Р Е Ш
Е Н И Е
№369/30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№341/2023г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във вр. с чл.145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Л.И.А. ***
против Решение №2153-11-38/26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с
което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-01324669/16.03.2023г. и
Задължителни предписания № ЗД-1-11-01324696/16.03.2023г. на длъжностни лица при
ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В жалбата се поддържа, че
административният акт постановен от Директора на ТП на НОИ Монтана е незаконосъобразен
и се иска неговата отмяна. В съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата си
и моли да бъде уважена, като доводи излага в представена по делото писмена
защита.
Ответникът по оспорването, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт Л*** , оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена, като развива доводи, че оспореният административен акт е
законосъобразен и следва да бъде потвърден. Ответникът, чрез процесуалният си
представител, моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд
Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,
събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки
служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора е
законосъобразността на Решение №2153-11-38/26.04.2023г. на Директора на ТП на
НОИ Монтана, с което жалбата на оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-01324669/16.03.2023г. и
Задължителни предписания № ЗД-1-11-01324696/16.03.2023г. на длъжностни лица при
ТП на НОИ-Монтана е приета за неоснователна. В мотивите на оспореният
административен акт е посочено, че законосъобразно по отношение на оспорващия
са издадени обжалваните разпореждания, тъй като оспорващият няма качеството на
„осигурено лице“ по смисъла на §1, ал.1, т.3 от ДР КСО, респективно налице са
основания да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради
общо заболяване за периода от 02.01.2023 - 15.01.2023г. в размер на главница 237,
25 лева и лихва 2,24 лева. В мотивите е посочено, че право на парично
обезщетение съгласно чл.40, ал.1 от КСО имат само осигурени лица за общо
заболяване и майчинство, а оспорващият не попада в тази категория лица, тъй
като към момента на временната неработоспособност (02.01.2023г.), оспорващият не
е имал задължение да внася вноски за осигуряване за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт.
Настоящата съдебна инстанция въз
основа на събраните доказателства, като взе предвид становищата на страните,
формира следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася
по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им,
като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, тоест в случая оспореният
административен акт е постановен от компетентен административен орган.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е незаконосъобразен.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.54к от КСО, отпускането и
изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете
до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното
обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 и чл.
33, ал. 5, т. 12, както и на данните,
декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от
държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет. В случая, оспорващият е представил пред осигурителният
орган Удостоверение по обр. Приложение №9 с
вх.№Р14-11-000-**********/07.02.2023г. (л.23 по делото), относно заплащане на
парично обезщетение по болничен лист №Е20220051932 с период от 02.01.2023 –
15.01.2023г., като е посочил, че към момента на временната неработоспособност е
осигурено лице за общо заболяване и майчинство, като самоосигуряващо се лице.
Настоящият съдебен състав е указал на оспорващият, с призовката за съдебното
заседание, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията му в
жалбата, но по делото не се ангажират доказателства от които да се изведе
извода, че като самоосигуряващо се лице оспорващия е осигурено лице към момента
на временната неработоспособност по описания период. По делото не е спорно, че оспорващият е подал
на 25.01.2023г. декларация за прекъсване на дейност като лице упражняващо
свободна професия с осигуряване само за фонд „Пенсии“, считано от 01.01.2023г.
и възобновяване на дейността с осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо
заболяване и майчинство“ от същата дата. При липсата на представени
доказателства не може да се приеме, че оспорващият е осигурено лице по смисъла
на чл.40, ал.1 от КСО, тъй като не се установява той да е осигурено лице за
общо заболяване и майчинство и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж.
В тази връзка следва да се отбележи, че законосъобразно административният орган
е приел, че към началото на периода на нерабоспособност по болничен лист
№Е20220051932 няма период на упражняване на трудова дейност след промяна на
вида на осигуряването от която да има възникнало задължение да се внасят
осигурителни вноски по фонд „Общо заболяване и майчинство“, тоест оспорващият е
осигурено лице само по фонд „Пенсии“, респективно за него не произтичат правата
по чл.13а от КСО за обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване.
С оглед
изчерпателност следва да се отбележи, че оспорващият не е действал
добросъвестно, като в Удостоверение
по обр. Приложение №9 с вх.№Р14-11-000-**********/07.02.2023г. (л.23 по
делото), относно заплащане на парично обезщетение по болничен лист
№Е20220051932 с период от 02.01.2023 – 15.01.2023г. е посочил, че към момента на временната
неработоспособност е осигурено лице за общо заболяване и майчинство, като
самоосигуряващо се лице, тоест задължението което е възникнало законосъобразно е
прието за неоснователно получена сума по чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО.
На последно място
следва да се посочи, че законосъобразно е потвърдени и Задължителни предписания №
ЗД-1-11-01324696/16.03.2023г., тъй като с тях на оспорващият е разпоредено да
извърши необходимите корекции в на подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО, които
следва да са съответни на посочените по-горе мотиви, че оспорващият не е имал
качеството на осигурено лице за фонд
„Общо заболяване и майчинство“ към момента посочен в Удостоверение по обр. Приложение №9 с
вх.№Р14-11-000-**********/07.02.2023г. (л.23 по делото).
При проверка законосъобразността на
оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
При този изход на
делото и направеното
искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по
водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8
от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден
да заплати в полза на ТП на НОИ Монтана, разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в
размер на 100 (сто) лева.
Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното против Решение
№2153-11-38/26.04.2023г. на Директора на ТП на НОИ Монтана, с което жалбата на
оспорващият срещу Разпореждане №РВ-3-11-01324669/16.03.2023г. и Задължителни предписания №
ЗД-1-11-01324696/16.03.2023г. на длъжностни лица при ТП на НОИ-Монтана е приета
за неоснователна е
законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, а жалбата да се отхвърли като неоснователна, предвид
което на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, І-ви състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.И.А. *** против Решение №2153-11-38/26.04.2023г. на Директора на
ТП на НОИ Монтана.
ОСЪЖДА Л.И.А. ***, ЕГН * да
заплати на ТП на НОИ Монтана разноски по воденото съдебно производство в размер
на 100 (сто) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: