№ 49584
гр. София, 02.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110126839 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба и уточнителни молби от Е. Р. К. срещу
„Софийска вода” АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Искането на ответника за изискване на изп. д. № ****/2017 г. по описа на ЧСИ С.
Х. е основателно и следва да бъде уважено.
С влязло в законна сила опредЕ.ие от 12.09.2025 г., на производство по
настоящото гр. дело е останал предявен единствено отрицатЕ. установитЕ. иск срещу
„Софийска вода“ АД за недължимост на суми поради изтекла погасителна давност.
При извършена повторна проверка на допустимостта на предявения иск,
съдът намира следното:
Съдът намира, че предявеният иск по чл. 439 ГПК е недопустим в частта, в която
се иска признаването за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата,
представляваща такси и разноски, направени в изпълнителното производство съгласно
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ. В уточнителна молба с вх. №
294472/05.09.2025 г. ищцата сочи, че отрича дължимостта на сумата от 888,45 лева
главница, 199,72 лева мораторна лихва, както и сумата от 325,00 лева разноски в
заповедното производство. Сборът на трите суми се равнява на 1413,17 лева. За
горницата до пълния отречен размер от 3118,43 лева ищцата сочи, че сумата
представлява последващо начислени такси и адв. хонорари по изпълнителното
производство.
Предмет на отрицателния установитЕ. иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК като форма за
искова защита на длъжника срещу изпълнението е несъществуването на изпълняемото
право на кредитора, облечено в изпълнитЕ. титул, по който е започнало
принудителното му изпълнение, по причини, настъпили след приключване на
производството, в което е издаден актът, който се изпълнява. Недължимостта на такси
и разноските в изпълнението следва да се счита за законна последица от уважаването
на отрицателния установитЕ. иск, а при спор за дължимостта им, процесуалният ред за
оспорването и установяването, че разноските по изпълнението не се дължат, е друг.
1
Тези разноски се оспорват с жалба по реда на чл. 436 ГПК на основание чл. 435, ал. 2,
т. 7 ГПК, а не с иск по чл. 439 ГПК. Ето защо, претенцията за установяване на
недължимост на сумата над 1413,17 лева, представляваща разноски и такси по
изпълнителното дело съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ е недопустима.
В този смисъл е напр. Решение 262892 от 02.09.2022 г. по в. гр. дело № 12126/2020 г.
по описа на СГС. Исковата молба следва да бъде върната в тази й част, а
производството по делото – прекратено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 165001/12.05.2025 г. по описа
на СРС, подадена от Е. Р. К., ЕГН: ********** срещу „Софийска вода” АД в частта, в
която се иска да бъде признато за установено между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата над 1413,17 лева, представляваща разноски и такси по
изпълнителното дело съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, като
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ПРИЕМА представените към исковата молба, уточнителните молби от ищцата и
към отговора на исковата молба писмени доказателства по опис, обективиран в
същите.
УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на „Софийска вода” АД, че представеното с
отговора на исковата молба извлечение от платформата на ЧСИ Х. за извършени
изпълнителни действия по процесното изпълнително дело, е в нечетлив вид, като в
срок до откритото по делото заседание следва да го представи в четлив вид с препис
за насрещната страна.
При неизпълнение извлечението ще бъде изключено от доказателствата по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА на осн. чл. 186 ГПК препис от изп. д. № ****/2017 г. по описа
на ЧСИ С. Х., като се укаже на съдебния изпълнител, че преписът следва да бъде
представен в едноседмичен срок от съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.01.2026 г. от 10:00 часа, за когато
да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото опредЕ.ие, а на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложението към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Ищцата Е. Р. К. е предявила иск с правно основание по чл. 439 ГПК вр. чл. 124
ГПК за признаването за установено по отношение на ответника, че не му дължи
сумите от: 888,45 лева главница, 199,72 лева мораторна лихва, както и сумата от 325,00
лева разноски в заповедното производство, за които суми е издаден изпълнитЕ. лист от
18.07.2016 г. въз основа на влязло в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по описа на СРС.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на горепосочения изпълнитЕ. лист е
образувано изпълнително дело № ****/2017 г. при ЧСИ С. Х.. Сочи се, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение по посоченото ч. гр. дело по описа на СРС. Твърди се, че ищецът получил
покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че задълженията, предмет на
изпълнителния лист, са погасени поради изтекъл давностен срок, като намира, че
2
давностният срок в случая е тригодишен. Поради тези и останалите изложени
съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че вземането не е погасено поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
давността за вземането е пет години, считано от влизане в сила на заповедта за
изпълнение, като понастоящем не е изтекла. Твърди се, че по процесното
изпълнително дело № ****/2017 г. по описа на ЧСИ С. Х., кредиторът, в качеството му
на взискател, е депозирал молби с посочване на изпълнитени способи, а от страна на
съдебния изпълнител са предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване
на давността. Сочи, че за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е
бил спрян въз основа на ЗМДВИП. Твърди, че понастоящем не е изтекла 5-годишната
погасителна давност за вземането. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
При предявен отрицатЕ. установитЕ. иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.
124 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти,
които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. В тежест на ответника е
да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване
на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че ответникът е кредитор по процесното
вземане, за което е издаден изпълнитЕ. лист от 18.07.2016 г. въз основа на влязло в
сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 35766/2016 г. по
описа на СРС, за които вземания е образувано изпълнително дело № ****/2017 г. по
описа на ЧСИ С. Х..
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
ОпредЕ.ието, в частта, в която исковата молба е върната и в която част има
характера на опредЕ.ие, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищцата пред Софийски градски съд. В останалата си част съдебният
акт не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3