Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                         18.01. 2021 г.                     гр.Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                     гражданско отделение

На тринадесети януари                                   2021 година

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.д.№ 76,  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от адв. А.М., пълномощник на “Агрофейс“ ЕООД  гр. Търговище, против „Агродима“ ООД с. Голямо Ново, община Търговище, в която се твърди, че между страните е имало търговски взаимоотношения за доставка на стоки. Ищецът е доставчикът, а ответникът е следвало да изплати съответните суми, по няколко фактури. По тях имало частични плащания, но оставало да се дължи сумата от 31 649,85 лв. Върху забавените плащания по описаните фактури имало неустойка по договор, която е в размер на 7619,45 лв. Претенцията е за заплащане на тези суми, заедно с лихвата върху главницата, от завеждане на иска, до окончателното изплащане.  При условията на евентуалност, ако се прецени, че договорената неустойка е прекомерно голяма, то ищецът моли да се присъди сумата от 4625,82 лв.- обезщетение за забава, в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на всяка фактура, до подаване на исковата молба. Да се присъдят и разноските по делото.

Препис от молбата беше връчен на ответника.

В срок постъпи отговор, с който искът за главницата се признава, а се оспорва неустойката. Налице е споразумение между страните за разсрочване на плащането, което е изпълнено частично.

Препис от тази молба е връчен на ищеца и същият се възползва от правата си по чл. 372 от ГПК. В срок постъпи допълнителна искова молба, с допълване на доказателствени искания.

Ответникът не подаде отговор на тази молба.

В съд.зас. искът по чл. 92 от ЗЗД за неустойката беше изменен, като е намален на сумата 7356,39 лв. Искът се поддържаше от адв. М., който моли ответникът да бъде осъден да заплати търсените суми както и направените по делото разноски.

В съд.зас. ответникът, представляван от адв. С.А., поддържа становището, че искът за главницата не се оспорва, а само за неустойката. Не били представени доказателства за претърпени вреди от забавата на неиздълженото плащане. Прави се възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищеца.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: договорните отношения между страните не се оспорват. С договор от 22.02. 2019 г. ищецът „Агрофейс“ ЕООД гр. Тръговище, се е задължил да достави на ответника „Агродима“ ЕООД с. Голямо Ново стоки, които са свързани със селскостопанска дейност- семена, торове, горива и други, изброени в отделно приложение. В чл. 14 от договора е посочено, че стоките се заплащат до 31.07. 20109 г. След изтичането му, върху общо дължимата сума и върху вземането се начислява договорна лихва за забава, в размер на 1% месечно докато настъпи изпълнението. Стоките са доставени и фактурирани. В самите фактури има посочени други дати на плащане: № 2784 от 22.02. 2019 – с дата за плащане 30.09. 2019 г. На 18.03. 2019 г. е сключен анекс, в който е посочено, че стойността на фактура 2827 от 18.03. 2019 г. се заплаща на 19.09. 2019 г. На 25.03. 2019 г. е сключен анекс, в който е посочено, че стойността на фактура 2842 от 25.03. 2019 г. се заплаща на 30.08. 2019 г. На 01.04. 2019 г. е сключен анекс № 3, в който е посочено, че стойността на фактура 2864 от 01.04. 2019 г. се заплаща на 30.08. 2019 г. На 02.04. 2019 г. е сключен анекс № 4, в който е посочено, че стойността на фактура 2869 от 02.04. 2019 г. се заплаща на 30.08. 2019 г. На 02.04. 2019 г. е сключен анекс № 5, в който е посочено, че стойността на фактура 2877 от 02.04. 2019 г. се заплаща на 30.08. 2019 г. Доставката е извършена според уговорените и фактурирани количества

На 17.08. 2020 г. страните сключват споразумение, според което ответникът „Агродима“ ООД, дължи на ищеца „Агрофейс“ ЕООД, сумата от 42 649,85 лв. по договор за покупко-продажба с отложено плащане № 35 от 22.02. 2019 г. Длъжникът се задължава да заплати сума 42,649,85 лв., ведно със законната лихва по договора от 22.02. 2019 г. в срок до 20.09. 2020 г.

На 24.09. 2020 г. длъжникът заплаща на ищеца сумата от 11 000 лв. по банков път. След тази дата не са заплащани други суми.

От заключението на вещото лице се установява, че според уговорения в чл. 14 от договора размер на неустойката, тя възлиза на сумата от 7356,39 лв. Размерът на законната лихва е 6229,72 лв. Началната дата е по уговорените дати на плащания по различните фактури.

По отношение на задачата, поставена от съда, се установява, че размерът на законната лихва върху сумата от 42 649,85 лв. за периода от 17.08. 2020 г. до 24.09. 2020 г. е 462,04 лв., а върху сумата от 31 649,85 лв. за периода от 25.09. 2020 г., до 09.10. 2020 г. е 131,87 лв.

При така установените факти, съдът прави следните изводи: искът по отношение на главницата е установен в своето основание и същият не се оспорва от ответника, който на практика го признава. Същият следва да се уважи в пълен размер, за сумата от 31 649,85 лв.

Оспорва се дължимостта на договорената неустойка, като се иска тя да бъде намалена, защото била прекомерна. Други възражения по отношение на неустойката не са направени. Предвид на това, съдът приема, че при сключване на споразумението от 17.08. 2020 г., страните са договорили изменение на договорните си отношения занапред, без да отменят клаузата за неустойката, която е изтекла до този момент. На 17.08. 2020 г. те признават каква част от главницата по договора се дължи и договарят нова дата за изплащане, като от сключване на споразумението  нататък, сумата от 42 649,85 лв. се дължи ведно със законната лихва, плащанията са според т. 13 на договора. Никъде не се споменава неустойка върху тази сума след сключване на споразумението. Не се споменава и опрощаване на неустойката, нито какво включва самата сума. Според поведението на страните в процеса и направените възражения, съдът приема, че посочената в споразумението сума е касаела само главницата, която вече ще се дължи със законната лихва.

Предвид на това, неустойката до тази дата /17.08. 2020 г. се дължи/, а след нея се дължи законната лихва. Според изчисленията на вещото лице, които са дадени на л. 67 от делото, до заплащането на сумата от 11 000 лв. от ответника, неустойката е в размер на 4575,12 лв. От нея следва да се приспадне неустойката, която се дължи върху сумата от 11 000 лв. за период от 1 месец или това е сумата 110 лв. Т.е. за периода до сключване на споразумението дължимата неустойка е в размер на 4465,12 лв. В този размер следва да се уважи искът за неустойката. В другата част да се отхвърли като неоснователен.

За периода от 17.08. 2020 г., до 08.10. 2020 г. да се присъди законната лихва. Според заключението на вещото лице тя е в размер на 593,91 лв.  върху дължимата главница при приспадане на внесената на 24.09. 2020 г. сума от 11 000 лв.

Върху главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 09.10. 2020 г., до окончателното изплащане.

По отношение възражението за прекомерност на неустойката. Съдът намира, че следва да се  приложи чл. 309 от ТЗ, който предвижда, че при търговска продажба, когато се касае до отношения между търговци, неустойката не може да бъде намалявана поради прекомерност. Освен това нейният размер не е и прекомерен, защото както е видно от заключението на вещото лице, той не е толкова голям, в сравнение със законната лихва.

По разноските. Тези на ищеца по списък са в размер на 3663 лв.

Ответникът няма доказателства за направени разноски, защото договореният хонорар на адвокат А. не е заплатен. Направено е възражение за прекомерност на хонорара на адв. М.. Същият е в размер на 1750 лв. Като се има предвид, че минималният размер на възнаграждението само по единия иск за главницата е в размер на малко под 1500 лв., като се добавят и исковете за неустойка и лихва е видно, че договореният размер не е прекомерен. Затова адвокатското възнаграждение не следва да се намалява.

Според уважения размер на иска/ който в частта за неустойката и лихвата има отхвърлителна част/ ответникът следва да заплати на ищеца  сумата от 3600 лв.

В заключение: ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца главницата от 31 649,85 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10. 2020 г. до окончателното изплащане,  4465,16 лв. неустойка за времето до 16.08. 2020 г. и лихва върху неизплатената част на задълженията по договора, считано от 17.08. до  09.10. 2020 г., както и направените по делото разноски. В останалите части за исковете за неустойка и лихва, същите следва да се отхвърлят като неоснователни.

По изложените съображения, съдът 

 

Р Е  Ш И :

 

ОСЪЖДА „Агродима“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Фиданка Ангелова, ДА ЗАПЛАТИ на +Агрофейс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от Гергана Колева следните суми:

31 649,85 лв., представляващи неизплатена част от задължения по договор от 22.02. 2019 г. и сключените към него анекси и споразумения, с предмет доставка на стоки – торове, препарати, горива, семена и други, ведно със законната лихва, считано от 10.10. 2020 г., до окончателното изплащане,

сумата от 4465,16 лв. неустойка по същия договор, начислена за времето от датата на падежа на всяка фактура, до 16.08. 2020 г.,

сумата от  593,91 лв.,  лихва върху неизплатената част на задълженията по договора, считано от 17.08. до  09.10. 2020 г., както и

сумата от 3600 лв., направени по делото разноски, според уважения размер на иска.

В останалата част, до пълните размери на исковете за неустойка и лихва, отхвърля същите като неоснователни.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: