Решение по дело №2739/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Пазари“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от изп. директор Н. Н. Р., чрез Адв.др-во „С. и С.“ със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, ап. * против Заповед № 3882/31.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 42, разположен в [населено място], ул. „Д-р П.“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 41 и № 43, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005 г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна в отговор на писмо с рег. № ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.2024 г. и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение.

С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна като се застъпва становище, че същата е издадена от некомпетентен орган. Алтернативно се иска същата да се отмени като незаконосъобразна – изложени са аргументи за допуснати в хода на административното производство нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, което винаги е основание за отмяната на акта; обжалваната заповед не съответства на законовите изисквания за форма и съдържание. Оспорва се основният аргумент на органа, издал заповедта, а именно, че процесният павилион е поставен без необходимото разрешение. В подкрепа на последното представя с жалбата Разрешение за поставяне № О-6 от 17.10.2002 г., издадено от кмета на Р. О. с твърдението, че именно с него е разрешено поставянето на процесния павилион. Твърди се, че премахването на обекта не е необходимо във връзка с ремонта на ул. „Д-р П.“. В заключение се посочва, че заповедта не е съобразена с целта на приложимия закон – основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК. Изложени са подробни аргументи. Претендира се присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. Е. С. от ВАК, която поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, в с.з. чрез ст. юрк. А. Р. оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила – съставен констативен акт от компетентни длъжностни лица, дадена е възможност за възражение, след което, в съответствие с материалния закон – липса на разрешение за поставяне, преместваемият обект не отговаря на правилата и нормативите за устройство на територията и реализацията на инвестиционно намерение, е издадена оспорената заповед. Прави се искане за присъждане на юрк. възнаграждение. Депозирани са и подробни писмени бележки, в подкрепа на тезата за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

Административното производство е започнало със съставения от Н. А. К. на длъжност Гл. инспектор „Строителен контрол“ /СК/ в Дирекция УСКОР при Община Варна с участието на двама други инспектори от същата дирекция, на 25.10.2024 г. Констативен акт № 118 (л. 5 от преписката). В Констативния акт обектът е описан като ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане – павилион № 42, собственост на „Пазари“ ЕАД. Посочено е също, че същият е разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ул. „Д-р П.“, съгласно Схема № 1553/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД – предприятие с общинско участие. В КА проверяващите са вписали, че павилионът е разположен на 3 /три/ метра от уличното платно и граничи с павилиони № 41 и № 43. Представлява метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма. Електро захранен е, но не е водоснабден. В т. 6 от КА съставителят на акта е вписал, че за обекта няма издадено Разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1 т. 2 и ал. 2 вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Варна. Установените нарушения са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният Констативен акт следва да се счита за уведомление по чл. 26 ал. 1 от АПК.

По делото беше представено писмо с вх. № ДР-230/25.10.2024 г. получено от „Пазари“ ЕАД Варна, от което е видно, че КА № 118 от 25.10.2024 г. е връчен на „Пазари“ ЕАД като собственик и стопанисващ павилион № 42, заедно с още 53 бр. констативни актове, касаещи останалите павилиони разположени върху [ПИ].

Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3882/31.10.2024 г. от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

От доказателствата, събрани в хода на настоящото производство, се установява и не е спорно между страните, че със Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г., сключено между Община Варна и „Пазари“ ЕООД, страните са се споразумели „Пазари“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р П.“ ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1300 кв.м, съдържащ 46 бр. паркоместа. Последствие е издадена Заповед №0456/12.03.2003г. на Кмет на Община Варна, с която се прекратява действието на Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г и Споразумение №Д-2-9200/824/16.12.2002г., считано от 27.03.2003г. Указано е в заповедта, че терените, предмет на тези споразумения, които отговарят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ“, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях ще бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие - „Пазари“ ЕООД, чийто правоприемник към момента на постановяване на настоящото решение е оспорващото дружество „Пазари“ ЕАД. В посочената Заповед №0456/12.03.2003г., е указано още, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и др.“ съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

По делото е представена Схема за разполагане на преместваеми обекти, одобрена от Главен архитект на район „Одесос” на 15.10.2002г. /стр. 34 от делото/ и Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/ 17.10.2002 г. /стр. 14 от делото/

За ПИ с [идентификатор] е съставен Акт №7546 за частна общинска собственост от 22.10.2013г., вписан в СВ като Акт №103, том LXV, дело 13545/28.10.2013г„ вх.рег.№****, дв. вх. рег.№***.

Във връзка с твърденията на оспорващото дружество и за изясняване на фактите, в хода на съдебното производството беше назначена съдебно - техническа експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на експерта, като обективно, компетентно и обосновано, кореспондиращо с доказателствения материал по делото.

От заключението на вещото лице арх. инж. Р. П. се установява, че според споразумението между община Варна и дружеството-жалбоподател, община Варна се съгласява дружеството да ползва безвъзмездно имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р П.“ ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1330 кв.м., съдържащ 46 паркоместа. Срокът за ползване на имота и до провеждането на управленски действия или разпоредителна сделка от страна на община Варна, съгласно ЗОбщС, Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и ЗУТ. Разположението на имота съответства на имот с идент. № 10135.1503.140 от КККР на [населено място], одобрена със Заповед № КД-14-03-188/18.11.2008 г. на началника на СГКК-Варна.

От приложената скица за ПИ се вижда, че имотът е частна общинска собственост, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг обществен обект, комплекс, с площ от 1 353 кв.м., стар номер ***, собственик община Варна, право на собственост – няма данни за идеални части; Акт за общинска собственост № 103, том 65, рег. № 24347, дело № ***/ ***.20** г., вписан в СВ в [населено място].

Със Заповед № 0456/ 12.03.2003 г. на кмета на община Варна се нарежда, действието на споразумение № Д-2-9200/ 15.07.2002 г. и споразумение № Д-2-9200/ 16.12.2002 г. сключени между кмета на община Варна и дружеството –жалбоподател да се счита за прекратено на 27.02.2003 г., а действието на споразумение№ СС-З-9200/ 14.01.2003 г. прекратявам с настоящата заповед, считано от датата на издаването и. Терените на посочените споразумения, отговарящи на изискванията на Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други, съгласно чл. 56 от ЗУТ са определени като „пазарни площадки“. Разполагането на преместваемите обекти за извършване на търговия върху тях да се извършва от търговското дружество с общинско участие – „Пазари“ ЕООД.

Съгласно заключението на вещото лице за имот с [идентификатор] няма отреждане за пазарна площадка.

Установява се, че преместваемият обект - павилион № 42, попада в обхвата на ремонта, съгласно приложеното РС № 252/ГИ/14.11.2022 г. Това е видно от чертеж „Типови профили”, л.3.1. от инвестиционен проект „част Пътна”, като обектът е маркиран на разстояние 3 м от уличното платно на ул. „Д-р П.", а ширината на предвидения за ремонт тротоар е 3.65м., т.е. павилионът попада в тротоара.

По делото са приети различните редакции на приетата от Общински съвет Варна Наредба за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, във всяка от които разрешенията за поставяне са ограничени със срок.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 3882/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си павилион № 42, разположен в [населено място], ул. „Д-р П.“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 41 и № 43.

Заповедта е връчена на 01.11.2024г., съгласно изявление на жалбоподателя в подадената жалба, като видно от датата на подаването й в Община Варна – 12.11.2024г. и датата на издаване на акта – 31.10.2024г., въпреки липсата на доказателство за връчването й, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4153/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си за издаване на заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ на Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

При издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения и на материалния закон. По делото безспорно е установено, че единственото издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, един от които е и павилион № 42, е това, издадено от кмета на район „Одесос“ - № О-6/ 17.10.2002 г. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че разрешението е действащо и не е отменено. Доколкото в Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е посочен срок, основателно е ответната страна да твърди, че е приложим разрешения срок по Наредбата, действала към датата на издаването му – т.е. в случая или 3 години или 1 година и тези срокове безспорно са изтекли към датата на издаване на процесната заповед. Не са събрани доказателства, а и липсват твърдения от страна на жалбоподателя, след изтичане на тези срокове за процесния павилион № 42 кметът на Район „Одесос“ да е издавал друго разрешение за поставяне, респ. за този обект да е одобрявана друга схема, по реда на Наредбата – извън тази, одобрена от управителя на „Пазари“ ЕООД през 2005г.

Съдът приема, че след като по делото е безспорно доказано, че терена на който е разположен павилион № 42 не е отреден за „Пазарна площадка“, по законово определения ред, за разполагането му е необходима заповед на кмета, която да е съгласно одобрена от гл. архитект на общината схема.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че на практика Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е обвързано със срок, т.к. съгласно Заповед № 1405/29.09.1991г. на председателя на ВРИК на ОБНС, Заповед № 0456/12.03.2003г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. теренът бил предоставен на „Пазари“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което е логично и разрешението за поставяне да не е обвързано със срок. Както вече бе посочено, в самото разрешение за поставяне изрично е указано, че обектите имат временен характер. Освен това, видно от § 5 от ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбщС Варна, приета с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г., в сила от деня, следващ датата на приемането й – 15.12.2013г., същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията. Аналогична е разпоредбата на § 9 от ПЗР на Наредбата, приета с Решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г., но не е посочено коя е отменената Наредба и дали това е Наредбата, действала към датата на издаване на разрешението за поставяне.

Така установеното обуславя извод за липса на разрешение за поставяне, валидно към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е основанието по чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, според която разпоредба, посочена като основание за издаване на процесната заповед, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Това е достатъчно, за да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата. В тази връзка съдът намира, че е ирелевантно обстоятелството дали павилион № 42 се засяга от инвестиционното намерение на Община Варна за основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно РС № 252/ГИ/14.11.2022 г.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрк. възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пазари“ ЕАД, ЕИК .... срещу Заповед № 3882/31.10.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № 42, разположен в [населено място], ул. „Д-р П.“.

ОСЪЖДА „Пазари“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Изп. директор Н. Н. Р. да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно.