№ 717 / 22.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
22.11.2019
година
град Монтана
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори
граждански състав в публично заседание на пети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в
присъствието на прокурора……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА
гр.д.№ 2084 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е установителен и
е с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „В и К” ООД – град
Монтана, представлявано от управителя Валери Димитров И. твърди в исковата молба,
че Й.И.В. е неизправен длъжник – потребител на „В и К” ООД – град Монтана,
съгласно Закона за водите. Твърди, че срещу него е образувано ч.гр.д.№
1359/2019 година по описа на МРС, като до 21.05.2019 година длъжникът бил
натрупал задължения към дружеството в размер на 906,13 лева за имот, находящ се
в град Монтана, ул.”Иван Вазов” № 26, ап.10. Заявява, че в сумата са включени
главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на дружеството.
Поддържа също така, че задължението, представляващо главница е за периода от
14.04.2016 година до 01.04.2019 година. Предвид гореизложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът следва да му
заплати сумата от 906,13 лева – представляваща неизплатената стойност на
консумираната вода, от които главница 812,45 лева и лихва 93,68 лева към
21.05.2019 година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът Й.И.В. *** не е представил писмен отговор на
исковата молба и не изразява становище по искова претенция.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и
при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от
събраните по делото доказателства, че ищецът е подал на основание чл.410 ГПК
заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което в Районен
съд – Монтана е образувано ч.гр.д.№ 1359/2019 година. Съдът е издал заповед за
изпълнение, която е връчена на длъжника – ответник по настоящото дело, при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
Установено е по делото, че
ответникът Й.И.В. е потребител на „В и К” ООД – град Монтана, по
смисъла на Наредба № 4/2004 година за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия на „В и К” ООД – Монтана. Същият е ползвател на услугата,
предоставена му от ищцовото дружество и се намира в облигационни отношения с
него. Страните са в договорни отношения, уредени чрез Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от дружеството, които условия,
съгласно чл.5 от Общите условия имат обвързващо действие спрямо потребителите,
тоест дружеството следва да доставя питейна вода на потребителите, а последните
следва да заплатят в срок стойността на консумираната питейна вода. От данните
по делото е видно, че за адрес – град Монтана, ул.”Иван Вазов” № 26, ап.10 е
открита в дружеството партида с № 0718064 на името на Й.И.В. .
От събраните по делото
доказателства, в конкретност заключението на вещото лице В.П.Т. се установява,
че към момента на проверката, която вещото лице е извършило в дружеството,
дължимата сумата, която се претендира от ищеца отговаря на изразходеното
количество вода и е по действащите цени към момента на издаване на фактурите.
Видно е от заключението на вещото лице е, че неплатената консумирана питейна
вода за процесния период е на стойност 812,45 лева, а мораторната лихва върху
тази сума е 93,68 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства и от заключението на вещото лице В.П.Т., което съдът
кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да
установи съществуване на вземания на кредитора – ищец в настоящото производство
по отношение на длъжника – ответникът в настоящото производство.
Поради неизпълнение на
задължението на ответника да заплати стойността на консумираната питейна вода
на имот, находящ се на адрес – град Монтана, ул.”Иван Вазов” № 26, ап.10 с
партида с № 0718064, на името на ответника, са издадени фактури, в които са
посочени конкретно дължимите суми.
Поради незаплащане от страна на ответника на своите задължения, ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд –
Монтана, по което е образувано ч.гр.д.№ 1359/2019 година. Предпоставките по
чл.410 ГПК са били налице, именно затова и заповедният съд е издал заповедта за
изпълнение.
С приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П.Т., се
потвърждава размера на задълженията за главница и лихва за забава. Видно е
също, че няма разминаване между отчетените количествата по показанията на
водомера и записаните количества консумирана вода по счетоводната партида на
абоната. От заключението се установява, че няма плащания от ответника. Съдът
кредитира това заключение като обективно, безпристрастно и обосновано.
По делото е разпитана и
свидетелката Надежда Енчева Драголова, която заявява, че са извършвани реални
отчети, тогава, когато има достъп до имота, респективно до измервателния уред.
Твърди в показанията си, че в случаите, когато не е намиран абоната на адреса,
е записвала в карнет книгата служебни количества, като след служебните отчети
са правени реални отчети на измервателния уред. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен начин, че
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 812,45 лева – главница и
мораторна лихва върху тази сума в размер на 93,68 лева.
Съобразно този изход на делото
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от
177,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.
По горните съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземане от “В и К” ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление град Монтана, бул.”Александър Стамболийски” № 11, представлявано
от Управителя инж.Валери Димитров И. към Й.И.В. ***, ЕГН **********, възлизащо на
сумата от 906,13 лева, от 812,45 лева – главница за периода от 14.04.2016
година до 01.04.2019 година и 93,68 лева – лихва за забава за периода от 15.05.2016
година до 21.05.2019 година, ведно със законната лихва от 22.05.2019 година до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1359/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА Й.И.В. ***, ЕГН ********** да заплати на “В
и К” ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление град Монтана,
бул.”Александър Стамболийски” № 11, представлявано от Управителя инж.Валери
Димитров И. сумата от 177,00 лева - реализирани в исковото производство
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :