№ 3241
гр. Варна , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502248 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на
„Електроразпределение Север" АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик" No 258, ЕИК:
*********, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
управителния съвет Николай Йорданов Николов, Илиана Георгиева
Георгиева и Румен Георгиев Лалев срещу Определение №4354/17.08.21г.,
постановено по гр. Дело №11292/21г. по описа на ВРС, с което
производството по предявения от дружеството иск е прекратено. Според
жалбоподателя, определението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита за неприемливо разбирането, че посочването в исковата
молба като ответник физическо лице, което след връщане на изпратена до
него призовка се окаже, че е починало преди предявяването на иска, води
автоматично до прекратяване на производството по делото. Излага, че тъй
като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка за правото на иск, поради което за наличието й съдът следи
служебно, то ако при проверката за това бъде констатирано, че исковете са
предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да
отстрани в определен срок тази нередовност чрез предприемане на действия
за конституиране на надлежен ответник, и едва при неизпълнение на
указанието производството следва да бъде прекратено. Съществуването на
1
тези служебни задължения на съда не следва да бъде отричано и когато при
връчването на препис от исковата молба се установи, че посоченият ответник
физическо лице е починало преди подаване на исковата молба в съда. По
изложените съображения моли да бъде отменено Определение
№4354/17.08.2021г. на Районен съд - гр. Варна, XXX-ти състав, постановено
по гр. дело №20213110111292/2021, както и да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Във връзка с нейната основателност, съдът установи следното:
Производството по гр. Дело №11292/2021г. е образувано на 03.08.2021г.
по иск с пр. осн. чл. 200, ал.1, вр. чл. 79 ЗЗД, предявен от
„Електроразпределение Север" АД срещу Н. ЮМ. ИСМ., ЕГН **********.
След справка в НБД се установява, че ответникът Наджмие Юмерова
И., ЕГН********** е починала на 10.01.2010 г.
С обжалваното определение ВРС е прекратил производството,
след като е съобразил, че производство се явява недопустимо поради липса на
пасивно легитимирана страна.
Настоящият състав, като съобрази изложеното в частната жалба, и
приложените доказателства, намира същата за неоснователна по следните
съображения:
Така изложените от първоинстанционният съд съображения за
недопустимост на производството, поради начална липса на правоспособна
страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение,
съответстват на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР
№1/09.07.2019г. по т. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
разясненията, съдържащи се в т. 2 от посоченото ТР, исковият процес е
двустранно производство, като условие за допустимостта му е наличието на
две срещуположни страни. Възникването, съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск се обуславя едновременно от наличието на
определени положителни условия (процесуални предпоставки) и от липсата
2
на отрицателни (процесуални пречки), които са уредени в закона и за които
съдът е длъжен да следи служебно както при предявяването на иска, така и в
хода на производството до приключването му със съдебен акт. Сред
абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на
правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на
страните, тяхната процесуална правоспособност. Според чл. 27, ал.1
ГПК, процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по
материалното право. В нормата на чл. 1 от ЗЛС е предвидено, че всяко
физическо лице от момента на раждането си придобива способността да бъде
носител на права и задължения. Смъртта прекратява съществуването на
физическото лице като правен субект и слага край на неговата
правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е
налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по
делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие
за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото
физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде
субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това,
предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало,
изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение.
Исковото производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този
случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127,
ал.1, и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК,
т.е. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на
недостатъците, а до липса на първоначална процесуална легитимация на
главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да
продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като
процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на
процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то
не може и да бъде "продължено" при условията на чл. 227 ГПК. Без правно
значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него
ответник е починал. Законодателят не е уредил правно основание, по силата
на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското
съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия
правен субект се поражда, а след това производството продължава с
3
участието на неговите правоприемници.
Предвид изложеното се налага извода, че след като към момента на
предявяване на иска по смисъла на чл. 125 ГПК, не е съществувало
физическото лице – ответник, то същият е недопустим, и производството,
образувано по него следва да бъде прекратено.
С оглед горното, съдът намира, че частната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение –потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №4354/17.08.2021г., постановено по гр.
дело №20213110111292/2021 по описа на ВРС, 30-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4