Р Е Ш Е Н И Е
№ 385
гр. Перник, 30.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Емилия
Павлова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 514 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 525 от 08.06.2018 г., постановено по гр. дело № 6793/2017 г. по описа
на Пернишки РС, са отхвърлени изцяло предявените кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422,
ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Топлофикация София ЕАД против
М.Б.Д. за установяване съществуването на парични задължения общо за сумата 526.73
лева, от която сумата 422.88 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., включваща
и дължима стойност по изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********
от 31.07.2014 г. (за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г.), сумата
72.66 лева - законна лихва за забава върху тази сума от 15.09.2014 г. до
18.04.2017 г., сумата 26.14 лева – главница за дялово разпределение, и сумата 5.05
лева – законна лихва върху сумата за дялово разпределение, заедно със законната
лихва от 10.05.2017 г. до окончателното изплащане, удостоверени в заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по гр. дело № 3633/2017 г. на
Пернишки РС.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се
излагат съображения за неправилност на крайния съдебен акт, постановен от Пернишки
РС, като навежда доводи за неправилно прилагане на закона и допуснати нарушения
на процесуалните правила в резултат от погрешна преценка на направените от
ответника признания и събраните по производството доказателства, допуснати по
своевременно направените от него доказателствени искания, сред които и искане
за допускане на СТЕ. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемият
– ответникът М.Б.Д., в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подал отговор
на въззивната жалба, с който оспорва същата, възразявайки че поради извършени
от него плащания преди образуване на делото вземанията за цената на топлинната
енергия не съществували, а и същите не се доказвали от ищеца при условията на
пълно и главно доказване. Претендира разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 273 във вр. с чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка
с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пернишки
РС е бил сезиран с кумулативно обективно съединени положителни установителни
искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като производството се развива след подадено възражение
по чл. 414 от ГПК против заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца,
поради което съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице правен
интерес от търсената съдебна защита.
За
да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че не е доказано за
процесния период наличието на възникнало задължение за ответника към топлофикационното
дружество, респ. че ответникът не е заплатил консумираната от него топлинна енергия,
доставена от ищеца за процесния период.
При
релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право за
цената на топлинната енергия се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки: наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена, и продавачът да
е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно
чл. 149 и чл. 150 от ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, който
според легалното определение на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, регламентирано със
ЗИДЗЕ, обн., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е клиент, който
купува енергия за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна
енергия за битови нужди може да бъде и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, който като третото ползващо лице на договорно основание
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и като страна по съществуващото правоотношение за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
В
разглеждания случай ответникът М.Д., видно от наведените в отговора на исковата
молба и този на подадената въззивна жалба твърдения, не оспорва обстоятелствата,
че през релевантния период като ползвател на договорно основание със Столична
община на топлоснабдения имот е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. че като страна по договора за
доставка на топлинна енергия е дължал цената на доставената топлинна енергия на
топлопреносното предприятие, която за същия период възлиза в размера, посочен в
извлечението от сметки за абонат ***, приложен към исковата молба. Следователно
между страните са безспорни правнорелевантните факти, че помежду им е съществувало
правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия, който
се счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни
действия (подразбиращи се обичайни действия за мълчаливо съгласие) – по арг. от
чл. 150 от ЗЕ, за процесния период, и че цената на доставеното количество
топлинна енергия за релевантния период е в размера, посочен в извлечението от
сметки, като правният спор по настоящото дело се концентрира върху
правнорелевантния факт дали доставеното от ищеца количество топлинна енергия за
процесния период, цената за която е посочена в извлечението от сметки, е
заплатена от ответника, предвид наведеното от него правопогасително възражение
за заплащане на същата преди завеждането на делото.
Изхождайки
от така наведените от страните фактически твърдения относно правнорелевантните
факти за съществуването на претендираното право, първоинстанционният съд не е
допуснал с определението по чл. 140 от ГПК и в хода на съдебното дирене своевременно
поисканите от ищеца Топлофикация София ЕАД експертизи за установяване на
количеството на доставена топлинна енергия за процесния период и дължимата за
нея цена на топлопреносното предприятие, установени по делото и от неоспорените
от ответника пред районния съд извлечение от сметки за абонат *** и съобщения
към фактури, макар и представляващи частни свидетелстващи документи. При така
изложените мотивите за недопускане на поисканите експертизи и спорния по делото
факт от значение за решаване на делото по същество, предвид предприетата от
ответника защита по съществото на исковете в срока за отговора на исковата
молба по чл. 131 от ГПК, първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените
правила по чл. 133 във вр. с чл. 131 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК е приел за
недоказано наличието на възникнало задължение за ответника към топлопреносното
предприятие, респ. незаплащането от ответника на консумираната от него топлинна
енергия, доставена му от ищеца за процесния период, поради което наведените в
тази насока оплаквания във въззивната жалба се явяват основателни.
Както
бе посочено, в случая в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК
ответникът е противопоставил единствено правопогасително възражение за заплащане
на цената на доставената топлинна енергия, размерът на която за процесния
период по представеното извлечение от сметки изрично е заявил, че не оспорва. Други
оспорвания относно исковете и обстоятелствата, на които се основават, не са
заявени от ответника. Разглеждането при решаването на спора по същество на
незаявени от ответника възражения за количеството на доставената топлинна
енергия за релевантния период и размера на дължимата за него цена към
топлопреносното предприятие не само в срока по чл. 131 от ГПК, а и в хода на
съдебното дирене пред първоинстанционния съд, предвид липсата на които не събирани
и своевременно поисканите от ищеца доказателствени средства, съставлява
съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 133 от ГПК,
уреждащо правните последици от незаявени в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК
възражения, поради което такива не могат да бъдат разглеждани и от въззивния
съд.
Нещо
повече, от неоспорените от ответника извлечение от сметки за абонат *** и
съобщения към фактури и приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което настоящият състав на въззивния съд възприема, се установява
по делото, че стойността на доставената за ползвания от ответника имот топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. възлиза в размер на
1563.63 лева (1535.83 лева + 27.80 лева), а дължимите суми за дяловото й
разпределение за същия период - 26.14 лева, или общо дължимите суми за този
период възлизат в размер на 1589.77 лева (така и извлечение от сметки), част от
които са погасени с извършени от ответника плащания общо в размер на 1140.75
лева, от който размер извършените плащания за погасяване на вземания само за
процесния период (от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.) са в размер на 711 лева
(така и писмо от 07.03.2018 г.). Вещото лице изяснява, че съобразявайки
извършените от ответника плащания и за които съществуват данни по делото, дължимите
от последния суми за цената на доставяната за ползвания от него имот топлинна
енергия през процесния период, включваща и дължимата стойност на топлинна
енергия по изравнителна сметка, за която е издадена обща фактура № **********
от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. и чиято
изискуемост съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия настъпва с изтичане на
30-дневния срок от публикуването на фактурата, и за дяловото разпределение на
топлинна енергия за същия период възлизат общо в размер на 449.02 лева (422.88
лева + 26.14 лева), а дължимата лихва за забава върху тях за процесния период –
77.71 лева. Направените от ответника плащания от 711 лева са погасили месечни
вноски за доставена топлинна енергия и лихви през процесния период, различни от
тези, формиращи претендираните в настоящото производство суми.
При
така установените факти в тежест на ответника, съобразно правилото на чл. 154,
ал. 1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес,
е да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на топлопреносното предприятие
на цената на доставената топлинна енергия през релевантния период, респ. сумите
за дялово разпределение. В настоящото производство ответникът не е представил
доказателства, че във връзка с доставената през процесния период топлинна енергия
е заплатил на ищеца изцяло дължимата за нея цена, поради което съдът приема, че
той не е изпълнил задължението си, което съобразно условията на договора има срочен
характер, и дължи на ищеца и въззивник в настоящото производство процесната
сума, възлизаща в размер на 449.02 лева. Извършените от ответника плащания по
прогнозните суми за доставяната за имота топлинна енергия през процесния
период, възлизащи общо в размер на 711 лева, не са погасили изцяло дължимите от
него за този период реално отчетени суми, поради което остатъкът от тях и
сумите за дялове разпределение на топлинна енергия общо в размер на 449.02 лева
се претендират в настоящото производство за целия процесен период, а при
липсата на доказателства за заплащане на тази сума, исковата претенция за главното
вземане се явява основателна. По тези съображения и изтичане на срока за
изпълнение на задължението за заплащането на цената на доставената топлинна
енергия, който съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от общите условия, приложими в случая,
е 30-дневен срок от публикуването на месечните дължими суми, респ. на фактурата
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено въз
основа на изравнителните сметки, поради което същото е не покрито с изтекъл
срок на погасителна давност по чл. 111 от ЗЗД, основателна се явява и исковата
претенция за акцесорното вземане за лихва за забава, което се установи по
делото, че е в размер на 77.71 лева. В тази насока следва да се отбележи, че
при формиране на решаващите си изводи първоинстанционният съд неправилно е
приложил не само правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределяне на
доказателствената тежест в гражданския процес, но и правилото на чл. 161 от ГПК, тъй като ищецът не е възпрепятствал проверка на счетоводните му книги за извършените
от ответника плащания, посочени и в писмо от 07.03.2018 г., и изрично е заявил
липсата на извършени плащания за погасяване на процесните суми (така писмо от
26.04.2018 г.).
С
оглед на изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е основателна, поради
което и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а предявените
искове - уважени.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното в жалбата искане, на основание чл. 273
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на
въззивника направените по исковото производство пред двете съдебни инстанции разноски
общо в размер на 350 лева – по 25 лева държавна такса, 100 лева възнаграждение
за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза и по 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, а за заповедното производство – направените разноски общо в
размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
С
оглед на цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд на РБ по правилата на чл. 280 от ГПК.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 525 от 08.06.2018 г., постановено по гр. дело № 6793/2017 г.
по описа на Пернишки районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, против М.Б.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, че М.Б.Д. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 449.02 лева, представляваща неизплатена цена от 422.88 лева на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент **, находящ се ***,
за абонат ***, за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., включваща и изравнителна
сметка, отразена в обща фактура № ********** от 31.07.2014 г. (за отоплителен
сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г.), и сумата 26.14 лева за дялово
разпределение, заедно със законната
лихва върху сумата 449.02 лева от 10.05.2017 г. до окончателното й
изплащане, и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М.Б.Д. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 77.71 лева, представляваща лихва за
забава от 72.66 лева върху посочената цена на доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2014 г. до 18.04.2017 г. и лихва за забава от 5.05 лева върху
сумата за дялово разпределение, удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по гр. дело № 3633/2017 г. по описа на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА М.Б.Д., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 273 във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата 425.00 лева,
представляваща сбора на направените по исковото производство пред двете
инстанции разноски от 350.00 лева и тези по заповедното производство от 75.00
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.