Решение по дело №517/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

124

Година

15.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.10

Година

2011

Председател:

Секретар:

С присъда по НОХД № 1948/2007г. на ВТРС подсъдимият А. И. Д. е признат за виновен в това, че на 01.02.2007 г. в гр. В., около 15:00 часа, на ГП І-4 км.133, при управление на лек автомобил "Ситроен Ксара" с рег.№ ..., собственост на “А.” гр. Л., нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не направил всичко възможно да намали скоростта или да спре превозното средство при възникване на опасност за движението; чл.21 ал.1 от ЗДвП - движил се със скорост 118,8 км./ч., като максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и съобразено с категорията на МПС е 90 км/ч., с което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Д. А. Б. с ЕГН * от гр.В., ул."К. П." №...., изразяваща се в загуба на слезката и средни телесни повреди на същото лице, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота поради симетрична фрактура на ребра двустранно, трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на десния горен крайник, съответно поради фрактура на петната кост на ляв крак и фрактурата на V-та предкиткова кост на дясна длан, като на основание чл.343 ал.1 буква "Б" във връзка с чл.342 ал.1 вр. с чл.128 ал.2 предл.7 и чÙ.129 ал.2 предл.2 и предл.5 от НК, чл.36 и чл.54 НК е осъден на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66 ал.1 НК е отложено изпълнението на така наложеното на А. И. Д. наказание за срок от три години.

На основание чл.343 Г НК А. И. Д. е лишен да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Подсъдимият А. И. Д. е осъден да заплати сумата от 10 000 лв. на Д. А. Б., представляваща неимуществени вреди с оглед причинената й тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният граждански иск от Д. А. Б. против А. И. Д. за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката за разликата до 15 000 лева, като недоказан.

Подсъдимият А. И. Д. е осъден да заплати сумата от 3 500 лв. на Д. А. Б., представляваща неимуществени вреди с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради симетрична фрактура на ребра двустранно, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният граждански иск от Д. А. Б. против А. И. Д. за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради симетрична фрактура на ребра двустранно за разликата до 10 000 лева, като недоказан.

Подсъдимият А. И. Д. е осъден да заплати сумата от 3 000 лв. на Д. А. Б., представляваща неимуществени вреди с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник, поради фрактура на петната кост на ляв крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният граждански иск от Д. А. Б. против А. И. Д. за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник, поради фрактура на петната кост на ляв крак, за разликата до 10 000 лева, като недоказан.

Подсъдимият А. И. Д. е осъден да заплати сумата от 1 500 лв. на пострадалата Д. А. Б., представляваща неимуществени вреди с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, поради фрактура на V-та предкиткова кост на дясна длан, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. до окончателното изплащане.

Отхвърлен е предявеният граждански иск от Д. А. Б. против А. И. Д. за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, поради фрактура на V-та предкиткова кост на дясна длан, за разликата до 5 000 лева, като недоказан.

Подсъдимият А. И. Д. е осъден да заплати сумата 2 035.23 лева на пострадалата Д. А. Б., представляваща имуществени вреди с оглед направените от нея разходи за лечение на нанесените й телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007 год. до окончателното изплащане.

Подсъдимият Д. Н. К. е признат за невинен за това, че на 01.02.2007 г. в гр.В., около 15:00 часа на ГП 1-4, км. 133, при управление на личния си лек автомобил “Ауди А6” с рег.№..., нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП като при избиране скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и с всички други обстоятелства които имат значение за безопасността на движението; чл.21 ал.1 от ЗДвП – като се движил със скорост 144,2 км/час, като максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и съобразно с категорията на МПС е 90 км/час; чл.42 ал.1 т.2 предл.1 от ЗДвП – като водач, който ще предприеме изпреварване, след като подал сигнал, не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварвÓне; чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП – като водач, който изпреварва, при навлизане в пътна лента, предназначена за насрещното движение, създал опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея; чл.43 т.1 от ЗДвП – предприел изпреварване, когато разстоянието на видимост било ограничено, поради характера на пътя и е било по-малко от необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение; чл.6 т.1 във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДВП и във вр. с чл.63 ал.2 т.5 от ППЗДВП - като не съобразил своето поведение с пътен знак “В-24” и пътната маркировка - "Двойна смесена линия” – М5, предприел изпреварване на л.а. "Хюндай Акцент" с рег.№ ..., управляван от М. К. А. от гр. В. и пресякъл пътната маркировка от страната на непрекъснатата линия и по този начин предизвикал пътнотранспортно произшествие между гореописания лек автомобил и лек автомобил “Ситроен Ксара” с рег. № ..., управляван от А. И. Д. от гр. Л. и по непредпазливост причинил на Д. А. Б. с ЕГН * от гр.В. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката и средни телесни повреди на същото лице, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота поради симетрична фрактура на ребра двустранно, трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на десния горен крайник, поради фрактура на петната кост на ляв крак и фрактурата на V-та предкиткова кост на дясна длан, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. чл.343 ал.1 буква "Б" във връзка с чл.342 ал.1 вр. с чл.128 ал.2 предл.7 и чл.129 ал.2 предл.2 и предл.5 от НК във връзка с чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1, чл.42 ал.1 т.2, чл.42 ал.2 т.2, чл.43 т.1 и чл.6 т.1 от ЗДВП във вр. чл.47 ал.3 и чл.63 ал.2 т.5 от ППЗДВП.

Предявеният граждански иск от Д. А. Б. против Д. Н. К. за заплащане сумата от 15 000 лева, претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й в условията на независимо съпричиняване от двамата подсъдими тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. е отхвърлен като неоснователен.

Предявеният граждански иск от Д. А. Б. против Д. Н. К. за заплащане сумата от 10 000 лева, претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й в условията на независимо съпричиняване от двамата подсъдими средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради симетрична фрактура на ребра двустранно, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. е отхвърлен като неоснователен.

Предявеният граждански иск от Д. А. Б. против Д. Н. К. за заплащане сумата от 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й в условията на независимо съпричиняване от двамата подсъдими средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник, поради фрактура на петната кост на ляв крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. е отхвърлен като неоснователен.

Предявеният граждански иск от Д. А. Б. против Д. Н. К. за заплащане сумата от 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението с оглед причинената й в условията на независимо съпричиняване от двамата подсъдими средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник, поради фрактура на V-та предкиткова кост на дясна длан, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007 год. е отхвърлен като неоснователен.

Предявеният граждански иск от Д. А. Б. против Д. Н. К. за заплащане сумата от 2 035.23 лева, представляваща имуществени вреди с оглед направените от нея разходи за лечение на нанесените й телесни увреждания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.02.2007г. до окончателното изплащане е отхвърлен като неоснователен.

Подаден е протест от Районна прокуратура гр.В. против присъдата в частта, с която е оправдан подсъдимият Д. К.. Според представителя на ВТРП първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. А., К., А. и обясненията на подсъдимия Д. относно причините за възникване на ПТП и мястото, където подсъдимият К. е приключил предприетата от него маневра – изпреварване. Налице са категорични доказателства относно местоположението на лекия автомобил „Ауди” и скоростта му на движение, които неоправдано са игÝорирани от съда. В протеста се иска да се отмени присъдата в частта, с която подсъдимият Д. К. е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление, като се постанови нова такава, с която да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода” над средния размер, предвиден за извършеното престъпление. Изпълнението на същото да се отложи за срок от три години, както и да бъде лишен от право на управление на МПС в максимален срок.

Подадена е въззивна жалба от граждански ищец и частен обвините Д. Б. против присъдата. Направено е оплакване за неправилност на същата. Според жалбоподателката от събраните доказателства се установява, че са извършени нарушения на правилата за движение по пътищата от подсъдимия Д. К., изразяващи се в движение с превишена скорост и изпреварване на забранен участък. Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. А., К. и нейните такива, както и обясненията на подсъдимия Д. относно причините за възникване на ПТП и мястото, където подсъдимият К. е приключил предприетата от него маневра – изпреварване. Жалбоподателката счита, че поведението на подсъдимият К. е първопричина за настъпилото ПТП, тъй като е създал критична пътна ситуация. Моли да се отмени присъдата в частта, с която е оправдан подсъдимият Д. К., като се постанови друга такава, с която бъде осъден по обвинението за извършено престъпление. Жалбоподателката моли присъдата спрямо подсъдимия А. Д. да бъде изменена, като се увеличат наложените му наказания. Моли да се уважат предявените граждански искове до пълния им размер срещу двамата подсъдими, както и да й се заплатят направените разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от подсъдимия А. И. Д. против присъдата. Направено е оплакване за неправилност на същата. Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, които са довели до ограничаване на правата му. На същият е предявено постановление за привличане като обвиняем, разпитан е в това си качество, както и му е предявено разследването. Същият изрично е заявил, че желае да бъде защитаван от адвокат, както и да му бъде предоставена възможност да си упълномощи такъв. Такава възможност не му е била дадена, като извършените процесуални действия по разследването са извършени без да е могъл да упражни правото си на защита. На следващо място не са спазени изискванията на чл. 234 НПК. Извършените процесуално-следствени действия извън срока нямат правна стойност и не могат да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Първоинстанционният съд се е позовал на всички материали, събрани в хода на досъдебното производство. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно чл.246, ал.2 НПК. Налице е несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по отношение на настъпилата телесна повреда на пострадалата.

На следващо място е наведено оплакване за неправилно приложение на материалния закон. В случаите, когато се засяга един и същ непосредствен обект на посегателство, деянието следва да се квалифицира само с оглед на най-тежкия причинен резултат. В правната квалификация на присъдата не следва да намират отражение причинените телесни повреди. Жалбоподателят счита, че липсват доказателства за причинената симетрична фрактура на ребрата, двустранно на пострадалата Д. Б.. За да е налице този престъпен резултат е необходимо да съществува реална, а не предполагаема опасност за живота на пострадалия. Жалбоподателят счита, че по отношение на тази телесна повреда липсва реална опасност за живота на пострадалата.

На следващо място се изтъква довод, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал автотехническите експертизи и свидетелските показания, като не е отчетено, че първопричина за настъпилото ПТП е поведението на подсъдимия Д. К.. Същият е предприел изпреварване в нарушение на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП, което е предизвикало извършването на спасителна маневра от жалбоподателя и е довело до удара между автомобилите. Внезапната поява на лек автомобил „Ауди” в насрещната лента за движение представлява обстоятелство, което не може да бъде предвидено и съобразено при определяне на скоростта от жалбоподателя. Неправилното изпреварване, а не превишената скорост се намира в пряка причинна връþка с последвалото ПТП.

На следващо място е наведено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. При определянето му като размер, съдът не е отчел като смекчаващо обстоятелство, че жалбоподателят незабавно след ПТП-то е предложил помощ на пострадалите, посетил е Б. в болницата и отново е предложил помощта си за нейното възстановяване.

По отношение на граждански искове жалбоподателят счита, че са допуснати процесуални нарушения. Предявеният такъв за сумата от 10 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на причинената средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето – временно опасна за живота, е процесуално недопустим. Жалбоподателят счита, че не са събрани никакви доказателства във връзка с характера на претърпените неимуществени вреди. Предявеният граждански иск от пострадалата за заплащане на имуществените вреди в резултат на престъплението, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Липсват доказателства за направени разходи за лечението й. Моли да се постанови решение, като се намали наложеното наказание на жалбоподателя А. Д., както и да се отхвърлят предявените граждански искове от Д. Б..

Постъпило е възражение от адвокат Огнян С., като повереник на гр. ищец и ч.обвинител Д. Б. против въззивната жалба на подсъдимия А. Д.. Същият сочи, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия Д.. На последния е разяснено правото му на защита, като е заявил, че желае да дава обяснение. Срокът за разследване на досъдебното производство е удължен до осем месеца. Всички процесуални действия са извършени в този срок, като материалите по делото са предявени на подсъдимия Д. и защитника му. На следващо място повереникът счита, че е налице пълно описание на обстоятелствата във връзка с извършеното престъпление от подсъдимия, включително и причинените телесни повреди. Обвинителният акт съдържа всички реквизити, предвидени в НПК.

Постъпило е допълнение към въззивната жалба от подсъдимия А. Д.. Излага допълнителни съображения в подкрепа на жалбата, относно наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата му в хода на досъдебното производство. На следващо място счита, че присъдата е постановена и при непълнота на фактическия и доказателствен материал. Не е изследвано техническото състояние на леките автомобили – „Хюндай” и „Ситроен Ксара”. Не е установена изправността на кормилната уредба, спирачната система, скоростната кутия и др. към 01.02.2007г. Не е обсъдено поведението на водача на лекия автомобил „Хюндай”. Моли да се отмени присъдата, като делото се върне за ново разглеждане на прокурора.

В съдебно заседание представителят на В. заема становище че не поддържа протеста, като не го оттегля.Излага доводи.Моли да се потвърди присъдата на ВТРС.

Адвокат С. - повереник на частния обвинител и граждански ищец Д. Б. заема становище да се отмени присъдата в частта, с която подсъдимият Д. К. е признат за невинен по обвинението за извършено престъпление, като бъде признат за виновен и му бъде наложено наказание. Моли да се измени присъдата в частта на наложеното наказание на подсъдимия А. Д., като се увеличи до средния размер на наказанието, предвидено за извършеното деяние. Налице е съпричиняване на двамата водачи и то в равностойна степен, като наказанията им следва да бъдат в един и същ размер. Моли да се уважат предявените граждански искове в пълния им размер.

Адвокат Н., като защитник на подсъдимия А. Д., заема становище за явна несправедливост на наложеното му наказание. Моли да се намали размера на наложеното му наказание, като гражданските искове не следва да бъдат уважавани.

Адвокат И., като защитник на подсъдимия А. Д. моли да се намали размера на наложеното му наказание. По отношение на граждански искове счита, че същите са недоказани. Липсват доказателства за закупени медикаменти, ползвани за лечението на пострадалата Б..

Адвокат М., като защитник на подсъдимия Д. К. моли да се постанови решение, с което дÓ се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Въззиваемият Д. К. в своя защита, счита, че няма никаква вина за настъпилото ПТП.

В правото си на последна дума подсъдимият Д. К., моли да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление.

Великотърновският окръжен съд в качеството на въззивна инстанция, като обсъди направените в протеста и в жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на присъдата , прие за установено от фактическа страна следното:

Подадения протест е неоснователен ,а жалбите - частично основателни. Във въззивната жалба на подсъдимия А. Д. е наведено оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на досъдебното производство. От извършената проверка в тази насока се констатира, че на 6.05.2007г. е изготвено постановление за привличане на обвиняем. На 1.06.2007г. същото е предявено на подсъдимия Д., като е проведе разпита му като обвиняем. Същият е запознат с правата си, както и с правото си на адвокатска защита. Подсъдимият е заявил, че защитникът му няма възможност да го защитава същия ден. Заявил е, че е запознат с правото да не дава обяснения, както и че желае да дава обяснения. Налице е изготвено последващо постановление за привличане на обвиняем от 24.09.2007г. Същото е предявено на 28.09.2007г. на подсъдимия Д. и на защитника му адвокат И.. Проведен е разпит на първия в присъствието на втория. Материалите по досъдебното производство са предявени на подсъдимия Д. и на защитника му адвокат И..

При така изяснените обстоятелства следва да се приеме, че при първоначалното предявяване на обвинението на подсъдимия са му разяснени правата, както правото му на защита и да не дава обяснения в отсъствие на защитник. Същият е заявил, че желае да дава обяснения. Следва да се приеме, че след като му е разяснено правото да откаже даването на обяснения в отсъствие на защитник, подсъдимият се е съгласил това да стане в отсъствие на адвокат. Последващите привличане и предявяване на материалите по делото са извършени в присъствието на подсъдимия и на упълномощения му защитник.

Налице са постановления за удължаване на срока на разследване по досъдебното производство с по два месеца, като окончателен такъв се явява 1.10.2007г. До тази дата са приключени всички процесуални следствени действия от разследващия орган по дознанието. В наведено оплакване не се сочат какви доказателства са събрани след тази дата, които са приобщени към доказателствения материал по делото и са използвани при постановяване на присъдата. При извършената проверка в тази насока не се констатира да са събрани такива, както и не е ясно с какво се нарушава правото на защита на подсъдимия.

Наведено е оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съгласно чл.246, ал.2 НПК. Според защитата на подсъдимия Д. е налице несъответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по отношение причинената телесна повреда на пострадалата. Констатира се, че едната от средните телесни повреди, причинени на пострадалата, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради симетрична фрактура на ребра двустранно е изписана в заключителната част на обвинителния акт. Същата фигурира и в двата диспозитива по отношение на двамата подсъдими. В обстоятелствената част при изброяването на телесните повреди е пропусната. Окръжния съд счита, че се касае за техническа грешка при изготвянето на обвинителния акт. Посоченият пропуск се явява нарушение на процесуалните правила. Не може да се приеме, че е съществен по своя характер, тъй като не води до нарушаване правата на подсъдимите. По тези съображения ВТОС счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и при постановяване на присъдата, които да водят до отмяната й на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. При обсъждане на събраните по делото доказателства се установява, че подсъдимият А. И. Д. е работи в АРКУС гр.Л.. Същият е правоспособен водач на МПС от 1997г., като има категории “А”, „В”, „С”, „М” и „Т”. Подсъдимият Д. има наложени административни наказания за нарушения на ЗДП. Същият не е осъждан.

Подсъдимият К. е правоспособен водач на МПС, като има категории “В” и “М”. На същия са наложени административни наказания за нарушения на ЗДП. Подсъдимият К. е реабилитиран по право.

На 01.02.2007г. около 15:00 часа на ГП 1-4 Варна -С. км. 133 в посока гр.В. се движили последователно леки автомобили. Първият от тях бил "Рено 19" с рег. № ..., управляван от св.К. След него се движил лек автомобил "Хюндай Аксент" с рег.№ ..., управляван от св.М. А. В същата кола пътувала и пострадалата Б., като седяла на предната дясна седалка. По същото време и по същия път се движил л.а. „Ауди А-6” с рег. № ..., управляван от подсъдимия К.. Заедно с него бил и св.В. След като преминали през с. Ш., двата автомобила "Рено 19" и "Хюндай Аксент" били застигнати от лек автомобил "Ауди А-6", управляван от подсъдимия К. с висока скорост. Последният предприел маневра изпреварване на двата автомобила, като навлязъл в насрещната лента за движение.

По същото време и по същия път ГП 1-4, км.133 се движил лек автомобил "Ситроен Ксара" с рег. № ..., управляван от подсъдимия А. Д. в посока от гр.В. към гр.Л.. Същият излязъл от ляв за него завой и възприел насрещно движещия се в пътната му лента лек автомобил "Ауди А-6". Подсъдимият Д. предприел интензивно спиране, както и завиване в дясно. В резултат на завиването му надясно и предприетото интензивно спиране, л.а. "Ситроен" излязъл извън платното за движение в южната чаС. Преминал през банкета и се ударил в изградената извън пътя мантинела. При напускането на платното и удара в мантинелата подсъдимият Д. се опитал да изправи автомобила, като извие волана на ляво.

През това време л.а. „Ауди А-6” осъществил маневрата изпреварване на двата автомобила, движещи се пред него. Същата била завършена. Първият преминал покрай л.а. „Хюндай” и „Рено”, както и между л.а. „Ситроен” без да се осъществи тройно разминаване между тях. След излизането от платното и удара в мантинелата, подсъдимият Д. се опитал да изправи л.а.”Ситроен”, като извил волана на ляво. В резултат на тези действия същият се занесъл, преминал през собствената си лента и навлязъл в насрещната, където през това време бил лекият автомобил "Хюндай". От взаимното пресичане траекториите на движение на двата автомобила "Ситроен" и "Хюндай" настъпил удар. Същият бил челен и кос. Л.а. "Ситроен" с десен фар, десен преден калник и предна част се ударил в предните капак и броня на л.а. "Хюндай". След удара двата автомобила останали почти на място с незначително изместване - първия напред и на север с предната част, а вторият назад и на север с предната чаС. Л.а. „Ауди А-6” се отдалечил от местопроизшествието без да спре, като се прибрал в гр.В.. Вследствие на реализираното ПТП на возещата се на предната дясна седалка на л.а. “Хюндай” – Д. Б. били причинени телесни повреди.

На водачите на л.а. “Хюндай” и на л.а. “Ситроен” били взети кръвни проби. След извършени химически експертизи е констатирано, че и двамата водачи подсъдимият Д. и св. Асенов не са били употребили алкохол или друго упойващо вещество.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза за установяване на причинените на Б. телесни увреждания. От изготвеното заключение на вещото лице Д. Н. Н. се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на пострадалата Б. са причинени следните телесни увреждания: Руптура лиенис травматика /травматична руптура на слезката/; Спленектомия /оперативно отстраняване на слезката/; Травматичен шок; Преден гръден капак; Фрактура осис калканей синистра дислоката /фрактура на петната кост на ляв крак с дислокация/; Фрактура осис метакарпи V манус декстра /фрактура на базата на V-та предкиткова кост на дясна длан/.

Травматичната руптура на слезката е довела до оперативното й отстраняване, като представлява загуба на същата. Същото се явява тежка телесна повреда.

Симетричната фрактура на ребра двустранно е причинила на Б. разстройство на здравето, временно опасно за живота, с оздравителен период около 1.5 – 2 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Това увреждане сÕ явява средна телесна повреда;

Фрактурата на петната кост на ляв крак е причинила на Б. трайно затруднение движението на ляв долен крайник за не по-малко от 2.5-3 месеца при нормално протичане на оздравителните процеси. Това увреждане се явява средна телесна повреда;

Фрактурата на V-та предкиткова кост на дясна длан е причинила на Б. затруднение на хватателните движения на дясна длан за около 1.5 месеца при нормално протичане на оздравителните и възстановителни процеси. Това увреждане се явява средна телесна повреда.

В хода на съдебното следствие е назначена допълнителна съдебно-медицинска автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Н.Н., Н.А. и С.С. От заключението на същата се установява, че към момента на настъпване на ПТП пострадалата Б. е била с поставен обезопасителен колан. Към датата на изготвяне на заключението по отношение на причинената фрактура на петната кост, е установено, че не възстановен напълно обема на движение в глезенната става. Необходимо допълнително оперативно лечение за преодоляване на болката. Не е възстановена напълно функцията на левия долен крайник, като е налице ограничение плантарна флексия с около 25% дефицит, както и движението в глезенната става няма да се възстанови.

Във въззивното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Д. Н. С. –хирург и Д. Р. З.-ортопед. От заключенията към същата се установява, че травматичната руптура на слезката е довела до болки и страдания, кръвозагуба и до оперативното й отстраняване. Степента на възстановяване е до 60%, като се понижава физическата работоспособност до 40%. Периодът на пълно възстановяване след спленектомията е от 3 до 6 месеца, през който да се адаптира черния дроб и костния мозък, за да поемат функциите на отстранения далак. Възможен е и по-дълъг период на възстановяване до две години. По отношение фрактурата на петната кост е констатирано скъсена опорна фаза на левия крак и затруднено претъркулване на ходилото. Невъзможен стоеж на пръсти на ляво ходило и болезнен стоеж на пета на ляво ходило. При рентгеново изследване е констатирано консолидирала вътреставна фрактура на лява петна кост с дислокация на фрагментите и разрушена субталарна става, намален ъгъл на Бьолер на лява петна кост -30 градуса. Вътреставните фрактура на петната кост са довели до значително и дълготрайно осакатяване, деформация, разширяване на ходилото, слабост на мускулатурата, болка, ограничено движение и намалена функционална активноС.

В първоинстанционното производство са изслушани назначената в хода на досъдебното производство единична и тройна автотехническа експертиза и заключенията на три допълнителни такива. Първата е изготвена от вещото лице Н. А., тройните такива са изготвени от вещите лица Б. И., Веселин Илиев и П. П. От заключенията към единичната експертиза, изготвена от вещото лица Н.А. се установява, че подсъдимият Д. е управлявал автомобила със скорост от 118.8 км/ч в посока от гр. В. към гр. Варна, от запад на изток, в светлата част на денонощието. Същият е предприел интензивно спиране и завиване надясно. В резултат на тези действия е напуснал платното за движение в южната част, преминал на банкета и се ударил незначително в изградената мантинела. В същото време едновременно с напускане на платното и удара в мантинелата, водачът на л.а. “Ситроен” е завил волана наляво. В резултат на удара в мантинелата и завиването наляво, л.а. “Ситроен” се е занесъл. Преминал през своята пътна лента и навлизъл в насрещната за него пътна лента, където в същото време насрещно в своята пътна лента се движи л.а. “Хюндай” с возещата се в него пострадала Б. със скорост около 55 км/час. От взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила – л.а. “Ситроен” и л.а. “Хюндай” е настъпил удар. От заключенията на вещите лица е видно, че ако л.а. “Ситроен” се е движил със скорост до 97.5 км/час, той е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.

По делото е изготвена и приета тройна АТЕ, изготвена от вещите лица Б.И., В.И. и П.П.. От заключението към същата е видно, че според тях пътната обстановка преди и по време на ПТП е била усложнена., поради предприетото изпреварване от л.а. „Ауди” на л.а. „Хюндай” и „Рено”. Скоростта на л.а. „Ситроен” и на л.а. „Хюндай” преди и по време на реализиране на ПТП-то е била, както следва: преди началото на отлагане на спирачните следи около 128 км/ч, а при осъществяване на удара – 49.8 км/ч. При лекия автомобил”Хюндай” скоростта при осъществяване на удара е била 44 км/ч, а преди началото на спирачните следи – 57 км/ч. Опасната зона на л.а. „Ситроен” е 151.4 м. При движение със скорост от 90 км/ч опасната зона е 85 м. Ударът между автомобилите се е осъществил в северния край на лентата за движение на л.а. „Хюндай”. Лекият автомобил „Ситроен” е навлязъл изцяло в лентата за движение на л.а. „Хюндай”. Последният се е движил в процес на спиране с десни гуми по северния край на лентата за движение. От експлоатационно-техническа гледна точка ударът се е осъществил поради навлизането на л.а. „Ситроен” в лентата за движение на л.а. „Хюндай”. Навлизането се осъществява в процес на спиране, след движение със скорост около 128 км/ч. Водачът на л.а. „Ситроен” предприема действие за екстремно спиране, след възприемане като опасност на предприелия изпреварване насрещно движещ се л.а. „Ауди” на л.а. „Хюндай” и „Рено 19”. Механизмът на ПТП според вещите лица е, че л.а. „Ситроен” се е движил със скорост около 128 км/ч. Същият възприема изпреварващият л.а. „Ауди” като опасноС. Водачът на „Ситроен” реагира за екстремно спиране, когато автомобилът му се намира на 141 м от мястото на удара. В процеса на спиране л.а. „Ситроен” се отклонява надясно. Десните му гуми излизат на банкета и се осъществява контакт с мантинелата. След това, лекият автомобил „Ситроен” се отклонява наляво, пресича разделителната линия и се осъществява кос челен удар между предната му дясна част и предната част на л.а. „Хюндай”. Водачът на последния също реагира на опасността, като първоначално намалява скоростта си на движение до около 57 км/ч, след което задейства спирачната система. При осъществяване на удара скоростта на л.а. „Ситроен” е около 50 км/ч, а на л.а. „Хюндай” – 44 км/ч. Лекият автомобил „Хюндай” се завърта в посока на часовниковата стрелка, а л.а. „Ситроен” - в посока обратна на часовниковата стрелка. Според вещите лица, извършеното изпреварване с висока скорост на движение от л.а. „Ауди” е представлявало опасност за водача на л.а. „Ситроен”. Последният е реагирал на това с екстремно спиране и отклоняване надясно към мантинелата.

Изслушана е допълнителна АТЕ, изготвена от вещите лица Б.И. и Н.А. От заключението към същата се установява, че скоростта на движение на л.а. „Ауди” е била 144.2км/ч.

По искане на страните в хода на съдебното следствие на допуснати, изготвена и изслушани три допълнителни заключения към тройната експертиза на вещите лица Б.И., В.И. и П.П. При едни и същи изходни данни и приети вече стойности, като скорости на движение на автомобилите, разстояние между тях, видимост, време на реакции на водачите до мястото на удара и др. в резултат на задълбочени допълни изчисления се променят посочените величини, както и направените изводи от вещите лица. Същите са в невъзможност да определят не само точна, а така и приблизителна скорост на л.а “Ауди”, управляван от подсъдимия К., както и да се установи положението му във всеки момент при извършването на маневрата изпреварване по пътното платно до настъпването на ПТП. Скоростта му на движение варира от 103 до 160 км/ч. Липсата на данни, въз основа на които да се определи приключването на маневрата изпреварване от л.а. „Ауди” според вещите лица, води до невъзможност да се установи и започването й. Същите не могат да определят местонахождението и движението не само л.а. „Ауди”, така и на останалите автомобили в зоната преди настъпването на ПТП. Липсата на обективни данни за определяне на посочените обстоятелства е довела до невъзможност вещите лица да се ангажират с отговори на въпросите c конкретни стойности.

С оглед на обстоятелството, че по делото не е установено началото и края на маневрата изпреварване предприета от водача на лекия автомобил „Ауди А6”, както и скоростта му на движение, а така също и взаимното положение на леките автомобили преди настъпването на пътнотранспортното произшествие във въззивната инстанция е допусната и изслушана повторна петорна АТЕ. Същата е изготвена от вещите лица доц. Д. И. А. А., доц. Д. И.Г. Д., доц. Д. И. И. П., доц. Д. И. Л. К. и гл.ас. И. Д. П.. По приемането на същата са направени възражения от защитника на подсъдимия К.. Вещите лица дават подробни отговори нÓ поставените въпроси при разпита им в хода на съдебното следствие. Въззивният съд прие изготвената петорна АТЕ.

Съгласно протокол за оглед на ПТП е протекло около 15.00 ч., на ГП I – 4, при км. 133+100, при дневна светлина, добра видимост, извън населено място. Пътното платно е двупосочно с по една лента за движение в двете посоки. Ширината на платното е определена на 7,10 м, като северната пътна лента (посока към В. Т.) е с ширина 3,50 м. Асфалтовата настилка е от едрозърнест, износен асфалт, без неравности, дупки. В района на установяване на двата автомобила пътния участък е прав, като след него, гледано в посока гр. В. Т. (в западна посока) пътя преминава в крива (десен завой), като за хорда с дължина 10 м в средата е измерена “стрелка” 5 см. В правия участък платното е разделено с прекъсната линия МЗ, и непрекъсната разделителна линия западно от Ор.№1, като последната се дублира с прекъсната в южната част на непрекъснатата до началото на кривата кривата - тип М5. От двете страни на пътя са изградени банкети, като северния е с ширина 2,0 м, след който следва канавка. Южния банкет е с ширина 0,8 м, като след него е изградена единична мантинела с височина 0,8 м.

По делото и пред двете инстанции се установява една фактическа обстановка, която не се спори от страните по същество, като дискусия се поражда единствено относно движението на лек автомобил „Ауди”, управляван от подсъдимия К. конкретно при извършване на маневра изпреварване.От фактическа страна по делото е установено следното:

На 01.02.2007г. около 15:00 часа на ГП 1-4 Варна -С. км. 133 в посока гр.В. се движили последователно леки автомобили. Първият от тях бил "Рено 19" с рег. № ..., управляван от св.К. След него се движил лек автомобил "Хюндай Аксент" с рег.№ ..., управляван от св.М.А. В същата кола пътувала и пострадалата Б., като седяла на предната дясна седалка. По същото време и по същия път се движил л.а. „Ауди А-6” с рег. № ..., управляван от подсъдимия К.. Заедно с него бил и св.В. След като преминали през с. Ш., двата автомобила "Рено 19" и "Хюндай Аксент" били застигнати от лек автомобил "Ауди А-6", управляван от подсъдимия К. с висока скорост. Последният предприел маневра изпреварване на двата автомобила, като навлязъл в насрещната лента за движение при добра видимост и без насрещно движение като преценил, че с оглед възможностите на автомобила си ще осъществи безпрепятствено маневрата.Според обясненията му и показанията на св.Владов в последната част на маневрата – при прибирането си в своята лента възприел насрещно движещ се автомобил с който се разминали безпрепятствено.Този насрещно - движещ се автомобил е бил управлявания от подсъдимия Д. в посока от гр.В. към гр.Л.. лек автомобил "Ситроен Ксара" с рег. № ... Същият излязъл от ляв за него завой и възприел насрещно движещия се в пътната му лента лек автомобил "Ауди А-6". Подсъдимият Д. предприел интензивно спиране, както и завиване в дясно. В резултат на завиването му надясно и предприетото интензивно спиране, л.а. "Ситроен" излязъл извън платното за движение в южната чаС. Преминал през банкета и се ударил в изградената извън пътя мантинела. При напускането на платното и удара в мантинелата подсъдимият Д. се опитал да изправи автомобила, като извие волана на ляво.През това време л.а. „Ауди А-6” осъществил маневрата изпреварване на двата автомобила, движещи се пред него. Същата била завършена в зоната на въведената с пътен знак „В 24” забрана за изпреварване без съприкосновение между намиращите се в този момент автомобили на пътя и без проблеми съгласно твърденията на К. и Владов. Основен въпрос при изготвяне на заключенията по всички назначени по делото експертизи се очертава дали лек а-л Ауди се е прибрал изцяло в своята лента за движение преди или след края на прекъснатата линия – т.е. – преди или след знак В 24.Видно от материалите по делото отговора на този въпрос е различен и различията в мненията варират от нула до няколко метра. Преди изложението на експертите от последната АТЕ противно на изложеното в писменото заключение вещо лице А. направи корекция по писменото заключение където бе посочено, че маневрата е завършена преди знак В24 като заяви на състава, че това следва да се приема от съда като грешка и да се приема, че става въпрос за завършване на изпреварването „след” този знак.

След излизането от платното и удара в мантинелата, подсъдимия‗ Д. се опитал да изправи л.а.”Ситроен”, като извил волана на ляво. В резултат на тези действия същият се занесъл, преминал през собствената си лента и навлязъл в насрещната, където през това време бил лекият автомобил "Хюндай". От взаимното пресичане траекториите на движение на двата автомобила "Ситроен" и "Хюндай" настъпил удар. Същият бил челен и кос. Л.а. "Ситроен" с десен фар, десен преден калник и предна част се ударил в предните капак и броня на л.а. "Хюндай". След удара двата автомобила останали почти на място с незначително изместване - първия напред и на север с предната част, а вторият назад и на север с предната чаС. Л.а. „Ауди А-6” се отдалечил от местопроизшествието без да спре, като се прибрал в гр.В..Видно от обясненията на подсъдимия К. той разбира случайно за станалото ПТП, като месеци след този ден е бил привлечен като обвиняем по него. Вследствие на реализираното ПТП на возещата се на предната дясна седалка на л.а. “Хюндай” – Д. Б. били причинени телесни повреди.

Съгласно първата тройна автотехническа експертиза към НОХД 1948/2007 г., за пътния участък е определено– “...При движение в посока към гр. В. Т. пътен знак Д12 обозначаващ край на населеното място с. Шереметя се намери в края на ляв завой, в зона срещу автокъща за продаване на употребявани автомобили – снимка 1, приложение 1, мащабен чертеж на пътния участък. След края на завоя следва праволинеен пътен участък, с наклон на спускане, оформен с три ленти за движение – една за движение в посока гр. В. Т. и две, разделени с единична прекъсната линия (М3) в посока към с. Шереметя. Лентата към гр. В. Т. е разделена от тези към с. Шереметя с единична непрекъсната линия – М1. Така оформен правия пътен участък е с дължина 298 м след знак Д12, до знак В31 – край на въведените с пътен знак В24 забрани. След знак В31 пътното платно продължава оформено с две ленти за движение в двете посоки и продължаващ низходящ наклон на спускане. Лентите за движение са разделени с единична прекъсната линия М3. Тази разделителна линия продължава на разстояние 274,5 м, (праволинеен участък и навлизане 9,5 м в процесния десен завой) до знак В24 - забранено изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди. В зона, в края на праволинейния участък с разрешено изпреварване отдясно на пътното платно е оформено място за отбивка. Началото на десния завой започва на 9,5 м преди пътен знак В24 или на 40, 5 м след края на отбивката. Пътния знак в началото на десния завой се намира на 81 м преди километричен камък 133+000 (намиращ се отляво на платното). От пътния знак до 3 метра след километричния камък 133+000 пътното платно е разделено с двойна, смесена линия М5, като прекъснатата линия е от лявата страна. Завоя се разпростира на разстояние 177 м (измерено по вътрешната дъга) след километричния камък, след което следва прав пътен участък. На 150 м след края на завоя се намира пътен знак В36 – край на забраните въведени с пътни знаци. От областта на километричния камък, до зоната на знак В36 пътното платно е разделено на две ленти за движение с единична непрекъсната линия – М1. На приложените към делото мащабни чертежи е показано оформянето на целия пътен участък от табелата за край на с. Шереметя, до 150 м след процесния десен завой. В по голям мащаб (1:500) е представен пътния участък в зоната на протичане на произшествието – от началото на отбивката, до километричния камък 133+000. На представените чертежи са дадени надлъжни и напречни размери, пътни наклони .

В последната експертиза се определят параметри, на практика идентични с определените в първа тройна автотехническа експертиза. Като различия в показателите на пътния участък се явяват:

Определянето на състоянието на асфалтовата настилка – определена като износена в протокол за оглед, експертите я определят като “...Платното за движение е покрито с асфалт, грапав, едрозърнест, равен, много износен ...”. Не е изяснено, дали експертите отчитат силното износване към момента на техния оглед (3 години след произшествието), или към момента на произшествието. Ако е към момента на произшествието, то те определят по износена настилка от установената при произшествието. Този факт се обвързва с коефициентите на сцепление - в указаните изходни данни (лист 2, експертиза) се указва, че експертите приемат надлъжен коефициент на сцепление и напречен . С оглед на данните от специализираната литература и качествата на автомобилни гуми, известно е на практически напречния коефициент на сцепление се приема равен на надлъжния. В разглеждания случай, напречния коефициент на сцепление е от съществено значение за определяне на дължината на изминатия път при маневрата изпреварване от лек автомобил Ауди, като с оглед на модела автомобил, наличието на стабилизиращи системи при движение в криви, в това число и изпреварване, следва коефициента на напречно сцепление да е равен на този за надлъжно.

Относно представената сателитна снимка и различието в установените параметри на завоя, различие се явява указана по голяма дължина на завоя в тройните експертизи – реално дължината на завоя, съгласно данните в тройните експертизи се явява 177 м, като техническа грешка е указано, че това е дължината на завоя след километричен камък 133+000 – тоест завоя е удължен с 81 м. Това удължаване не изменя по никакъв начин изводите в тройните експертизи, защото това е дължина на дъга извън зоните на видимости не се разискват в тези експертизи.

Основен параметър се явява радиуса на завоя, като той определя реалната видимост, с оглед и на дължината на завоя. Съгласно протокол за оглед имаме – “...пътя преминава в крива (десен завой), като за хорда с дължина 10 м в средата е измерена “стрелка” 5 см....”. Няма данни къде е извършено измерването, дори при допускане това измерване да е извършено по северния край на платното (кривата с най малък радиус), то съгласно данните от протокол за оглед, следва радиуса на кривината да е 250 метра.

В тройната автотехническа експертиза чрез измерване по метода на хордите и чрез програмен продукт “MATLAB” е определен радиус на кривина на пътния участък в завоя, по десен край пътно платно, в зона около километричен камък 133+000 – R=327 м. В измерванията на място от петорната експертиза се указва ъгъл между правите участъци 1600, което определя централен ъгъл, съответстващ на дъгата на завоя 200. Съгласно таблица А1 на радиуси в рамките до около 600 м, съответстват дъга с дължина не по малка от 150 метра – точки N40 и N190. За съответстващ централен ъгъл 200-радиуса на дъгата е около 430 метра. В експертизата е указан използвания метод, но не е указано, спрямо кой елемент се определят “провисванията” на съответните последователни хорди – дали спрямо крайна ограничите;на линия или край на асфалтова настилка.

Точното определяне на радиуса на кривина може да се извърши на база проектната документация за пътния участък и точно теодолитно заснимане на завоя. Като цяло, радиуса на кривина се явява един от основните параметри, определящи видимостта за водачите на автомобилите. Върху видимостта влияние оказват и положението на обекта в завоя и спрямо началото на правия участък преди него (за посоката на движение към гр. В. Т.). На фигура 5 примерния лек автомобил, намиращ се на около 150 м е начертан по на юг от разделителната линия, а трябва да се има предвид, че лек автомобил Ситроен се е движел на практика от лявата страна на разделителната линия (в конкретния случай е логичен въпроса възможно ли е и навлизане в насрещната за него лента преди реагиране). Указването за наличие на по голяма видимост към момента на произшествието, без уточняване на границите и не обяснява последващия извод за възникване на неограничена видимост към правия участък в момента на реагиране на водача на лек автомобил Ситроен – така, без други доказателства експертизата вменява абсолютно своевременна реакция на този водач. Представения чертеж на фиг. 5 не дава ясна представа при какви стойности на страничното ограничаване на видимостта и каква е дължината на видимост – коя е вътрешната ограничителна линия на завоя? По делото следваше задължително да се установи какви са изходните данни за приемането на страничното ограничаване на видимостта, което експертизата не отговори.

Считам, че в заключението на последната АТЕ се дават двусмислени и противоречиви данни относно важни фактически положения, които служат като аргумент за установяване на други обстоятелства които пряко влияят на изводите касаещи вината на подсъдимия К., а именно:

Относно разположението на леките автомобили след удара и на установените следи - за лек автомобил Хюндай се указва че от задно дясно колело до северния ръб на асфалта, разстоянието е 0,5 м, като съгласно работна скица – разстоянието е 0,8 м . Указва се, че задно дясно колело е върху асфалта, а задно ляво – на банкета. Такова разположение е невъзможно, с оглед разположението на автомобила – видно е от фотоалбум към огледния протокол – вещите лица не отговарят на въпроса далисе касае за някаква грешка или за неправилно оформяна на огледния протокол.

Относно тълкование и анализ на показанията по делото – прави впечатление, че в експертизата се интерпретират произволно само определени фрази от показания на свидетелите и обясненията на обвиняемия, извън общия контекст на твърдяното от тях. От показанията на А. Д.,/ които не следва да обосновават правни или Т. изводи, тъй като не са приобщени към материалите по делото/ следва извод, че към момента на началото на маневрата изпреварване от л. а. Ауди не е имало пряка видимост между него и изпреварващия автомобил. Не се тълкуват показанията на Д., че е отклонил автомобил умишлено надясно, който факт, заедно с разположението на началото на следите може да определи, че при реагирането е било възможно до се е намирал в насрещната за него лента – този факт не може да се установи, тъй като той не се явява на нито едно заседание на въззивната инстнация.

Относно показанията на К. вещите лица приемат извод, че лек автомобил Ауди е извършил маневрата изпреварване за продължителен период от време и приемат за начало на изпреварване от зоната на автокъщите, но не отчита втората част на показанията му за започване на изпреварването в началото на разрешения за това участък след зоната на автокъщите.

Относно показанията на В. (показанията му са изцяло противоречиви и объркани) - приемат по израза “мушнахме се”, че изпреварването е било критично, което по същество представлява субективна оценка.

Относно показанията на М. (водач на л. а. Хюндай) – не анализират показанията за разминаване на Ситроен и Ауди между Хюндай и автомобил Рено, като ако това е така, следва Рено да се е разминал с автомобил Ситроен и показанията на К. да са недостоверни.

Относно показанията на Д. Б. – нереално се приема, че тя, седяща отдясно може да възприеме изцяло движението на лек автомобил Ситроен, а седящият на 0,8 ÷ 1,0 м наляво от нея водач А. няма да има никаква видимоС. Експертизата няколко пъти използва този извод, защото реално има противоречие – защо свидетелката може да възприеме, а водачът до нея не. Следваше анализ на това твърдение, като се разположат автомобилите надлъжно и напречно на платното. В действителност следва видимостта и за водача и за пътничката да е практически една и съща. Както и не приемат нейните показания за скорост на движение на лек автомобил Хюндай на стр.11 от протокола на СЗ от 06.02.2008 год. 40-50 км. в час.

Относно показанията на К. – Приетото за основно твърдение на К. че след подминаването на знак В24 вижда началото на задействане на спирачки (експертизата вменява, че свидетеля може да “чуе” и “види по дима” това), а също триенето в мантинелата. На практика, експертизата приема само показанията на Караминков – лист 13, абзаци в горния край на листа. Безспорно е доказано, че лек автомобил Рено не може да се намира след знак В24, при начало на спиране на лек автомобил Ситроен.

Тези несъответствия в свидетелските показания в конкретния случай са от особена важност, тъй като поради липсата на обективни находки те се използват от последната АТЕ за обосноваване на изводите на вещите лица, относно:

- приетото от експертизата, че скоростта на л. а. Ауди е била по ниска от указаната от свидетелите поне 160 км/ч, като се налага извод за очевадния “стремеж на намаляване на своята скорост и увеличаване скоростта на другия участник”, което твърдение е субективно и неподплатено с никакви доказателства. Вмъкването на такова субективно тълкование, с цел намаляване скоростта на лек автомобил Ауди е свързано с увеличаване на пътя, изминат при маневрата изпреварване;

- приетото в заключението, че водача на Ситроен е реагирал за спиране, когато лек автомобил Ауди е изпреварвал Рено, като приемат и “рефлексно” завиване надясно, което поставя логичния въпрос дали преди реагирането Ситроен не е бил в насрещната за него лента;

приетото , че взаимното разположение на леките автомобили Ситроен, Рено и Ауди може да се изчисли достатъчно точно за всеки един момент от време. Това е така, само ако има един момент от време, в който да се знае взаимното разположение на тези автомобили един спрямо друг ( да се знаят началните условия). Това, при липса на контакт между тези автомобили ,може да се извърши само при субективно тълкувание на свидетелските показания, като с оглед противоречивостта на тези показания не може да се приложи критерий за достоверността на съответните показания - експертите оставят тази преценка на съда.

В заключението по последната експертиза се определя мястото на осъществяване на удара по идентичен начин с определеното в предходните експертизи. Относно анализа на следите от гумите на лек автомобил Ситроен след отделянето от мантинелата наляво, експертите указват техен силно дъговиден характер, без да имат доказателствен материал за това. Трябва да се има предвид, че в този участък автомобилът е извършвал равнинно движение (предвижвал се е и се е въртял), , при което, с оглед на уврежданията на автомобила задните гуми са се движили извън следите на предните колела. Това, съгласно специализираната литература е известно като движение плъзгане със занасяне , като при него се получават дъговидни следи от гумите. В тази връзка, извода на експертизата (лист 19), че ако имаме спиране в този участък, задължително следите трябва да са праволинейни е недостоверен. Приема се, че водачът може да е “изпуснал” спирачния педал и оттам преустановяването на процеса на спиране. Като цяло експертизата приема резултата от контакта с мантинелата, указващ голямо въþдействие на напречен ударен импулс, което, с оглед на ъгъла на контакт и уврежданията не е достоверно.

Характерно е, че експертизата приема много малък коефициент на пътно съпротивление при движението в този участък – Ф 0.2 – 0.25 , който на практика е съизмерим при спиране на автомобила с двигателя. По този начин се достига до изменение на параметрите на движение по участъци, а също стремеж за намаляване скоростта на лек автомобил Ситроен.

Като цяло динамичния анализ на удара и получените скорости на движение на автомобил Ситроен и Хюндай при удара потвърждават определените от тройната експертиза с много малки разлики, като при определянето на скоростите на автомобилите след удара, не се указва как е определен изминатия път.Според специализираната литература относно този факт следва да се отчете методологията по следния начин:

– трябва да се определя пътя, изминат от масовите центрове на автомобилите, тъй като закона за запазване на количеството на движение отчита скоростите на движение на масовите центрове на телата, с маси, равни на масите на телата. Тук влияние оказват и приетите маси, като тези две отклонения – в масите и изминатите след удара разстояния се компенсират и водят до идентичност на получените скорости. В използвания метод за определяне на скоростите не се отчита завъртането на автомобилите (инерционни моменти) при удара и непосредствено след него, което води до по голяма неточност на определените скорости;

на лист 18, при пресмятането на скоростта на л. а. Хюндай се указва спирачно закъснение при мокра асфалтова настилка, което при заместването при пресмятането в първия множител е записано като ускорение 7,0, а не със 6,24 m/s2.

Тук също експертизата приема “подсъзнателно” реагиране на водача на лек автомобил Хюндай за първоначално намаляване на скоростта от 80 на 60 км/ч;

Отново, при изследване на движението на Ситроен по десния за него банкет, експертизата приема субективно “изпускане” на спирачния педал от водача;

При определяне на скоростта на лек автомобил Ситроен преди спирането се указва, че надлъжната база 2,5 м не се изважда, защото следите са оставени от предните колела, а в пресмятанията и формулите се изважда – получават се скорости 117,28 км/ч и 127,51 км/ч, които са при изваждане надлъжната база, а без изваждане тези скорости са такива каквито са определени от тройната експертиза по делото– 119 км/ч и 128,9 км/ч;

При изложените пресмятания на лист 19 и 20 се определя скорост на лек автомобил Ситроен при контакта с мантинелата само при вариант на малък коефициент на съпротивление при движението от десния банкет до удара – 19,72 м/с, като не е пресметната скоростта, при отчитане нормален коефициент на сцепление. Приложената формула на лист 19, отдолу е валидна само за скоростта на автомобил Ситроен преди спирането и то с малко съпротивление в етапа преди удара, а не определя както е указано скоростта на Ситроен към момента на удара с мантинелата .

При определянето на разположението на автомобила в момента на реагиране, се пресмятат разстояния като се извършва анализ по принцип – в случая в протокол за оглед се указва, че началото на следите с дължина 50 метра е в определени координати, началото им на отлагане на практика е едновременно, което определя техническа изправна система, и разгледания вариант а) на стр.20 от експертизата е недостоверен за спирачно закъснение 4 m/s2, тъй като приетите стойности в първата скоба 1,0 е времето за реагиране; 0.2 е времето за сработване на спирачната система, а третото 0.2 ??? което по принцип следва да е –време за нарастване на спирачното закъснение е намалено с 50%.Следва да е 0.4 и спирачното закъснение следва да е 6.24 м/сек.на квадрат.

Указва се, че водачът е реагирал “рефлексно” много по бързо, което е с противоречие с възприетата по сложна реакция – реагиране за спиране и отклоняване надясно. Като цяло, с изложените съждения се намалява отстоянието от мястото на реагиране, до мястото на удара с около 6-7 метра.Същото е изчислено безпристрастно и точно от тройната експертиза.

При определянето на опасните зони на спиране очевадно се констатират несъответствия за опасната зона на спиране на лек автомобил Ауди”

Основно, изчисляването на опасната зона на спиране на този автомобил - се извършва при спирачно закъснение 6,24 m/s2. Такова ускорение е по малко от реално постижимото от този автомобил при характера на пътната настилка, като се отчете наличието на АБС и стабилизиращи системи за автомобила. Ускорението при спиране на този автомобил е не по малко от . Съгласно справочната литература, този автомобил постига ускорения при спиране и над 10 m/s2; Този коефициент определен при плъзгане и при съвременните гуми, с каквито е бил оборудван лек автомобил „Ауди”, следва да е не по-малък от 0.84. С посочването на по-малкия коефициент при изчисляване на времето за извършване на маневрата при изпреварване и прибиране се удължава търсенето разстояние.Системите за сигурност и стабилизиране на движението на автомобила „Ауди” ЕSP; ASR; ABS; EBV и EDL, осигуряват до 100-120 % по-големи коефициенти на сцепление, отколкото приетите в петорната експертиза – (виж Приложение 1, Таблица 1 на стр.197-198 Карапетков). Указано е, че изчисленията за опасната зона са направени за скорости 120 ÷ 160 km/h (33,3 ÷ 44,4 m/s), а в действителност са извършени за 120 ÷ 140 km/h (33,3 ÷ 38,89 m/s); В последствие опасната зона се дефинира за скорости 120 ÷ 140 km/h , като техническа грешка е дефинирането на тази зона в размерност за скорост (а не в метри) - 136 ... 176 км/ч. стр.22 от експертизата, края на абзаца с наименование „ ИЗВОД”.

В изложения анализ на възможността на водачите на леките автомобили Ситроен и Хюндай да предотвратят удара между автомобилите и по точно изследването на движението на Хюндай преди удара се наблюдава:при определяне на времето за движение на автомобил Хюндай от момента на начално намаляване на скоростта до удара, времето 3,56 с е без отчитане време за реагиране, сработване на спирачната система и нарастване на закъснението, каквито времена неминуемо има. Пресмятанията определят, че водача на Хюндай веднага след намаляване до 60 км/ч, реагира за второто екстрено спиране, като не се отчита дали се е движил със 60 км/ч повече време. Крайния ефект е приближаване на лек автомобил Хюндай към мястото на удара в момента на реагиране на водача на Ситроен за спиране, както и нагаждане по времето за което Ситроена е изминал разстоянието от мантинелата до мястото на удара; виж стр.23 от експертизата 5-на – седми абзац отгоре надолу където е посочено време 1.36 секунди.Пресмятането на спирането е със ускорение 4 m/s2, което на практика е в горните граници на такъв вид служебно спиране (резултат – по малко време, по близко разположение до мястото на удара).Тук отново няма техническо обяснение, защо водачът на Хюндай не е видял контакта на Ситроен с мантинелата? Експертите допускат, че ограничаване на видимостта е от лек автомобил Ауди, но те не разполагат ситуационно автомобилите, в положение, определящо такова ограничаване на видимостта и указват подсъзнателно (интуитивно) реагиране.Не се определя къде се е намирал лек автомобил Ситроен и другите леки автомобили, по отношение на платното за движение и един спрямо друг, оттам каква е видимостта и тогава да се прави извод за причината за първоначалното реагиране на водача на Хюндай. По този начин, извода, че водачът на Хюндай е предприел намаляване на скоростта без спирачни следи, в момента, в който л. а. Ситроен е започнал спиране защото е “възможно да го е видял и е реагирал подсъзнателно” е неподкрепен с методика и изчисления от петорната експертиза.При приетото “промъкване” на лек автомобил Ауди в указаните 19 метра (в действителност те са били и по малко – в рамките до 10) м), не се отчита относителното изместване на автомобилите Ауди, Ситроен и Рено за времето на изминаване на разстоянието 19 м от лек автомобил Ауди. При скорости на лек автомобил Ситроен при удара в мантинелата 23,99 м/с и 22,29 м/с в края на контакта в мантинелата и начало на движение наляво автомобилът изминава 10 метра за време 0.433 секунди-съгласно петорната експертиза. За това време лек автомобил Рено при скорост 22,22 м/с (80 км/ч) ще измине разстояние 9,6 м. За това време лек автомобил Ауди ще измине разстояние 14,4 ÷ 19,2 м, в зависимост от скоростта си на движение-120 или 140. Видно е, че на практика, при указания от експертизата начин за разминаване, е имало момент, в който трите автомобила са били почти на една линия. Показаните на фиг. 10 и 14 положения са при допускането, че автомобилите Рено и Ситроен са спрели и се движи само лек автомобил Ауди.В извода на лист 24, че водачът на лек автомобил Хюндай е реагирал за екстрено спиране малко преди и към удара на лек автомобил Ситроен в мантинелата противоречи с изложеното мнение, че този водач не може да види контакта на Ситроен в мантинелата.

Относно представените графики на лист 25, онагледяващи маневрата връщане в края на изпреварването и обяснението им, с оглед на приетия (както бе указано без физическо потвърждение) напречен коефициент на сцепление може да се коментира следното:

Посочва се, че времето за изпълнение на маневрата не зависи от скоростта на движение, а само от страничното преместване, което твърденÞе е недостоверно – времето зависи и от скоростта и от коефициента за сцепление, с оглед на възможно най бързо изпълнение на маневрата. Максималното нормалното ускорение (указано като напречно ускорение), с оглед на най бързо извършване на маневрата е 6.87метра / секунди на квадрат- съгласно литературата - Карапетков (втората стойност при напречен коефициент на сцепление 0,7). За сравнение, в забележката експертизата определя напречно ускорение (с което са определени и указаните графики) 5 m/s2; А ако приемем напречен коефициент на сцепление 0.8(отговарящ на действителните параметри на автомобил АУДИ А6-куатро, с нископрофилни гуми 245, системи за сигурност, стойността на напречното ускорение ще следва да е 7.85 м.за секунда на квадрат.

указаното близко разположение на предните части на автомобилите в Рено и Ситроен в края на протриването, съгласно изложените по горе пресмятания определят, че предните част са били на едно ниво

Изложения извод на лист 26, че при удара между Хюндай и Ситроен, автомобил Рено е бил на 45 – 50 м след ориентира не е подкрепен с никакви пресмятания, а само в указаното на лист 24 аналогично разстояние и то на база свидетелски показания. Трябва да се има предвид, че разстоянието между Рено и Хюндай ще нараства от момента на започване на намаляването на скоростта на Хюндай, без отлагане на спирачни следи. Оттук и разстоянието между Рено и Ситроен в момента на контакта на последния с мантинелата, указано на минимум 19 метра, че е значително по малко.Експертизата е трябвало да анализира разстоянията, с оглед отчитане нарастването на това разстояние.

С анализите на лист 26, на практика се фиксира положение на лек автомобил Ауди изцяло и единствено на база на показанията на водача Караминков, и с оглед на “вмъкване” в рамките на 19 метра, както бе указано установено след непълен анализ на взаимното движение на автомобилите. При отчитане на нарастването на разстоянието между лек автомобил Хюндай и Рено, такова “вмъкване” е Т. невъзможно. Освен това анализа се извършва за скорости на автомобил Ауди до 140 км/ч.

Извода на стр.26 горе в частта си .....Към момента на удара на л.а.Ситроен, в дясната за него мантинела на 34 м.след ориентира, л.а.Рено е бил на не повече от 15 м. след ориентира(разбирай най-бл.ориентир № 2-пътен знак) противоречи на пресметнатото и твърдяно на стр.24 абзац четвърти от долу нагоре, а именно:

„-към началото на триене л.а Рено е бил на не повече от....следват изчисления ....??? 15 м.след мястото на удара.На л.15 от 5-та е-за, абз. Трети изр.второ е определено мястото на удара като отстоящо на 12.25м.след ориентир № 2, тоест л.а. Рено се е намирал на не по-вече от 27.25м. след ориентир № 2 - от тези две твърдения не се посочва кое е обективно.

Изложените крайни изводи на лист 27 не кореспондират с реалната опасна зона на спиране на лек автомобил Ауди и показаната видимост на фиг. 11 – видно е че северния лъч на ограничаване на видимостта, при положение на лек автомобил Ситроен е на 57 м преди началото на отлагане на следите е изместен много по на север, от реалното ограничаване на видимостта.

Като цяло, в контекста на изводите на експертизата е, че водачът на лек автомобил Ауди е предприел маневрата за изпреварване, когато няма видимост и данни за насрещно движещият се лек автомобил Ситроен. Освен това, ако последния се е движил с разрешената за участъка скорост, въобще няма да е достигнал завоя, към момента на приключване на маневрата изпреварване от страна на лек автомобил Ауди.

При внимателния анализ на доказателствата и посочените по-горе несъответствия и противоречия в заключението по последната АТЕ без отговор останаха особено важни за установяване механизма на ПТП въпроси, а именно:

При приетотото преминаване на л. а. Ауди и показано на фиг. 10 между леки автомобили Рено и Ситроена, каква е била скоростта на лек автомобил Рено.Ако отговорят че е била 80 км/ч – как е спрял за 40 м след мястото на удара.Ако скоростта е по малка, колко е била и на каква база са я определели. Кога е реагирал за спиране водачът на лек автомобил Рено, с каква скорост е бил автомобила, къде е бил на пътното платно, за да спре на 40 м от мястото на удара, без отлагане на спирачни следи?Съгласно неговите показания – пред първоинстанционния съд дадени на 06.02.2008 год. на стр.17 от съдебния протокол.На страница 24 е описано, че към началото на триене лек а-л Рено е бил на не повече от 15 от мястото на удара, а в извода на стр. 26, към момента на удар на Ситроен в дясната мантинела л,.а. Рено е бил на не повече от 15 м след ориентира. Съгласно извода и фигура 10 на стр. 26 за разположението на автомобилите Ауди, Ситроен и Рено, следва, че лек автомобил Рено е бил на около 3 м. след мястото на удара между лек автомобил Хюндай и Ситроен, когато лек автомобил Ситроен контактува в мантинелата. В този момент, при приета дистанция 40 – 50 метра между Рено и Хюндай (без отчитане нарастването на тази дистанция, заради приетото намаляване на скоростта на л. а. Хюндай), следва л. а. Хюндай да е бил на не по малко от 37 – 47 м от мястото на удара, което противоречи с определеното положение на лист 24 (абзац 9 отгоре надолу) - 30 метра.

Не е възможно теоретично приетото разминаване в коридор широк 1,9 м, при приетата ширна на л. а. Ауди 1,81 м, въпреки отчетеното диагонално движение на л. а. Ауди под ъгъл 4 – 5 градуса. При тази ситуация описана на стр. 26 не е възможно провирането между двата автомобила, тъй като първо не се отчита отместването на задната част на автомобил Ауди , при прибирането и обстоятелството, че е бил с габарит 2,12 м с огледала, така че от Техническа гледна точка, необходимата странична безопасна дистанция не следва да е 1, 6 м., а повече, като се има предвид и зависимостта от скоростите на движение на автомобилите, което също не е отчетено.

При определяне на възможността за преминаване на лек автомобил Ауди в коридора от 19 м (установено по горе, че не е възможен) не се отчита относителното движение автомобилите Ауди, Рено и Ситроен надлъжно – анализа е неправилно направен, като се отчита само движението на Ауди, а по отношение на другите два автомобила не се посочват никакви динамични данни.

Въззивния съд стигна до извода, че не са налице категорични доказателства които да обосновават вината на подсъдимия К.,стъпвайки единствено на изискването на закона обвинението да се доказва по един безспорен и несъмнен начин.С оглед изложеното по-горе съдът счита, че последната петорна АТЕ не доказва по категоричен начин съпричастността на този подсъдим в осъщественото ПТП.Категорично бе доказано виновното поведение на другия подсъдим - водача Д., който с оглед движението си с превишена скорост е в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и причинения вредоносен резултат.Неправилната преценка от този водач на пътната обстановка, предприетата от него спасителна маневра за да не допусне причиняване на произшествието, т. е. отклоняването вдясно, ударът в мантинелата, отклоняването вляво и удара с „Хюндай” е основната причина за ПТП. Същият е следвало да намали скоростта, защото законът не познава друга спасителна маневра, не да отбие вдясно, въпреки че това е защитната реакция, но тази реакция е била преценена съобразно неговата скорост, тъй като той не може да определи и възприеме насрещно движещите се автомобили с каква скорост са, кога ще започне и приключи изпреварването. Безспорно всички АТЕ установяват, че маневрата изпреварване л. а. „Ауди”, управляван от К., е започната преди водачът на автомобил „Ситроен” да се е появил в правата или във видимостта определена дори и по начина посочен от петорната експертиза. Според неговите показания и тези на св.Владов, същият е предприел, извършил и завършил тази маневра преди забранителния знак, може би малко преди, но той я е завършил, като под завършване се разбира не влизане с десните си колелета, а напълно прибиране в лентата си за движение. К. съобщава, че е видял през покрива на движещите се пред него автомобили, покривът на движещия се „Ситроен”, въпреки че същият изнесен в ляво е можел и е трябвало да види и съобрази поведението си с насрещно движещите се превозни средства. Същото съобщава и Владов, необясним му се сторил начинът, по който л. а. „Ситроен” е преминал покрай тях. Тази обстановка напълно се доказва и аргументира от допълнителната тройна АТЕ. Подробно от л. 8 до л. 11 в експертизата е посочено и обяснено действителното и реално положение на л. а. „Рено” спрямо л. а. „Хюндай” и от там хипотетично, съгласно страничното безопасно разстояние необходимо за извършване на маневрата „изпреварване”, се обяснява, че маневрата от Д. К. е била завършена някъде в началото, когато „Ситроен” се е намирал в началото на отлагането на спирачните следи, едва ли не и по-назад. Не се приеха изводите от последната експертиза ,като се прие твърдението на защитата на К. за наличие на тенденциозно скъсяването на това разстояние, в намаляването на сцеплението и увеличаването по този начин на увеличаването на скоростта на л. а. „Ситроен”.В заключението по тази експертиза по отношение на всички изследвани параметри се борави с понятия „от - до”, „около”, „в рамките на”, „приблизително” и пр.При едни изчисления се вземат едни параметри, а при други – съвсем различни.Това касае скорости, разстояния, коефициенти на сцепление, което беше обект на дискусия и при изслушване на вещите лица в съдебно заседание, в което бяха коригирани множество параметри посочени в писменото заключение.Смятам, че това всява съмнение към обвинението по отношение на водача К.. Много точно и правилно е обяснен механизмът и причините за ПТП в тройната АТЕ, както и в петорната /предпоследна/ след като се вземат предвид показанията на свидетеля В. и обясненията на Д. К.. Това поведение и този механизъм се свързва с факта и обстоятелството, че макар и с 40 см по-голям габарит с отворени огледала, както е видно от представените Т. данни на „Ауди А6”, Д. К. е предприел, извършил и завършил безпроблемно за себе си, както и за другия участник Караминков маневрата „изпреварване”. Неадекватното и неправилното поведение на подсъдимия Д., движейки се с определената скорост от 128 км/ч е причина за ПТП.Дори и да се приеме, че л.а-л „Ауди” е бил възприет от него като „опасност” на пътя, то той е бил на достатъчно разстояние, факт за който и последната петорна АТЕ е на мнение, че ако Д. се е движил с 90 км/ч е можел да продължи движението си безпрепятствено и без употреба на спирачки, тъй като л. а. „Ауди” е бил извършил маневрата завършване на изпреварването. Не се обсъжда тълкуванието на маневрата „изпреварване” съгласно ЗДвП. Практиката на ВКС в това отношение постановява, че след като се уверил, че в насрещното платно и в твоето с изпреварването няма да застрашиш другите участници в движението и започнеш маневрата трябва да я завършиш възможно най-бързо. Законодателят не казва къде, практиката на ВКС е за правомерно поведение в завършването на маневрата „изпреварване”, дори и в забранен участък. Първата инстанция подробно е обсъдила в мотивите си както поведението на водача на „Хюндай”, така и поведението на „Рено”, преценила е достоверността на техните показания, както в досъдебното производство, така и в съпоставени в съдебната фаза. Направил е оценка на другите преки доказателства, показанията на пострадалата Д. Б., Владов, К. и обосновано, правилно е мотивирал своята присъда, че Д. К. не е допринесъл за ПТП, алтернативно е посочил, че липсват достатъчно обективни данни за неговото виновно поведение.Пред въззивната инстанция последната петорна АТЕ се опита да обоснове доказателства, базирани преди всичко на субективни възприятия.

При така изяснената фактическа обстановка въззивният съд прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимият А. И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343 ал.1 буква "Б" във връзка с чл.342 ал.1 вр. с чл.128 ал.2 предл.7 и чл.129 ал.2 предл.2 и предл.5 от НК. На 01.02.2007 г. в гр. В., около 15:00 часа, на ГП І-4 км.133, при управление на лек автомобил "Ситроен Ксара" с рег.№..., собственост на “Аркус” гр. Л., нарушил правилата за движение: чл.20 ал.2 от ЗДвП - при избиране скоростта на движение не се съобразил с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не направил всичко възможно да намали скоростта или да спре превозното средство при възникване на опасност за движението; чл.21 ал.1 от ЗДвП - движил се със скорост 118,8 км./ч., като максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък и съобразено с категорията на МПС е 90 км/ч., с което предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на Д. А. Б., изразяваща се в загуба на слезката и средни телесни повреди на същото лице, изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота поради симетрична фрактура на ребра двустранно, трайно затрудняване движението на левия долен крайник и на десния горен крайник, съответно поради фрактура на петната кост на ляв крак и фрактурата на V-та предкиткова кост на дясна длан. От заключението на тройната и петорната експертизи да се установява, че подсъдимият е управлявал л.а. със скорост 128 км/ч.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливоС. Подсъдимият не е предвиждал, че предприетото от него управление на МПС с описаното по-горе нарушение ще доведе до настъпването на ПТП, а от тук и до настъпилите телесни повреди на пострадалата. Подсъдимият е бил длъжен и е могъл да предвиди обществено опасните последици. Същият е участник в движението, като е следвало да предвиди, че предприетите от него действия и виновно нарушаване правилата за движение по пътищата ще доведат до настъпването на вредоносния резултат. Подсъдимият е имал обективна възможност да избегне реализирането на ПТП. Същият е професионален водач на МПС. Това са обстоятелства, които са му позволявали да предвиди конкретните последици във възникналата ситуация.

Обществената опасност на подсъдимия Д. следва да се преценява с оглед чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Същият е професионален шофьор и работи като такъв. Подсъдимият има наложени наказания за извършени административни нарушения по ЗДП. Същият дава обяснения, като съдейства за разкриване на обективната истина. Проявява критично отношение към извършеното деяние.

Първоинстанционният съд е обсъдил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимия Д., смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства и му е наложил наказание – лишаване от свобода за срок от девет месеца. При определянето му като е размер са отчетени смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало и положителна обществена характеристика. Подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина, както и проявява критично отношение към извършеното деяние. За постигането на целите на наказанието и за поправянето на Д., не е наложително да изтърпява ефективно така определеното му наказание. Правилно на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за срок от три години.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице основания за намаляване или увеличаване размера на наложеното наказание на подсъдимия Д.,въпреки посочената практика от защитата му за решаване на делото в разумен срок , тъй като самите наложени наказания са минимални по размер и на практика при определянето им районния съд се е съобразил с това, макар и да не го е посочил в мотивите си. Същото е съобразено със степента на обществена опасност на извършеното деяние и личната му такава, както и са отчетени множество смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд счита наложеното наказание съответно за извършеното деяние, за справедливо определено, както и ще доведе до реализиране целите на наказанието.

На основание чл. 343 Г от НК подсъдимият Д. е лишен от правоуправление на МПС в размер на шест месеца. При определяне на размера на това наказание е отчетено, че същият работи като шофьор, като това е професията му, чрез която реализира доходите си.

По делото са предявени и приети граждански искове от пострадалата Д. Б. против подсъдимите Д. и К. за причинените неимуществени и имуществени вреди вследствие на престъплението. В резултат на ПТП на първата са причинени телесни увреждания. Същите са както следва: травматична руптура на слезката, както и оперативното й отстраняване; травматичен шок; преден гръден капак; фрактура на петната кост на ляв крак с дислокация; фрактура на базата на V-та предкиткова кост на дясна длан.

Травматичната руптура на слезката е довела до оперативното й отстраняване, като представлява загуба на органа за пострадалата. Причиненото увреждане е довело до болки и страдания, кръвозагуба и до оперативното й отстраняване. Степента на възстановяване е до 60%, Ûато се понижава физическата работоспособност до 40%. Периодът на пълно възстановяване след спленектомията е от 3 до 6 месеца, през който да се адаптира черния дроб и костния мозък, за да поемат функциите на отстранения далак. Възможен е и по-дълъг период на възстановяване до две години. Посоченото увреждане се явява тежка телесна повреда. Увреждането на органа и оперативното му отстраняване е за цял живот. Пострадалата ще търпи за напред последиците от лисата на отстранения орган. Въззивният съд счита, че предявеният граждански иск за заплащане сумата от 15 000лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи в пълен размер. Подсъдимия следва да заплати исканата сума на пострадалата, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

На пострадалата е причинена симетрична двустранна фрактура на ребрата. Същата се явява разстройство на здравето, което е временно опасно за живота. Налице е оздравителен период около 1.5 – 2 месеца при нормалното му протичане. Посоченото увреждане се явява средна телесна повреда. Пострадалата е претърпяла болки и страдания. Предявеният граждански от същата като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяното увреждане е уважен в размер на 3 500лв. Въззивният съд счита за справедливо определен до този размер. Уваженият граждански иск следва да се заплати от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане.

На пострадалата е причинена фрактура на петната кост на ляв крак. Същата се явява трайно затруднение движението на ляв долен крайник за не по-малко от 2.5-3 месеца при нормално протичане на оздравителните процеси. По отношение фрактурата на петната кост е констатирано скъсена опорна фаза на левия крак и затруднено претъркулване на ходилото. Невъзможен стоеж на пръсти на ляво ходило и болезнен стоеж на пета на ляво ходило. При рентгеново изследване е констатирано консолидирала вътреставна фрактура на лява петна кост с дислокация на фрагментите и разрушена субталарна става, намален ъгъл на Бьолер на лява петна кост -30 градуса. Вътреставните фрактура на петната кост са довели до значително и дълготрайно осакатяване, деформация, разширяване на ходилото, слабост на мускулатурата, болка, ограничено движение и намалена функционална активноС. Посоченото увреждане се явява средна телесна повреда. Предявеният граждански от пострадалата като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяното увреждане е уважен в размер на 3 000 лв. Въззивният съд счита за справедливо определен до този размер. Предявеният граждански иск в уважения размер следва да се заплати от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане.

На пострадалата е причинена фрактура на V-та предкиткова кост на дясна длан се изразява в трайно затрудняване на движението на десния горен крайник. Посоченото травматично увреждане е причинило на Б. затруднение на хватателните движения на дясна длан за около 1.5 месеца при нормално протичане на оздравителните и възстановителни процеси. Това увреждане се явява средна телесна повреда. Предявеният граждански от пострадалата като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на претърпяното увреждане е уважен в размер на 1 500 лв. Въззивният съд счита за справедливо определен до този размер. Предявеният граждански иск в уважения размер следва да се заплати от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане.

По делото са представени писмени доказателства, а именно епикризи, касови бележки за закупени лекарства и медикаменти, удостоверения, фактури и др. от пострадалата. От същите се установяват направените разходи за лечение на уврежданията, получени от Б. вследствие на извършеното престъпление, както и размера на тези разходи. Правилно районният съд е уважил изцяло предявения граждански иск в размер на 2 035.23лв. за причинените й имуществени вреди. Същата сума следва да се заплати от подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане.

Тъй като подсъдимия К. беше признат за невиновен по обвинението и от настоящата инстанция, то не следва да носи отговорност по Òражданските искове,поради липса на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.Ето защо, подсъдимия А. И. Д. следва да заплати на Д. А. Б. :

сумата от 15 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на престъплението за причинената тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка в едно със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2007 г. до окончателното й изплащане;

Въззивният съд изменява присъдата в гражданската част, с която е отхвърлен предявения иск от Д. А. Б. против А. И. Д. за претърпени неимуществени вреди от престъплението, с оглед причинената й тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката за разликата от 10 000лв. до 15 000лв. Предявеният граждански иск следва да се заплати в пълен размер от подсъдимия Д. на пострадалата Б. в едно със законната лихва от датата на увреждането – 01.02.2007 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото подсъдимия А. И. Д. следва да заплати направените по делото разноски в размер на по 2879 лева , държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на по 200 лева, както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им по сметка на ВТОС.

В останалата си част присъдата се потвърждава.

Водим от горното и на основание чл. 334,т.3 от НПК,съдът,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Присъда по НОХД : 1948/ 07 г. на районен съд В. в частта , с която А. И. Д. е осъден да заплати на Д. А. Б. сумата от десет хиляди лева – неимуществени вреди за причинената тежка телесна повреда/загуба на слезката/,КАТО Я УВЕЛИЧАВА на 15 000 петнадесет хиляди лева,със законната лихва от увреждането – 01.02.2007г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А. И. Д. да заплати направените разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 2140 лв ,както и ДТ върху увеличения размер на гр. иск в размер на 200 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част, като правилна и законосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване

Председател:

Членове: 1. 2.