Р Е Ш Е Н И Е
№……/12.11.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди и
петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 237 по описа на ВОС за 2010 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.3 ГПК/.
Образувано е по предявен от Д.П.С. *** срещу „Юнион
корект” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна иск с правно
основание чл.125, ал.3 от ТЗ.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е
бил съдружник в ответното дружество „Юнион корект” ООД и е притежавал 36% от
капитала му, но на проведено на 02.11.2009 година Общо събрание на съдружниците
е взето решение за изключването му като съдружник и решение за изплащане на
дружествения му дял, съгласно изискванията на чл.125, ал.3 ТЗ. Сочи, че това
решение е вписано в ТР по партидата на дружеството под рег. № 20100113112053,
но въпреки това ответното дружество не е предприело действия по изготвяне на
междинен счетоводен баланс към 30.11.2009 год. поради горното, изхождайки от
данните по междинен счетоводен баланс към 30.04.2009 год. и липсата на
извършвани разпоредителни сделки в периода 30.04.2009 – 30.11.2009 год. сезира
съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от
470 520 лева, представляваща равностойността на дружествения му дял,
представляващ 36 % от капитала на дружеството, на основание чл.125, ал.3 ТЗ.
С уточняваща молба от 15.06.2012 год. /л.40 от
делото/, депозирана след възобновяване на производството с определение №
2708/29.05.2012 год., ищецът излага, че
с решение от 20.10.2010 год. е взето решение за преобразуване на дружеството
като правоприемник на прекратеното дружество без ликвидация е „Юнион корект”
АД. Твърди, че промяната е вписана в търговския регистър с рег.№ 20110427103210
и към този момент /момента на преобразуване на дружеството/ не е било налице
влязло в сила съдебно решение за възстановяване на членствените права на ищеца
като съдружник. Междувременно, с решение № 153/20.10.2010 год. по въз.дело №
363/2010 год. на Варненски Апелативен съд, влязло в законна сила с
недопускането му до касационно обжалване с определение № 294/19.04.2012 год. на
ВКС по т.д. № 94/2011 год., взетите на 02.11.2009 год. решения за изключването
му като съдружник в „Юнион корект“ ООД и за поемане на дяловете му са отмени.
Сочи, че конститутивното действие на решението на съда по иска с правно
основание чл.74 ТЗ е проявено от момента на влизането му в сила /19.04.2012
год./, когато „Юнион корект” ООД не е съществувало като правна организационна
форма. Поради горното счита, че може да поиска изплащане на паричната
равностойност на дружествения дял, който е притежавал в дружеството с
ограничена отговорност, като легитимиран е правоприемника „Юнион корект” АД,
който ищецът претендира да бъде осъден да му заплати сумата от 470 520 лева, представляваща равностойността на
дружествения му дял, както и внесеният от съдружника дялов капитал в размер на 1 800 лева, на основание чл.125,
ал.3 ГПК, както и законна лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата. С уточняваща молба от 31.07.2015 год.
/л.199/ твърди, с оглед променената правноорганизационна форма на ответното
дружество, че не е акционер в същото и че не са му издавани временни акции.
Така, приет за разглеждане е предявен от Д.П.С., ЕГН:
********** с адрес: ***, със съдебен адрес:*** срещу „Юнион корект” АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Васил Друмев
№ 23, като правоприемник на „Юнион корект” ООД, чрез управителя С.П.Б., ЕГН:**********,
иск за заплащане на сумата от 449 501.47
лева /след допуснато в открито съдебно заседание от 13.10.2015 год.
изменение на иска чрез неговото намаление от 470 520 лева/, представляваща
равностойността на дружествения му дял, ведно със сумата от 1800 лева, представляваща дялов
капитал, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва върху
главницата от 449 501.47 лева, считано от предявяване на иска 16.02.2010
год. до окончателното й заплащане.
В срока по
чл.367 ГПК, ответникът „ЮНИОН КОРЕКТ“ АД депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество, както
и взетите решения за изключването му и определяне и изплащане на дружествения
му дял от имуществото на дружеството на база счетоводен баланс към 30.11.2009
год. Оспорва твърдението за несъставен към датата на прекратяване на
правоотношението счетоводен баланс и претендираният от ищеца размер, като излага,
че съобразно баланса към 30.11.2009 год. равностойността на притежаваните 36 %
от капитала на дружеството възлизат на 456 480 лева. Твърди също така, че
имуществените отношения между страните са изцяло уредени поради извършено
прихващане на задължения на ищеца с вземането му и с оглед настъпилите
материално правни последици на прихващането. В тази връзка се навежда следното:
от учредяване на дружеството „Юнион корект“ ООД до 16.04.2009 год. ищецът С. е
бил управител на дружеството, като на посочената дата с решение на ОСС същият е
бил освободен и е избран нов управител; след освобождаването му като управител
ищецът не е предал на новоизбрания управител паричните средства от касовата
наличност, която към 16.04.2009 год. съгласно справка за размера на касовата
наличност към 16.04.2009 год. и счетоводен баланс на дружеството към същата
дата, възлизала на 420 925.53 лева; ищецът е бил канен да предаде сумата с
нотариални покани № 2500, том I, № 155 от
12.05.2009 год., рег. № 3412/12.06.2009 год. и № 5988/06.10.2009 год. на
нотариус Н.Д., но поради непредаване на сумата с отговор на нотариална покана,
удостоверен с Констативен протокол Акт № 10, том I, рег.№ 515/08.02.2010 год. на нотариус Н.Д., рег. №
484 на НК ответното дружество е отправило заявления за прихващане на вземанията
на „ЮНИОН КОРЕКТ“ ООД към него, възлизащи на общо 457 303.63 лева, от
които сумата 420 925.53 лева, представляваща размера на паричните средства
от касовата наличност на дружеството към 16.04.2009 год., задържани
неправомерно и сумата от 36 378.10 лева, представляваща лихва за забава за
периода 12.05.2009-08.02.2010 год. със задължението на дружеството към него,
възникнало на основание чл.125, ал.3 ТЗ, възлизащо на 456 480 лв. Тъй като
вземането е погасено поради прихващане се твърди неоснователност на предявения
иск. В условията на евентуалност, ако не се приемат за настъпили последиците на
извънсъдебното прихващане, релевира възражение
за съдебно прихващане със сума в общ размер на 566 341.30 лева, от
която сумата от 420 925.53 лева,
представляваща размера на паричните средства от касовата наличност на
дружеството към 16.04.2009 год., задържани неправомерно и сумата от 145 415.77 лева,
представляваща лихва за забава за периода 12.05.2009-12.08.2012 год., до
размера на по-малкото от вземанията. Началната дата на начислената лихва за
забава ответникът обосновава с твърдението, че на нея му е осигурен достъп до
офиса, а предходно ищецът е получил нотариално покана за предаване на касовата
наличност.
С
допълнителна искова молба, ищецът
оспорва доводите на ответника “Юнион Корект“ АД. Твърди, че представеният от
него счетоводен баланс към 30.11.2009 год. е антидатиран и не отразява данните
за активите и пасивите на дружеството към тази дата. Поради горното нему му се
дължи сума в претендирания от него размер, а не от сочения от ответника.
Оспорва твърдяното извънсъдебно прихващане, като сочи, че ответникът към
08.02.2010 год. не е имал изискуемо, безспорно по основание и размер ликвидно
вземане към него, поради което и не са били налице предпоставките по чл.103 ЗЗД.
Сочи, че ответното дружество не е имало вземане към ищеца, произтичащо от
задържани парични средства от касовата наличност на дружеството – същият не е
задържал парични средства в сочения от ответника размер, не е имал подписан договор
за управление на дружеството и не са налице основания за ангажиране на
имуществената му отговорност поради липса на взето решение на ОСС на
дружеството, не е имал достъп до касата на дружеството и не е притежавал ключ
за нея, както и не е имал достъп до офиса на дружеството от преди началото на
месец април 2009 год. По същество, оспорва, че към датата на освобождаване на
ищеца като управител е имало касова наличност в този размер, както и правилното
счетоводно отразяване на касовата наличност и съответствието й с налични
парични средства. Позовава се на липса на достоверна дата на счетоводния баланс
към 16.04.2009 год. с твърдението, че е изготвен на 02.08.2012 год. в нарушение
на изискванията на ЗСч и представената с отговора справка за състоянието на
касовата наличност към 16.04.2009 год., която не съставлява редовен счетоводен
документ. На тези основания, както и поради това, че не е изпаднал в забава,
оспорва материално правните последици на претендираното от ответника
извънсъдебно прихващане със суми – главница и лихви. Оспорва, в евентуалност, и
релевираното в хода на производството възражение за прихващане. Твърди, че „Юнион
корект“ АД е носител на субективното материално право доколкото такова не е
съществувало в патримониума на „Юнион корект“ ООД предвид липпса на решение на
ОСС за реализиране на отговорност като управител и поради липса на изискуемо
вземане срещу ищеца по принцип. Оспорва също така и дължимостта на
претендираната законна лихва за периода от 12.05.2009 год. до 12.08.2012 год.
върху претендираното вземане, чиято ликвидност при доказана основателност
следва да се определи занапред със съдебното решение.
С отговор
на допълнителната искова молба,
ответникът поддържа наведените в отговора на исковата молба твърдения, както и
направеното възражение за прихващане. Изразява становище за неоснователност на
доводите за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на
ищеца предвид липсата на взето решение на ОСС, тъй като към датата на
прихващането същият не е притежавал качеството „управител“ на дружеството
поради освобождаването му с решение на ОСС от 16.04.2009 год. Аргумент за
горното е и съдебната практика по предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу лице, което
вече няма качеството на управител. Същевременно, се твърди да е налице надлежно
взето решение на ОСС на „Юнион корект“ ООД за предявяване на искове срещу
бившия управител за извършени от него действия и сделки по време на дейността
му като управител, както и след освобождаването от длъжност на 16.04.2009 год.,
с които е нанесъл вреди на дружеството. Оспорва се твърдението, че ищецът не е
имал достъп до касата и не е съхранявал ключ от нея, тъй като към момента на
освобождаването му не е имало назначено лице като касиер в дружеството. Отделно
от това, от момента на учредяване на дружеството до освобождаването му през
04.2009 год. /17 години/ именно ищецът е бил управител и като такъв единствен е
съхранявал, отговарял и се е разпореждал със средствата от касовата наличност
на дружеството и от банковите му сметки. Излага се, че другите съдружници не са
имали достъп до касовата наличност, като и че данните за размера й са взети от
подписания от ищеца и обявен в ТР счетоводен баланс на дружеството. Несъстоятелно
е твърдението му за нередовно водено счетоводство на дружеството, поради
съставянето му именно от ищеца, който е и носел отговорността за това.Оспорва
се и твърдението, че считано от април 2009 година ищецът не е имал достъп до
дружеството като се сочи, че до средата на май 2009 год. същият е осъществявал
оперативното ръководство а дружеството, включително подписвайки документи и
извършвайки плащания, включително по банков път.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени, ведно с присъждане
на разноски.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, не
се явява и не изразява становище по съществото на спора.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 5075/01.11.2012 год. по чл. 374 ГПК.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд формира следните фактически и правни
изводи:
Предявеният иск черпи правно
си основание в чл.125, ал.3
от ТЗ.
Естеството
му предполага доказване от страна на ищеца, главно и пълно, наличието на
членствено правоотношение между него и ответното дружество, настъпило прекратяване на участието на
съдружника – ищец в дружеството на някое от основанията по
чл.125, ал.1 и ал.2 от ТЗ и размерът на претенцията му. В тежест на ответника е да установи, че е изплатил
доброволно дела на
прекратилия участието си съдружник.
Не е спорно между страните по
делото, че ищецът С. е бил съдружник в „Юнион корект“ ООД, ЕИК ********* и че е
притежавал 36 % /18 дружествени дяла, всеки от които на стойност 100 лева/ от
капитала на дружеството, възлизащ на 5 000 лева. Не се спори и относно
това, че с вписано в ТР под рег. № 20100113112053 решение от 02.11.2009 год. на
ОСС, представено по делото /л.14-18/ е взето решение за изключването на ищеца
като съдружник и решение за възлагане и овластяване на управителя на
дружеството да предприеме необходимите действия във връзка с уреждане на
имуществените отношения на изключения съдружник с дружеството, съгласно чл.125,
ал.3 ТЗ.
Решението е било предмет на иск
по чл.74 ТЗ, предявен от ищеца Д.С.. С влязло в сила на 19.04.2012 год. решение
№ 153/20.10.2010 год., постановено по въз.т.д. № 363/2010 год. е отменено
решение № 185/22.04.2010 год., постановено по т.д.№ 1377/2009 год. по описа на
ОС – Варна, с което е отхвърлен
предявения
от Д.П.С. против „ЮНИОН КОРЕКТ" ООД иск за отмяна на взетите на
02.11.2009г. решения на ОС на „ЮНИОН КОРЕКТ"
ООД, с които Д.П.С. е изключен като съдружник от „ЮНИОН КОРЕКТ"
ООД на осн. чл. 126, ал. З от ТЗ и за поемане на дяловете му от останалите двама съдружници като незаконосъобразно поради
противоречието им с императивните
разпоредби на закона и дружествения договор, с правно основание чл. 74 от ТЗ
като неоснователен и вместо него е постановена
отмяна на решенията на Общото събрание от 02.11.2009 год. на „ЮНИОН КОРЕКТ” ООД, на
основание чл.74 ТЗ. Постановеното решение, на основание чл.498 ГПК, е вписано
по партидата на търговеца с рег. № 20120523104458.
Установява се също така, че въз
основа на решение от 25.03.2011 год. ОСС на „Юнион корект“ ООД е взело решение
за преобразуване на дружеството чрез промяна на правната му форма и
превръщането му в акционерно дружество „Юнион корект“ АД и приемане на плана за
преобразуване, съгласно който дружествените дялове на съдружниците са заменени
с обикновени поименни налични акции в съотношение 1:1 към дата 30.11.2010 год.
Преобразуването на „Юнион корект“ ООД чрез промяна на правната му форма е
вписано в ТР с рег.№ 20110427103210, а правоприемник на прекратеното без
ликвидация дружество с ограничена отговорност е ответника „Юнион корект“
АД.
Не се твърди по делото, а и не
се установява, ищецът да е
вписан в книгата на акционерите и да са му издадени временни удостоверения за
притежаваните акции
Видно е от изложеното по-горе,
че преди отмяната на
решението на общото събрание за изключване на ищеца, което има конститутивно действие, дружеството е преобразувано чрез промяна на правната форма - от
дружество с ограничена отговорност в акционерно дружество. Когато преобразуването е
извършено след изключване на
съдружник в преобразуваното дружество, но преди
влизане в сила на съдебното решение по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на
общото събрание за изключване на съдружника, членствените права на ограничено
отговорния съдружник не се възстановяват автоматично и същият не придобива
качеството "акционер" в новоучреденото АД с факта на влизане в сила
на съдебното решение по чл.74 ТЗ, доколкото поради изключването му той не е
имал качеството на съдружник към момента на вземане на решението за
преобразуване на дружеството от ООД в АД. Възникването на членствено правоотношение между бившия
съдружник в ООД, чието изключване е отменено по съдебен
ред след датата на преобразуването и учреденото чрез преобразуване АД
предполага на съдружника да бъдат прехвърлени акции по правилото на чл.185 ТЗ. Ако това не бъде сторено, той
има право на базата на приемството в правата и задълженията между ООД и АД, да
иска изплащане на дяловете, които е притежавал в ООД преди преобразуването, като имуществените отношения
се уреждат съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ - въз основа на счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /в този смисъл е и съдебната
практика – напр. решение №
517 от 5.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 252/2007 г., ТК, I о., докладчик съдията Тотка
Калчева,
постановено по чл.218а, ал.1
б.“б.“ ГПК/1952 год./.
Ето защо, при липса на твърдения
за придобити акции от преобразуваното дружество по правилата на
чл.185 от ТЗ,
настоящият състав на ВОС счита, че с оглед уважения конститутивен иск по чл.74 ТЗ и настъпилите промени в
правно-организационната форма на дружеството, ищецът, чието изключване е заличено от търговския регистър, се явява легитимиран да иска от правоприемника изплащане на дяловете, които е притежавал в
дружеството с ограничена отговорност преди преобразуването.
Законодателят
императивно е определил конкретния момент, към който следва да се изготви
счетоводен баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените
отношения на съдружника. Това, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.3 ТЗ, е счетоводен баланс към края на месеца, през
който е настъпило изключването /така и решение № 120/10.07.2012 г. по
т. д. № 781/11 г. на II т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Ответникът е
представил по делото счетоводен баланс към 11.2009 год., но предвид
предприетото оспорване са ползвани познанията на вещо лице – счетоводител.
Съобразно изготвеното от него заключение, неоспорено по надлежния ред,
равностойността на дела на ищеца към 11.2009 год. възлиза на 449 501.47
лева, до
който размер е и намалена ищцовата претенция в проведено на 13.10.2015 год. открито съдебно
заседание.
Ищецът претендира по реда на чл.125, ал.3 от ТЗ и връщане на дяловата му вноска в размер на 1 800
лева.
Въпросът дали направената
първоначална вноска в капитала следва да се включи в размера на дружествения
дял от имуществото на ООД по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ е и изрично разрешен с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 100 от
7.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2011
г., I т. о., ТК. Разяснено е в коментираното решение, че изхождайки от
последователната и задължитела съдебна практика на ВКС относно начина на уреждане на имуществените последици при
прекратяване на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност
в междинния баланс активите и пасивите се отразяват
по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност,
справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. В компонентите за формиране на равностойността на дела не
се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите,
а изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив / без собствения
капитал, резерви и финансов резултат/. Дяловата вноска на съдружника намира
счетоводно отражение в пасива на баланса в раздела "собствен капитал",
поради което и с оглед на даденото разрешение в практиката на ВКС, тя не се включва
в чистия актив и при формиране на равностойността на дружествения дял на
съдружника, прекратил участието си. Същевременно, разпоредбата на чл. 125, ал.
3 ТЗ не предвижда на самостоятелно основание връщане на размера на
дяловата му вноска при прекратяване на участието на съдружника в дружество с ограничена отговорност.
Ето защо, настоящият състав на ВОС намира, че съдружникът няма право на връщане на
сумата, платена като дялова вноска на самостоятелно основание и предявеният иск
за връщането й в размер на 1 800 лева се явява неоснователен.
Ответниковото дружество, в
депозирания писмен отговор, навежда твърдение за неоснователност на предявения
иск по чл.125, ал.3 ТЗ поради погасяване на задължението му с извършено извънсъдебно
прихващане, изявление за което той е направил с нотариална покана № 3, том I,
рег. № 168 от 21.01.2010 год. на
нотариус рег. № 484 на НК /л.77-79/.
Прихващането е способ за
погасяване на две насрещни задължения до размера на по малкото от тях, чийто фактически състав изисква наличие на две възникнали вземания, които са взаимни, изискуеми и
ликвидни.
Същото се упражнява и настъпва в резултат на едностранно изявление на един от двамата насрещни длъжници,
независимо от волята
на другия длъжник и има
обратно действие - от деня, в който прихващането е
могло да се извърши.
С посочената по-горе покана
ответното дружество е обективирало изявление за компенсиране на задължението му
към ищеца с насрещно такова, но съдът намира, че така предявявеното
материалноправно изявление за прихващане не е довело до целения правен ефект. Възникването и надлежното
упражняване на потестативното право на извънсъдебно прихващане е предпоставено от
наличието на предвидените в разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД предпоставки за изискуемост и ликвидност на
вземането, с което се иска да бъде извършено прихващане. Същите в случая не
са налице, поради което и не може да се приеме, че с факта на отправяне на изявлението за
прихващане, съгласно
чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, насрещните вземания се считат погасени.
Възражението
за прихващане, заявено в исковото производство като процесуален способ на
защита обаче, не изисква исикуемост и ликвидност на насрещното вземане. Правният
ефект на възражението за прихващане /съдебното прихващане/ настъпва с влизане в
сила на съдебното решение, с което се установява съществуването на насрещното
вземане, неговата изискуемост и ликвидност. Дори насрещното вземане да
не е ликвидно и изискуемо към момента на релевиране на възражението, съдът е
длъжен да го разгледа и да се произнесе по него, като обсъди всички събрани
доказателства, тъй като съгласно чл.298, ал.4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на вземанията,
предявени с възражение за прихващане. С влизане в сила на
решението спорното, неликвидно насрещно вземане става ликвидно.
С оглед на формираните по-горе
правни изводи, съдът дължи произнасяне по надлежно релевираното възражение за
съдебно прехващане, направено в евентуалност на извънсъдебното такова и ако
същото не се признае от съда.
Претенцията си за сумата от 420 925.53 лева ответниковото дружество
основава на непредадени от ищеца парични
средства от
касова наличност, осчетоводена в резултат
на текуща дейност на дружеството към 16.04.2009 год., когато ищецът е бил освободен като
управител и е подведима към отговорността му, в качеството му на управител, по
чл.145 ТЗ.
Ищецът оспорва приетото за
разглеждане в производството възражение за прихващане на първо място с довода,
че „Юнион корект“ АД не е носител на субективното материално право на
прихващане, доколкото такова не е съществувало в патримониума на
преобразувалото се дружество поради липса на решение на ОСС за ангажиране на
отговорността му като управител на последното.
Безспорно, освен да са осъществени вредоносните действия на
управителя спрямо дружеството, предпоставка за
реализиране на имуществената отговорност на управителя за причинени на
дружеството с ограничена отговорност вреди е и наличието
на взето решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Съгласно постоянната
практика на ВКС, вкл. и задължителната такава, обективирана в решение № 41 от 29.04.2009 год. на ВКС по т.д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 год.
на ВКС по т.д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др., фактическият
състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното, противоправно, вредоносно
неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства
управлението на дружеството и от което са последвали вреди. Правото
на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното
и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на
дружеството, от осъществения фактически състав на т.нар. "управителски деликт", изразяващ се както в активно
поведение, така и в задължения за въздържащи се действия. Именно поради горното, законодателят е овластил дружеството в
лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иска срещу
управителя, което решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ се наслагва върху
фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя.
Настоящият състав споделя тезата на ответника, че при реализиране на отговорността спрямо лице, което няма вече качеството на управител, не се изисква решение на ОС. Но наличието или липсата на такова в случая е релевантно поради това, че заявяващият правото е "Юнион корект“ АД, учредено чрез промяна на правната форма на "Юнион корект" ООД. Преобразуваното дружество се е прекратило без ликвидация, като новоучреденото акционерно дружество е от друг вид и е общ правоприемник на прекратеното /чл. 264, ал. 1 ТЗ
/. С вписване на преобразуването в търговския регистър на новоучреденото акционерно дружество, то придобива цялото имущество на преобразуваното дружество като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Или, правото да се търси отговорност към управителя на вече преобразуваното дружество ще премине към новоучреденото дружество, само ако е съществувало в патримониума на прекратеното такова /изрично в този смисъл е и постановеното по чл.290 ГПК решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Любка Илиева/. Предвид обаче представеното от ответника решение на общото събрание на съдружниците на „Юнион корект“ ООД по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, обективирано в протокол от 16.09.2010 год. /л.114/, съдът намира коментираната положителна предпоставка за налична. Доколкото правото се е породило за преобразуваното дружество, то същото е преминало и към неговия правоприемник – „Юнион корект“ АД. Съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на ищеца С. за липса на основание за ангажиране на управленската
му отговорност поради липса на подписан договор за управление с „Юнион корект“
ООД. Дори и да не е подписан
договор за възлагане на управлението по обективни или субективни причини,
избраният и вписан в търговския регистър управител придобива в пълния им обем
правата и задълженията, които законът, дружественият договор или решенията на
общото събрание на съдружниците свързват с този избор. Правото
на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение на договорното
и органно задължение на управителя произтича от дейността му като орган на
дружеството, респективно от
осъществения фактически състав на т. н. "управителски деликт".
За доказване на възражението си
за прихващане със сумата от 420 925.53
лева, съставляваща
непредадени от ищеца парични средства от касова
наличност,
осчетоводена в резултат на
текуща дейност на дружеството към 16.04.2009 год., ответникът ангажира две групи доказателства: първата,
насочена към установяване размера на касовата наличност и втората, насочена към
обстоятелството, че ищецът е бил канен да я предаде след освобождаването му
като управител, но това не е сторено.
От записванията в представените по
делото счетоводни баланси на „Юнион корект“ ООД към 31.12.2007 год., 31.12.2008
год. и 30.04.2009 год. /л.11, 121-126 от делото/ - всички подписани от ищеца, в
качеството му на ръководител на ответното дружество и обявени в ТР по партидата
на търговеца, се установява, че касовата наличност към 31.12.2007 год. е била
5 000 лева, към 31.12.2008 год. – 519 000 лева и към 30.04.2009 год.
– 419 000 лева.
Ищецът, в проведеното на
03.12.2012 год. съдебно заседание, твърди неотносимост на горните доказателства,
тъй като не обективират волеизявлението му за разпореждане с парични средства.
Съдът намира обаче, че въз основа на тях могат да се градят фактически изводи в
контекста на предприетото от него оспорване, че към датата на освобождаването му като
управител е имало касова наличност в размер на претендирания от ответника или
различен такъв. Касае се за счетоводни документи, подписани от самия ищец, в
качеството му на управител на дружеството и данните в които, поради горното,
следва да се считат за потвърдени от него. На основание чл.182 ГПК, вписванията в счетоводните книги могат да служат като
доказателство на и против лицето или организацията, които са водили книгите,
като при преценката на тяхната доказателствена сила, се съобразява редовността
им. Позоваването
от страна на ищеца на нередовно водено счетоводство е налице /изрично се
оспорва правилното
счетоводно отразяване на касовата наличност и съответствието й с налични
парични средства/, но настоящият
състав намира, че от подобно възражение ищецът не може да черпи изгодни за себе
си последици, тъй като в периода от 06.08.1992 год. до 16.04.2009 год. той е
бил единствен управител на дружеството. Управителят на ООД има
позицията на изпълнителен и представителен орган, комуто са поверени
дружественото имущество и дружествените дела и упражнявайки функциите си, той е
овластен да взема обвързващи решения и да извършва действия от името и за
сметка на дружеството. В комплекса от задължения, които има управителят, освен да
извършва представителството, управлението, контрола, организацията и
ръководството на дружеството, както и изпълнението на решенията на ОСС, се
включва и полагането на грижата на добрия търговец към дружествените дела,
воденето на дружествените книги, отчетността и др. Позоваването на собственото недобросъвестно
управление като защитна позиция срещу евентуалната имуществена отговорност за
причинените на дружеството вреди съдът възприема като злоупотреба с право. Още
повече, че претендирайки равностойността на дружествения си дял по реда на
чл.125, ал.3 ТЗ и остойностявайки го на сумата от 470 520 лева, колкото е цената
на предявения от него срещу ответника иск, ищецът сам включва в изчисляването й
парични средства в размер на 419 000 лева, каквото е записването в
представения от него с исковата молба счетоводен баланс.
Поради изложеното, съдът преценява като
несъстоятелно и оспорването на представения от ответното дружество счетоводен баланс към 16.04.2009
год. /л.75-76/, в който касовата наличност е отразена
на 421 000 лева, както и оспорването на представената справка за
състоянието на касова наличност по счетоводни данни от 02.08.2012 год.
/л.74/. Въпреки горното, за редовността на счетоводството на „Юнион корект“ ООД
в частта му относно касовата наличност е проведена съдебно-счетоводна
експертиза /л.223-229/, заключението по която съдът кредитира изцяло. В същото,
както и в дадените в о.с.з. на 13.10.2015 год. обяснения, вещото лице, че
отчетите на ответника за 2008 год., 2009 год. и 2010 год. са одитирани от
дипломиран експерт-счетоводител, като в доклада няма забележки във връзка с
воденото счетоводство на „Юнион корект“ ООД в частта му по отношение на
касовата наличност. Излага се също така, че счетоводните записвания, касаещи
касовата наличност, се правят по хронологичен ред на база първични счетоводни
документи, което е дало основание на вещото лице да заключи, че счетоводството
на „Юнион корект“ ООД, в частта му по отношение на касовата наличност,
възлизаща към 16.04.2009 год. в размер на 420 959.53 лева, е водено
коректно. Последното само по себе си е основание да се презумира, че в касата е
имало сума в посочения размер. Отделно от това, установява се от заключението
на вещото лице, че през периода 01.01.2008 – 24.04.2009 год. ищецът С. е
изтеглил от банкови сметки на дружеството суми, чийто общ размер се равнява на
440 000 лева /подробно описани в табличен вид в заключението на вещото
лице/, които суми са осчетоводени като касова наличност. Същевременно, липсват
документи по силата на което ищецът да ги е предал на друго лице/лица. Действително,
посочено от вещото лице е, че през изследвания период има изтеглени с разходни
касови ордери № № 121/29.12.2008 год., 74/08.01.2009 год. и 426/26.02.2009 год.
суми, равняващи се общо на 228 695 лева, които суми са осчетоводени в
сметка 499 - като задължения на дружеството към съдружниците, както следва
104 565 лева към съдружника С.Б., 104 565 лева към съдружника И.Б. и
815 лева към съдружника Д.С.. Макар обаче тези суми да са отчетени като
възстановени, то сочи се от вещото лице, че няма данни в счетоводството на
„Юнион корект“ ООД за посочения период да има предадени суми от касовата
наличност на дружеството на съдружниците С.Б. и И.Б..
Прочее, налага се извод за
фактическо получаване от ищеца, като управител, на суми в общ размер на 430 000
лева в периода от 01.01.2008 год. до 16.04.2009 год. /при отчитане на
обстоятелството, че сумата от 10 000 лева, изтеглена на 24.04.2009 год., е
след освобождаването му като такъв/, които суми за осчетоводени като касова
наличност и за които суми няма обективни данни за последващо документално
разходване. Липсват и твърдения, подлежащи на доказване, относно това кога, как
и защо са разходвани тези средства, за да се приемат същите за неналични в
патримониума на „Юнион корект“ ООД към релевантния момент.
Неотносими, с оглед естеството
на претендираното от ответника вземане и установеното по-горе, се явяват останалите
събрани по делото писмени доказателства, следващи освобождаването на ищеца като
управител на дружеството, включително дали и как е осчетоводена от „Юнион
корект“ ООД непредадената касова наличност. Налице е документално задължаване с
паричните средства от лицето, носещо отговорност за тях, поради което и същото
дължи връщането им. В основата на института на имуществената отговорност на управителя стои мандатното
правоотношение, което възниква между дружеството и неговия управител. Поради горното, освободеният управител следва
да даде отчет за дейността си по прекратеното мандатно правоотношение, включително да върне на дружеството -
доверител всичко, което е получил в изпълнение на поръчката /чл. 284, ал.2 ЗЗД/.
За ирелевантни, с
оглед установеното по-горе, съдът преценява и твърденията на ищеца за липса на
достъп до касата на дружеството и липса на ключ за нея, респективно за
липса на достъп до офиса на дружеството от началото на месец април 2009 год.
Установява се по безспорен начин, че ищецът е оперирал с паричните средства на
дружеството, включително с тези от касовата наличност, поради което и
обстоятелството дали това е правено лично от него или чрез друго лице, е без
значение. Извън дължимата преценка за основателността на претенцията на
ответника е и обстоятелството дали дружеството е имало лице, назначено на
длъжността касиер или не. Тук следва да се посочи и че сам ищецът не оспорва
твърдението на ответника, направено в допълнителния писмен отговор, че до освобождаването
му като управител дружеството не е имало назначен касиер. Изрично в този смисъл
съдът възприема изявлението на процесуалния му представител в проведеното на
03.12.2012 год. съдебно заседание, че „обстоятелството, че не е имало назначен
касиер в дружеството не опровергава по никакъв начин твърдението не, че ищецът
не е имал достъп до офиса на дружеството и съответно до касата, която се намира
в офиса на дружеството“. Поради горното
и съдът не обсъжда показанията на разпитаната по делото свидетелка Светла
Николова Бонева - Николова, водена от ищеца, в частта им относно наличието или
липсата на касиер на дружеството. А в останалата си част същите не отличават с
информативност относно релевантни за делото факти и обстоятелства.
По делото са
представени доказателства /нотариална покана от 12.05.2009 год. – л.67/, че „Юнион корект“ ООД е поканило ищеца да предаде касовата наличност на
дружеството. Липсва изявление на ищеца, подлежащо на
доказване, че е предал същата, поради което и съдът приема, че я задържа противоправно. Непредаването на касовата
наличност в установения размер следва да се приеме за противоправно причинена
щета, поради което и претенцията на ищеца с правно основание чл.145 ТЗ за
причинени на дружеството вреди, преди преобразуването му от ООД в АД се явява
основателна.
Ответникът претендира и сума в размер на 145 415.77 лева - законна лихва за забава върху главницата от 420 925.53 лева за периода от 12.05.2009 год. до 12.08.2012 год., като възраженията на ищеца повдигат спор относно началната дата на дължимостта й. Както съдът посочи по-горе, имуществената отговорност на управителя е обусловена не само от органното правоотношение между него и търговското дружество, но и от мандатното правоотношение. По силата на същото, управителят, в качеството си на довереник, следва да предаде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, включително да отчете по горните правила касовата наличност - обстоятелство, което не се установи в процеса. Изпълнението на задължението на управителя да отчете и да предаде същата не е обусловено от покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
, а от момента на прекратяване на мандатното правоотношение. Или, настоящият състав приема, че по аргумент от чл.140, ал.4 ТЗ в момента на освобождаването му като управител за него е възникнало задължението да предаде касовата наличност на дружеството, без да е нужно да е канен за това /относно изпадането в забава при осъществен т.нар. „управленски деликт“ е и постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 70 от 7.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 276/2011 г., II т. о., ТК/. Доколкото, с оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е сезиран с искане за присъждането й в конкретен размер, начиная от следваща освобождаването на ищеца като управител дата до датата на писмения отговор, в който е направено възражението за прихващане /12.05.2009 – 12.08.2012 год./ и претендираният размер е съответен на изчисления от съда такъв при ползване на програмен продукт, то и това претендирано вземане се явява основателно.Съвкупно,
налага се извод за наличие на основание за съдебна компенсация на вземането на
ищеца за равностойността на дружествения му дял в размер на 449 501.47 лева с насрещното вземане на ответника в
общ размер на 566 341.30 лева, до размера на по-малкото от тях. В случая, ефектът на прихващането на двете
насрещни вземания ще се прояви с влизане в сила
на съдебното решение, когато със сила на пресъдено нещо бъде установено съществуването на насрещното вземане, неговата
изискуемост и ликвидност /така, решение № 113 от 09.07.2013 год. на ВКС по
гр.д. № 1274/2013 год., II г.о по
чл.290 ГПК/. Поради извършеното прихващане, искът за заплащането на сумата от 449 501.47 лева следва да се
отхвърли. Искът за присъждане на сумата от 1 800 лева, представляваща дяловата вноска на ищеца, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се
следват за настоящата инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.П.С.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:*** срещу „Юнион корект” АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Васил Друмев
№ 23, като правоприемник на „Юнион корект” ООД, чрез управителя С.П.Б., ЕГН:**********,
иск за заплащане на сумата от 449 501.47 лева, представляваща
равностойността на дружествения му дял на основание чл.125, ал.3 ТЗ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 449 501.47
лева, представляваща част от вземане на „Юнион корект” АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. Васил Друмев
№ 23, като правоприемник на „Юнион корект” ООД, чрез управителя С.П.Б., ЕГН:**********,
срещу Д.П.С., ЕГН: ********** с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** в общ размер на 566 341.30 лева, формирано от главница
в размер на 420 925.53 лева, представляваща неотчетени от ищеца парични
средства от касовата наличност, осчетоводена в резултат на текуща дейност на „Юнион
корект” ООД към 16.04.2009 год., на основание чл.145 ТЗ вр. чл.248, ал.2 ЗЗД и
сумата от 145 415.77 лева, представляваща лихва за забава за периода
12.05.2009-12.08.2012 год., на основание чл.76 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.П.С., ЕГН: ********** с адрес: ***, със съдебен адрес:*** срещу „Юнион
корект” АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
Васил Друмев № 23, като правоприемник на „Юнион корект” ООД, чрез управителя С.П.Б.,
ЕГН:**********, иск сумата от 1800 лева, представляваща внесен дялов
капитал, на основание чл.125, ал.3 ТЗ, като неоснователен.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК