№ 336
гр. София , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000194 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 268792/25.01.2021 г., подадена от „BE 77“ ЕООД, гр.
София, ул. „Княз Борис I“ № 77, с ЕИК:********* чрез неговия особен представител адвокат Т.М.
от САК срещу решение № 260554/14.12.2020 г., постановено по търг. дело № 1690/2020 г. по описа
на Софийски градски съд, с което на основание чл. 155, т. 3 ТЗ е прекратено търговското
дружество „BE 77“ ЕООД, същото е осъдено на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата 50 лв. – държавна такса за съдебното производство и сумата от
80 лв. - разноски за съдебното производство, както и е постановено след влизането му в сила
препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване прекратяването на
„BE 77“ ЕООД, откриване на производство по ликвидация и назначаване на ликвидатор на
дружеството.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано.
Твърди, че както съдът, така и ищецът подходили формално, доколкото по делото нямало
данни за предприемане на каквито и да е конкретни действия за установяване на обстоятелствата,
че след смъртта си едноличният собственик на капитала и управител на дружеството бил оставил
трима наследници, но не било установено дали същите са приели наследството и дали са изявили
желание за продължаване дейността на дружеството, като при извършена справка в търговския
регистър по партидата на дружеството се установявало, че на 18.03.2014 г. било подадено
1
заявление за вписване на промени, сред които нов едноличен собственик и нов управител на
дружеството, но нямало данни за влизане на отказа в сила, нито за връчването му на
заинтересованите лица, т. е. възможно било отказът да бъде обжалван и при отмяната му да бъдат
вписани заявените промени.
Възразява, че с обжалваното решение съдът се произнесъл по недопустим иск, поради което
и самото решение било недопустимо. Видно от изложените в исковата молба твърдения,
едноличният собственик и управител на дружеството О. М. Г. бил починал и предвид разпоредбата
на чл. 157, ал. 1 ТЗ, в този случай дружеството следвало да бъде счетено за прекратено по силата
на закона и тъй като целената правна промяна била вече настъпила, то за ищеца липсвал правен
интерес от предявяване и поддържане на иска. Това възражение било направено и с отговора на
исковата молба, но искането за прекратяване на производството, поради недопустимост на
предявения иск, неправилно било оставено без уважение.
По тези възражения, жалбоподателят моли въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3 ГПК да
обезсили обжалваното решение и прекрати производството по делото, а в случай, че не уважи това
искане, то на основание чл. 271, ал. 1 ГПК да отмени първоинстанционното решение и постанови
ново, с което отхвърли предявения от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.
155, т. 3 ТЗ.
С въззивната жалба е направено искане за спиране на производството на основание чл. 273
вр. чл. 229, ал. 1 , т. 4 ГПК до постановяване на решение по тълк. д. № 1/2020 г. по описа на ВКС,
ОСТК, което искане е оставено без уважение с определение на съда № 245/21.04.2021 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна Софийска градска прокуратура (ищец в
производството) не е подала отговор.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят „BE 77“ ЕООД, гр. София
чрез процесуалния си представител адвокат Т.М. от САК поддържа жалбата си и направените с
нея искания, също така се претендира да бъде заплатено адвокатско възнаграждение на особения
представител на „BE 77“ ЕООД. Насрещната страна не изпраща представител.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на прокурор от
Софийска градска прокуратура, с която е предявен иск срещу „BE 77“ ЕООД с правно основание
чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството-ответник поради липсата на вписан
управител в продължение на повече от 3 месеца.
В исковата молба се твърди, че в Софийска градска прокуратура постъпил сигнал от ТД на
НАП гр. София на основание чл. 154, ал. 1, т. 5 и мл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ, че търговското дружество
„BE 77“ ЕООД бил без управител повече от три месеца, поради това, че управителят му О. М. Г.
бил починал на 17.02.2014 г., което се установявало от препис-извлечение от акт за смърт. Към
2
настоящия момент, видно от приложена компютърна разпечатка за актуалния правен статус на
дружеството, за негов управител бил посочен починалия О. М. Г..
Особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 29, ал. 2 ГПК, оспорва иска с
подадения отговор на исковата молба.
Счита иска за недопустим, тъй като със смъртта на едноличния собственик и управител на
„BE 77“ ЕООД О. М. Г. и предвид разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството следвало да бъде
счетено за прекратено по силата на закона и тъй като целената правна промяна била вече
настъпила, то за ищеца липсвал правен интерес от предявяване и поддържане на иска. Поради
това, моли съда да върне исковата молба като недопустима и прекрати производството.
Оспорва иска и по същество, считайки го за неоснователен и недоказан. Твърди, че нямало
данни дали наследниците на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството са
приели наследството и са изявили желание за продължаване дейността на дружеството, като в
правомощията на прокуратурата било да събере достатъчно данни и доказателства в тази насока.
При справка по партидата на дружеството в търговския регистър се установявало, че на 18.03.2014
г. било подадено заявление за вписване на промени, сред които нов едноличен собственик и нов
управител на дружеството, а нямало данни за влизане на отказа в сила, нито за връчването му на
заинтересованите лица, т. е. възможно било отказът да бъде обжалван и при отмяната му да бъдат
вписани заявените промени. Поради това, моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан
така предявения иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговското дружество „BE 77“
ЕООД.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявения иск с
правно основание чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за процесуално допустим и правилно е бил разгледан по
същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо.
Неоснователно се явява горепосоченото възражение по въззивната жалба за недопустимост
на иска.
Искът по чл. 155, т. 3 ТЗ е конститутивен и правната последица от него – прекратяване на
търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписването
в търговския регистър на това прекратяване и за започване на производство по ликвидация на
дружеството. В хипотезата на чл. 157, ал. 1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на тези
обстоятелства принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на
капитала на основание чл. 15, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 157, ал. 1 ТЗ. При липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило прекратяване на
дружеството, респ. вписване на това обстоятелство по партидата на дружеството повече от три
месеца след настъпване на смъртта на едноличния собственик, прокурорът, като надлежно
легитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ.
В този смисъл е и определение № 302/28.06.2018 г., постановено по търг. дело № 1280/2018
г. по описа на I-во т. о. на ВКС.
Следва и да се отбележи, че дружеството се прекратява на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ само
ако в устава му не е предвидено друго и ако наследниците не заявят продължаване на дейността на
3
същото. Това означава, че прекратяването не настъпва безусловно при осъществяване на факта на
смъртта на едноличния собственик на капитала, а е необходимо да бъде проверено дали са налице
и допълнителните условия за това. Когато наследниците на едноличния собственик на капитала
заявят за вписване това обстоятелство същите на практика удостоверяват, че няма да продължат
дейността на търговеца. Във всички останали случаи обаче тази проверка може да бъде направена
само в един исков процес, в който прокурорът ще следва да установи, че посочените допълнителни
условия са настъпили и ако съдът уважи иска, решението служебно ще бъде изпратено на Агенция
по вписванията за вписване на прекратяването и откриване на производство по ликвидация.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при всички други случаи, когато се
прекратява дружество без това да става по решение на неговия върховен орган, прекратяването
настъпва по силата на съдебно решение или е следствие на такова решение (чл. 70, чл. 154, ал. 1, т.
4 и 5, чл. 155, чл. 252, ал. 1, т. 4 и 6 ТЗ, чл. 517, ал. 2-4 ГПК).
От значение е и това, че прокурорът не е сред лицата, които са легитимирани от закона да
заявят вписване на обстоятелства в търговския регистър, а разширяването на служебната
констатация на длъжностното лице по регистрацията, че такова прекратяване е настъпило само на
база нормативно уреденото му задължение да назначи служебно ликвидатор на дружеството е
неоправдано с оглед правната сигурност.
Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание
чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав извърши преценка в рамките на наведените с въззивната
жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства (препис-извлечение от акт за смърт №
241/18.02.2014 г. и удостоверение за наследници от 15.05.2020 г., издадени от СО, район
„Младост“) и при справка в търговския регистър по партидата на „BE 77“ ЕООД, гр. София се
установява, че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е О. М. Г., който е
починал на 17.02.2014 г. и е оставил за свои законни наследници: К. М. П. (брат едноутробен), С.
А. Г. и М. С. Г. (съответно съпруга и дъщеря на починалия С. М. Г. - брат на наследодателя О. М.
Г.). И към момента на подаване на исковата молба, и към момента на устните състезания,
включително и пред въззивния съд, не е вписан друг управител на ответното дружество.
С оглед на така установеното, предявеният от прокурор при Софийска градска прокуратура
иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговското дружество „BE 77“ ЕООД, гр. София
се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
С разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е уредена хипотеза на прекратяване на дружество с
ограничена отговорност с решение на съда, сезиран с конститутивен иск на прокурора, когато в
продължение на три месеца то е останало без вписан управител. Предпоставките за уважаване на
иска са две: 1) липсата на вписан в търговския регистър управител на дружеството, която следва да
е налице към момента на устните състезания и 2) тази липса да е продължила поне 3 месеца, които
предпоставки в настоящия случай са налице, тъй като се установи, че едноличният собственик и
управител на „BE 77“ ЕООД, гр. София е починал на 17.02.2014 г. и както към датата на
депозиране на исковата молба – 09.09.2020 г., така и към момента на даване ход на устните
състезания не само пред първоинстанционния съд, но и пред въззивния, дружеството продължава
4
да няма вписан управител, т. е. за период много над три месеца, а същевременно по делото няма
данни, включително и при справка в търговския регистър по партидата на „BE 77“ ЕООД, гр.
София за подавани заявления от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала за
продължаване дейността на дружеството.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивната жалба за
неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции за
основателност на предявения иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260554/14.12.2020 г., постановено по търг. дело № 1690/2020 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5