процесния имот спрямо праводателката на ответницата – М**Г*а ревандикационният
иск срещу ответницата М**Д**В** е отхвърлен.Видно от мотивите на решението
искът по чл.108 от ЗС против ответницата е отхвърлен,поради това,че по делото
не е установено същата да упражнява фактическата власт върху имота.С обжалваното
определение ВРС е прекратил производството по предявения положителен установителен
иск за право на собственост върху процесния имот. Съдът е приел,че предмета на главния иск
по делото се покрива с предмета на
делото по отхвърления по гр.д.№383/12г. на ВОС ревандикационния
иск в установителната част.Съдът е приел,че и по двете дела страните са идентични,както и
основанието,на което се твърди,че е придобито правото на собственост е
идентично с това по производството,по което е постановено влязло в сила решение
и не се твърдят нови факти и обстоятелства от ищците.
ВОС като взе предвид частната жалба,представените по делото доказателства и производството по делото счита,че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.С решение №232/03.10.13г. по гр.д.№383/12г. на ВОС предявения ревандикационен иск от настоящите жалбоподатели против ответницата е отхвърлен,поради това,че по делото не е установено ответницата да упражнява фактическата власт върху процесния имот. В Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК е прието,че ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание.
Когато по предявен иск за собственост съдът е
пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е
приел, че ищецът е собственик на процесния имот,
решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка,
която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК процесуален ред.
В настоящия случай следва да се има
предвид,че решение №232/03.10.13г. по
гр.д.№383/12г. на ВОС е постановено значително по-рано от Тълкувателно решение
№ 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г.
на ОСГК ,с което за дадени задължителни
указания по съдържанието на решенията по чл.108 от ЗС и не е могло да бъде с
последното.Наличието на разнопосочна съдебна практика по отношение на решенията
по чл.108 от ЗС именно е наложила постановяването на цитираното тълкувателно
решение.Становището на ответницата би могло да бъде основателно само ако решението
по гр.д.№383/12г. на ВОС е съобразено с
постановеното в по-късно издаденото тълкувателно решение.
С оглед гореизложеното обжалваното
определение следва да бъде отменено,а делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
С
оглед на горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 01.03.2019г.. по
ч.гр.д.№2332 по описа за 2018г. на ВРС.
Делото бъде върнато на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: