Р Е
Ш Е Н
И Е
№
249
гр.Свищов, 6.11.2019 година
Свищовският
районен съд, в открито съдебно заседание на 02.10.2019г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Василка Лалова,
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 246, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взема
предвид :
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от СК вр. чл. 59 ал. 9 от СК.
**********
С оглед на събраните доказателства, съдат прави
следните изводи:
Детето Е. Р. Г. е родено от съжителството на
страните на семейни начала. Безспорно по делото се установи, че страните не живеят
заедно, като детето Е. от момента на раздялата на родителите – от месец
октомври 2011г. живее при своята майка. По силата на одобрена от съда на
14.03.2012г. спогодба между
родителите по гр.дело № 1119/2011г. на СвРС, на ответницата
по настоящото дело са предоставени родителските права по отношение на
малолетния Е., местоживеенето на детето
е определено на адрес на майката в гр.
Свищов, *****, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето - всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, като го взема в 10.00 часа в събота и го връща в неделя в 16.00 часа;
да взема детето всеки втори и четвърти вторник от месеца, като взема детето вечерта от детската
градина с приспиване на Е. на адреса на бащата и като води детето сутринта на детска градина; по един ден по време на
Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и за по десет дни през
лятото, както и бащата се е задължил да заплаща на М.Е.Ч., в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Е. Р. Г. ежемесечна издръжка в
размер на 100,00 лева, считано от 01.03.2012г.. С цитираното решение по гр.дело
№ 134/2013г. на РС Свищов, е изменен определеният с Определение
от 14.03.2012г., с което е одобрена постигната между Р.С.Г. и М.Е.Ч.
спогодба по гр.дело № 1119/2011г. по
описа на СвРС, режим на личен контакт на Р.С.Г. с ЕГН **********
с детето Е. Р. Г., родено на ***г. , като е определен режим на лични контакти,
както следва: всяка първа и трета седмица на месеца, от 9 часа в събота до 18 часа в неделя; всеки вторник от седмицата, като бащата
взема детето от детската му градина, с приспиване на детето при него и като го завежда на следващия ден на
детска градина, а ако тези вторници детето не е на детска градина, да взема
детето в 9 часа сутринта всеки вторник и го връща на майката на другия ден –
сряда в 18.00 часа; на 24 декември –
Бъдни вечер, с преспиване на детето, като бащата вземе детето в 9 часа сутринта
и го върне на майката на следващия ден - 25 декември в 18 часа, както и последните два дни от
великденските празници – а именно от 9 часа на Великден – неделя до 18 часа в
понеделник-освен в случаите, когато тази неделя
е част от първата или третата седмица на месеца, в които дни детето
следва да бъде при бащата, като в такъв случай взема детето от събота/Велика
събота/ и връща детето в 18 часа в понеделник/ ; бащата да прекарва с детето
половината от всички останали случаи на официални празници и групирани почивни
дни, като детето пребивава при бащата с
преспиване през първата половина на тези
почивни дни от 9 часа на първия почивен ден до 18 часа на деня, в който да
предаде детето на майката; всяка четна година бащата да взема детето при себе
си на рождения му ден от 9 часа до 18 часа на следващия ден, ако датите са на
почивен ден и ако не съвпадат с дни за родителския му контакт/първа и трета
събота и неделя на месеца/, а ако е работен ден – да взема детето от детската
му градина с преспиване при него и като
на другия ден завежда детето на детска градина; бащата да взема детето на
рождения си ден - 9 ноември от детската му градина с приспиване на детето при него и като
завежда детето на другия ден на детска
градина, а ако рождения му ден е в почивен ден, който да не съвпада с дните му
за родителски контакт – да взема детето от 9 часа на тази дата и да го връща в
18 часа на другия ден, да взема детето
за по 14 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
да провежда по един телефонен разговор
на ден с детето, в дните в които детето не е при бащата, които
телефонни разговори да се провеждат по мобилния телефон на детето, в
присъствието на майката, в интервала от 19.30 часа до 20.00 часа, с
продължителност 10 минути.
Текстът на чл.59, ал.9 от СК, към който препраща разпоредбата
на чл.127, ал.2 от СК, предвижда, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, или служебно може да измени постановените
по-рано мерки относно упражняването на родителските права и режима на личните
отношения между децата и родителите, и да определи нови. За да бъде основателна
претенция с това правно основание, тя следва да се основава на изменение на обстоятелствата,
които са настъпили след влизане в сила на решението по чл.127, ал.2 от СК, с
което е разрешен спор между родителите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него, и да засягат
съществено интересите на детето, като съдът следва да преценява тези промени
именно с оглед интересите на последното.
Съвкупният анализ на събраните по
делото доказателства и най вече на заключението на съдебно-психиатричната експертиза установява, че е налице изменение на
обстоятелствата при които са определени мерки относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и е определен режима на личен контакт.
Общият извод от показанията на разпитаните по делото свидетели е, че между
бащата и детето е налице силна привързаност. Това се установи не само от
показанията на посочените от ищеца
свидетели – Л., П., но и от приложения по делото социален доклад на ДСП Свищов,
ДСП В.Търново и ЦОП Свищов. Св. Л.е категорична, че детето с голямо желание
идва при баща си, споделяло с нея, че иска да живее при баща си, натъжавало се
когато трябва да се върне в дома на майка си. Пред св. Л.детето Е. споделяло,
че не му се тръгва, но не заради майка си, а заради отношението на съжителстващия
с нея мъж. Според същата, детето при майка си живее в недобра среда, споделяло пред нея че е удряно от Л., че е
оставяно само с по-малките му сестри без надзор на възрастен. Пред св. П.малолетното
дете Е. също споделяло, че понякога е удряно от мъжа, с който живее майка му,
както и разказвало, че майка му и мъжа й се карали постоянно, страхувало се да
бъде там и не се чувствало комфортно. При изслушването му пред съда по реда на
чл.15 от ЗЗД детето заяви, че имало случай при който било ударено от Л. с
вилица по челото и „все нещо не съм направил , както трябва“. Св. Л.А.даде
показания според които не е удрял детето Е., възпитавал го със строгост ,в
смисъл държи да има в дома им изградени правила и да се спазват, всеки да знае
какви ангажименти има. Действително не са събраха категорични доказателства за
нанесен удар от св. А. спрямо детето Е., но са налице изявленията на последния
пред съда, което съответства на заявеното от св. Л., че е видяла белези по
челото му. При изслушването му по реда на чл.15 ЗЗД детето Е. заяви, че при
баща си се чувства по-спокоен , баща му не му се кара и не го удря и " не ми вика“. Действително
установи се, че и двамата родители се интересуват от образованието на детето, но
също така се установи и, че бащата помага на детето в подготовката му за
училище, в писането на домашните. Налице са констатации в социалния доклад на
ДСП Свищов, че към момента на изготвянето му детето се отглежда в семейната
среда на майката, като всеки от двамата родители разполага с подходящи жилищни и
битови условия, необходими за задоволяване потребностите на детето. Изразено е
становище, че за емоционалното израстване на детето
в негов интерес е да поддържа стабилна, силна и постоянна връзка и с двамата си
родители. Приложен по делото е доклад от Център за обществена подкрепа Свищов,
според който Е. заявява твърдо желание да бъде отглеждан и възпитаван в
семейната среда на бащата, като осъществява интензивни и разширени контакти с майката
и по-малките си сестри. Изразеното становище е, че в семейната среда на бащата
момчето открива стимулираща, стабилна и подкрепяща среда, още повече, че там е
в центъра на родителското внимание и се чувства значим и обичан. При
изслушването му по реда на чл. 15 от ЗЗД детето сподели, че е говорило с баба
си, че се колебае при кого от родителите си иска да бъде , но заявява „днес
казвам пак същото, че искам да съм при тати“. Детето
заяви, че една вечер преди тестовете се скарали с майка си и тя го хванала за
вода, заляла го с вода, като татко му и Д. видели белезите. В доклада на ЦОП е
описано, че екипът разполага с информация за случка на 12.05.2019г. , когато
майката е проявила грубо отношение и невъздържаност спрямо сина си – стискала
го в областта на шията. Заявеното от детето при изслушването му кореспондира с
изнесеното от св. Л.при допълнителния й разпит. Налице е становище на ДСП
В.Търново, че родителите демонстрират
силна загриженост за детето си, и двамата желаят да полагат грижи за детето,
имат възможност за това, но в проведен разговор детето изразява желание да живее
при баща си, а да гостува в дома на майка си. Това си желание детето заяви и
пред съда при изслушването му, както и в разговорите с вещото лице Х.. Вещото
лице Х. даде заключение, че с оглед възрастта на Е., предстоящия пубертет,
близкото общуване с бащата ще бъде от полза на детето, но връзката с майката
също е важна за формиране на психически здраво дете. В
съдебно заседание вещото лице заяви, че в разговора детето чувствало вина, че
то е завело делото, защото искало да бъде при баща си, но същевременно
заявявало, че му е хубаво и при майка му, лутало се в избора си. Вещото лице
изрази становище, че желанието на детето да живее при бащата е осъзнато
желание, включително и оглед на това, че иска „да бъде единствен“.
Както се посочи при разглеждане за преценка дали исковата
претенция на посоченото правно основание е основателна, следва претенцията да
се основава на изменение на обстоятелствата, които са настъпили след влизане в
сила на решението по чл.127, ал.2 от СК, с което е разрешен спор между
родителите относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с него, и да засягат съществено интересите на детето,
като именно интересите на детето следва
да бъдат водещи.
Легална дефиниция на понятието „най-добър интерес на
детето“ е дадено в § 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, а именно най
–добър интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето;
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците
, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата , други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът намира, че в случая най-добрия интерес на детето
налага то да живее при ищеца и той да упражнява родителските права по отношение
на него, което отчита именно чувствата и желанията на самото дете, заявени и по
време на социалната анкета и пред съда, както и пред вещото лице – П.. Следва
при съобразяване на заявеното от детето да бъде отчетено и становището на вещото
лице, че желанието на детето е осъзнато, а то е твърде зряло за възрастта си. Не
на последно място мнението на детето е от съществено значение, защото както се
установи и от показанията на св. Л., а и от заявеното от вещото лице, именно
желанието на детето е мотивирало ищеца да предяви настоящия иск. По отношение
преценката на физическите, психическите и емоционални
потребности съдът счита, че са налице промяна на обстоятелствата, като детето
не се чувства спокойно в семейната среда на майката, включително и с оглед
присъствието на мъжа, с който тя съжителства, детето не само дели вниманието й
със сестрите му, но и се установи, че майката е проявила грубо отношение към
детето, а детето има потребност да живее без страх, без напрежение, а в дома на
своя баща намира именно сигурна и спокойна среда, с оглед и на възрастта му,
към момента бащата отговаря в по-голяма степен на потребностите на
десетгодишното момче, включително и с възможността да стане детето
по-самостоятелно. Този извод не се опровергава и от ангажираните от ответницата
гласни доказателства, включително показанията на св. Х., още повече, че както се посочи в
социалния доклад на ДСП Свищов, майката е тази, която е позволявала
самостоятелно придвижване на детето й, но да е уведомена за местонахождението
му. По отношение критерия – способност на родителите да се грижат за детето се
събраха доказателства – социалните доклади, гласни доказателства, според които
и двамата родители имат възможност да се грижат за Е., но следва да се отчете
заявеното от вещото лице и изразеното от вещото лице становище, че с оглед
възрастта и предстоящия пубертет,ако детето живее при бащата, това ще е от
полза, но следва да се запази връзката и общуването с другия родител.
Преценката на последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата също води до извода за
основателност на исковата претенция ,тъй като в семейната среда на бащата
детето ще се чувства спокойно, ще се чувства значим, единствен, а и същия е
свикнал с обстановката в жилищата му, и според вещото лице за около месец ще се
адаптира с промяната.
За уважаване на иск с посоченото правно основание следва да е налице промяната
на взетите предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства, може
да касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните
качествата на упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето
след първоначалното решение, както и на жилищните или битовите условия. Във
всички случаи обстоятелства, които засягат положението на детето са: влошаване
на жилищните условия при родителя, на когото то е предоставено или подобряване
на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на родителя,
при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето и пр. Следва да се посочи, че в случая след първоначалното определяне
на мерките относно детето, положението в семейната среда на майката е
променено - майката е заживяла на
семейни начала с друг мъж, което се установи , че детето не приема, защото
вижда в негово лице причината родителите му да са разделени/заключение на
вещото лице Х./, променено е жилището – майката се е преместила в друго жилище
със съжителя си и двете им деца, в което детето не се чувства добре. Установи
се, че към момента детето се чувства по-добре, по-спокойно в семейната среда на
бащата, където както само заяви „никой не му вика“, не го удрят, не му се карат
без причина. Следва да се отчете и че детето е пораснало, вече е на 10 години и
има други нужди и интереси от тези, които са били към момента, когато са
определени първоначалните мерки по
отношение на него. В тази връзка следва да се отчете и приетото заключение на
допълнителната съдебно-психологична експертиза, според
която възрастта на момчето е такава, че
ще има все повече нужда от баща си за изграждане на мъжка идентичност , и ако
досега се е нуждаел от грижата и подкрепата на майката, на тази възраст, човекът
който би бил по-успешен в поставянето на граници и ролево е бащата. Следва да
бъде отчетено и това, че от раздялата на страните, предоставянето на майката на
родителските права, ищецът не е прекъснал връзката с детето Е., напротив
участвал е активно в отглеждането и възпитанието му.
Установи се силната привързаност между ищеца и детето, но
и желанието на ищеца да участва активно в отглеждането и възпитанието на
детето, както и желанието на самото дете да живее при него. Последното е видно от показанията на
свидетелите Л., П., констатациите в доклада на ДСП В.Търново и на ЦОП Свищов,
както и заключението на съдебно-психологическата
експертиза и заявеното от вещото лице Х.. Установи се, че детето има изградена
емоционална връзка с майката, но това, което не му харесва в
нейната семейна среда и го кара да се чувства недобре там е присъствието на
мъжа, с който майката съжителства. От определянето на режима на упражняване на
родителските права и лични отношения на бащата с детето е изминал период от
време, през който детето е пораснало, вече е навършило десет години, което
позволява изслушването му пред съда по въпроси, които засягат негови интереси. Установи се, че за ищеца е приоритет прекарването на повече време
с детето, още повече, че същият е пенсионер, разполага с повече свободно време,
което желае да споделя със сина си. Както заяви вещото лице там детето ще се
чувства единствен.
Детето е момче, на навършени десет години,
отъждествява се с бащата, налице е необходимост на самото дете да общува повече
време с бащата, а и според заключението на вещото лице, с оглед предстоящия
пубертет близкото общуване с бащата ще бъде от полза и е в интерес не детето. Ето
защо съдът намира, че са налице
предпоставките за изменение на режима на упражняване на родителски права, местоживеенето и лични отношения между родител
и дете. Липсват доказателства, че от предоставяне привременно на бащата на
упражняването на родителските права по отношение на детето, същият не се справя
с тези отговорности.
Предвид данните съдържащи се в заключението
на вещото лице по СПЕ, като взема предвид и приетия по делото социален доклад
от ДСП Свищов, ДСП В.Търново и ЦОП Свищов, както и показанията на свидетелите Л.,
П., съобрази нарасналата възраст на
детето, и най – вече интересите на
детето Е., което изрази желание да живее заедно със своя баща и се чувства
по-спокойно при него, намира, че следва да бъде уважен предявения иск. Съдът отчита родителските качества и на двамата родители - страни в
настоящото производство, но отнесени към интереса на детето и настъпилите
съществени изменения в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК, намира, че
следва да постанови решение, с което да бъдат изменени мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на детето и същите да бъдат
предоставени за упражняване на бащата, да се изменят мерките относно
местоживеенето на детето и да бъде определено местоживеенето му на адреса на
бащата, както и да бъдат изменени мерките за лични отношения, като бъдат
определени мерки за лични отношения между детето и майката, при отчитане че от
раздялата на страните детето е живяло при майката, има изградена емоционална връзка с майката, детето е привързано и към
майката и към двете си по-малки сестри, а и следва да се отчете и заявеното и
от самото дете, че желае да контактува с майка си, заявено и пред съда и при
социалната анкета, а и пред вещото лице Х.. При определяне режима на лични
отношения на майката с детето следва да бъде съобразено и становището на вещото
лице, че е нужна добра връзка с майката, което ще помогне на детето да се чувства
в общност и да проявява своята любов и грижа към тях.
Съдът намира, че най
- подходящ режим за осъществяване на лични отношения, съобразен с
ежедневието на детето, както и с неговите нужди е майката да вижда и
взема детето всеки първи и трети петък, събота и неделя, от 17,00 часа в петък
до 18,00 часа в неделя, с преспиване при нея, като взема и връща детето на
адреса на бащата, за по един месец през
лятото, във всяка нечетна
година през първата половина на Коледната учебна
ваканция, като взема детето при
себе си от
17.00 часа на 23 декември до 18.00 часа на 29 декември
и прекарва с детето празника Бъдни вечер и Коледа, а във всяка четна
година през втората половина на Коледната учебна
ваканция, като взема при себе
си детето от 18.00 часа на
29 декември до 18.00 часа на последния
ден от същата
ваканция и прекарва с детето празника Нова година; във
всяка нечетна година през първата
половина на Великденската учебна ваканция, като взема детето при
себе си от
10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 18.00 часа на последния
ден от първата
половина на ваканцията, а във всяка четна година
ще взема детето от 10.00 часа на първия
ден от втората
половина на ваканцията и ще връща детето на
адреса на майката в 18.00 часа на последния ден
от тази ваканция.
Съдът
намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към
настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката
с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права,
както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да
изразява своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи
за него и да участва във възпитанието му, отчита необходимостта детето Е. да
контактува и общува и с по-малките си сестри. Разбира се следва да се отбележи
и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в
определения режим на лични отношения.
С оглед предоставяне
упражняването на родителските права на ищеца, следва ответницата да бъде
осъдена за заплаща месечна издръжка за малолетното дете Е.. Според разпоредбата на чл. 142,
ал.1 от СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето,
което има право на издръжка
и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на същата разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата. Установи се, че ищецът е пенсионер, получава пенсия и месечния му доход е
около 850 лева, майката в момента е отпуск за отглеждане на дете, майката има
родени още две деца, освен детето Е., за които полага непосредствени грижи и на
които дължи издръжка, поради което и
същата следва да заплаща месечна издръжка за малолетното дете Е. в размер на
140,00 лева, считано от влизане в сила на решението, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва при просрочие.
При този изход на делото, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 910,00 лева, от които 30,00 лева – ДТ, 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 380,00 лева – възнаграждение на вещо лице.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ определените с Определение
от 14.03.2012г. , с което е одобрена постигната между Р.С.Г. и М.Е.Ч.
спогодба по гр.дело № 1119/2011г. по
описа на СвРС мерки
относно упражняване на родителски права и местоживеене на детето Е. Р. Г., изменя
определения с Решение по гр.дело № 134/2013г. на РС Свищов режим на личен контакт на Р.С.Г. с ЕГН ********** с
детето Е. Р. Г., родено на ***г. и изменя дължимата издръжка на детето по Определение от 17.06.2019г. по гр. дело №
417/2019г. по описа на РС Свищов, с което е одобрена постигната спогодба между М.Е.Ч.
и Р.С.Г. за увеличен размер на издръжката която е била определена по гр.дело №
1119/2011г. на РС Свищов, като вместо това постановява следното:
УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение
на малолетното дете Е. Р. Г. с ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯТ НА бащата Р.С.Г. с ЕГН **********.
МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на малолетното
дете Е. Р. Г. с ЕГН ********** се определя да бъде при бащата Р.С.Г., на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти
на майката М.Е.Ч. с ЕГН ********** с детето Е. Р. Г., като взема детето
при себе си с преспиване, както следва:
-всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца,
от 17,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, като взема и връща
детето от и на адреса на
бащата;
-за по един
месец през лятото;
-
във всяка нечетна година през първата половина
на Коледната учебна ваканция, като взема детето
при себе си от 17.00 часа
на 23 декември до 18.00 часа на
29 декември и прекарва с детето празника Бъдни вечер и Коледа,
а във всяка четна година през
втората половина на Коледната учебна
ваканция, като взема при себе
си детето от 18.00 часа на
29 декември до 18.00 часа на последния
ден от същата
ваканция и прекарва с детето празника Нова година;
-във всяка нечетна
година през първата половина на Великденската учебна ваканция, като взема детето
при себе си от 10.00 часа
на първия ден от ваканцията
до 18.00 часа на последния ден
от първата половина на ваканцията,
а във всяка четна година ще
взема детето от 10.00 часа на
първия ден от втората половина
на ваканцията и ще връща детето
на адреса на майката в 18.00 часа на последния
ден от тази
ваканция.
ОСЪЖДА М.Е.Ч. с ЕГН ********** ***
да заплаща на Р.С.Г. с ЕГН ********** от адрес *** ежемесечна издръжка за малолетното дете Е. Р. Г. с ЕГН ********** в размер на 140,00 лева/сто и четиридесет лева/, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпването на законоустановени причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна издръжка, считано от датата
на забавата до датата на
нейното заплащане.
ОСЪЖДА
М.Е.Ч. с ЕГН ********** *** да
заплати на Р.С.Г. с ЕГН ********** от адрес *** сумата 910,00 лева /деветстотин и десет лева/ - направени
по делото разноски, от които 30,00 лева – ДТ, 500
лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 380,00 лева – възнаграждение на
вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: