Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман,
13.05.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Й. гр. дело № 888 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е исково, с правно основание чл. 288,
ал. 1 КЗ (отм.)
Г.
Ф., гр. С...., ул. „Г..И..“ № .....е предявил против Ц.Й.С. ЕГН ********** ***,
Д.И.С. – С. ЕГН ********** *** и П.И.С. ЕГН ********** ***, всичките като
наследници на И……. П..... С., бивш жител *** иск за заплащане на сумата от
3000,00 лева, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по щета№ ......2013
г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените разноски
В
исковата молба се твърди, че на ………...2008 г. е настъпило ПТП, при което е
пострадал пешеходецът В.....И. В...... Виновен за катастрофата бил И….П.....
С., който е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № …………../2009 на ИРС. С..... управлявал товарен автомобил „Ф.....с рег. №
С .....без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Гаранционният фонд е изплатил на увреденото лице обезщетение
в размер на 3000 лева на …………….2013 г., поради което е встъпи в правата му.
В
срока по чл. 131 ГПК от ответниците са представили писмен отговор, в който
оспорват иска. Правят възражение за погасяване на вземането по давност,
доколкото исковата молба е постъпила в съда на …………….2018 г., т.е. след
изтичане н петгодишния срок. Оспорват се
твърденията на ищеца за това, че са били поканени да заплатят сумата. По
същество се твърди, че не е доказано, че настъпилото ПТП е по вина на
наследодателя им, тъй като присъдата по НОХД № ……………./2009 г. на ИРС е била
отметена с решение на СОС по ВНОХД № ……./2010 г, а наказателното производство е
прекратено поради това, че И... С. е бил починал..
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ………………...2018 г.
се установява, че на …………..2008 г. в района на ул. „В.....“ в гр. К..... е
настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил „Ф.....“, рег.
№ С ....., управляван от И... П..... С. от гр. К..... и пешеходец – В..... И.
***.
Във
връзка с ПТП е образувано и досъдебно производство и И... С. е предаден на съд,
като видно от представената Присъда № .....2010 г. по НОХД № ……………/209 г. на
Районен съд – Ихтиман е бил признат за виновен за това, че на ……...2008 г. около …………….. часа в гр.
К..... при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и 3 ЗДвП и по непредпазливост е причинил
на В..... И. В..... средна телесна повреда – трайно затрудняване на десния
горен крайник за повече от 30 дни, изразяваща се в счупване на дясната раменна
кост в областта на големия израстък – горната трета, като деянието е било
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,07 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер
7410“, фабр. № 0256, което представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
От
представеното решение от ……………..2012 г. по НОХД № ……………./2012 г. на Софийския
окръжен съд се установява, че присъдата на Районен съд – Ихтиман е била
отменена и производството по делото – прекратено, на основание чл. 24, ал. 1,
т. 4 НПК поради смъртта на подсъдимия.
Тъй
като И... С. е управлявал МПС без да има сключена застраховка „Г……………….“
пострадалата В..... В..... е предявила претенция пред Г. Ф. за изплащане на
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортното произшествие.
От
приложените от ищеца писмени
доказателства се установява, че по претенцията на В..... е била образувана щета
№ ......2013 г., като видно от протокол № ……………...2013 г. от проведено
заседание на гаранционния фонд е било взето решение да бъде изплатено
обезщетение в размер на 3000 лева., изплатено на ……………..2013 г. /видно от
представеното платежно нареждане/.
От
представените по делото медицински документи се установява, че В..... е
постъпила на лечение в МБАЛ „С…………… гр. С...., К…………………….. на 02.01.2009г.,
като е изписана на …………….2009 г. след извършена безкръвна епозиция и
имобилизация на дясната раменна става. Впоследствие В..... е лекувана двукратно в С…………………………. – за периода от
………..2009 -………….2009 г. и ………….2010 г. до ……………….2010 г.
От
представеното удостоверение за наследници
изх. № ………………...2015 г. се установява, че след смъртта си на ……………….2011
г. И... С. е наследен от преживяла съпруга Ц.С.
и две деца – Д.И.С. и П.И.С.
Съобразно
представената регресна покана по щета № ......2013 г. наследниците на И... С.
са били поканени да заплатят сумата от 3037,20 лева, включваща платеното
обезщетение за неимуществени вреди и ликвидационни разноски.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на съдебното производство автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, механизмът
на произшествието е челен директен удар, реализиран от товарния автомобил върху
тялото /гърбя/ на пострадалата пешеходка при условията на автомобил в движение
– застигане, като непосредствената причина за настъпване на пътно-транспортното
произшествие е движението на автомобила с несъобразена скорост. Според вещото
лице в хода на разследването не са били установени причини от техническо
естество, които да са обусловили настъпване на произшествието. В
заключението отразено още, че ударът е
бил непредотвратим, тъй като водачът сам
се е поставил в невъзможност за го
предотврати поради движение с несъобразено скорост с конкретната пътна
обстановка. По отношение на пешеходката ударът е бил предотвратим, ако тя се е
движела на тротоара, а не на платното за движение.
От
заключението на допуснатата по съдебно
медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че на
пострадалата е било причинено счупване на големия туберкул на дясната раменна с
кост, съчетано с изкълчване на дясната раменна става, като проведеното лечение
е извършено под обща анестезия и се изразява в закрито наместване на луксацията
и фрактурата. Впоследствие пострадалата за година и половина е била подложена
на рехабилитация и физиотерапия. Според вещото лице констатираните травматични
увреждания са получени в резултат на директен удар със значителна сила в
областта на ставата, като най-често това се наблюдава при падане и контакт с
терена. Добавено е, че уврежданията най-добре отговаря да са причинени при
блъскането на пострадалата от автомобил с последващото й падане и контакт с
терена.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи
Към
датата на настъпване на пътно-транспортното произшествие и към датата на
изплащане на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от страна на ищеца
е действал Кодекса за застраховането, Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006 г.,Отм.,ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.
2, б. а“ КЗ /отм./ гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на територията
на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Разпоредбата на чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.)
урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за
платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на
вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Възникването на
спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните юридически
факти: 1. Гаранционният фонд да е платил обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента; 2. за
увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 , т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята
деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност".
Установяването на тези обстоятелства са в доказателствена тежест на ищеца.
Съобразно установените по делото факти съдът приема за
осъществени всички материални предпоставки, включени във фактическия състав,
обуславящ възникването на спорното регресно право - макар и наказателното производство спрямо
ответника да не е приключило с влязла в сила присъда, доколкото това
производство е прекратено поради смъртта му, от събраните по делото
доказателства /автотехническата експертиза/ несъмнено се установи, че
непосредствената причина за настъпване на-пътно-транспортното произшествие се
дължи на виновното поведение на И... С., който е управлявал МПС без да е имал
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ Освен това от приетата съдебно
медицинска експертиза е несъмнено, че причинените на пострадалата В.....
увреждания са в резултат именно на възникналото пътно-транспортно произшествие
.
По делото са представени и надлежни доказателства за
това, че ищецът е платил обезщетение, тъй като ответникът не е обезпечил своята
деликтна отговорност по застраховка "Гражданска отговорност"..
Предвид обстоятелството, че деликвентът е починал на
19.10.2011г., , претенцията на Гаранционния фонд за възстановяване на
изплатеното обезщетение е насочена към наследниците на И... С. – Ц.С., Д.С. и П.С., чието качество е
установено с представеното удостоверение за наследници.
Съдът приема, че ответниците отговарят за задължението
на наследодателя си при равни квоти /според дяловете им в наследството/ или всеки един от тях за сума от по
1000,00 лева, ведно със законната лихва от датата а предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на възражението на ответниците за
погасяване на претенцията на ищеца по давност съдът намира следното: Съгласно чл.114 от давността започва да тече от момент, в който вземането е станало
изискуемо. В случая това е моментът на извършеното плащане от страна на ищеца
по регресния иск /настъпило съответно на 02.08.2013 г. Макар и делото да е
образувано на 06.08.2018 г., от представената разписка /л. 47/ е установено, че
искомата молба е предадена на куриер на 02.08.2018 г., т.е. п последния ден,
когато изтича давността на вземането. От своя страна съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК
срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на
молбата е станало по пощата, поради което и
според настоящия състав вземането на ищеца не е било погасено по давност.
В този смисъл съдът намира, че така предявеният иск е
изцяло основателен, поради което и следва да бъде уважен.
По
разноските
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски – в случая от внесените депозити
за изготвяне на експертизи, платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ц.Й.С. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ф., гр. С.... сумата
от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща изплатено от ищеца обезщетение по
щета№ ......2013 г., ведно със законната лихва от …...2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 323,33 лв. /триста двадесет и три лева и тридесет и три
стотинки / разноски в производството.
ОСЪЖДА Д.И.С.
– С. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Г. Ф., гр. С.... сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по щета№ ......2013 г., ведно със законната
лихва от ………...2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 323,33 /триста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки / разноски в производството.
ОСЪЖДА П.И.С.
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.
Ф., гр. С.... сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща изплатено от
ищеца обезщетение по щета№ ......2013 г., ведно със законната лихва от
…………….2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
323,33 /триста двадесет и три лева и тридесет и три стотинки / разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Й./